Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТРЕВОЖНИ РАЗПАДИ В СИСТЕМАТА НА КНИГАТА

Милена Цветкова

web

Вече девета година за Световния ден на книгата е прието да се говори празнично. Но моето изложение ще бъде в тъжната тоналност.

Системата на книгата, както всяка отворена система, не е застрахована от пробиви и разпад. Добрата новина е, че в нашия случай причината е известна - книгите не обичат празни пространства. Появяват се, разменят се, четат се - въпреки организационни и финансови неуредици.

Проблемът за целостта и неминуемите разпади в системата на книгата се усети в границите на България отскоро. Което не означава, че ако се снишим, ще ни подмине. Сериозни трусове изпитва цялата световна система на печатните комуникации, като секторът на вестниците най-бързо се изправя на крака с иновативни практики и промяна в мисленето.

Известно е, че книгата е продукт на “умен бизнес” и работата в сферата на книгата изисква изключителна образованост, начетеност и рефлекс. Така твърдим поне в общуването си със студентите в университетската специалност “Книгоиздаване”. Основните въпроси, които си задавам днес, са провокирани както от тези разговори със студентите, така и от лични наблюдения. А това са въпросите: Познаваме ли ние, хората на книгата, системата си? Доколко сме наясно с тенденциите и промените в книжния сектор? Отворени ли сме за иновативните практики на колегите от световното книжно пространство? Притежаваме ли достатъчно рефлекси, знания и мъдрост да оползотворим с печалба промените?

Мисля си, че системата на книгата в България е не толкова болна, колкото бавноразвиваща се, с известни интелектуални и ментални проблеми. На системата на книгата в България й липсват: наблюдателност, рефлексивност и желание за учене.

Веригата “книгопроизводител - книготърговец - купувач” е така демократизирана и либерализирана до артистизъм, без канали за обратна връзка, без елементарен мониторинг, че девиациите и мутациите се множат незабелязани. С известни изключения, книгата у нас е превърната в обект само на занаятчийство, на стоково-парични отношения и на вътрешно браншови съревнования.

На всичко отгоре, спрямо книгата властва консервативното мислене плюс страха от промяна. И нечетенето. Питам се, колко от нас вечер, вместо художествена, четат професионална литература? Колко от нас следят научните новини за бранша, колко имат актуална читателска карта за библиотека? Подозирам, че ако в модерния свят един професионалист от книжния сектор следи зорко всяко ноу-хау в публикациите, у нас мнозинството са нечетящи “хора на книгата”. А това е сериозна причина за спад на IQ-то в системата.

Консервативното мислене, нежеланието за учене и страхът от промени пораждат “ефекта на затворените очи”. Оказваме се неподготвени, а често индиферентни към новите тенденции и пробиви в традиционната система на книгата. А системата на книгата е от т.нар. мрежови отрасли и само едно обстоятелство на входа, само един вирус може да отслаби мощта на мрежата като цяло.

Тук само ще маркирам конкретните зони на пробиви или на разпад:

  1. в разбирането ни за “книга”

  2. в разбирането ни за авторство и писане на книга

  3. в представата ни за структурата на книгоиздаването

  4. в разбирането ни за процеса “отпечатване”

  5. в разбирането ни за книгоразпространение и книготърговия

  6. в разбирането ни за добро, потребно и търсено издание

  7. в оценяването на качествата на книгата

  8. в представата на за общността от купувачи и читатели.

Повечето от промените и внезапните обрати в посочените осем зони са известни на тук присъстващите. Но проследени в тяхната взаимна обвързаност и крещяща актуалност, се надявам да ни убедят доколко българската система на книгата е обладана от “ефекта на сънливеца”.

