ПОСТПИСМЕНАТА КНИГА

Милена Цветкова

web

Всяка нова идея е клин, който влиза откъм дебелия край. Тази максима на Фонтанел ме направляваше във времето, нужно ми за обмисляне на предстоящото изложение. В него поемам риска да предложа една непопулярна гледна точка за потенциала на книгата като "универсална медия", за шанса на книгата като най-старата медия и в постписменото общество, за алтернативното форматиране на книгите - носители на ценното, полезното и нужното знание - и като "безбуквени", като "книги без думи".

От времето на Моисей до днес портативната "буквена книга" се е наложила като цивилизационен навик на човека. Приучени сме да я славословим и боготворим. По силата на тази цивилизационна придобивка за всеки от нас думите "книга", "буква" и "грамотност" са синоними. А "безбуквен" наричаме невежия, неграмотния, слепеца на духа.

Струва ми се, че незаслужено неглижираме интелектуалността на неразчетените цивилизации преди нашата - дописмените, предбуквените. Наричаме ги с лекота примитивни или първобитни. Но да се вгледаме в траките - уникална култура от преди шест-седем хилядолетия, завещали ни най-старото златарско изкуство в Европа. Но нямат писменост! Този парадокс се обяснява с обстоятелствата, че или са предпочитали комфорта да паразитират върху чужда писменост (примерно старогръцка), или просто ги е мързяло да четат и пишат. И поради липсата на собствени писмени паметници, траките, като "безбуквеници", са изключени от регистъра на цивилизациите¹.

Днес масово твърдим, че "буквената книга" е най-демократичната медия, измислена от човечеството. Но това не е съвсем така. Книгата всъщност е трудна и проблемна медия. За разлика от изкуството, музиката, пантомимата (дори кулинарията, виното и ароматите), книгата съдържа в себе си препятствието "кодова система". Една българска книга например има заложени в себе си три сериозни бариери - писмено-буквен код, кирилска азбука и български език. Само поради това обстоятелство чрез нея е невъзможна интернационалната, интерезиковата и интеркултурната комуникация. Погледнато концептуално, всяка книга е носител на поне четири иманентни препятствия: първо - иска очи, които да я направят функционираща, второ - иска технологична грамотност, умение за четене, трето - иска чуждоезикова грамотност, при положение че е написана на немайчин език, и четвърто - иска усилие и търпение за постигане на разбиране.

Излиза, че книгата не само не е най-демократичното средство за комуникация и познание, а дори е фактор за четиристепенна дискриминация. С други думи, понеже до днес не е изобретен универсален код за общуване в буквен вид (въпреки многобройните опити за съставяне на интернационални изкуствени езици и техногенни "преводачи"), конвенционалната моноезична книга противоречи на идеята за универсална, всеобщо достъпна и разбираема от всички медия.

Сред основните причини да спра вниманието си върху хипотезата за "безбуквената" книга беше един въпрос с проактивен характер: как да коригираме пост-погрешното (според У. Еко) движение в полето на преводаческото изкуство за преодоляване на хаоса от полиезичността, започнал преди хилядолетия като Вавилонско наказание? Нещо повече - как ще завещаем постиженията на буквената си цивилизация на следващата², която, съвсем не хипотетично, би използвала друга, усъвършенствана кодова система и по-опростен, олекотен и интернационализиран език?

Защо е нужно отсега да се мисли върху опцията "безбуквена книга"? Защото това би документирало нашия цивилизационен ангажимент към паметта. Историята на паметта съвсем не се покрива само с времето на писмено-буквените мнемотехнологии. От общо, да речем, 30-40 хиляди години съзнателен ментален живот (съобразно възрастта на най-древните доказани опити за фиксиране на символна информация в пещерите) човечеството борави с букви само през последните 5-6 хиляди години. С оглед динамичното развитие на съвременната научна мисъл вече е недалновидно да се твърди, че безписмените култури са лишени от памет и от история. Нерядко подобен "здрав разум" е бил екстраполиран върху необяснени от науката територии с фанатична рационалност. Така сториха през 1980 г. двама руски математици М. Постников и А. Фоменко, които обявиха, че ако глобалното развитие на писмеността става възможно едва след изобретяването на хартията, целият "дохартиен" период от историята на културата е тотална късна фалшификация³.

Историята на паметта е достатъчно разтеглена в ретроспекция, за да пренебрегнем нейната "първа глава" - историята на естествената, "живата" памет от ерата на т.нар. безписмени цивилизации. Вярно е, че многовековното напрежение между устната и писмената култура създадоха най-масовата конюнктурна презумпция в науката - че историята започва оттам, откъдето човешката ръка е решила да пренесе съобщения, впечатления и знания върху "извънтелесен" носител. Но от гледна точка на съвременната културология и теория на комуникациите феноменът "безписмена култура" вече не се изолира от дейностите "съхраняване", "натрупване" и "предаване" на културни ценности, а писмеността се осмисля просто като една от формите на памет⁴. Наследството на безписмените общества също се "запаметява", фиксира се върху "жив носител" - човешката памет, изучава се, наизустява се и се предава от поколение на поколение чрез "устни книги" (певци, разказвачи). Единствено липсата на "отчужденост" от живото тяло е в центъра на масовото мнение сред писмените хора за редуцираността и нечитаемостта, респективно невалидността на историята на безписмените култури - такава, каквато все пак е оцеляла в обективиран вид след появата на писмените системи.

Важна корекция в това вкоренено схващане внася Юрий Лотман, който доказва наличието на памет в "цивилизационен формат" при безписмените култури - комплексът "мнемоничен (сакрален) символ - обряд". Паметта при безбуквените общества е сакрализирана, тъй като не обслужва множенето на текстове и попълването на летописи (както е при писмените), а обслужва повторното възпроизвеждане на "вечни", неотменни текстове (закони, правила, обичаи). Вместо писменост, тук по-ефективни са именно мнемоничните символи - природните (скали, животни, необикновени по вид дървета, звезди, небесни обекти) и изкуствените (идоли, оброчища, светилища, архитектурни съоръжения), и извършваните върху или около тях ритуали за узнаване на бъдещи действия и събития. Именно защото безписменото съзнание е футурологично - не се осланя на историческия опит или на причинно-следствените връзки, а на правилността на предстоящия избор. Основната му мисия е да наблюдава природните обекти и да уплътнява една мощна култура на прогнозирането (Лотман 2000а: 366). Ако писмената култура е ориентирана към миналото, устната култура е ориентирана към бъдещето - това, съгласно тезата на Ю. Лотман, е плоскостта, върху която безписмените култури получават своята еманципация и индулгенция за научно коректни бъдещи изследвания.

Имайки предвид екстензивния ръст на трансформациите и опростяването в сферата на изкуствената памет през последните сто години, както и отчитайки закономерността за компресия на историческото време (в резултат на която бъдещето все по-бързо се приближава към настоящето), в следващите сто или по-малко години земното кълбо може да се окаже една синкретично циркулираща система с комуникации от безбуквен тип (устни, иконично-дигитални или семантично-безмълвни).

Даваме ли си сметка, че за мнозинството "постбуквени" хора отсега сме заключили и цензурирали знанията на цялата буквена ера?

