САМОПРИСЪДА

web | Бунтувам се тъжен

Отишъл си е още някой, виждам.
Копая, без да мисля за смъртта.
Гробар не е професия за живите,
но ето, че над гроба се потя.

Защо избрах такава смърт не зная -
да си отивам всеки божи ден,
да пия след това като замаян
и остра пръст съня ми да боде.

Камбаната за мен е знак за копане,
ала след него нищо не плоди.
Претръпнал, слушам буците как тропат,
как мъртвият без глас благодари.

Благодари, задето го завивам
и после към небето бавно тръгва.
Гробар не е професия за живите.
Затуй ли стигнах до преклонна възраст?

© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.06.2001
Орлин Дянков. Бунтувам се тъжен. Варна: LiterNet, 2001