Промяната в начина на провеждане на конкурсните изпити за прием на ученици в профилираните гимназии с утвърден държавен прием (Наредба № 6 от м. ноември, 1999 г.) се определя в голяма степен от целите на проверката на усвоените знания и умения на седмокласниците.

Мотивите за въвеждане на национален изпит - задължителен тест по общообразователна подготовка - са свързани с необходимостта от установяване на степента на усвоения общозадължителен минимум от знания и умения в отделните културно-образователни области, включващи учебните предмети: български език, математика, природни науки и обществени науки.

Тестовата проверка дава възможност за обективност, надеждност и валидност на оценката на знанията и усвоените умения от учениците в конкретната предметна област.

Новата форма предлага възможности за обективно оценяване на знанията и на уменията, които имат учениците, явяващи се на националния изпит. Кандидатите решават еднакъв брой задачи върху един и същи учебен материал, за едно и също време. Грешките в отговорите се санкционират по един и същи начин. А разликите в резултатите се определят от подготовката, от логическото мислене и общата култура, а също и от степента на мотивираност за учене.

Конкурсният изпит по български език и литература ще се проведе в два етапа, както следва:

ПЪРВИ ЕТАП - тест по български език (20 задачи), който ще представлява част от общия (базисен) тест по общообразователна подготовка.

Тестът ще съдържа задачи по проблемите на общуване и текст, лексикология, граматика, фонетика, правопис и пунктуация.

Чрез тестовите задачи се проверяват следните предвидени по учебната програма знания и умения:

- знания за книжовните норми;
- умения за възприемане и анализ на текст;
- умения за ориентиране в комуникативна ситуация;
- умения за анализ на постройката на текста;
- умения за оценяване на съответствие между замисъл и речева реализация;
- умения за откриване на отклонения от книжовните норми и от стилно-езиковите изисквания.

ВТОРИ ЕТАП (в отделен изпитен ден) - създаване на текст съчинение разсъждение по проблем от изучено литературно произведение (от задължителното учебно съдържание, първо равнище) в 7. клас.

Съчинението разсъждение е текст, който е резултат от речевата дейност аргументиране.

Според методиците съчинението разсъждение като жанр се отнася към отговора на литературен въпрос като родово към видово понятие.

В качеството си на аргументативен текст съчинението разсъждение дава възможност за по-свободно интерпретиране на художествения текст от ученика.

От създадения текст може да се установи умението на ученика да изразява мнение по проблем от изучавана художествена творба, да обоснове изразеното мнение, т.е. да разсъждава.

Разсъждението развива наблюдателността и постига една важна цел: отразява личностните особености на учениковото мислене, дава възможност за емоционална оценка, за установяване на истини.

Още Монтен говори за важността на аргументирането: „Разсъждението е инструмент на всяка дейност и се употребява във всичко.“

Изпитният текст съчинение разсъждение позволява учениците да изявят ценностната си ориентация, да изразяват мнение по общокултурен или нравствен проблем, свързан с изучаван художествен текст.

КРИТЕРИИТЕ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ на съчинението разсъждение са свързани с оценка на уменията на ученика да формулира основно твърдение и да го аргументира, целенасочено да композира текст, съобразен с поставената задача; да прилага книжовните норми в собствената си реч.

Времето, определено за изграждане на изпитния текст съчинение разсъждение, е два астрономически часа (120 минути). От учениците се очаква в рамките на определеното време да формулират ясно заявена теза, да подберат подходящи аргументи за обосноваване на нейната истинност, да изградят логически свързан текст, да изберат риторична стратегия, адекватна на решаваната комуникативна задача.

Текстът, създаден от ученика в рамките на предвиденото изпитно време, ще позволи да се прецени степента на овладяност на проверяваните знания и умения.

Обемът на създадения текст зависи от речевото намерение на ученика, от маниера на писане, от начина на изказ.

Проверителите отчитат и оценяват степента на съответствие между замисъла и речевата реализация.

Приложение:
Програма на МОН по български език и литература за националните изпити по български език и литература