Де факто цялата световна книжнина, целият фундамент на произведеното от нас знание, съхраняван в световните библиотеки, е буквен. По изчисления за нуждите на проекта Google Print (Google Library Project) това са над 32 млн. заглавия (към май 2006 г.), а според изследователската група от американския университет Карнеги-Мелън (Carnegie-Mellon University), провела подобно изчисление за целите на проекта "Million Book Project", само Гутенберговите книги (1452-2004 г.) са над 100 млн. Регистрация на популацията от "буквени" книги водят още два източника: глабалният интернет каталог BookFinder.com, в който към края на 2007 г. са регистрирани над 125 млн. книги, и най-мощният интегриран библиотечен онлайн каталог WorldCat (Online Computer Library Center - OCLC), според който достъпните чрез библиотеките по света публикации към средата на ноември 2007 г. са 94 383 349 на над 470 езика, като на всеки 10 секунди добавяме нов библиографски запис (WorldCat 2007). С изключение на малък брой "интернационализирани" заглавия от т.нар. световна класика, особено Библията, която до края на 2006 г. е станала достъпна на впечатляващите 2426 езика (Statistical 2007; Worldwide Bible 2007), всички останали книги дискриминират по езиков признак някаква част от жителите на планетата.

От своя страна и статистиката на езиковото многообразие подсилва тревожността около "вавилонското проклятие" върху книгата⁵. Народите на 256 страни в света говорят на близо 7000 езика (според регистъра Ethnologue са 6912) и пишат на около 100 азбуки. От известните на науката азбуки 17 са масово употребявани в светските комуникации, а 3 в религиозните. Само половината от езиците на човечеството са записани на книга, но и самите писмености съвсем не са малко - 98.

Фиг. 1. Розетският камък. Книга "трилингва"

Бариерата "буквен код" тегне като "вавилонско проклятие" не само върху неразгаданите древни писмености⁶, но и над една все по-мултиплицираща се "практика на паметта" - вграждането на капсула в монумент или в строеж, която съдържа послание към идните поколения. Българската действителност не е чужда на подобни актове. Например през 1977 г. при откриването на мемориала "Плевенска епопея" (известен като "Панорамата") държавният глава Тодор Живков запечата в пода на фоайето капсула с писмено обръщение към поколението след 100 години. В настоящето подобни "буквени послания до бъдещето" задължително се полагат в основите на грандиозни търговско-развлекателни комплекси (така постъпиха инвеститорите по проекта "Mall" в София, които на 11 май 2004 г. вградиха при първата копка на сградата метална капсула с писмено послание към бъдещите поколения, български банкноти, карта на столицата и актуалния брой на вестник "Дневен Труд"; аналогична "капсула на времето" на 19 декември 2007 г., беше положена в основите и на "Grand Mall" във Варна, в която бяха вмъкнати вестници от деня, юбилейна монета "България в ЕС 2007", карта на Варна и писмено-буквено послание за поколенията).

Логичният въпрос би бил: смятат ли вложителите на тези буквени "писма в бутилка", че след сто или повече години ще бъдат "читаеми"? Дали не би било по-разумно да се вграждат послания в някакъв по-универсален за разпознаване формат - без думи? Или някой от вече изобилстващите продукти на "easy-културата" като комикс, някоя медия-полилингва или просто албум с изображения?

В интерес на обективността, "без гняв и пристрастие", трябва да признаем, че всички метаморфози на форматите за комуникация в медиасферата и в сферата на книгопроизводството - от "лесните за четене" до "изразителните" (конвертирани и транскодирани в небуквени системи) книги са израз не само на усилията за преодоляване на "вавилонското проклятие", за избягване на ограниченията от другоезичието, а и ефект от неумолимата закономерност на опростяването⁷. Опростяването е един от детерминиращите всяка еволюираща цивилизация механизми, а като житейска философия се постулира около принципа: всичко гениално и божествено е просто⁸.

Днес е повече от очевидно, че ключовата дума на техноцивилизацията е "улеснения", че обитаваме една култура на улесненията и опростяванията, една "easy-култура" (осмисляна засега като съвкупност от материалните, духовните, интелектуалните и емоционалните черти на "рационалното общество", чиито основни ценности са функционалността и икономичността, ползваемостта и удовлетворението). Думата "улеснения" е паролата и на днешното "правилно" поколение, ентусиазирано от ускоряването на технореволюцията, защото мултиплицира пестеливостта. Именно тази нова характеристика на активното поколение ни помага да разпознаем "easy-културата" като платформа и на бъдещото медийно поведение, и на бъдещата култура на четене, и на опциите за изследователско мислене в посока на "редуциране на сложността".

Може да изглежда парадоксално, но началото на опростяването в нашата цивилизация започва с появата на писмеността, която не усложнява, а напротив - опростява семиотичната структура на културата (Ю. Лотман). Действително, ако светът на устната памет (при безписмените култури) е преситен със символи, чиято многозначност е детерминирана от разликите в контекста, от многочислеността на комбинациите, в които те участват, то при писмените форми на паметта разночетенията се тушират, многозначността се успокоява чрез синтагматични редове и синтактични връзки. Ако орнаментът, гравюрата, скулптурата, идолът напомнят за нещо (наподобяват смисъл), т.е. изискват по-богата, по-широка култура, то буквата, писаната дума означава нещо (обозначава смисъл) - нещо точно и конкретно. Вероятно и зад това обстоятелство се крие Платоновото неодобрение относно изобретяването на писмеността. Вероятно в потенциала на това технологично облекчение като прототип на съвременната "easy-култура" героят в Платоновия диалог "Федър" Сократ прогнозира деградацията на световната култура под нивото, достигнато от предписмените цивилизации (теза, споделяна в най-ново време от Ханс Магнус Енценсбергер, под формата на призив да спрем всеобщото ограмотяване, да се върнем в дописменото си състояние и да заживеем с паметта си, с устната и живата култура).

След векове вярност към писаното слово "easy-културата" проявява нова претенция: вече и буквата създава проблеми! Буквата, като недостатък и пречка в човешките комуникации, намира своите опоненти и в правото (където буквата е контрапункт на духа), и в религията (например в Новия завет, където буквата не само е недостойна да предаде фундамента на духа, не само принизява, ограничава и догматизира, но дори убива), и в педагогиката (ето едно съвременно разочарование от буквеното ограмотяване, изказано от загрижена майка: "Години се старах да уча детето си на морал. А като научи азбуката, нямате представа какви неща прочете!")⁹.

В днешното свръхтехнологизирано ежедневие буквите, азбучните системи за обмен на смислова информация, са сериозно препятствие пред опитите за универсализация на глобалните комуникации. Най-масовата комуникационна платформа - интернет, всъщност е една форма на реабилитация на писмената култура. Интернет се оказа една "азбучна галактика" - въпреки изобилието от "икони", нито едно изображение не може да бъде открито без описване с букви. Просто защото и компютърът е "азбучен инструмент" (У. Еко) - ако не умееш да четеш и пишеш на един от програмираните езици, независимо от изобилието от инструкции чрез "иконки", си загубен. Въпреки постъпателното обсебване на живота ни от опростявания и улеснения, до днес производителите на PC не са ни предложили клавиатура, чрез която да пишем на повече от 2 азбуки или на поне 5-6 езика. Българският потребител например много трудно намери модел, чрез който да пише на кирилица - реално използваме "монголския модел": пишем с кирилски букви върху английска клавиатура със саксонски софтуер. Тук не бива да подминем обстоятелството, че и самата кирилица е препятствие в междуславянските комуникации. Днес тя е основна азбука за 8 страни с население от над 260 млн. души, но се прилага по правилата на 8 различни езика (български, руски, македонски, белоруски, украински, сръбски, сърбохърватски, словенски). С други думи, дори в рамките на славянската моноазбучна общност е трудно постижима идеята за универсална, разбираема от всички книга.

