Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗДАТЕЛЯТ КАТО ЧИТАТЕЛ

Милена Цветкова

web

Какво ли чете издателят, ако от него зависи нашето четене? Книгата е продукт на "умен бизнес" и работата в сферата на книгата би трябвало да предполага по-различна начетеност, интелектуален рефлекс и учене през целия живот. Така твърдим поне в общуването си със студентите в университетската специалност "Книгоиздаване". Изложението ми е насочено именно към тях - формиращите се бъдещи издатели.

Модерният книгоиздателски свят към днешна дата трепери пред два основни проблема, редуцирани до дискусиите: "посредничеството под въпрос" (по едноименния колоквиум, проведен през февруари 2007 г. във Франция по националния проект "Книга 2010") и "смъртта на книгоиздаването". Като изключвам всякакви финалистки настроения, съм убедена, че днес решението пред издателя е как да подобри живота си, а не как да отложи "смъртта".

Задавам въпроса "какво ли чете издателят", защото, според мен, ако има криза в книгоиздаването, тя не се корени в информационното осигуряване, нито в технологиите или в нормативната база, а в "човешкия материал".

Защо действително е важно "какво чете издателят"?

Първо, защото на никого от нас не му е безразлично какво интелектуално поле обитава този, който влияе върху читателския му периметър, както не ни е безразлично в крак ли е личният ни лекар със световната медицина.

Второ, защото издателят "прави" книгата. Авторите не пишат "книги", а текстове. Гръбнакът на Гутенберговата галактика е именно издателят.

Трето, издателят и издателските нововъведения са катализаторите на всяка "нова четивност" от ХVІ-ХVІІ век насам, т.е. издателят има власт върху генеалогията и еволюцията на четенето. Ако авторът "задава" програмите за четене, издателят може да ги легитимира, манипулира или анулира. И най-формалните изменения в "текстоносителя" могат да пренастроят отправния регистър на авторската идея и на начините на нейното интерпретиране, обяснява историкът на четенето Роже Шартие (2001: 291). Макар че читателят никога не е бил "следствие" от книгата, и в бъдеще читателското поведение ще зависи от решенията или ограниченията на издателствата.

Питам се дали днешната асиметрична война между книги и читатели не е резултат от дефицит на знание в сектора на книгоиздаването?

Да погледнем към статистиката за количеството книги в света. Според експертите на проекта "Google Print" Гутенберговите книги през 2006 г. са над 32 млн., а според изследователската група по проекта "Million Book Project" от американския университет Карнеги-Мелън (Carnegie-Mellon University) до 2004 г. човечеството е произвело над 100 млн. книги. При това само в рамките на един ден през 2004 г. излизат на пазара средно 7670 нови заглавия, докато през 1968 г. дневната продукция е възлизала на максимум 1000 книги. Според третия източник - най-мощният интегриран библиотечен онлайн каталог WorldCat (Online Computer Library Center - OCLC) към 15.11.2007 г. достъпните чрез библиотеките по света публикации са 94 383 349, като на всеки 10 секунди се добавя нов библиографски запис (WorldCat 2007).

Като имаме предвид, че нормалният читателски капацитет в рамките на един живот покрива 10 хил. книги, при положение че четем по 1 книга на всеки 2 дена, за прочитането на отброените от Google 32 млн. книги ще ни е нужен живот, равен на 175 343 години.

Впрочем свръхпроизводството на книги не е единственият проблем. Полето на книгата днес се разцепва от тристепенен парадокс: непрекъснат ръст на нови заглавия - непрекъснат спад на купувачите-читатели - перманентен дефицит на необходими книги. Или, както се изразяват коментаторите - свидетели сме на изобилие от пишещи и недостиг на четящи. Ако в зората на Гутенберг безброй читатели са се борили за единици книги, посоченият парадокс ще доведе дотам, че след време безброй книги ще се борят за единици оцелели читатели.

Специализираните дискусии върху кризата в световното книгоиздаване регистрират и други песимистични тенденции, гравитиращи все около неадаптивността на човешкия фактор: намаляващ брой на "жизнените" малки и средни издателства, липса на "надеждни" и енергични автори, липса на предани и лоялни клиенти, липса на полифункционални редактори, липса на уникален издателски вкус (подменен с метрология и калкулиране), липса на идеи, енергия, смелост, склонност към риск, изобилие от грешки, безпомощност и изчерпаност, уморени издатели...

Професионалистът книгоиздател и у нас, както е по целия свят, е станал средоточие на безброй упреци, включително и на този, че е "чужденец" в медийното битие на книгата, че е "неканен гост" в покоите на четенето. Но наред с обвиненията в ендемична комерсиализация и меркантилизиране на интелектуалните позиции в световното книгоиздаване, българското страда от интересен постсоциалистически парадокс: много издателства, малко издатели. Пазарните трансформации в медийния, и в частност в издателския, бизнес днес се провеждат по безпощадна логика - цената на издателството се определя от качеството на човешкия материал. И когато се оплакваме от отсъствието на интерес у глобалните издателски концерни към местни книгоиздателства, трябва да знаем, че транснационалните лидери купуват не фирмата, а екипа, менталния й капитал. Новите икономически условия изискват видимост на издателя като интелект, като предприемач. В съвременен формат това обикновено е "моторът" на дейността - директорът, специално подготвеният, съвместяващ креативни и финансови роли (все по-ясно очертаващ се като продуцент), докато у нас всичко все още зависи единствено от интелекта на собственика.

