СРЕДНОЩНА ИЗПОВЕД

web | Бунтувам се тъжен

Старите лодки плават в съня ми.
Дългите лодки. Връщат се вече.
Пълни са с риба телата им тъмни.
Морето мирише на сол и на вечност.

Слизам на суша. Мокрите мрежи
бавно окачвам на плажа да съхнат.
Пак има риба, има надежда.
Писък на гларус в небето заглъхва.

Бях сред вълните тъй сам, но свободен.
Много премислих, преди да прощавам.
Морска вода в мойте вени днес броди,
а казват, че кръв на вода не е ставала.

Слаба е нашата кръв, да го знаете,
пред изневери и трусове рязки.
Срещу инфаркти безуспешно се бае.
Какво ти остава? Крий камъни в пазвата!

Само че - без мен. Морето е силно
и не търпи беззащитната ярост,
затова не крещя и не търся закрила,
просто ви гледам все още със вяра.

Още прощавам. Боли ме по малко.
Как се понасяте: Нямат ли свършек
вашите сметки? Не, аз не ви жаля,
просто се чудя как тъй ще ме скършите.

Вярно, тежи тишината през нощите,
но я избирам пред вашите спорове.
Силен и чист съм. Прощавам ви лошото
и завещавам ви своите пориви.

Старите лодки плават в съня ми.
И да съм буден, аз пак съм си същият.
Ставам. Небето току-що е съмнало
и във живота ви пак се завръщам.

© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.06.2001
Орлин Дянков. Бунтувам се тъжен. Варна: LiterNet, 2001