Сериозни предпоставки за приближаване до концепцията за "универсалната книга" създадоха поредицата от проекти на книга-полилингва:

1) Един от амбициозните опити за реализиране на многоезична книга беше изданието на Съвета на Европа "Гласовете на Европа: 1949-1996" (Voices of Europe 1997). Хартиената версия на книгата е публикувана на два езика - английски и френски, и включва изказвания на над 60 интелектуалци и политически личности от Европа, а паралелната дигитална версия на книгата във вид на аудио-CD съдържа 74 минути автентични записи на същите тези над 60 гласа, звучащи на оригиналните езици. Но специфичното за тази полилингвална книга е, че има повече мемориална, а не комуникативна мисия.

2) Следващият пример е от Европейския съюз, в който официалните езици вече са 23, а азбуките - 3. Става въпрос за българския проект на книга-полилингва "Химн на Св. св. Кирил и Методий", реализиран през 2005 г. по идея на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева¹⁰. В лицето на тази публикация разполагаме с действителна многоезична или "еврокнига", възпроизвела в едно книжно тяло стихотворението от 14 строфи на Стоян Михайловски "Върви, народе, възродени" на 21 европейски езика и 3 азбуки.

3) Трета доста по-мащабна инициатива за създаване на книга-полилингва представлява епохалният проект"Митовете" на шотландското издателство Canongate Books, представен на 21 октомври 2005 г. на Франкфуртския панаир на книгата. Идеята, в която се включи и България в лицето на издателство INK, е да се реализира поредица, в която съвременни автори от цял свят преразказват по свой начин класическите митове в рамките на 30 хиляди знака. Заглавията трябва да са 100, а крайният срок за приключване на проекта е март 2038 г. Всяка завършена книга веднага се превежда на езиците на всички страни, които участват в проекта, а те са представени от 34 издателства от 33 страни. На финала читателите реално ще могат да четат синхронно 100 идентични книги на 28 езика.

4) Четвъртият гигантски проект за постигане на книга-полилингва е онлайн енциклопедията Wikipedia. Към края на октомври 2007 г. тази "отворена" универсална справочна книга притежава "клонирани" версии на 253 езика (List of Wikipedias 2007). Съдържанието, разбира се, не е симетрично, но целта е един ден да бъде постигната синхронност в четенето и достъпа до знанията на всички писмени езици по света по принципа "всичко за всички".

5) През настоящата година стана известен още един технологичен проект, замислен с идеята да подпомага свободното генериране на полиезични версии на който и да е текст от глобалната мрежа на който и да е писмен език. Това е проектът "Световен лексикон" (WWL 1998-2007), в който безплатно се предоставя набор от инструменти - разширение за популярните издателски системи, за отворените библиотеки, за всеки уебсайт или блог, като по този начин всяка публикация придобива каталог на достъпните преводи. А преводите се публикуват от самите читатели - доброволно, своеволно, професионално или любителски, на който език те преценят. Очакването е в минимален срок (примерно да 2010 г.) Световната мрежа да започне да излъчва многоезични версии на всяко полезно и интересно съдържание.

Всички подобни идеи са повече от оправдани от гледна точка на стремежа към форматиране на универсално достъпна, независима от езиковите бариери книга, към универсализация на глобалното познание. Но общ техен недостатък е отново наличието на букви.

Очевидно фундаменталният въпрос пред проектирането на оптималната универсално достъпна книга е следният: как да съхраним цялото човешко знание така, че да го направим достъпно, лесно и просто за разбиране за поколенията на все още неродените? Как да подготвим за безпрепятствено разбиране читаемото днес, но неразгадаемото утре, пред евентуално другоезична цивилизация? А ако отправим поглед към историята на паметта, въпросът може да бъде преформулиран ретроспективно: как да избегнем участта на "заключените" знакови системи или на изчезналите завинаги езици и писмености?

Мъдрата част от предците ни неведнъж се е препъвала в тази тревога. Вярно е, че успешни методи за създаване на "безсмъртна книга" не са ни оставили. Но са проумели, че в познанието и в контактите не буквите са важното, а смисълът на посланията.

Над проблема за предаването на смислова информация между цивилизациите разсъждават интегрирано в момента културолози, семиотици, информатици, кибернетици и астрофизици. Очертани са две изходни основания за оптимистично разрешаване на проблема.

Първо, в еволюцията на форматите за обмен на знания (включително и при форматите на книгата) има закономерност: всяко ново превъплъщение винаги е било отговор на поръчка на цивилизацията (съхраняване, предаване, пропаганда, образование или комуникация). В ситуация на опасност обаче грижата не е нито изящната словесност, нито просвещението, а физическото оцеляване, сигурността и съхраняването на опита и знанието (точно в такава фаза се появява портативната книга - в ръцете на Моисей, гонен от египтяните, и за разлика от които не можеше да си позволи книги на обелиски).

Второ, при контакта с носителите на знание от изкуствен произход, предназначени единствено за съхраняване за бъдещето, става въпрос за възможността за извличане на съобщения, за разшифроване или за едностранна връзка, а не за комуникация. При това условие епистемологичните основания са по-опростени в сравнение с обмена на смислова информация между разнородни култури или цивилизации в реално време.

В астрофизиката и кибернетиката надделява позицията, че извличането на смислова информация от изолирани от историческия си контекст "документи" е възможно, когато става дума за фундаментални знания. Колкото и да са различни концептуалните системи между цивилизациите, формирани в несъвпадащи си социокултурни контексти, съществуват известни когнитивни инварианти между тях. И това са именно фундаменталните научни знания, които, макар и несходни, са съизмерими, преводими от един език на друг, т.е. относително еквивалентни. Тези когнитивни инварианти, въпреки че са обвързани с времето и мястото на своето създаване, притежават силата да преминават през мрежата от субективни филтри, предопределяща познавателния процес в дадена цивилизация, поради обстоятелството, че Вселената (обективния свят) априори е еднообразна и неизменна - предполага наличията на универсалии и във физическата, и в психическата сфера (Казютинский 1997: 24-26).

Следователно, когато говорим за "културни текстове", създавани чрез безбуквена (дописмена или постписмена) мнемонична система и предназначени за несинхронна връзка, ще имаме предвид неадресирани съобщения, обективирани върху "вещи, погълнали значенията" (Ю. Лотман), съдържащи фундаментални знания и предназначени за всеки, който ги приеме.