Има според мен една основна причина българският книгоиздател да е малко по-недоразвит в сравнение с колегите си от модерния свят. Тази причина е в зората на социалния му растеж - в детството, където при повечето нормални хора покълва кариерното бъдеще. В мощните книгоиздателски страни от десетки години култивират издателя у детето чрез атрактивни илюстровани книжки и комикси от типа "Как се прави книга" за 5-10 годишни1. Едва ли в детските игри на днешните книгоиздатели е фигурирал форматът "да си направим книга" или са си играли на книгоиздаване; съмнявам се и днес да съществува детска мечта и родителско наричане "да стане книгоиздател". Несъмнено отсъствието на проекцията, на аурата на книгоиздателя в кариерните планове на четящото българско дете създават по-късно несигурност и непълнота в зрялото книгоиздателско съзнание.

Любопитно би било проблемът за съвременния издател като читател да се подложи на емпирична проверка (чрез целево социологическо проучване или допитване). Защото от всички ключови посредници в системата на книгата само читателските навици на издателя нямат видимост! Писателят е по съдба читател, редакторът и коректорът са читатели по професия, читателските постижения на учения пък се подлагат периодично на публичен контрол и критика. Само издателят като читател остава енигма за обществото.

Тук е нужно едно уточнение.Въпросът "какво чете издателят" трудно би могъл да получи конкретен и обективен отговор.По принцип допитванията от рода на "Какво четеш?" са диверсантско промъкване в личното ти пространство. Защото, да разкриеш източниците си на идеи и вдъхновение в нематериалната икономика, е все едно да споделиш петролните си залежи в зората на индустриалната ера. Нима художниците не се питат какво е чел Микеланджело, физиците - какво е чел Айнщайн, маркетолозите - какво чете Филип Котлър, IT специалистите - какво чете Бил Гейтс (впрочем тук отговорът е само наглед анекдотичен: Бил Гейтс чете книги за Linux). Икономизираният читател от ХХІ век в никакъв случай не би разкрил фирмената си тайна - на кои книги дължи успеха си или на кои книги гради печелившите си стратегии за бъдещето.

Така че едно допитване може да даде някаква картина на читателското поведение на издателя, но тя няма да е обективна, а кокетна, лицемерна, опортюнистична или лъжовна. Остава ни да почерпим догадки от общественото мнение.

Каква е обществената представа за "книгоиздателя като читател"?

Въпреки че до днес подобно социологическо проучване у нас не е правено (а и за други страни не ми е известно), в основни линии масовите оценки за издателя като читател (след една бъдеща социологическа проверка) биха могли да се сведат до три типа. Оценката на едни е консервативна, според която образът на издателя е неизменно обвързван с печатен текст, който го съпровожда на работа, на път и преди сън. Възможно е тази група да изпитва и нещо, което едва ли ще артикулира: завист, че издателят има възможност да чете безплатно всичко, което издава, или че е привилегирован да чете бъдещи бестселъри, които за нас са все още тайна. Оценката на други е като за бизнесмен: пределно рационален човек, робот, съсредоточен изключително върху въпросите на кариерата си и на конкуренцията. Единственото, което чете като луд, са вестници за пари и капитали, "банкноти" и извлечения от телефонните и банковите си сметки.

Допускам, че най-голяма е групата на недоволните и негативно настроените, според които издателят не чете! Вероятно са прави. Ако четеше книги, както се казва, никога нямаше да ги издава в такова количество.

За нечетящите издатели и за ръста на "издателите-недоразумения" с цинично търговско мислене писа още преди 66 години книговедът проф. Тодор Боров: "Защо и от къде на къде един издател, било на леки романи или на сериозна литература, който обаче издава книги само защото смята, че по тоя начин ще спечели хорските гологани по-бързо и по-удобно, отколкото по всеки друг начин, комуто е безразлично какво издава - стига то да е доходно, който не се тревожи от въпросите на духа и сам дори не чете книгите, които издава, който с издателската си дейност не преследва никакви други цели, освен собственото си обогатяване, и то най-често за сметка на своите сътрудници, използвайки затрудненото положение и наивността на автора-творец или на преводача, защо един такъв издател, който е значи прост търговец-производител, да върши културна работа?" (Боров 1947: 224-225).

Впрочем разполагаме с мнението и на един издател за читателския хоризонт на събратята му. Френският писател и издател Фредерик Бегбеде в книгата си "Романтичен егоист" пише:

Издателите не четат книги: те ги издават.

Критиците не четат книги: те ги преглеждат.

Читателите не четат книги: те ги купуват.

Извод: никой, освен писателите, не чете книги.

Съществува ли действително казусът "нечетящ книгоиздател"?

