НИЕ И БЪЛГАРСКИЯТ КНИЖОВЕН ЕЗИК
(Българският език - съхранена духовност и неизвестно бъдеще)

Михаил Виденов, Красимир Стоянов, Катя Исса

web | web | web

Този текст откликва на дискусията по повдигнатите въпроси. Тримата автори - стимулирани от инициативата на Националния дарителски фонд "13 века България", направихме мащабно допитване, като анкетирахме 450 души от цялата страна. Те отговориха на 12 въпроса. Въоръжени с тези отговори, ние имахме добра представа за това, какво мислят хората, които не са езиковеди, не са ангажирани с филологически знания и постановки, а са практически носители на съвременния български език, служат си с него в различните сфери на своето всекидневие. Мащабното допитване за нас е база за сериозни размисли и за осъществяване на цялостно изследване, което сега работно сме озаглавили "Българинът за своя език".

Тук ще се спрем само на няколко въпроса и ще споделим нашето мнение по тях:

1. Какво мотивира убеждението, че с българския език след 1989 г. става нещо нередно?

2. Кой причинява нередностите в боравенето със съвременния български книжовен език?

3. Как и от кого може да бъде управляван съвременният български книжовен език?

Недоволството от състоянието на българския език не започва от 1989 г. Дискусии, конференции и кръгли маси на тази тема има и през годините на т.нар. тоталитарно управление. Нещо повече. Тогава езикът бе едва ли не единствената свободна за дискусии тема, защото управляващите бяха убедени, че той не е в пряка зависимост от управлението им.

За да отговорим на поставения от нас първи въпрос, трябва да повторим общоизвестната теза, че езикът е обществено явление и по свой опосредстван начин е в зависимост от обществените промени. През годините след 1989 г. буквално пред очите ни протичат събития, които не можеха да не рефлектират в поведението ни и в словесното ни общуване. Трябва да си припомним още един тезис: езикът на едно общество съществува чрез множество от стилове и подстилове, които все по-често образно са наричани регистри.

Сега вече можем да кажем, че негодуванието на съвременния българин от българския език се предизвиква от състоянието на този регистър, който обслужва публицистичната сфера. Негодуваме от организацията на речта на журналисти, политици, шоумени и всички останали, които могат да бъдат обединени с понятието "лица под прожекторите". Незнайно защо демокрацията у нас бе възприета като всепозволеност, като предпоставка да не се спазват закони, норми и традиции. С революционен замах бяха пометени от публичното пространство вождовете с листчета, които не говореха, а четяха на масите доклади за решения на пленуми и конгреси. На сцената излязоха хора, които поднасят мислите си спонтанно. Новите оратори бързо установяват, че колкото стилът им е по-близък до всекидневието, толкова речта им е по-въздействаща. Така настъпи онова явление, което ние нарекохме "стилистична революция". Новият регистър не беше някакъв друг и нов български език. На практика бе станало нещо много просто: разговорният език на интелигенцията се бе появил в забранената преди това за него по-висока публична сфера. Това бе поискано от хората по площадите и бе неразделна част от настъпващата демокрация. Проникването му в медиите бе неминуемо и там бе трансформирано в пазарен механизъм в борбата за високи тиражи. За мнозина явлението бе с ефекта на езиков апокалипсис. За съжаление то изненада и българската езиковедска гилдия, която като Нане Вуте от Пасарел се завайка, че те такова животно нема! С този въпрос ще се занимават бъдещите историци на нашето езикознание и всеки от нас ще получи своята оценка.

Убеждението, че става нещо нередно с езика ни, произтече именно от появата на разговорния интелигентски стил в по-високите сфери, над които преди 1989 г. се бдеше до такава степен, че бяха превърнати в антиезик, наричан сега "дървен" език.

Отговорът на втория въпрос - кой причинява езиковите нередности - е труден, защото е трудно да се намери общото между причинителите на нередностите в боравенето с българския език. Обикновено се казва, че това са хора с ниска култура. В една своя работа американският социолингвист Уилям Лабов казва, че езикът на простака е просташки. Съчетаването на ниската култура с нагона за публичност е в основата на всичко. Как обаче да бъдат спрени тези хора да не посягат към микрофона - това едва ли е въпрос за езиковеди, защото медиите си имат ръководители.

На третия въпрос - за управлението на езика - ще се спрем по-обстойно. Никой не може да управлява развитието на българския език, защото той е в зависимост от колебанията в обществото. Усилията ни трябва да са насочени към цялостното речево поведение на говорещия българин. В това отношение обществото и държавните организации могат много. Тук няма да засягаме въпроса коя реч е публично допустима, правилна и образцова. Езиковедите са в състояние да опишат параметрите на допустимите регистри за различните сфери на човешки контакти.