Но при приемането на такива съобщения възниква проблемът с разбирането на техния смисъл. Ключовият въпрос тук е: възможна ли е не просто четивност, а разбираемост на "културния текст" от страна на различна от нашата, безписмена или просто чуждоезична, цивилизация? Въпросът за разбирането на смисъла на другоцивилизационните съобщения е обвързан с два частни въпроса. Първият е за наличието на общност на понятията и общност на логиката. Актуалните астрофизически теории (Гиндилис 2003) признават възможността за съпоставимост между понятията и логическите връзки между тях при различните цивилизации, доколкото в своите понятия те отразяват обективно съществуващия свят и неговите закономерности. Въпреки наличието на сложна система от филтри в процесите на познание, действително съществуват когнитивни инварианти - общата компонента, в която се пресичат системите от понятия и посредством която става възможен процесът на декодиране и разбиране. Функцията на единна или обща компонента изпълнява именно фундаменталното знание за обективния свят.

Вторият частен въпрос, обвързан с проблема за разбирането на смисъла на съобщенията с друг цивилизационен произход, е за структурата на съобщението. Съществуват най-общо два типа съобщения - езикови (вербални) и иконични (пространствено изразителни). При положение обаче, че става дума за "неизвестен адресат" (с висока степен на несигурност относно достъпните му кодови системи), езиковите или символно кодираните послания не са най-надеждното средство. Кодовата система на съобщението трябва да е максимално проста, за да може "който и да е" без затруднения, без предварителна подготовка, т.е. без специална грамотност, да определи изкуствения произход на "медията" (именно като "културен текст") и да извлече от нея еквивалентен на предадения смисъл.

И накрая е изключително важно съобразяването със строежа на рецепторния апарат на потенциалния субект на възприемането. Съгласно презумпцията, че всички живи същества на планетата притежават биологична програма за рецепция на триизмерен физически свят, най-удобният структурен формат за едно съобщение, предназначено за предаване на смислово съдържание, е пространственото изображение и по-точно - триизмерният документ ("културен текст") за иконично възприемане.

Подобен мнемо-формат на документ има потенциалът да преодолее системата от филтри, детерминиращи познавателните процеси при различните цивилизации, поради първичността на изискванията спрямо йерархично структурирания рецептивен апарат: зрителният канал е един от първосигналните проводници на импулси; нагледно-образното мислене е първично и елементарно; образът е най-достъпното изразно средство в процесите на познание.

В такъв случай предимствата за предаване на фундаментална смислова информация чрез съобщения от типа "пространствено изображение" могат да се обобщят по следния начин: пространствено-изобразителното съобщение е многомерно, разгърнато по пространствени координати, онагледено, със здрави вътрешни връзки между отделните елементи на изображението, със значителен запас от идентификационни опори, независещи от изкривяванията при рецепцията, т.е. с висока шумоустойчивост, и като цяло - импонират на типа общочовешки схеми на мислене, формирани в триизмерния свят на сетивно възприеманата реалност. В резултат на това обобщение можем да предположим, че всеки индивид (потенциален адресат), който е способен да възприема и анализира пространствено-визуалните обекти от обкръжаващия го свят, е априори "подготвен" да разпознае, разбере и осмисли "културните текстове" на чужда цивилизация, кодирани посредством небуквена (невербална) мнемонична система.

Форматирането на една футуристична "безбуквена книга" като пространствено изображение или като триизмерен културен обект за иконично възприемане би покрило изискванията на "универсално достъпна медия" поради характеристиките, присъщи на иконичната комуникация: непосредственост на контакта (онагледеност); информационна пълнота (наситеност), допускаща като фон екстралингвални елементи и метатекстуални въздействия; изобразителност, която обслужва нагледната (фотографската) памет, формира трайни представи, изображението и пластиката разкриват предмета, явлението или процеса в тяхната недвусмисленост, еднозначност, единичност, неповторимост; кондензираност (посланието е във вид на "информационен пакет" или "смислов сноп"); концептуалност, тъй като пренася "отпечатъци" на комплексна реалност (гледки, сцени, пейзажи), показва обекта или процеса заедно с контекст и подробности (светлинни контрасти, геометрични пропорции, обеми, съотношения, перспективи, цветова наситеност и нюансираност); паралингвалност (показва и словесно неизразимото, неописуемото); образователност с потенциала си да внушава естетически и стилистични кодове (архетипни следи); вседостъпност (фигурите или иконичните кодове са безпрепятствено възприемани от всеки зрящ); разпознаваемост, тъй като смисълът не е скрит зад изображението, а е в самото него като организирана визуална материя, разгръща се в композиция, в сценично представяне, в свързани епизоди; алюзия за "статично кино" (А. Мол) като "игра за овладяване на заобикалящата ни среда или за овладяването ни от нея"; либералност, тъй като не изисква технически навици, нито специален тип обучение, нито неестествена (техногенна) настройка на окото; при отсъствие на грамотност и при наличието на зрение е най-мощното средство за задържане на вниманието¹¹.

През ХХ в. нееднократно сме се опитвали да създадем "медиатор", в който всяка смислова информация, всяко знание може да се съхрани максимално дълго и да се разбере от който и да е адресат.

И реално разполагаме с първия успешен модел на "универсална безбуквена книга", станала известна като "Златния диск на Вояджър"¹². Целта на този безпрецедентен медиа формат е да запази за поколенията част от земното знание, но преди всичко - да го предаде на извънземна цивилизация. Носителят на "планетарната енциклопедия" е медна грамофонна плоча със златно покритие (Golden Record) с диаметър 30 см. Защитена е с алуминиева обложка, към която са интегрирани фонографска капсула и игла за възпроизвеждане на записа. Върху външната страна на обложката е инкрустирана схема, която дава инструкции за опериране с плочата, описание на произхода на апарата, на начина на запис и на метода за преобразуване на видеосигнала в изображение. Но всичко това - на символен, идеографски език. Съдържанието на поместените върху плочата 1500 записа е мултитематично и мултимедийно, но предадено чрез двете дописмени средства за комуникация - образи и звуци. С други думи, буквите отсъстват.

Фиг. 2. Златната плоча на Вояджър

75% от записа са заети от музикални форми на "културен текст" - класическа музика, западна попмузика, източни и народни музикални изпълнения, сред които е и родопската песен "Излел е Дельо хайдутин" на Валя Балканска (4:59 мин.). Останалите 25% се покриват от 115 слайда с изображения и "звуци от Земята", кодирани като видеосигнали. Сред тях са естествени звуци от природата, от въздуха, океана и сушата, следвани от звуците от биологичния свят - птици, насекоми, жаби, кучета, лъвове, вълци, шимпанзета. Накрая са звуците на човека и неговата дейност - плач на бебе, туптене на сърце, умерени крачки, удар на чук, звук на пила, удар на брадва в дърво, звуци на автомобил, сирена, реактивен самолет, изстрелване на ракета. Фотографиите върху 115-те слайда са предимно черно-бели (цветни са само 20) и изобразяват слънчевия спектър, космическия изглед на планетата Земя, строежа на атома, молекулата на ДНК, оплождане на яйцеклетка, развитието на човешки ембрион, анатомията на човека. Други изображения съдържат пейзажи и ландшафти, флора и фауна, хора от различни етноси и професии.

Целият подбор на съдържанието върху "Златния диск на Вояджър" е направен от астронома д-р Карл Сейгън. Негова е и идеята да прибави и гласови поздрави на 55 езика (българският не е сред тях). Ключовото гласово послание, което има по-скоро земен политически характер, е на президента на САЩ през 1977 г. Джими Картър. В него обаче се съдържа обобщение на мисията на една "безсмъртна книга": "Тази плоча е подарък от един малък отдалечен свят, сбор от нашите звуци, нашата наука, нашите постижения, изображения, музика, мисли и чувства. Опитваме се да надживеем нашето време, за да можем да живеем във вашето".