Преди две години (на 26 април 2005 г. на кръглата маса по случай Световния ден на книгата и авторското право - вж. Цветкова 2005) споделих усещането си за открояване на едно мнозинство от нечетящи "хора на книгата", за известно нежелание за учене. И в момента ме тревожи проблемът с нечетенето. Продължавам да се питам колко от т.нар. "професионалисти от полето на книгата" вечер, вместо художествена, четат професионална литература? Колко следят научните новини за бранша, колко експлоатират актуалната си читателска карта за библиотеката? Мисля си, че ако в модерния икономизиран свят професионалистите от книжния сектор не следят зорко всяко ноу-хау в публикациите, съгласно "ефекта на пеперудата" могат да предизвикат принуляване на колективното IQ в системата.

В подкрепа на подозренията ми преди дни сп. "Economist" публикува коментар, озаглавен "Важността на нечетенето", посветен на лицата, говорещи за книги или афиширащи се като разбирачи на книги, включително и работещи в бранша (The importance 2007). Оказва се, че нечетенето сред тях е вече клиничен случай. Изследва го професор Пиер Байяр от Парижкия университет. Нечетенето сред производителите и глашатаите на четива очевидно не е поради физиологична неграмотност, а поради лични хигиенни съображения. "Има повече от един начини да не четеш - казва Байяр. - Най-радикалният сред тях е никога да не отваряш книга." Фактът, че годишно в света се издават между 1 и 2 милиона нови книги, говори колко е важно да не четеш. От позицията на не-читателя съществуват само 4 категории книги: 1) книги, които не са ми известни, 2) книги, с които съм се разминал, 3) книги, за които съм чул, и 4) книги, които съм забравил. Не се допускат изключения, дори за книгите, които сам си издал или написал.

Опасения, че днешният меркантилен издател е девиантен тип читател, провокира проведения в средата на 2007 г. във Великобритания експеримент. Дейвид Ласман (David Lassman), директор на Фестивала "Джейн Остин" в Bath, решава да подходи екстравагантно към водещите издатели и от лично разочарование, и от академичен интерес. С идеята да сондира компетентността на оценителите на ръкописи (известни като "филтрите", четящи ръкописите за издателите), той разпратил до 18 издателства и литературни агенти три синопсиса на романи под авторството на Алисън Лейди. Всъщност това били козметично прикритите начални глави на трите най-известни романа на Джейн Остин (чиито младежки псевдоним бил Лейди) - "Гордост и предразсъдъци", "Доводите на разума" и "Абатството Нортангър", в които Ласман променил единствено заглавията и имената на героите. Резултатът от този експеримент бил шокиращ не само за посветените, а и след оповестяването им - за цялата британска общественост2. С изключение на един, всички издатели и агенти върнали предложенията с мотивиран универсален отказ. Оценителите, дори от най-авторитетните издателства Penguin и Bloomsbury, както и агентът на Джоан Роулинг Christopher Little, се оказали странно деформирани читатели, които не успяват да разпознаят големите класически произведения.

Четенето в рейтинга на издателя

С надеждата, че все пак някъде се мисли по въпроса за читателския профил на тази изключително ключова за цивилизацията ни фигура - книгоиздателя, направих обзор на дискусии, интервюта, очерци, интернет форуми, блогове по темата "какво чете издателят".

В началото обаче беше нужно да подходя обективно към понятието "книгоиздател"3. Академичните речници дефинират издателя като лице или компания, отговорни за целия процес по създаване на книгата: написване, редактиране, дизайн, производство, отпечатване и пазарна реализация (Glossary 2001). Сред самите книгоиздатели обаче няма единно мнение за същността на работата, която вършат - икономическа, производствена или търговска дейност ли е или е "културна работа". Според едни в книгоиздаването удоволствието е повече от парите, според други - бизнес като всеки друг, според трети - най-рентабилният бизнес от сферата на нематериалното производство. На практика всичко зависи от това, какво точно очаква човекът от книгоиздаването.

У нас обаче съществува стереотипът, че издателят и редакторът са едно и също лице, без да се отчита обстоятелството "разделение на труда". Ефектът от това ограничено разбиране е, че нашата визия за издателя не стига по-далеч от позицията "издателски редактор" (acquisition editor). В този контекст е любопитно изказването на американския издател Макс Шустър: "Питате ме каква е разликата между понятията "редактор" и "издател": редакторът избира ръкописи, издателят избира редактори."

Неустановеността на понятието "издател" у нас също може да се обясни с постсоциалистическия ни статус (Ленский 2002: 10-14). До 1990 г. книгоиздателският капацитет се ограничаваше само до редакционно-издателския процес, т.е. покриваше само фазата производство на книгата, а предхождащите и следпроизводствените дейности извършваше централизирано държавата. В пазарната икономика книгоиздаването получи свободата да се легитимира като равноправна предприемаческа дейност, като форма на делова активност. Издателската професия започна да се икономизира и медиализира, т.е. да се осъзнава не само като производител, а като икономически, бизнес и креативен субект в системата на социалните комуникации (неслучайно IPA - Международната асоциация на издателите позиционира книгоиздаването в съзидателната, креативната икономика).

Съществува и по-актуална гледна точка за новата "властова" позиция на издателя - осмисля се не като посредник между автор и читател, нито като съавтор, като алтер его на автора, а като своеобразен праавтор на бъдещата книга, като субект, който проектира, планира и инвестира, т.е. продуцира всяко ново издание - и като съдържание, и като форма. Издателят вече не е само "необходимото обстоятелство", за да получи социалната информация публичен достъп и видимост, овластен партньор. Именно като продуцент - трябва да разбира от всяка професия по веригата, без да умее нито една от тях.