Няколко думи за първата зона на актуален разпад. Какво в края на краищата е книга? Книгата вече не е само ментален продукт между две корици. Това признаха експертите от програмата “Да изследваш новата медия”, инициирана от Конгресната библиотека през 1999 г. Двата, доскоро единни процеса - отпечатване и книгоиздаване, вече са автономни и дори се противопоставят. Да дръзнеш да разделиш неделимите процеси - книгоиздаване и печатане и днес е еретичен акт за онези, които мислят само в параметрите на Гутенберговата книга. А книгата не е хартия. Колко от хвърлените в огъня книги са изгорели? Нито една. Гори хартията, а не книгата.

Във втората набелязана зона - разбирането ни за авторство и писане на книги, също текат промени и разпади. Световната практика регистрира две крайно противоположни тенденции - омасовяване и опошляване на авторските практики и елитаризиране на авторството. Първата тенденция е вече добре познатото интерактивно или онлайн съавторство, повлякло след себе си и хиперболизираните прояви на компилаторство и плагиатство. Елитаризирането на авторството се изразява в актове на отхвърляне на масовите тиражирани копия чрез размяна на персонални “отпечатъци” с личен автограф или чрез зачеркване с мастило на отпечатаното върху титулната страница авторско име и подмяната му със собственоръчно написано (това е нов университетски маниер на запад, елитарен жест, протестна мануална реплика спрямо еднаквото и опит за реинкарнация на технически ампутираната аура). Сред елитарните практики на авторство са и книгите, писани на ръка, но тиражирани чрез фотокопирна машина или скенер - като бунт срещу клавиатурното писане, срещу писането-палпиране.

В зоната на писането на книги се появи още един пробив. Като антипод на “бавното и мъчително писане” се налага модната и свежарска практика на “бързото и лесно писане”. Но това не е форма на субкултура (няма нищо общо с поредицата “Бърза литература” на издателство “Жанет-45”). Само ще припомня как преди две години на Световния ден на книгата в Германия беше написана, издадена и продадена “най-бързата книга в света” - всичко това само за 12 часа. Темата беше “Скорост”, времето за писане - само 2 часа, авторите - 47, а жанрът свободен. Новото издание беше отпечатано на 9-тия час от старта в 1000 тираж. А точно в 20:00 часа 1000 германци от 6 града притежаваха автентична книга - с обем от 100 страници, върху плътна, жълто оцветена хартия, в зелена, облечена в плат корица.

За третата зона на разпад - преструктурирането на традиционното книгоиздаване, също сякаш не сме подготвени. В практиката на дигиталното книгоиздаване функцията на издателя става само инициираща и координираща. Оперативните (производствените) дейности в актуалните за модерния свят “книжни клъстери” се изнасят към посредници-изпълнители: компютърен набор, езиково и стилово редактиране, коригиране, страниране, макетиране, принтиране и подвързване. Именно по този модел беше реализиран германският проект “Най-бързата книга в света” (2003 г.) с координатор издателството “Ландпрес”.

В зоната на отпечатването - четвъртата зона на разпад в системата на книгата, сме длъжни да отчетем появата на два заместителя на полиграфското предприятие - принтерът и ксероксът. Намесата на фотокопирната машина съвсем не е за пренебрегване, като имаме предвид, че е средство за нарушаване на авторското и издателското право, средство за нерегулирано мултиплициране на тиражите и за набъбване на читателската маса. Да не забравяме, че у нас няма библиотека без копирен център, който регистрира повече посещения на ден, отколкото уютните читални.

Принтерът пък е в основата на модерната, но игнорирана у нас технология “печат при поискване” (print-on-demand). В този механизъм книгата съществува само в латентен вид - като “съдържание”, във вид на файл и получава “тяло”, т.е. печата се на хартия само ако се появи клиент. От 5-6 години print-on-demand се използва при издаване на малотиражни заглавия (с приоритет се внедрява в университетските издателства), за тясноспециализирани или непредсказуеми в търсенето си издания, както и за тестване на пазара чрез пилотни тиражи. Вярно е, че началото на появата на тази технология провокира дискусии за “световна криза на интелектуалното книгоиздаване”, но необяснимо защо и днес българският издател не се изкушава от нейните предимства - технологията “печат при поискване” обезсмисля понятията “допечатка”, “ново издание”, “непродадени екземпляри”, “залежала продукция” и “изчерпан тираж”. При нея не се изисква и бюджет за съхранение, за складови разходи и транспорт.

