Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВАЖЕН ТРУД ВЪРХУ ЮРИДИЧЕСКИЯ СТИЛ

Михаил Виденов

web

Книгата е основно преработен вариант на ръкопис от 2000-2001 г. Бих казал още: подобрен и допълнен вариант до степен да можем да го смятаме за друга, нова книга. В първия вариант, на който бях официален рецензент, основната цел на автора беше да ни покаже осведоменост в областта на лингвистиката и по-специално в анализа на лексикалните колокации. Личаха англоезичните източници, по чийто терк, образ и подобие Ангелов въвеждаше в българското езикознание една сравнително нова проблематика. На пръстите на едната ръка можем да преброим българските студии за синтактичните словосъчетания: един писал върху едно, друг - върху друго. Откъслечни импресии без избистрена методология, без единен подход.

Работата на Ангелов е новаторска и това е основното впечатление, което тя оставя след внимателния й прочит. Нова е не само лингвистичната постановка, а е нов и обектът. По един или друг повод всички сме се сблъсквали с юридически текстове и сме казвали, че това е особен език в езика, който Ангелов тук е нарекъл език със специално предназначение. Имам известен скромен опит в превод на закони от чешки език: веднъж превеждах на седящия до мене университетски колега юрист и му казвам, че е написана някаква безсмислица, а той ме поправя: отлично е казано!

Още в самия увод Ангелов ни предупреждава, че юридическият текст е двувалентен. От една страна, той е предназначен за съда и съдопроизводството, а, от друга - за широките социални кръгове, където изпълнява превантивна функция. Често пъти нашега съм си позволявал да казвам, че специализираният език на Темида е създаден, за да има какво да прави съсловието на адвокатите: четат едни и същи текстове, написани така, че всеки може да ги тълкува в полза на своя подзащитен.

Мнозина биха се чудили защо Ангелов се насочва към анализ именно на правни текстове (правна материя, материя на правния мир). Мисля, че това му е подсказано от действителността, в която живеем: 240 души в Народното събрание всекидневно се занимават със законотворчество, съдилищата са издути до пръсване, препълнени са затворите. Българинът се интересува от правната материя, за да му е по-сладко, когато я погазва. Във фолклора на нито една друга страна не е създадено гениалното съждение: законо е врата у сред полье!

Ангелов има и втори мотив да се залови с юридическия език: баща му е бил виден столичен адвокат, правни науки е завършила и майка му. Интересът му е продължение на една семейна традиция.

Ангелов е школуван при професор М. Янакиев и можем да кажем, че е негов ученик. Янакиев е един от най-последователните глотометри в света. За него всички изводи, които не почиват на измервателни процедури, са волунтаристични. Отваряме книгата на Ангелов и установяваме, че основните втора и трета глава се отнасят до "Измерване на граматическите повторения и словоформите" (с. 77-101) и "Измерване на лексическите колокации" (с. 105-168). И ако в първите трудове на Янакиев измерванията се базираха на трудоемки ръчни преброявания, при Ангелов сега това се прави от компютъра - точно е и може от всеки да се провери.

Тази книга се позовава на трудовете на около 300 автори, писали на български, руски, немски, френски и най-вече на английски език. Авторът пристъпва към явленията дълбоко ерудиран, запознат с научните дискусии и с ясно изразена своя концепция. Избегната е разпространената напоследък болест да се правят книги от събрани чужди мнения. За Ангелов чуждото мнение е уважително, но не е истина от последна инстанция. Истината е в емпиричния материал.

И още нещо ще подчертая за методиката на автора. Той е преодолял позитивизма на нашата езиковедска традиция, която за научен принос приемаше подредения събран (ексцерпиран) материал. В трудовете на нашите учители ще открием образци на прилежание, изнасяне на всички факти от едно явление, но само при най-талантливите ще видим назовано самото явление и причините, които го пораждат.

Сега да се обърнем към понятието "колокация". То е взето от две направления: текстовата лингвистика и структурната лексикология, т.е. то е проява на кръстосването между синтагматиката и парадигматиката. Ангелов подчертава, че този термин се използва в немската лингвистика през последните години особено много. По дефиницията на Дж. Р. Фърт колокацията представя значението на думата не в нейната отделност, а в нейната многовариантна синтактична обвързаност. Наблюдаемото значение е във връзката на думата със съседната дума. Така между примерите черна нощ, черна работа, черна търговия, черна кутия, черна мисъл колокациите на думата черен нямат нищо общо с черния цвят. Ангелов дава пример от областта на музиката - там естетическият ефект не се получава от отделните тонове, а от интервалите между тях. И подчертава - съседството на тоновете е основен структурен принцип за музикалната семантика.

Ангелов дава своя дефиниция на колокацията: тя е основната наблюдаема в текста проява на лексикалното равнище. Фонемите имат проява в звуковете (или буквите), морфемите (при индоевропейските езици) се проявяват формално във флексията, в афиксите и пр., а лексикалната семантика се проявява в колокациите. Те са най-важните маркери на лексикалното равнище, защото референцията и другите видове семантика са скрити, невидими. Освен колокациите другите видими лексически средства са свързани с честотата на появите (повторенията).

Изследването на Ангелов си поставя следната задача: да проследи връзките между синтаксис и семантика в рамките на специализираните юридически текстове. Приетата методика може да се мултиплицира и да се използва за всякакъв текст със специално предназначение.

