ПРЕМИНАВАНЕ

web | Бунтувам се тъжен

Несладък като гробищна вода
и тъжен като шум на влак за някъде,
върви един човечец през света,
понесъл своя дух и свойта правда.

А болките му правят го човек
и той расте и се уголемява.
Зад него се простира цяла вечност,
пред него са позорът или славата.

Върви човекът. Къса е нощта,
но той присяда малко да почине
и вижда в мрака толкова неща,
които през деня си е подминал.

Несладък като гробищна вода,
върви човекът. Гледа ни в очите.
Във нас расте човешкият товар
и като него тръгваме да скитаме.

© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.06.2001
Орлин Дянков. Бунтувам се тъжен. Варна: LiterNet, 2001