Разпад под въздействието на новите технологии е регистриран и в зоната на книгоразпространението и книготърговията - петата поред. Не говорим за интернет книжарниците, защото спрямо това нововъведение България е в пълна адекватност. Става въпрос за т.нар. “Книжна машина” (Book Machine), която елиминира цял елемент от системата на книгата - разпространението. “Книжната машина” е нещо подобно на електронните павилиони KiOSK за доставка на вестници. Появи се на пазара през 2004 г. като продукт на американската компания ODMC (On Demand Machine Corporation). Размерите й са 305х120х90 см, а цената й е 65 хил. долара. Инсталира се в книжарница или в супермаркет и функционира като минииздателска система с два бързодействащи лазерни принтера. Чрез сателитни трансмисии тя доставя на клиента книги от цял свят, като времето от поръчката до получаването на подвързана в мека цветна корица книга е от 5 до 10 минути. “Книжната машина” разполага и с памет за около 200 книги - най-търсените според преценката на книжаря.

В шестата зона на разпад - в разбирането ни за добро, потребно и търсено издание, също не е ясно доколко сме в крак с модерния свят. А там предприемчиви издатели на традиционно “тежки” книги обособяват в структурите си нов профил - “лесни за четене” издания. Този ход там не се възприема като “профанизация”, а като социална поръчка - на потребностите на голям процент от четящата, не особено четящата и отскоро четящата публика, за които търсеното четиво е краткото и олекотеното, бързото и лесното за възприемане.

“Лесното четене” вече е основна цел на световната преса, усетила загубата на младите читатели. Адекватна реакция на тази тенденция прояви и генералният секретар на IPA (International Publishers Association) Алексис Кучумов, когато още в годишния доклад за 1998 г. отправи ново изискване към професията: “Издателите да решат как да правят книгите по-олекотени, като киносценарии.” Без да влизам в подробности за технологията на писане и издаване на “лесни за четене” (easy-to-read) книги, ще посоча, че от тях се нуждаят преди всичко слабограмотните и новоограмотените възрастни, каквито в България се оказа, че са 13 % (според изследване на агенция Медиана, оповестено през януари 2005 г., имаме 5% тотално неграмотни и още 8 % трудно четящи; по данни на ЮНЕСКО за 2003 г. напълно неграмотните над 15 годишна възраст у нас са 1,6 % или 106 хиляди души). У нас тази издателска и пазарна ниша по необясними причини все още е незаета. А една справка в Amazon.com в момента би ни показала над 600 активно продавани заглавия в “easy-to-read” формат.

Седмата зона на разпад в системата на книгата - зоната на експертното оценяване на качеството на литературата не е нова, но е сякаш неосъзната. Вероятно много от нас са били потърпевши - като автори или като читатели, от оценъчни щампи и клишета, превърнати във фетиши сред литературната критика. Днес, в комфортна среда за свобода на изказа и мисълта, стават все по-явни разминаванията между експертните оценки на официалните читатели (рецензентите) и мненията на обикновените, естествените читатели. Твърде явни стават несъответствията в представите за “качеството” на дадена книга, за “високата” или “низката” й стойност. Случва се така, защото по-често трябва да си повтаряме важното предупреждение на библиопсихолога Николай Рубакин - че книгата не е канал, а възбудител на уникални психични реакции; че проекцията на всеки чужд текст в съзнанието на читателя е субективна и че колкото са читателите на една книга, толкова са и нейните съдържания.

