В СТРАНОПРИЕМНИЦАТА

web | Бунтувам се тъжен  

Ръцете ми са целите във белези -
порязвам се, когато пробвам брадвата.
Треперя пред осъдената смелост,
но точните ми удари ме радват.

Лицата на убитите не помня,
за да не идват в редките ми сънища.
Налей сега, приятелю, от стомната.
От виното в душата ми се съмва.

И спомням си за майка ми, за село,
за вкусната попара с топло мляко.
А брадвата ми - мътните я взели.
Опри я там във ъгъла, до раклата.

Добър човек си - искрен и внимателен.
Благодаря за щедрата трапеза!
А ако някой ден при мене те изпратят,
ще гледам да те свърша безболезнено.

© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.06.2001
Орлин Дянков. Бунтувам се тъжен. Варна: LiterNet, 2001