web | Бунтувам се тъжен

Това лято е сключило договор
с есента. И на плажа е мокро.
Няма голи тела, няма говор
и почти не мирише на хора.

Ръси дъжд свойте дребни стотинки
от съдрания джоб на небето.
Само чайките кряскат простинали:
"Дайте слънце! Защо ни го взехте?

Този кръгъл калкан, дето свети,
той ни трябва. Сега не е есен.
Есен имаше в нашето детство.
Трябва топло да бъде, обесници!"

Има цяло небе помежду ни -
между скритото слънце и мене.
Но и тъй е добре. Толкоз лунен
е денят. И мирише на есен.

Аз стени със глава съм разбивал,
но небето да удариш не бива.
Вместо синьо морето е сиво
и заспива,
                       заспива,
                                            заспива.

© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.06.2001
Орлин Дянков. Бунтувам се тъжен. Варна: LiterNet, 2001