На оценителите, на експертните читатели модерната система на книгата възлага една нетипична задача: да филтрира от книжната сцена онези заглавия, които не бива да се четат. Къде на шега, къде наистина, в някои страни се появиха селекции на “Книги, които не трябва да се купуват”. Любопитно е, че за подобна “хигиена на книгопредлагането” е пледирал и Оскар Уайлд. Известни са фразите му: “Да кажеш на хората какво да не четат е нещо доста по-различно и аз смея да го препоръчам като задача на допълнителната университетска програма” и “Който подбере сред хаоса на съвремието ни “Стоте най-лоши книги” и публикува списъка им, ще направи действително истински и вечен подарък на идващото поколение”.

Най-проблемната е осмата зона, най-фрапиращият пробив в системата на книгата се оказва на нейния изход - в зоната на купувача и читателя и представите ни за тях. Тук, смея да твърдя, сме допуснала фатална дистанция от фигурата на читателя, допуснали сме поевтиняване на читателската воля и на читателската дума. Недопустим е сривът в разбирането ни за “читател”.

Първо, купувачът не е непременно читател, читателят не е задължително да е купувач. И е добре да сме наясно книгоиздателят от чия активност се вълнува - на читателя изобщо или само на купувача. Трябва да сме наясно и с още нещо: младите читатели трудно стават и купувачи на книги. Те са все по-мобилни, необвързани с конкретен регион, често без частен дом, съответно без частна (домашна) библиотека. Второ, известно ли ни е какви са претенциите на новото поколение читатели? Ако погледнем през призмата на младия читател, ще установим необикновени и неподозирани желания, на които, ако ние не отговорим, сам ще намери алтернативни пътища за задоволяване. Например:

А) Иска книгите му винаги да са “на разположение”. И се ориентира към портативните устройства за електронни книги (планшетни, таблети и др.п.).

Б) Иска книгите никога да не се изчерпват от пазара. И търси книжарници със сателитни терминали и всевъзможни модификации на системите за “печат при поискване”.

В) Иска книгите да са евтини. И се радва на новината, че според европейските издатели продаваема е онази книга, която е на цената на едно кафе, т.е около 2 евро1.

Г) Иска книгите да са безплатни. И се надява и у нас някой да повярва на американския опит, че комерсиалният потенциал на безплатната книга, публикувана първо в интернет, а после и на хартия, вече срещу заплащане, е невероятен.

Д) Иска книгите да са за “еднократна употреба”, за да не го обременяват пространствено. И става бърз фен на екстравагантните проекти на американците за учебници и романи върху тоалетна хартия или разграбва тиража на германския в. “Гражданска фуния” - вестник върху носни кърпички (чийто първи брой излезе на 5 ноември 2004 г. С цена 0,95 евро).

Едва ли са достатъчно хората от българската система на книгата, които отчитат в своята дейност актуалните разпади в читателската общност. Впрочем, вече не съществува единна читателска общност. От една страна, имаме делене на “старомодни” и “авангардни” читатели. Авангардните (дигиталните) читатели пък се обособяват във виртуални читателски групи, в нет-дискусионни клубове, в нет-форуми или фен-сайтове около един автор или книга. Питам се, дали си даваме сметка за факта, че от четящата общност отскоро се отдели една специална алтернативна общност - движението “Bookcrossing” (в превод “Книги на кръстопът”, “Книги на свобода” или “Преминаващи книги”)2. Този феномен в системата на книгата възникна преди 4 г. (2001 г.) като алтернативна библиотека (настанила се в маргиналното пространство, еднакво отдалечено от традиционната и виртуалната библиотека), като мрежа от книгомани, решени да възстановят интимната връзка на човека с книгата. Паспортите на всички включени в играта заглавия, информацията за заглавията, пуснати “на свобода”, както и карта с местонахождението им, се получава чрез специален уебсайт. Но реалният обмен на четива става “от ръка на ръка”, от пейка на пейка, и чрез традиционната поща - от град в град, от континент на континент. Буккросърите пускат в движение свои стари или просто прочетени книги и търсят чужди чрез уебсайта, но четенето се извършва само с реална книга в ръка. Тази симбиоза между либерално и сантиментално отношение към книгата набира невероятно много привърженици по целия свят.