Доколкото издателският проект е средоточие на културните, научните, техническите, социалните, икономическите и творческите качества на издателя, именно тези качества конфигурират издателския интелект. Модерното разбиране за издателската професия се фокусира върху органичния синтез между творческите и предприемаческите функции, а преуспяващият издател се дефинира като отлично образован, оригинално мислещ, отличен организатор, добре смятащ и отчайващо неспасяем читател. Отчитайки глобалната икономическа и технологична конюнктура, можем да предположим, че само в тази опция би могла да се множи популацията от жизнени и проактивни издатели.

Когато обсъждаме човешкият фактор в конкретна публична сфера, каквато е книгоиздаването, акцентът при дефинирането му трябва да е върху професионалните му качества. Ако под "издател" ще имаме предвид субекта, който публикува книги и други писмено-медийни продукти, имайки предвид широтата и динамиката на издателските предприятия в тематично и структурно отношение, би трябвало да се откажем от критерии като "оборот" и "тиражи". Нивото на професионализъм се извлича от други, персонално детерминирани критерии. За целта бихме могли да си послужим с методиката за рейтинг на книгоиздателите, разработена и прилагана в национален мащаб по специален проект от експертна група към руското специализирано издание "Кариера" през 2000 г. (Данилова 2000). Професионалният книгоиздател се дефинира и съответно класира по 12 показателя (виж схемата). Смятам, че именно на такава прецизирана емпирична платформа би трябвало да стъпи едно бъдещо проучване по темата "какво чете издателят", като ефектът от това би могъл да бъде привличане на показателя "читателски хоризонт" като 13-ти критерий за професионализъм.

Критерии за издателски професионализъм (схема)

И у нас, и по света най-често срещаните проучвания или публикации за читателските хоризонти на деловите хора са свързани със заемащите високи управленски позиции - мениджърите4 (не са рядкост и обзорите и анализите какво четат маркетолозите, PR-ите, журналистите или библиотекарите5). За тях е известно, че освен тясно специализирани книги и периодични издания, четат и за световни политически събития, за икономически школи и концепции, набират информация за успешни практики, с които да удвоят БВП на държавата. Но мениджърите са обгрижвани и от достатъчно профилирани сектори в книгоиздаването. А да сме чували за "книгоиздаване за книгоиздатели"?

С малко повече усилия, по метода на документното проучване6, днес могат да се откроят шест типа издатели в зависимост от субективната им представа какво трябва да четат:

1) Педантичният - чете всичко, което му се предлага за издаване, преди да вземе решение. В свободното си време чете за удоволствие. Тип предиздателско (предпроизводствено) четене, упражнявано в малки, частни, семейни издателства.

2) Контролиращият - чете всичко, което издава, преди фазата "за печат"; читател в ролята на "свежа глава". В свободното си време чете за удоволствие.

3) Селективният - чете само "рисковите", "проблемните" заглавия, които издава. През останалото време чете за удоволствие. Тип експертно-превантивно четене.

4) Търсещият (ловуващият) - чете всичко, годно за преиздаване, или всичко, неиздадено в родината му, на достъпните му чужди езици, което би могло да съвпадне с издателската му профилираност. Рядко се доверява на литературни агенти, предпочита сам да "хване" интелектуалното, различното, нетипичното, иновативното. Тип тактическо четене. Този тип издател-читател е обикновено собственик на независимо и малко (семейно) книгоиздателство, с камерен екип и работещ под мощен монополен натиск. Рядко има свободно време, за да чете за разтоварване.

5) Пасивният ("читател като другите") - не чете собствените си издания, а и изобщо рядко чете книги. Своеобразен оксиморон (нещо като "вегетарианец - управител на колбасарски цех"). Следи колегите, конюнктурата, но не "вижда", защото е заслепен от амбиции и самомнение. Не смята, че трябва да се занимава с четене, защото е чувал, че в бизнес организациите има разделение на труда - плаща на достатъчно хора, на които има доверие. Грешката му е, че не мисли в културно-икономически, а в търговско-занаятчийски категории.

6) Предприемачът - активен делови тип читател, без свободно време за разпускащо четене. Като читател е "степенуван" човек, читател с приоритети. Обособил си е три зони на интерес. На първо място, съгласно американския постулат, позволява си да чете предложения (оферти), но не и ръкописи (Publishers need Book Proposals not manuscripts). На второ място, чете книгите, които не той е издал, т.е. запознава се с изданията на конкурентите. Третата му зона на читателски интерес е най-широка и най-трудоемка - чете системно селекции от книги и периодични издания по професията. Делово разсъждаващият книгоиздател разузнава. Обектите му на "разузнавателно" четене са посветени на фирмения мониторинг върху конкуренцията, на световната икономическа конюнктура и геополитиката, на тенденциите в медиасферата, на технологичните и бизнес иновации. Смята за полезно да чете и исторически съчинения, документални книги за значими личности и мемоари.