В този смисъл, в лицето на експеримента със "златния диск" имаме реален прототип на универсална медия за безпроблемно четене, поднесена върху едновременно компактен и вечен информационен носител, зареден с колосален обем фундаментални сведения, кодирани на разбираем за неопределения "адресат" език.

Втората посока за търсене на прототип на универсален медиатор, на безсмъртна книга е един шокиращ и все още нелегитимиран в науката археологичен артефакт. Става въпрос за "Черните камъни от Ика" (на англ. Ica stones) - пример за "безбуквена каменна библиотека", оставена ни навярно от супернапреднала, но древна цивилизация, в максимално опростен и достъпен за разбиране формат¹³.

Фиг. 3. Д-р Хавиер Кабрера

Колекцията от "каменни книги" е находка от околностите на гр. Ика, на 350 км от перуанската столица Лима. Нейната незаобиколимост като материално свидетелство не пречи историци, археолози и палеолози и днес да се атакуват от два крайно поляризирани лагера. Във формално отношение находката представлява огромно количество обли и различни по размер андезитни камъни (от 15-20 грама до 500 кг и 1,5 м височина), покрити по цялата си повърхност с перфектно изпълнени, точни и разбираеми изображения на сюжети от високотехнологичен праисторически живот. Според мнозинството учени "черните камъни от Ика" са фалшификат, тъй като противоречат на конвенционалната теория за произхода и еволюцията на човека - животът, запечатан на "каменните страници", не се вписва в нито една от приетите научни парадигми в историята, палеозоологията, геологията и медицината. Но според други, непредубедени и по-разкрепостени в допусканията си учени, "каменната библиотека" е най-голямото откритие на ХХ век¹⁴.

Научните дискусии върху "черните камъни от Ика" дължим преди всичко на хирурга Хавиер Кабрера (Dr. Javier Cabrera, 1924-30.12.2001), професор по медицина, декан на Медицинския факултет в Университета в Лима. За начало на научния интерес към черните камъни се приема 1961 г., когато местен фермер подарява за рождения му ден един кръгъл камък с изображение на риба, в което докторът разпознал отдавна изчезнал вид. Оттогава, в продължение на 40 години, д-р Кабрера се посвещава на издирването, откупуването, съхраняването и изследването им¹⁵. За да получи обективна оценка за археологическата им състоятелност, той подлага селекция от 33 камъка на четири научни експертизи - през 1967 г. в рудодобивната компания "Маурисио Хочшилд Майнинг Ко" с помощта на инженери от Националния технологичен институт на Перу и през 90-те г. в Геологичната лаборатория на Университета в Лима, в лабораторията на Инженерното училище в Лима и в Университета в Бон, Германия (съществуват сведения, че още една независима експертиза на четири камъка е направена през 70-те г. и в Института по археология при Академията на науките на СССР). Автентичността на камъните е потвърдена, но възрастта им е спорна - варира от 13 млн. до 60-70 млн. години.

Фиг. 4. Музеят на черните камъни в Ика - "каменната библиотека"

Каменните носители на информация се оказват ръкотворни. Техниката на изобразяване е била гравировка (с дълбочина 1-2 мм) или нисък релеф, а при някои камъни - комбинирана. Методът за нанасяне на изображенията, според проведените експертизи, наподобява дълбане с фрезоваща бормашина. Почеркът или стилът на изработването е единен. Творецът им е бил подготвен за "промишлено производство" на много важен депозиториум-"камъкотека". При всички автентични екземпляри отсъства износване, следователно не са въвеждани в употреба (например в ритуали) и са заровени веднага след изготвянето им.

Според хипотезата на Кабрера цивилизацията, създала "изобразителните книги" от Ика, достигнала високо ниво на развитие и издигала науката в култ, била принудена да се "самосъхрани" непосредствено преди настъпването на глобален катаклизъм (според учените след удар от астероид или комета). Кабрера нарича камъните "глиптолити"¹⁶, след като обосновава теорията си, че техен "проектант" е т нар. Глиптолитен човек (Gliptolithic Man). В книгата си "Посланията на гравираните камъни от Ика" (The Message of the Engraved Stones of Ica, 1976) той твърди, че глиптолитите не са ритуални атрибути или тотеми, а "каменна библиотека", специално създадена в полза на и като предупреждение към "следващото" човечество, което обаче, въпреки че разчита древните послания, все още не е готово да ги приеме¹⁷. В полза на това твърдение има достатъчно аргументи. Първоначално облите инкрустирани "книги" са били старателно положени в строго определен ред, което е предполагало след време да се ползват именно като библиотека. Но тихоокеанското крайбрежие, където днес е гр. Ика, е било подлагано на различни промени - земни трусове, тектонични размествания, гигантски вълни, ветрове, ерозия и т.н., които "разбъркали" каменните страници. И именно за да спаси "структурата на библиотеката", д-р Кабрера до края на живота си се опитва да събере всички екземпляри, пръснати от туристи и колекционери по света.

Обхватът на темите, изобразени върху камъните, дава основание да се предполага, че авторите им са имали ясна концепция - да форматират тотална кондензирана енциклопедия на живота на своето общество, но преди всичко като демонстрация на научните си достижения. Сюжетите обхващат както битови сцени и представители на растителния и животинския свят (включително динозаври), така и географски и астрономически карти, летателни и космически апарати, хирургични операции, сред които уникалните и за ХХ век трансплантации на сърце и мозък. Впрочем самата "камъкотека" на Хавиер Кабрера днес е предметизирана по научна класификация на знанието: физически науки (естествознание и космология), социални науки (човек и бит), природознание (флора и фауна), география, профетика (свръхнаучни знания).

След дългогодишно изучаване на "библиотеката" д-р Кабрера открива в нея ясни закономерности и логичен принцип на систематизация. Достигнал до извода, че гравираните камъни са замислени като отделни, ясно изразени серии, състоящи се от 6-8 до 200 камъка (нещо подобно на шумерските глинени плочки, които обаче са номерирани). Ако фигурите, нарисувани върху един камък, носят информация за различни теми, то всяка тема на свой ред се допълва и разгръща върху серия от други камъни. Каменните серии представляват своеобразни "тематични сборници" и "ръководства", специализирани в посочените области на знанието и на човешките занимания.

Как обаче тази "нелинейна визуална книга" успява да внуши логика, за да избегне двусмислието и разночетенето?¹⁸ Установен е вътрешен принцип на подреждане между нескрепените каменни страници - обективно липсващата свързваща арматура е компенсирана и пространствено (триизмерно) детерминирана по възходяща логика. Размерът на камъните в "сериала" е правопропорционален на "поредния номер" на серията, т.е. той се увеличава с нарастването на въпросния "номер", според развитието на сюжета. Логика е открита и в качеството на изображенията - сложността на техниката на изпълнение на "изобразителния том" е зависела от неговото съдържание. Простите сюжети (върху малките камъни с един изобразен обект) се изпълняват с метода на гравиране, а по-сложните - с нисък релеф.