За усвояване на речева култура факторите са много (семейството, масмедиите, улицата, приятелите и т.н.), но над всички стои училището. То е институция, която може да контролира и да бъде контролирана. Нашата анкета показва едно всеобщо недоволство от съвременното българско училище и респективно от даваната там речева култура. Причините са много:

- Не всички подрастващи български граждани посещават училище. С особена небрежност към това задължение се отнасят хората от ромския етнос. Държавата не е извършила всичко по този въпрос: обезбългарените села не са среда за усвояване на българския език. Следователно там са необходими допълнителни средства за предучилищна подготовка - сериозни средства и сериозни кадри.

- Учениците учат по учебници, написани на несъобразен с възрастта им стил. Преодоляването на това състояние също изисква средства и организация.

- Не е ясна концепцията за характера на учебника по български език: за какви обучаваме подрастващите - за езиковеди ли или за граждани, владеещи родния си език с цялото му богатство и синонимия. Сега се набляга на знания за езика, а не на владеенето на езика.

- Не е избистрена концепцията за подготовка на учителите по български език. Бъдещият учител не е наясно как да култивира висока езикова култура - той е подготвян за учен езиковед.

- Учителят по български език се изживява като литератор и гледа на часовете по български език като на нещо факултативно и скучно, неатрактивно за учениците и трудно за учителите.

- Училището трябва да набляга на обучението по функционална стилистика и да изисква от българските езиковеди специални разработки по тази проблематика.

Да се обърнем към езика на числата. В проведената анкета е включен специален въпрос, формулиран така: "Езиковото възпитание в училище е: (1) незадоволително поради слабости в подготовката на учителите, несполучливите програми и високопарния език на учебниците". От 450 анкетирани 239 отговарят положително (= 53,11%), т.е. потвърждават наличието на тези причини. Следва хипотеза (2): "в съвременното училище обучението по български език е наред". От 450 анкетирани положително отговарят само 37 души (= 8,23%), като 19 от тях са от София (11 жени и 8 мъже; 11 души от тях са на възраст между 15 и 20 г.). Това е мрачна картина! А какво можем да отговорим на хората, които в празния ред на анкетната карта пишат: "В училище не се учи български език и употребата му, а текстове на самовлюбени литературни критици"! Това е мнение на анкетиран от София (възрастова група 15-20 г.). От същата възрастова група млад столичанин отговаря: "Половината учебници се разбират само от професори"!

Въпросите, свързани с езика на медиите, са много. В тази сфера си дават среща всички стилове: от сериозните официални новини до различните видове шоу и преведените филми. Анкетираните предлагат:

- да се забранят вулгаризмите;

- да се ограничи снобизмът, изявяващ се чрез употреба на неясни чужди думи.

Първото предложение може да се осъществи сравнително лесно чрез СЕМ и други подобни органи. Второто предложение следва да е повеля за публичните личности и журналистите. Могат да бъдат измислени стимули и в това отношение, напр. журналистически награди за българска реч и под.

Нашата анкета завършва с въпрос, формулиран така: "Как си представяте намесата на българските езиковеди в управлението на българското езиково развитие: (1) да обясняват само протеклите в миналото процеси (положителен отговор дават 83 души = 18,45%); (2) да обясняват сега протичащите процеси (положителен отговор дават 191 души, т.е. 42,44%); (3) да моделират бъдещата картина на българската езикова ситуация с предписания как да запазим езиковата си традиция ( 291 положителни отговора, т.е. 64,67%); (4) да използват масмедиите за предавания по актуални езикови въпроси (положителен отговор дават 192 анкетирани, т.е. 42,67%)^*.

Според теорията на книжовните езици силата на езиковеда е в това, че може аргументирано да очертае методите за култивиране на речева култура. Това е възможно чрез ангажиране на всички слоеве на интелигенцията не с фалшиви тревоги, че интернационализмите ще унищожат националния ни език, а чрез реално искане за внимателно боравене, за стилистична грамотност, за нетърпимост към небрежността на другите: трябва да създадем обстановка на нетърпимост към нарушителите не само на граматичните, но и на стилистичните норми.

В заключение ще приведем пожеланието към нас, отправено от една анкетирана варненка (възрастова група 40-50 г.): "Да се изявяват като езиковеди чрез активна позиция и да се борят реално за езика ни". Това е израз на упрек към гилдията ни. Хората продължават да смятат българския език като основна крепост на българщината, а българския езиковед - като воин, а не като кабинетен плъх.

БЕЛЕЖКИ

* Анкетираните са имали право да отговарят на повече от един въпрос, затова сборът от процентите е по-голям от 100. [обратно]

© Михаил Виденов, Красимир Стоянов, Катя Исса
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2008, № 1
© Електронно списание LiterNet, 20.04.2008, № 4 (101)

Други публикации:
Български език и литература, 2008, № 1.