Именно това е издателят-читател от новата "властова" парадигма: старае се да мисли книгата като проект, който да облекчава сцеплението между автора и читателя. Просто защото с началото на ХХІ век и в книгоиздаването дойде времето на проектното мислене. Ролите на автора и издателя, както вече стана въпрос, все повече се сливат в една обща фигура - на "създателя на книгата", която и в бъдеще ще си остане най-сигурната територия за снабдяване със знание. Модерният издател трябва да вижда книгата като идея, която набъбва и се материализира по трасето от автора до читателя, а себе се - като комуникационна платформа, върху която се случва всичко това.

Тъй като книгоиздателският бизнес си има работа не просто с клиенти-консуматори, а с хора с интереси, издателят на новото време е длъжен още нещо: 1) да си "играе на читател" (може да експериментира с метода на Станиславски), за да знае какво иска той, 2) да познава еволюцията на читателските интереси и спрямо съдържанията, и спрямо телесните метаморфози на книгата.

В обобщение: в зависимост от употребите на практиката "четене", пряко зависима от обитаваната от тях мисловна парадигма, вече имаме "стари" и "млади" издатели. Издателят от "младото" или новото поколение е професионалист, но професионалист в бизнеса. А правилата на бизнеса са еднакви навсякъде, където има производство и стоково-парични отношения. Некомерсиалната - културната или интелектуалната книга ще се чувства комфортно само ако не я изправяме срещу бизнеса. Ако е умело калкулирана, всяка книга ще има купувач, дори да е само в един екземпляр.

Читателски хоризонт на издателя

Професионалният издател е човек, у когото пристрастията на естествения читател и пристрастията на предприемача като читател са в конфликт. И колкото повече се задълбочава в книгоиздаването, толкова повече разбира, че този конфликт е непреодолим.

Издателят е "читател под принуда". Неговото четене е физиологично-когнитивен тип "мъжко" четене - нелитературно, рационално, прагматично, резултатно, четене не за съпреживяване, а за извличане на информация. Можем дори да кажем, че издателят от очертаната по-горе властова парадигма е "читател под налягане", упражнявано върху него от глобалните отговорности, с които все повече ще се натоварва. Ако използваме тристепенния модел на читателското поведение, изведен от Н. А. Рубакин, ще трябва да си представим читателския хоризонт на издателя като три концентрични кръга: първият, вътрешният е интимният периметър на читателските интереси, вторият е социалният, а третия, външният е глобалният. Движението на приоритетите при четенето е отвън-навътре - до интимния периметър на четивата се достига само ако първо е наситен глобалният читателски периметър, а след него и непосредствено професионалният, т.е. социалният читателски хоризонт. Обърнатата посока на читателско поведение - отдаването на приоритет на интимния периметър от четива, на т.нар. четене за душата, е симптом за когнитивна миопия (късогледство).

Читателски хоризонт (схема)

Като пълноценно и автономно развиващ се делови човек, издателят се нуждае от четене на книги по чисто икономически причини: книгите предават в концентриран вид опита на не-глупави хора, които са загубили години за онова, което ние ще вземем от тях за 2-3 дни.

Но не от всички книги на света издателят има нужда (нали за ерудицията на човека съдим и по книгите, които не чете). Потребни са му две категории книги. Първата - книгите, които дават нова гледна точка, откриват нови мисловни ниши, нови хоризонти. Втората категория са "правилните" книги, книгите, които го снабдяват с максимална технологичност и икономичност за бизнеса и подпомагат генерирането на уникални идеи за предстоящи програми и инициативи.

Един цитат от словото на Йосиф Бродски на първия панаир на книгата в Торино (май 1988 г.) може да ни послужи за ориентир по въпроса "какво трябва да чете книгоиздателят". Есенцията от словото гласи: "Издателският бизнес си общува с Вечността, има си приказка с Господ". С други думи, издателят работи с информация от бъдещето, т.е. за него бъдещето вече се е случило, докато останалите още не са стигнали до него.

Позволявам си да предположа, че и обектите за четене на издателя трябва да са свързани не толкова с миналото, колкото с бъдещето. Впрочем в основата на "практиките за превъзходство", разработвани от Европейската комисия, стоят именно знанията за бъдещето. От американски позиции ги споделя и Алвин Тофлър (в книгите си "Третата вълна" и "Трусове във властта"), като добавя, че върху архитектурата на специалното познание на преуспяващите в "икономиката на знанието" особено въздействие ще оказва четенето на научно-фантастични книги, наречени от него "литература на бъдещето".

Глобалният читателски хоризонт би могъл да се поддържа с четене по следните направления:

І. Ако издателят ни запита какво да чете, в случая бихме му препоръчали огромната актуализираща се ежеминутно информационна банка на Института за бъдещето на книгата в Бъркли, Ню Йорк (основан през 2004 г.). Четенето на уеб-базирания журнал е нужно, защото в него квалифицирани "идеократи" следят хрониката на промените в полето на книгата и се опитват динамично да му въздействат в позитивна посока. Реално информационните масиви на Института се утвърдиха не само като инкубатор на вдъхновяващи примери и безплатни идеи за автори и книгоиздатели, а и като "фондова борса" за издателски иновации.

ІІ. Като креативни субекти, на които е възложено да променят и коригират бъдещето, на книгоиздателите им е нужна качествено нова начетеност. Нужни са им четива, от които да черпят закони, закономерности, зависимости и аксиоми, които да ги учат да разсъждават медийно, политически и икономически в една глобална и ко-виртуална координатна система. В този аспект особено полезни ще му бъдат източниците на знания за законите на "нематериалната икономика".