Установен е и принципът на свързването - чрез "визуални преходи" (линкове) между сцените: използва се дублиране на "действащите лица", а определени фигури или части от фигури, повтарящи се твърде често, се употребяват като вече формализирани символи. Рисунките, като кадри от филм, действително може да се свържат в различни сюжети. Например сортирана е биологична серия от 50 "тома", представящи развитието на древния стегозавър - от яйце до зрял индивид; обособен е сериал от 200 камъка, които проследяват репродуктивния цикъл на древна изкопаема риба; има цяла "трансплантологична" поредица, на която е показан процесът по присаждане на сърце от младеж на възрастен мъж: виждаме донор - млад човек, отварят гръдния му кош, вземат сърцето, държат инструменти, с които присаждат същото сърце на старец, преливане на кръв посредством система от тръби към кръвоносната система на бременна жена, старецът в следоперационна зала, където ни отвежда картина на последвалата реанимация чрез апарат за изкуствено дишане; сред библиотечните серии е разпознато дори подобно "ръководство" по присаждане на мозък. От днешни позиции можем да обобщим, че камъкотеката от Ика е илюстрация на парадокса, типичен само за "безбуквените книги": за разлика от много древни писмени паметници - датирани, но неразчетени, тези са разчетени, но недатирани, разбрани, но с неустановен произход.

Интересен е въпросът защо избраният "медиатор" е камък и защо кодовата система е изображение. Камъкът има изключителни предимства като носител на информация: не подлежи на окисляване като метала, не се разлага като органичните материали. Андезитните камъни са здрави почти колкото гранит, в същото време удобни за гравиране, могат да се защитят от природните стихии като се скрият в пещери или в издълбани в земята хранилища. Размерът на повечето "каменни книги" е във възможно най-удобния "формат" - колкото хляб или футболна топка. Най-малките камъни са с размери на юмрук, а най-дебелите "томове" са 500-килограмови скали.

Допуска се, че представителите на застрашената от изчезване цивилизация не са знаели кой ще засели планетата след катаклизма и какви кодове ще използва за възприемане на информация. А историята в картинки може да бъде разбрана дори от примитивни същества. Но справедливо ли е да кажем, че каменните страници съдържат "текст", предаден чрез най-древната писменост на света? Самият д-р Кабрера твърди в книгата си, че глиптолитите са носители на уникална система за писане, използвана преди милиони години. Съвременният човек може да откаже да признае, че глиптолитът пренася форма на писменост и да предпочете да ги мисли за прости рисунки, чиято цел е била развлечение, декоративност или хоби на древен художник. Но присъствието на теми, разработени на основата на високи научни знания, е достатъчен аргумент срещу твърденията, че схематизираните фигури и сюжети са украшения. По-вероятно е каменните "медиатори" да съдържат кодирани съобщения до неизвестен адресат - хората от бъдещето.

Тази хипотеза отвежда към основния въпрос на настоящото изложение. Допустимо ли е да обсъждаме черните камъни от Ика и други подобни артефакти или иновативни проекти като текстови фонд на паметта, като пра-форми на "безбуквени книги"? Ще се аргументирам отново с концепцията на Юрий Лотман за културата. Пространствено-изобразителните книги са "културен текст" в смисъла, който Лотман влага в понятието "култура": изкуствено образувание, сбор от ненаследена по биологичен път информация. А понятието "текст" не обвързва непременно дадена култура с естествени или изкуствени езици, със слово или писменост: "културата не е набор от думи или от предмети, ритуали или обичаи, конкретни действия или състояния, тя е именно "език", културен текст, т.е. някакво специфично значение на предмета, езика или действието" (Лотман 1992: 8-9). Черните камъни от Ика са текстове, предадени на панхронен код (като иконичните текстове в живописта и скулптурата), чиято основна функция е адекватно предаване на значения чрез "вещи, погълнали тези значения". По този начин "културните текстове" (каменни книги с гравюри) - материализирали и запазили семантичното съдържание на човешки действия, отношения и техните резултати в "превърната форма", се четат именно като факти на колективната памет. Една непозната пра-цивилизация е изнамерила най-достъпните и елементарни за декодиране форми на мнемонични медии - лаконични книги, използващи универсален метод на транзакция на фундаментално знание чрез компресирани смислови пакети, демонстриращи ни някакъв пра-формат на синкретизъм.

И ако се насочим още по-навътре, в генеалогията на тези универсални и практически вечни "медии", можем да установим философията на най-висшата форма на изразяване: синтез на наука и поезия (techne + art), сливане на научно и художествено мислене, поднасяне на научното знание по законите на поетическото изкуство. А доколкото законите на науката са достоверност, документираност и проверимост, а законите на поезията са пулсация, краткост и концентрираност¹⁹, можем да допуснем, че именно пространствено-изобразителната книга или триизмерният документ за иконично възприемане е медията, която ще се радва на най-голямо доверие в една постписмена цивилизация със синкретично циркулираща система с комуникации от безбуквен тип.

Днешната съпротива срещу признаването на автентичността и научната ценност на "каменната библиотека" от Ика е напълно нормална. Типичен за човешката психика е един защитен механизъм, който или "изключва" човека от контакта, или го заставя да не реагира на онази информация, която може да срине психичното му равновесие. Реакцията на отхвърляне на подобни артефакти е като крясък на мозъка: абсурд! Освен че е непосилно за капацитета на съзнанието ми, това е толкова неразбираемо, далечно, необозримо - значи не ме засяга²⁰. Това е общочовешка, закономерна реакция, задвижвана от инстинкта за самосъхранение. При ангажираните с наука обаче "автоампутацията" на чувствителност спрямо неочаквани емпирични факти е недопустима. Ученият е длъжен да неутрализира в себе си този механизъм на самоизключване, за да не позволи науката да се редуцира до набор от догми, стереотипи и предразсъдъци.

Идеята за "безбуквена книга" вероятно се нуждае от нов тип цивилизационно мислене - уравновесено и успокоено, без фанатизми и ортодоксализми. Ако използваме терминологията на Маршал Маклуън, безбуквената книга ще отразява "обратен курс на имплозия" в комуникациите, след като преди това дълго е властвало разчленяването, роенето, отдалечаването между езиците и кодовете за общуване. Чрез възможността за проектиране на една подобна бъдеща книго-форма, човечеството ще получи "компромисна медия", в която всички познати комуникационни бариери са коригирани, а негативите на буквената книга - елиминирани.

Допускането на идеята за "безбуквена книга" като алтернатива на конвенционалната в едно постписмено общество, дори само като хипотеза, би означавало:

първо, че осъзнаваме съвременната книга като неидеална, като дискриминираща и даваме шанс на нейното "дописмено" продължение да елиминира този недостатък;

второ, че признаваме книгата за "безсмъртна медия" и за важен социално-политически субект: ако Гутенберговата книга доведе демокрацията, безбуквената книга би могла да ни приближи до хуманизацията;

и трето, че се примиряваме пред суверенността и неограничения потенциал на книгата да бъде "културна медия номер едно" и за цивилизацията след нас.

