НЕ ВЯРВАЙТЕ В МИТА ЗА КОТВАТА

web | Бунтувам се тъжен

Дълго плавах. От сол ми тежи във езика,
но ви казвам, додето съм още на сушата,
че дошъл съм при вас не да пия и викам,
а да седна сред хора. Ако искате - слушайте.

Твърде дълго си мислех за тази минута,
пълна с мъжки лица в окъснялата кръчма.
Много нещо видях, много нещо се срути.
Бих се с разни мъжкари, дето все ми се пъчеха.

Не се татуирах, но белези имам достатъчно,
обаче не в тях се е скрила моряшката същност.
Сто въжета и мачти морето в съня ми поклаща,
сто надежди и болки ме водят към старата кръчма.

Дълго плавах, но бавно към чашата своя се свеждам.
Дошъл съм да питам вас - старите, знаещи хора,
защо котвата наша е символ заклет на надеждата,
щом носи не порив, а сигурност земна на кораба.

© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.06.2001
Орлин Дянков. Бунтувам се тъжен. Варна: LiterNet, 2001