ІІІ. На четящия издател са му необходими и книги за книгоиздаването, за актьорите в системата на книгата като цяло. Въпреки че книгоиздаване не се учи по книга, на професионалиста му е нужна експертна библиографска помощ. За целта в англоезичния свят се допитват до актуализиращата се библиография на книги за книгоиздаването на фондация "Open Horizons" във вид на онлайн база данни (John Kremer's 2007). Всички браншови асоциации в развитите страни предлагат библиографски ресурси по книгоиздаване и книжен пазар7. Дори Гугъл вече поддържа директория "Издателска дейност" (Google Directory: Publishing).

ІV. Преуспяващият издател не бива да се отчуждава от художествената литература. Типично за неговото поведение обаче е, че ще я подлага на "деформиращо/деструктивно четене". Тъй като е читател под принуда, вместо наслада, ще извлича от нея професионално, специализирано знание. Така например би могъл да чете романът на Емил Зола "Женско щастие" - като ръководство по организация на търговията, като извор на стратегии за реализация на стоки. По същия начин много мениджъри четат "Мечо Пух" - като помощник в управлението. Нелитературно могат да се четат не само романите на У. Еко "Името на розата" и "Махалото на Фуко", а и произведенията на Лесинг, Дени Дидро, древните гръцки и римски автори (особено "Необразованият купувач на книги" от "Сатири и пародии" на Лукиан), както и наситените с профетическо знание научнофантастични произведения на Рей Бредбъри, Станислав Лем, Артър Кларк, Айзък Азимов и Клифърд Саймък.

Примери на проактивни и евристични издатели

Според страничния наблюдател това са издатели "с нюх", а всъщност активно четящи, информирани и неспокойни делови хора:

1) Млади "фанатици", създаващи "творчески" или "креативни" книгоиздателства предимно за иновативни проекти и особено т.нар. "пекеджинг"-издателства (англ. Packaging, инкубатори и брокери на книги-проекти, които продават на "акулите" в книжния пазар) - най-перспективните от позицията на разбирането на издателя като продуцент.

2) Шотландското издателство "Cannongate Books", което през октомври 2005 г. стартира епохалния издателски проект "Митовете" от 100 книги, една грандиозна книга-полилингва на 28 езика, върху която да март 2038 г. ще се трудят 34 издателства от 33 страни. Идеята е на собственика на "Cannongate" Джейми Бинг - рядко предприемчив, склонен на риск и проактивно мислещ издател, който преди 13 години, ненавършил още 30 години, купува малкото и клонящо към фалит издателство, за да изненада бранша след време с книга, получила "Букър" ("Животът на Пи" на Ян Мартел).

3) Американската медийна компания O`Reilly, която през 2008 г. ще стане първият производител на немислимия за мнозинството компромис между хартиена и дигитална книга8. Именно чрез "борсата за издателски идеи" - Института за бъдещето на книгата (The Institute for the Future of the Book), компанията откупи от дизайнера в Лондонския Кралски колеж за изкуства Манолис Келаидис продукта "BlueBook" или "Paper e-book", хартиена електронна книга, при която човешкият пръст управлява четенето кога да бъде от хартията и кога онлайн.

4) Фрапиращ пример за "четящи издатели" - руското книгоиздателство "Манн, Иванов и Фербер", основано през октомври 2004 г. от трима богати мениджъри, определили се като издатели на "максимално полезни делови книги", самоуки и с правилни читателски хоризонти. Тяхната политика е разгърната в иновативен и дисциплиниран мениджърски формат. Например издават само по 12 книги годишно (максимум по една на месец); планират издателските си проекти чрез стил "ловци на глави" (издирват авторите, които могат да напишат "потребните" книги); култивират потенциални автори в собствена школа-инкубатор; четат наука, научно-популярни текстове, следят цитиранията и отзивите за книги на набелязани предварително автори, проучват "отказите" в библиотеките и "липсващите теми" по рафтовете на книжарниците, както и "дефицитите от четива" сред членовете на читателски клубове и социални мрежи по интереси.

Класически постулат в пазарната икономика е, че най-много печели издателят, който първи издава нещо, който не просто предчувства най-масовото търсене, а успява да го "програмира".

Благодарение на системната си информираност (и априорна начетеност) издателите Игор Манн, Михаил Иванов и Михаил Фербер се очертават като авангардисти по пътя на руското книгоиздаване към "обществото на знанието" (Жак Делор). Ето нещата, които правят първи в Русия:

  • обявяват предварително какво няма да издават;

  • предават всички свои книги на глобалния проект Google Book Search (за търсене в пълния текст на книгите и откриване на нови на адрес <http://books.google.com>);

  • правят интерактивни подвързии на книгите ("Маркетингови игри" на Антон Попов);

  • номерират всички екземпляри на книгите си;

  • влагат в книгите си страница за визитката на собственика й (за лесното му откриване при изгубена книга);

  • правят дизайн по поръчка в супер-модерното московско студио "Артемий Лебедев" - <http://www.artlebedev.ru>, известно с особено много четящите си млади дизайнери;