БЕЛЕЖКИ

1. Наличието на писменост все още е задължителен критерий за легитимирането на даден социално-исторически сектор като цивилизация. Социологията, която е възприела разбирането на антрополозите за цивилизация, я дефинира като фаза на развитие на обществото, която настъпва след разпадането на първобитнообщинния строй и се отличава с разделение на труда, разменни отношения, наличие на писменост, урбанизация, технологичен и духовен напредък (Страшимирова 1997: 554). Но тази задължителна за европейската наука обвързаност между съществуването на цивилизация и съществуването на писменост е поставена под съмнение от Юрий Лотман, който настоява да се съобразяваме с експоненциално трупащите се археологически свидетелства за редуващи се древни развити цивилизации, които обаче не са оставили и следа от някаква писменост (Лотман 2000б: 364-365). [обратно]

2. Едва ли се нуждае от специална аргументация фактът, че ние не сме нито единствената, нито последната цивилизация, обитаваща планетата. Научните дискусии днес са ориентирани повече към въпроса колко цивилизации е имало преди нас. Според астрофизиците, съдейки по различната възраст на звездите от различни поколения, дисперсията на възрастите на предходните цивилизации може да е милиарди години. Според най-разпространената хипотеза цивилизациите преди нашата са минимум пет (с допълнението, че началото на всяка е започвало от пещерата). Сведения в подкрепа на тази хипотеза откриваме в три източника. Във Ватиканската библиотека се пази най-старият писмен паметник на ацтеките (мексикански народ с уникална предколумбова култура до ХVІ в.), в който се твърди, че ние сме човешка цивилизация от пето поколение. Първата е била цивилизация на гиганти, които загинали от глад, изчерпвайки ресурсите на земята. Втората е загинала в планетарен пожар (според някои тълкуватели на текста - в ядрена война). Третата е цивилизацията на човекоподобните маймуни, а четвъртата е онази, която загинала от Световен потоп, вероятно през 4008 г. пр.н.е. (отразен в шумерския "Епос на Гилгамеш" и в Библията като времето на Ной). Описания на предходни цивилизации, периодично възникващи и загиващи при някакъв глобален катаклизъм, се съдържат и в древноиндийските писмени паметници. Такъв сюжет е представен в свещената книга на индуистката религия "Пурани" (легенди от VІ-ХVІ в.), а в "Махабхарата", един от най-древните индийски епоси (създаден според едни източници през VІІ-V в. пр.н.е., а според други е от началото на харапа - културата през 2000 г. пр.н.е.), се предава метафорична картина на ядрена война и последиците от нея. [обратно]

3. Цит. по: Лотман (1987: 3-11). [обратно]

4. В посочените научни области "безписмената култура" е понятие, прието за обясняване на начина на съхраняване и предаване на културно наследство в "безписмените" общества (тук влизат и общностите или народите, съществуващи без писменост в наши дни). В процеса на натрупване на културни ценности, в което и да е "безписмено" общество, и при предаването им през вековете се извършва отстраняване на нежеланите елементи от културата. Това укрепва консолидацията на общността, но води и до загуба на ценни за нея иновации. [обратно]

5. Източници на статистическите данни към 1 ноември 2007 г.: Базата данни "Етнолог" (Gordon 2005); Регистъра Omniglot (1998-2008); Института за живи езици (Living Tongue Institute) в САЩ и др. [обратно]

6. Не всяка може да разчита на щастието на йероглифите, намерили своя декодер в уникалната каменна книга "трилингва" - Розетския камък, приютил на една "страница" три кодови системи: свещена древноегипетска писменост или йероглифи, египетско народна или демотична писменост и древногръцка писменост. [обратно]

7. За повече информация виж Цветкова (2007, 2008). [обратно]

8. Принципите на опростяването са преразглеждане, преоценка, фокусиране, реорганизация, преобръщане, реструктуриране, преустройство, преоткриване, развитие по спиралата, връщане към естественото, хармонизиране с природата. Технологията на опростяването включва методите въвеждане на ред, елиминиране на бариерите, избавяне от ненужното, действане без забавяне, редуциране, съкращаване, рационализация, хармонизация, стандартизация, генерализиране, употреба на стереотипи, клишета, идеологеми, идеограми и т.н. [обратно]

9. Аргументите "срещу буквата" от сферата на правото и християнството са разгърнати подробно в студията на Никола Георгиев "Писаха не само за да се знае" (Георгиев 1990: 68-87). [обратно]

10. Изданието с превода на 21 езика е достъпно в PDF формат с обем 2.8 MB (Химн 2005). [обратно]

11. През 2000 г. руската поетеса Нина Ягодинцева се освободи от фрустрацията на безпомощността пред буквените изразни средства именно чрез прескок към "изобразителната книга". В гр. Челябинск тя откри изложба с пейзажна фотография със заглавие "Каменна родина", а всъщност визуално-поетичен сборник, съставен от "стихотворения без думи". Невъзможността на поетесата да открие поредната адекватна дума за нещо, което като всеки поет току-що е открила, което още никой не е назовал, а и никой не е видял, намира спасение в културата на опростяването, където придобива умението за "писане чрез снимки". [обратно]

12. Златният диск е поставен на борда на космическите станции на НАСА "Вояджър 1" и "Вояджър 2", изстреляни преди 30 години (през 1977 г.) от Кейп Канаверъл. Предвиден е да лети 2 билиона години, макар че мощността за осъществяване на комуникации и за функциониране на част от апаратурата вероятно ще бъде изчерпана към 2020 г. През ноември 2003 г. Вояджър 1 напусна Слънчевата система, а към март 2005 г. се намираше на 14,2 милиарда км от Слънцето и се отдалечава със скорост 17,2 км/сек. Голяма част от съдържанието на плочата е отразено в книгата "Шепот от Земята: Междузвездната плоча на Вояджър" (Murmurs of Earth: The Voyager Interstellar Record) с автори Карл Сейгън, Франсис Дрейк, Анн Драйън, Тимъти Ферис, Джон Ломбърг и Линда Залтсман, издадена през 1978 г. През 1992 г. златният диск е издаден и като CD-ROM от Уорнър Ню Медиа. Пълна и актуална информация за златната плоча се публикува на уебстраницата на НАСА - вж. Вояджър (2008). [обратно]

13. Виж повече в: Ica Stones (2006); Doore (2007); Жуков (2004). [обратно]

14. Първите съобщения за сбирка в Южна Америка от обли чакълести камъни с черен цвят, обрисувани със странни животински сцени, датират от XVI в. Били са известни на отец Симон, йезуитски мисионер, който ги показал на конкистадора на Перу - Франсиско Писаро. През 1562 г. част от тях са пренесени в Испания. Скоро след това летописецът Хуан де Санта Крус Пачакути в своята хроника "Relacion de antique dades d'este reyno del Peru" (1570 г.) написал, че в местността Чинчаюнга (днес провинция Ика), били намерени много камъни с гравирани рисунки, наричани "манко" (на индиански език - племенен вожд, владетел на знанието). В края на ХІХ век местни жители от гр. Ика в Перу вадят от реката, от пещерите и от погребалните комплекси на инките стотици от същите обрисувани черни камъни. И до днес това е основен поминък на много перуански иманяри, обвързали се в мрежа с антиквари и колекционери от цял свят. [обратно]