Тъй като това алтернативно движение набира скорост и у нас, сме длъжни да го следим като пробив в системата на книгата поради поне 3 причини:

  1. Движението увеличава твърде много процента на четящите млади хора, които се изплъзват от социологическия мониторинг.

  2. Буккросингът е терен, на който се мултиплицира и извън граница тиражът на издадените и продадените книги, факт, също неуловим за статистиците.

  3. Буккросърът не само не ощетява книгоиздателя и книготърговеца (които гневно определят явлението като анархистично, антипазарно и ъндърграунд-практика, наричат участниците в движението “гратисчии”, които саботират системата чрез “подаване на билетчето” в градския транспорт). Напротив, буккросърът купува книги и то по две - да има една за него и една да пусне “на свобода”.

  4. Буккросингът е своеобразен протест срещу агресията на “новите заглавия”. Младият авантюрист желае да чете и стари книги.

  5. Буккросингът е своеобразен протест и срещу традиционната затворена и статична библиотека, още повече - срещу библиотеката, която не позволява “заемане за вкъщи”. “Централизацията” на движението в мрежата насърчава четенето на книги, но не и тяхното задържане. Противно на мисията на библиотеката - да съхранява, да задържа и да обгрижва книгата като фондова единица, чрез буккросинга читателят бива насърчаван да сподели не просто книгата си, а и емоциите и мислите, които тя е предизвикала у него. Протестът на буккросъра е и семантичен - вместо скучния сигнатурен етикет, на корицата на “преминаващата книга” стои яркожълт стикер с надпис: “Моля те, прочети ме и предай нататък!”

Смятам да предложа вариант за изход от маркираната тук ситуация на апатия и анемично реагиране на промените в системата на книгата. И предложението ми е за непрекъснато актуализиране на знанията на участниците в тази система. По-точно - за въвеждане на практиките “продължаващо обучение” и “непрекъснато образование” за кадрите от книгоиздаването и книготърговията (за библиотекарите знаем, че има такива, организирани от Съюза на библиотечните и информационните работници - СБИР и катедра “Библиотечно-информационни дейности и културна политика” при Софийския университет от 2001 г.). Инвестициите в непрекъснато образование са нашата гаранция да не изпаднем в редиците на изоставащите и, не дай боже, рисковите (паразитиращите) сектори, които източват КПД-то на обществото.

На онези, които казват, че обучаващите програми струват скъпо, ще отговоря с репликата на Ейбрахам Линкълн: “Добре, господа, пробвайте тогава с неграмотност.”

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. През месец август 2005 г. се появи съобщение, че в Париж на различни места в града вече са инсталирани и работят пет автомата за книги. Предлаганите заглавия са за всеки вкус - от книги на Омир и Мопасан до учебното помагало “Спрежение на глаголите във френския език” (вж. в. 24 часа, № 227, 22 август 2005, с. 41). [обратно]

2. BookCrossing.com е официалният сайт на световен онлайн клуб на книгата, където хората непрекъснато обсъждат, разменят, търсят, изпращат, оставят своите книги. Сайтът е собственост на щатската софтуерна компания Humankind Systems, Inc. Идеята за буккросинга е най-разпространена в САЩ (49% от регистрираните потребители), Канада и Великобритания (по 8%). Общият брой на регистрираните членове към м. април 2005 г. е 404 700, сред които 174 са българи, а регистрираните книги са 2 410 600. [обратно]

 

 

© Милена Цветкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.01.2006, № 1 (74)

Текстът е четен на кръгла маса на тема “Книга и общество”, проведена на 26 април 2005 г. по повод Световния ден на книгата и авторското право в Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий”.