През 80-те години на 20. век се обособява т. нар. форенска лингвистика, т.е. лингвистичен анализ на юридически текст. Тази лингвистика си има свои дялове - фонетика и фонология, морфология и синтаксис, семантика, пресупозиции и умозаключения, прагматика, социолингвистика, психолингвистика. Известна представа може да даде моята книга "Идентификация по езика" (София, 2007).

Алгоритъмът на изследването е базиран на постановката, че лексиконът на един език е съставен от множество подлексикони, които са тематично и жанрово обособени. Тази хипотеза се доказва чрез 12 процедури, които Ангелов превежда на езика на компютърния анализ на естествения език. Изследването обаче е ограничено до анализа на колокациите, които са ключ към кохезията на текста и основен фактор за тематичната организация на лексикона.

По-нататък трудът се концентрира върху измерването на граматическите повторения и словоформите. Ангелов до подробности използва постиженията на Янакиев-Котова и тяхната постановка за сихно- и спаниоморфемите, т.е. морфемите с висока и ниска честота. Ангелов анализира честотата на думите и прави сравнение на юридическия дискурс с публицистичния, литературния и разговорния дискурс. Данните отразяват процентите на срещите, номера на думите в ранговия списък на съответния дискурс.

Така в юридическия дискурс десетте най-често срещани думи са на, от, и, за, се, в, по, или, да, че. Тези думи имат други рангови номера в публицистиката, литературата или при разговорите. Изводите се показват на специални графики.

Следва рангов списък на предлозите в юридическия дискурс в сравнение с останалите три дискурса. Същата процедура е проведена за съюзите, частиците, имената (най-често това са година и лице), следва честотата на словообразувателните наставки (-не, -ние, -ост, -тел, -ач, -иус, -ник и др.)., глаголите (съм, бъде, бъдат, може, трябва, няма, наказва, извършва, издава, определя, налага, допуска, произнася, упражнява, счита, провежда), деиктичните думи (личните местоимения имат нисък процент, а показателните - висок, проследени са процентите на поява на всички видове местоимения), субстантивираните прилагателни и причастия са определени от Ангелов като думи с универсални роли в съдебния контекст.

Следва главата с анализа от измерването на лексикалните колокации. Тук Ангелов е взел предвид опита на М. Попова за доминантната дума в един словесен комплекс. Става дума за книгата на М. Попова "Термини-словосъчетания (из областта на товароподемните и подемнотранспортните машини)", София: БАН, 1985. Колокацията, т.е. съединението на думите, може да се изследва по два начина: първо, наблюдение на константна рамка в променлив център или, второ, по обратния начин - променлива рамка с константен център. Ангелов дава предимство на втория подход и подлага на анализ огромния корпус посредством компютърната програма файндтекст. Търси се преди всичко стабилността на връзките, т.е. думата пред и думата зад съответната изследвана дума, наричана от Ангелов "ключова".

Започва се с ключовата дума закон и нейните словоформи, срв. съчетанията търговски закон, отечествен закон, наказателен закон, местен закон, български закон, съответния закон, чуждия закон, този закон; следващата дума в словосъчетанието е: прилага, урежда, възлага, влиза в сила, приема, обменя и т.н. Ангелов изследва в проценти всички възможни колокации - предложни, безпредложни и т.н. По същия начин са изследвани и други ключови думи, като лице, съд, право, срок, съвет, ред, средство, свобода, сила и др. В отделни точки се дават глотометрическите данни за колокациите на словосъчетанията с опорна дума глагол: определя, извършва, издава (издаде), наказва, налага, отговаря, допуска, (допусне), упражнява (упражни), провежда, произнася се и др.

По същия алгоритъм са операционализирани подстъпите към колокациите на словосъчетания с опорна дума прилагателно, срв. държавен, български, административен, длъжен, трудов, народен, превозно (превозни), министерски, предходен, вътрешен и др.

Четвъртата глава е озаглавена "Структура и текстура на юридическия дискурс" и разглежда проблеми на колокациите и разчленяването на значенията, контекстовата конфигурация на законите, синтагматиката и парадигматиката при специализирания език и под.

Работата завършва с подробно резюме на английски език и авторски показалец. Приложена е обширна библиография.

Трудът на доц. д-р Ангел Г. Ангелов повдига завесата на тайнството на юридическия език в езика. Най-големият принос е намерената научна методика за обективен анализ, която - както вече се каза - може да се използва и при анализа на текстове от други специализирани сфери. Да подчертаем: Ангелов не предписва на юристите как да пишат законите: той изследва и анализира тяхната практика, без да се изказва назидателно и да търси кое е правилно и кое - неправилно. Това прави книгата модерна и надраснала българската езиковедска традиция. Юридическият дискурс е притежание на юристите и нашата намеса там следва да е много внимателна.

Книгата на Ангелов е новаторска. Тя е съобразена със световните постижения в тази област - авторът познава чуждестранните приноси от оригиналите им, не пренебрегва българските учени, работили по темата и в един или друг смисъл допринесли за теорията и практическия подход.

Нашата езиковедска общност има всички основания да се гордее с научното постижение на доц. д-р Ангел Ангелов. Убеден съм, че към четивото ще проявят интерес и юристите.

 


Ангел Г. Ангелов. Българският език на Темида. Глотометрическо изследване на лексическата съчетаемост и клишираността в българските закони. София: Херон прес, 2008, 220 с. (10 стр. резюме на англ. език).

 

 

© Михаил Виденов
=============================

© Български език и литература (електронна версия), 2009, № 5
© Електронно списание LiterNet, 06.02.2010, № 2 (123)

Други публикации:
Български език и литература, 2009, № 5.