15. Днес колекцията е организирана в музей (Ica Stone Museum) и включва около 15 000 камъка, въпреки сведенията за общо 80 000 из целия свят. Самият Кабрера е награден от местната власт през 1988 г. с почетното звание "Любим син на град Ика", а през октомври 2001 г., два месеца преди смъртта си, получава златен медал и националното звание "Hijo Illustre" именно за заслугите си за рационалното обяснение на "черната каменна библиотека". За съжаление на 15 август 2007 г. гр. Ика пострада сериозно от земетресение. Агенция Ройтерс разпространи снимки на полусрутения Музей на камъните от Ика и на изпочупени експонати от изумителната му колекция - вж. Peru (2007); Coleman (2007). [обратно]

16. От гр. glipt, лат. gliptolithic - камък с изрязано върху него изображение; оттук произлизат и понятията "глиптотека" (glyptotek) - колекция от резбовани или гравирани камъни (въведено от библиотекаря на баварския крал Лудвиг І) и "глифография" - изкуство на изготвяне чрез галванизация на изпъкнали рисунки, които след това се употребяват като клишета. [обратно]

17. Именно тази хипотеза развива и втората самостоятелна монография върху сензационната библиотека от Ика "Съществувало е друго човечество" (Existio Otra Humanidad, 1994) на испанския журналист и изследовател Х. Бенец. [обратно]

18. Пример за затрудняваща четенето нелинейна визуална книга е "обектното писмо" на скитите до персийския цар Дарий (виж Владимиров 1988: 8). Обектите - птица, мишка, жаба и пет стрели, предавали съобщение, което можело да се изтълкува по различни начини: като признание за капитулация или като сигнал за неподчинение. Как ще бъде разбрано това послание, зависело именно от нареждането на предметите. [обратно]

19. Виж повече у Левчев (2003: 32-47). [обратно]

20. Едва ли е случайно, че в старобългарския език за обозначаване на числа над хиляда се използва една-единствена дума - "тьма", т.е. тъмнина. [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Владимиров 1988: Владимиров, Лев. Всеобщая история книги. Москва: Книга, 1988.

Вояджър 2008: Voyager - Spacecraft - Golden Record. // NASA <http://voyager.jpl.nasa.gov/spacecraft/goldenrec.html> (14.02.2008).

Георгиев 1990: Георгиев, Никола. Писаха не само за да се знае. // Поетика и литературна история. София, 1990, с. 68-87; също и в: Електронно списание LiterNet, 18.08.2004, № 8 (57) <https://liternet.bg/publish/ngeorgiev/statii/pisaha.htm> (14.02.2008).

Гиндилис 2003: Гиндилис, Лев. Проблемът за свръхнаучното знание. // Палитра, 2003, № 2 (ориг. в сп. "Новая Эпоха", 1999, № 1-2).

Жуков 2004: Жуков, Андрей. Голос камня. // Итоги, № 27 (421), 05.07.2004 <http://www.itogi.ru/Paper2004.nsf/Article/Itogi_2004_07_05_02_5318.html> (14.02.2008).

Казютинский 1997: Казютинский, В.В. Эпистемологические основания обмена смысловой информацией между космическими цивилизациями. // Древняя астрономия: небо и человек. Тезисы докладов международной научно-методической конференции. Москва, 1997, с. 24-26.

Левчев 2003: Левчев, Любомир. Поетическото изкуство. София: КК Труд, 2003.

Лотман 1987: Лотман, Юрий М. Несколько мыслей о типологии культур. // Языки культуры. Москва, 1987, с. 3-11.

Лотман 1992: Лотман, Юрий. Култура и информация. София: Наука и изкуство, 1992.

Лотман 2000а: Лотман, Юрий М. Альтернативный вариант: бесписьменная культура или культура до культуры? // Лотман, Ю. М. Семиосфера. Культура и взрыв. Внутри мыслящих миров: Статьи. Исследования. Заметки. Санкт-Петербург: Исскуство-СПБ, 2000, с. 366.

Лотман 2000б: Лотман, Юрий М. Семиосфера. Культура и взрыв. Внутри мыслящих миров: Статьи. Исследования. Заметки. Санкт-Петербург: Исскуство-СПБ, 2000.

Страшимирова 1997: Страшимирова, Светла. Цивилизация. // Енциклопедичен речник по социология. 2. изд. София: М-8-М, 1997, с. 554.

Химн 2005: Химн на Св. св. Кирил и Методий = A Hymn to the Saints Cyril and Metodius. Състав. Амелия Личева. София: Нов български университет, 2005, 80 с. <http://www.evroportal.bg/edocs/other/Hymn.pdf> (14.02.2008).

Цветкова 2007: Цветкова, Милена. "Млади" vs. "стари" читатели. // Електронно списание LiterNet, 03.12.2007, № 12 (97) <https://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/mladi.htm> (14.02.2008).

Цветкова 2008: Цветкова, Милена. Easy-културата: Как опростяването усложни кризата между поколенията читатели. // Култура. Медии. Публичност. София: УИ "Св. Климент Охридски", 2008 (под печат).

Coleman 2007: Coleman, Loren. Are Peru’s Ica Stones Safe? // Cryptomundo.com, August 19th, 2007 <http://www.cryptomundo.com/cryptozoo-news/ica-stones> (14.02.2008).

Doore 2007: Doore, Kathy. The Ica Stones of Peru. Ancient Engraved Records. // Labyrinthina, 1998-2007 <http://www.labyrinthina.com/ica.htm> (14.02.2008).

Gordon 2005: Gordon, Raymond G., Jr. (ed.). Ethnologue: Languages of the World. Fifteenth edition. Dallas, Tex.: SIL International, 2005, 1272 p. <http://www.ethnologue.com> (14.02.2008).

Ica Stones 2006: Ica Stones. // The Skeptic's Dictionary article on the Ica stones. 2006 <http://www.skepdic.com/icastones.html> (14.02.2008).

List of Wikipedias 2007: List of Wikipedias: Grand Total. // Meta Wikimedia, 29.10.2007 <http://meta.wikimedia.org/wiki/List_of_Wikipedias> (14.02.2008).

Omniglot 1998-2008: Omniglot <http://www.omniglot.com/writing/languages.htm> (14.02.2008).

Peru 2007: Peru quake survivors struggle in tent camps. // Labyrinthina, Aug 30, 2007 <http://www.labyrinthina.com> (14.02.2008).

Statistical 2007: A Statistical Summary of Languages with the Scriptures. // United Bible Societies. January 23, 2007 <http://www.biblesociety.org/latestnews/latest390-slr2006stats.html> (14.02.2008).

Voices of Europe 1997: Voices of Europe: A Selection of Speeches Delivered before the Parliamentary Assembly of the Council of Europe, 1949-96. [Book + CD (1998)]. Strasbourg: Council of Europe Publishing, 1997, 274 p.

WorldCat 2007: WorldCat: WorldCat facts and statistics. OCLC: Online Computer Library Center. Dublin OH, USA, 2007 <http://www.oclc.org/worldcat/default.htm> (14.02.2008).

Worldwide Bible 2007: Worldwide Bible Translation Statistics. Wycliffe International. Dallas, TX, USA. November 2007 <http://www.wycliffe.net> (14.02.2008).

WWL 1998-2007: The Worldwide Lexicon, 1998-2007 <http://www.worldwidelexicon.com> (14.02.2008).

© Милена Цветкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.02.2008, № 2 (99)

Текстът е пълна версия на доклад, прочетен на Петата национална научна конференция с международно участие "Кирилицата в духовността на европейската информационна цивилизация", София, Национален дворец на културата, 1 ноември 2007 г.