ДОКАЗВАНЕ НА ЖИВОТА

web | Бунтувам се тъжен

Понякога с военен глас забиват
сърцата като луди барабани
и хукват във кръвта конете гривести,
пръхтят от страх, усещат стари рани.

Очите ни се свиват и не виждат
доскоро тъй любимите ни пътища.
Бий барабанът, свиква наши грижи,
удобните привички се откъртват.

И тръгваме - без право на оглеждане.
Без право на живот тогава тръгваме.
То се добива в битка за надеждата
след множество сражения и дългове.

Понякога военни барабани
през мирно време викат ни в атака.
Недейте ги нарича прединфарктни.
Очаквайте! Очаквайте! Очаквайте!

© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.06.2001
Орлин Дянков. Бунтувам се тъжен. Варна: LiterNet, 2001