ДОЦ. Д-Р КОНСТАНТИН ПОПОВ НА 80 ГОДИНИ

Михаил Виденов

web

На 3 юни 2003 г. доц. д-р Константин Попов навърши 80 години. По този случай Съюзът на учените в България и Международното социолингвистично дружество (София) организираха юбилейно тържество, на което бяха изтъкнати огромните заслуги на юбиляря в областта на стилистиката и на българската русистика. Роден в с. Сестримо, Пазарджишко, в многолюдно семейство, доц. Попов извървява труден път, белязан с различни превратности. Той остава верен на младежката си мечта да служи на словото и то да бъде негов меч и лира в житейското му поприще.

Доц. д-р Константин Попов напълно заслужава почестите, които неговите колеги и приятели му отдават по случай навършването на патриаршеска възраст. Заслугите му към научната общност и към българското общество са разностранни, но еднопосочни: един честен, умен, образован, трудолюбив и надарен човек, преминал през много житейски превратности, цял живот не е изпускал перото, активно пише и днес, за да ни учи на доброта и почтеност, толкова дефицитни качества в днешната груба бездуховна действителност.

Доц. д-р Константин Попов по образование е русист, завършил руска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1950 г., а по признание е езиковед-стилист и талантлив публицист. Огромна е библиографията му в областта на руската художествена стилистика и главно върху майсторството на руските писатели Константин Паустовски и Максим Горки. Една част от тези приноси - повече от 680 на брой - са истинска поезия в научноизследователския жанр, превръщан от някои съвременни литератори в джунгла от чужди думи и безплодна интелектуална еквилибристика. Творческият живот на юбиляря протича в СУ “Св. Климент Охридски”, където той бе уважаван дългогодишен преподавател по руски език на студентите-юристи. Неговите възпитаници и до ден днешен говорят е уважение и почит за него, защото са почувствали силата на доброто му излъчване и магията на педагогическото му майсторство.

Различните читатели намират различни върхове в научните му приноси, но едва ли би имало спор, че над всичко стои неговата книга “Типичные для болгар трудности в русском языке” (първо издание през 1967 г. и още три издания след това, едно от които е осъществено от Московско издателство). Зад привидно традиционния подход към многобройните грешки на българина, решил да учи руски език между другото, авторът е създал своя оригинална теория на грешките и е приложил основните постановки на психолингвистиката още тогава, когато у нас тя е абсолютно непозната. Историците на филологическата наука тепърва ще оценяват тази книга и ще търсят корените на успеха й не толкова в практическата й стойност - тя е несъмнена и е подчертана още от първите й рецензенти, колкото в нейния методологически подход: грешката да се обяснява като следствие от психологията на носителя на българския език, че руският език е като българския, но думите му имат други окончания.

Доц. д-р К. Попов е автор на внушително публицистично и научно творчество, но тъй като тук вървим само по-най-високите върхове в книжовното му дело, ще споменем заниманията му в областта на художествената сталистика и по-точно книгата му “Етюди по българска стилистика” (София, 1999, 222 с.), получила наградата на СУБ през 2000 г. като високо постижение в науката. Цветист и точен език, вярно око за наблюдение, безупречна научна подготовка, любов към българските класици - това е само част от най-общата характеристика на книгата. Авторът избягва да прави анализ на идеите, избягва да тълкува какво с искал да каже писателят, след като го е написал черно на бяло_, а се съсредоточава върху най-трудното: да ни покаже как със средствата на словото е постигната неповторимата магия да се трогнем до сълзи и да повярваме на внушенията. Доц. д-р К. Попов е изключителен естет и подбира авторите с ярко изразена хуманистична насоченост. Това е причината етюдите му за Йордан Йовков да ни въздействат като истински художествени творби от най-висше качество, като откровения.

Мнозина познават юбиляря като талантлив организатор и общественик. Той бе дълги години председател на Филологическата секция на СУБ, сега е научен секретар на Специализирания научен съвет по езикознание при ВАК, активен сътрудник на списания и вестници с есета за кривините и недъзите на днешното общество. К. Попов е образец на достоен човек, на всеотдаен учен, на верен приятел.

Не бяха случайни многобройните поздравления по случай 80-годишния му юбилей: от Съюза на учените в България, от Международното социолингвистично дружество, от Софийския университет “Св. Климент Охридски”, от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, от Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, където юбилярят е бил по съвместителство преподавател и зам.-декан, от множество научни сдружения и организации в Русия. Израз на високото признание на заслугите на доц. д-р К. Попов за изследване и популяризиране литературното творчество на К. Паустовски е удостояването му със званието “Почетен член на Московския литературен музей - център К. Г. Паустовски”.

Доц. д-р Константин Попов посреща 80-годишната си възраст бодър и изпълнен с множество творчески планове. Да му пожелаем здраве и дълголетие, за да може да ги осъществи!

© Михаил Виденов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.07.2004, № 7 (56)

Други публикации:
Наука, 2003, т. XIII, № 4.