ПОСЛЕДНОТО ПИСМО НА ДОН КИХОТ

web | Бунтувам се тъжен

Конят изглежда ужасно. Шлемът е жива пародия
и сигурно бих се разсмял, ако сам се присъня на себе си.
Сега оздравявам сред близки. Свърши безцелното ходене.
Дулцинея разправя за мен и за мойта любов непотребна.

Как уютно е тука, във къщи. Далече от вятърни мелници
разговарям полека със Санчо за днешни и минали работи
Понякога лекарят идва, присяда до мойта постеля,
аз го черпя със каничка вино, той пита небрежно за здравето.

Разправя, че нямало рицари и се радва на мойта нормалност,
а на мене ми иде да стана и със жест да му тръшна вратата,
но му казвам учтиво: "Довиждане!", после плача от яд и от жалост
като стар лунатик, на когото са отнели съня и луната.

Свършиха силите в мене. Росинант си почива в обора.
Не успях победител да стана и при бог ще отида потиснат.
Аз не вярвам във свойто завръщане. Вие също не вярвайте, хора!
Дон Мигел, на колене ви моля, хайде друг край за мен да измислите.

© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.06.2001
Орлин Дянков. Бунтувам се тъжен. Варна: LiterNet, 2001