  • инсталират в градовете "Book Vending Machine" - т.нар. монетни книгомати за денонощна улична продажба на книги;

  • организират канали за освобождаване от макулатурата или от "нечитаемите" книги на частни лица, книжарници и библиотеки;

  • продават с отстъпка на всички свои еднофамилници;

  • произвеждат аудио бизнес книги, аудио сборници с афоризми, аудио картички;

  • организират срещи за обмен на опит и печеливши техники между настоящи и бъдещи автори;

  • срещат се и общуват с клиенти като се дегизират като посетители или продавач-консултанти в големите книжарници на Москва;

  • плащат най-високите в Русия хонорари за автори на делови книги;

  • поместват на уебсайта си рубрика "Защо трябва да се чете?" с най-важните аргументи по въпроса от самообразователна, книгоиздателска и управленска гледна точка (Зачем читать 2006а);

  • разкриват и рубрика "Всичко за четенето" като ангажимент към предметната среда на четенето, с което демонстрират бързия си рефлекс спрямо току-що зараждащата се "индустрия на аксесоари за четенето";

  • и не на последно място - създават първия рускоезичен бизнес-книгоиздателски блог (май 2007 г.), в който една от първите поставени за разискване теми е "Какво четат издателите?" (Что читают 2007).

    Усещане за нова власт на издателя

Статистическите парадокси в полето на книгата и преди всичко интензивно увеличаващата се "книжна лавина" обединяват много изследователи около идеята за филтъра - не в стереотипната представа за "цензор", а като "имунна система", като еколог, като генератор, а не като блокатор на интелектуалния растеж. Тази идея не е нова, но е любопитна смяната на позициите му във времето - придвижва се срещу течението по посока към извора: от "библиотекаря като филтър" на Хосе Ортега-и-Гасет през днешната нужда от "издателя като филтър", за да стигнем след време и до самия извор, до "автора като филтър" на собствените амбиции да попадне "между корици".

В координатната система на очертаващата се вече омнимедийна реалност издателите на конвенционални (Гутенбергови) книги трябва да засилват ролята си на филтър, тъй като именно те вземат решението за печат. В този смисъл на издателя принадлежи отговорността да бъде инженер на "естествения подбор" в хартиено-книжната популация. Ако е достатъчно разумен и далновиден, ако конвертира и настрои читателските си интереси в "социално необходим формат", без да се увлича да превъзпитава пазара, би оправдал онова, което конфуцианците наричат "небесен мандат". В противен случай не виждам чия друга ще бъде вината, ако дори цветът на подрастващото поколение след време изпадне в "книжен аскетизъм". Като Сократ, който, стоейки пред препълнената витрина на древен магазин, изрекъл: колко много неща, които не са ми нужни!

Същата опасност грози и студентите по книгоиздаване - някой ден да кажат: "Колко много книги, които не са ми нужни". Но ако това се случи, ако след дипломирането си решат: с четенето дотук, време е да печелим, значи са сбъркали професията си. В известен смисъл и без четене може да станеш издател, но без четене е невъзможно да останеш такъв.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Най-популярните англоезични издания за деца: Aliki (1988), същата онлайн: Aliki (2006), How A Book (2005), How a Book (2006). [обратно]

2. Експериментът е описан първо във вестниците "Таймс" и "Гардиън" (Morris 2007). За подобен експеримент с "Епоса на Гилгамеш" виж: Sterne (2007); Gilgamesh (2007). [обратно]

3. Европейската федерация на издателите (FEE) има своя визия за това кой е издател и кой не е. От икономическа позиция издател е предприятие или фирма, която публикува минимум пет заглавия на година и има оборот най-малко 80 хиляди паунда годишно. Но тази дефиниция игнорира човешкия фактор. [обратно]

4. Виж например изследването в Русия (Что читают 2004) и подобното проучване у нас (Христов 2007а; Христов 2007б). [обратно]

5. На 25 април 2007 г. в рамките на националната програма "Четяща България" в шуменската Регионална библиотека "Стилиян Чилингиров" се проведе уникалното за общността анкетно проучване "Какво четат библиотекарите". [обратно]

6. Особено интересни са публикациите: Arnold (2001), The books (2004). [обратно]

7. Американската асоциация St. Louis Publishers Association поддържа полезния списък "Reading for Publishers"; списанието "Scientes Humanities Press" също публикува списък "Books for Authors & Publishers" с линкове към електронната книжарница Barnes & Noble; австралийското издателство за бизнес книги Worsley Press от своя страна е разкрило секция за специализирани книги "Books On Publishing". [обратно]

8. Неслучайно именно компанията O'Reilly Media през февруари 2008 г. ще организира конференция на тема "Средства за промяна дейността на издателствата" (Tools of change for publishing), която ще се проведе в Ню Йорк (O`Reilly 2007). [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Боров 1947: Боров, Тодор. Културна работа (1931). // Боров, Тодор. Книги. Библиотеки. Библиография. София: Държ. изд. МНП, 1947, с. 224-228.

Данилова 2000: Данилова, Екатерина. Деньги на книжке. // Карьера, 2000, № 6 <http://www.kariera.orc.ru/06-00/Allst008.html> (11.01.2008).

Зачем читать 2006а: Зачем читать? Все для чтения. // Манн, Иванов и Фербер: Максимально полезные деловые книги. 2006 <http://mann-ivanov-ferber.ru/zachem_chitat> (11.01.2008).

Все для чтения 2006б: Все для чтения. // Манн, Иванов и Фербер: Максимально полезные деловые книги. 2006 <http://mann-ivanov-ferber.ru/zachem_chitat/vse_dlja_chtenia> (11.01.2008).

Ленский 2002: Ленский, Борис В. Современное отечественное и зарубежное издательское дело: Конспект лекций. Москва: Московский государственный университет печати, 2002.

Христов 2007а: Христов, Тодор. Вече е ясно колко бизнес-книги чете средностатистическият български мениджър. // NovaVizia.com. Издание за мениджмънт, бизнес и развитие, 14.06.2007 <http://www.novavizia.com/960.html> (11.01.2008)

Христов 2007б: Христов, Тодор. Какви книги четат мениджърите. // NovaVizia.com. Издание за мениджмънт, бизнес и развитие, 21.02.2007 <http://www.novavizia.com/612.html> (11.01.2008)

Цветкова 2005: Цветкова, Милена. Тревожни разпади в системата на книгата. // LiterNet, 28.11.2005, № 11 (72) <https://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/trevozhni.htm> (11.01.2008).

Что читают 2004: Что читают менеджеры? Читательские предпочтения российских менеджеров: Исследование. Москва: Ассоциация менеджеров, 2004.

Что читают 2007: Что читают издатели? // Блог издателей деловой литературы. Издательство "Манн, Иванов и Фербер", 28.08.2007 <http://blog.mann-ivanov-ferber.ru/2007/08/28/chto-chitayut-izdateli> (11.01.2008).

Шартие 2001: Шартие, Роже. Читателски общности. // История на книгата. Книгата в историята. София: УИ "Св. Климент Охридски", 2001, с. 285-299.

Aliki 1988: Aliki. How a Book Is Made. New York: Harper Trophy, 1988, 32 p.

Aliki 2002: Aliki. How a Book is Made. HarperChildrens Publishers, 2002 < http://www.harperchildrens.com/hch/picture/features/aliki/howabook/book1.asp> (11.01.2008).

Arnold 2001: Arnold, Martin. Making Books; Yes, Publishers Read for Fun. // The New York Times, December 20, 2001 <http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9402E5DE133EF933A15751C1A9679C8B63> (11.01.2008).

Gilgamesh 2007: Gilgamesh: "Dated and Confusing". Posted by Sylvia. July 21, 2007. <http://arb0rv1tae.typepad.com/bookworm/2007/07/gilgamesh-dated.html> (11.01.2008).

Glossary 2001: Glossary of Publishing Terms, Shown Here. // Alexander, Kwame and Nina Foxx. Do The Write Thing: Seven Steps to Publishing Success. Manisy Willows Books, July  2001, 160 p.

How A Book 2005: How A Book Is Made. // ThinkQuest, 2005 <http://library.thinkquest.org/J001156/bookmade.htm> (11.01.2008).

How A Book 2006: How a Book is Made. Illustration Martin Chatterton. Puffin, 2006 <http://www.puffin.co.uk/nf/shared/SharedDisplayTable/0,,15854_1,00.html> (11.01.2008).

John Kremer's 2007: John Kremer's bibliography of books about publishing. Open Horizons, 2007 <http://www.bookmarket.com/1001bib.htm> (11.01.2008).

Morris 2007: Morris, Steven.The author and the Austen plot that exposed publishers' pride and prejudice. // The Guardian, July 19, 2007 <http://books.guardian.co.uk/news/articles/0,,2129738,00.html> (11.01.2008).

O`Reilly 2007: O`Reilly TOC conference: Tools of change for publishing. [18.10.2007] <http://en.oreilly.com/toc2008/public/content/home> (11.01.2008).

Publishing 2005: Publishing A Book, 2005 <http://library.thinkquest.org/J001156/publishing%20book/publishingbook.htm> (11.01.2008).

Sterne 2007: Sterne, Tim. Publishers in book rejection shock! // Sterne, July 19, 2007, 07:48:00 PM <http://sternezine.blogspot.com/2007/07/exposed-publishers-reject-books.html> (11.01.2008).

The books 2004: The books we didn't publish: What do publishers read when they're not buried in manuscripts? // The Age (Australia), December 11, 2004 <http://www.theage.com.au/news/Books/The-books-we-didnt-publish/2004/12/10/1102182436813.html> (11.01.2008).

The importance 2007: The importance of not reading (Closed books). // Economist, Nov 15, 2007 <http://www.economist.com/books/displaystory.cfm?story_id=10130740> (11.01.2008).

WorldCat 2007: WorldCat facts and statistics, 2007 <http://www.oclc.org/worldcat/default.htm> (11.01.2008).

 

София, 9 януари 2008 г.

 

 

© Милена Цветкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.01.2008, № 1 (98)

Текстът е пълна версия на изказване на научен семинар "Книгоиздаване и медии", посветен на 10-годишнината от създаването на специалност "Книгоиздаване" в Софийския университет, Факултет по журналистика и масова комуникация, 23 ноември 2007 г.