Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БИБЛИОТЕЧЕН ХОНОРАР ЗА АВТОРА

Милена Цветкова, Бистра Иванова

web | web

Има ли шанс у нас "правото на обществено заемане"?

Никой не налива ново вино в стари мехове. "Общество на знанието" с манталитет от времето на фабриката трудно бихме изградили.

Право на обществено заемане или Public Lending Right. Една система от времето на индустриалната икономика (от далечната 1946 г.) за библиотечни хонорари на живи автори получи внезапна популярност тъкмо по пътя ни към следващата икономика - тази на знанието. Жалко. Нейните перспективи вече не са розови - озова се в дисонанс с постулата на новата икономика за "свободно разпространение на информация". Новината от края на август 2010 г. е, че британското Министерство на културата обяви намерението си от тази есен да съкрати бюджетните разходи за програмата Public Lending Right (Право на обществено заемане), съществуват опасения и че от 2011 г. ще я закрие (Authors 2010а)1. А точно за нейното задължително въвеждане у нас пледира председателят на браншовата Асоциация "Българска книга" покрай казуса "chitanka.info", с който ще остане белязана книжовната 2010 година. Тревожни мисли остави в съзнанието ни тезата оттогава: Библиотеките не плащат авторски права - това е незаконно (За войната 2010).

Отношението на човека към библиотеката е много интересно. От една страна, тя единодушно се приема за здравия камък, на който стъпва системата на книгата, за гарант за интелектуалната свобода на гражданите, тъй като осигурява достъп до документираното знание и информация на всички членове на обществото. Но, от друга страна, се смята за единственото звено, което само взема, без да дава (нищо материално). Автори и издатели открай време негодуват срещу "безплатността", която "краде" от продажбите и съответно от печалбите им, забравяйки, че библиотеката е най-верният съюзник на автора, който обикновено сяда да пише, защото има нещо за казване и желае то да бъде чуто, а издателят е само посредник по пътя към аудиторията. Библиотеката е тази, която се интересува от всички книги и интелектуалния капитал, заключен в тях, независимо колко продаваеми са. Нещо повече - тя е най-големият купувач на книги и често първа представя публично новите автори, когато още никой не е чувал за тях, като по този начин създава интерес и налага имена. И обратното - поддържа "живи" книгите им, от които от десетилетия и столетия никой не се е интересувал, дори когато те физически се разпадат.

Но съществува и другата теза - нима читателят ще си купи книга, която може да прочете безплатно? (Безплатно - с уговорката, че символичната читателската такса, когато въобще я има, отива единствено за текущи разходи на библиотеката.) И не трябва ли тогава авторът/преводачът/редакторът/илюстраторът да бъде "компенсиран" за "загубите", които търпи заради тази "безплатност"? Тези мисли се въртят в главите на писателите столетия назад, когато библиотеките стават доста посещавани, тоест "крадливи".

Идеята за финансово компенсиране на авторите заради безвъзмездното четене на книгите им по заемни канали има почти 130-годишна история. Още през 1883 г. на срещата на Генералната асоциация на немските писатели в Дармщат се гласува резолюция за възнаграждение на авторите, чиито книги се дават в заем от "магазините за книги" (Background 2005). По-късно, на първата годишна среща на Датската асоциация на библиотеките през 1917 г., датската писателка и феминистка Тит Йенсен (Thit Jensen) произнася реч, в която изисква компенсаторно възнаграждение на авторите, чиито книги се намират в обществените библиотеки. Следващите три десетилетия идеята бива широко дискутирана. Както и днес, спорът е преди всичко дали достъпността на книгите е във вреда, или в полза на авторите и дали те пишат, защото то излиза "от сърцето и ума, и от устата и стомаха"2 им и следва да понесат мълчаливо всички последствия (финансова и социална несигурност), или държавата е длъжна да се грижи за тях, като им осигури стабилни доходи, независимо от тематиката и качеството на книгите им. Така или иначе Дания едва изчаква края на Втората световна война и през 1946 г. става първата страна, въвела системата Право на обществено заемане3. Следват я съседките й по море Норвегия и Швеция (съответно през 1947 и 1954 г.).

Днес работеща система на Право на обществено заемане (ПОЗ)4 има само в 29 страни по света, от които едва 4 са извън Европа - Канада, Израел, Австралия, Нова Зеландия. Обстоятелство, което показва, че този механизъм съвсем не е жизненоважен за националната култура и е въпрос на политика за всяка една държава дали изобщо да предприеме инициатива по този въпрос. В САЩ и Русия, както и по целите континенти Азия, Африка и Южна Америка такава система няма.

Що е то "Право на обществено заемане"

Действително - какво представлява Правото на обществено заемане? Това е гарантирано от държавата право на възнаграждение за автори, чиито произведения се предлагат свободно (free) за заемане в библиотеките. Зад обособяването на това право стоят две тези - едната е, че тази система компенсира авторите за евентуалните загуби, които библиотеките им причиняват, конкурирайки се с книжарниците, а другата - че по този начин държавата генерално подкрепя културата и своите автори, преводачи, редактори, илюстратори, фотографи, издатели с целева финансова добавка към приходите им. Бърз преглед на докладите (PLR 2010б) на международните библиотечни и ПОЗ-асоциации показва, че картината е изключително пъстра и всяка страна определя сама за себе си как и колко ще помага.

Излиза, че правото на обществено заемане е право на авторите само ако си го поискат - те лично трябва да кандидатстват, като данните им се запазват и за следващи години, а всяка нова книга регистрират поотделно. Съществуват обаче автори, които отказват да предоставят произведенията си за обществено заемане. Едни, защото не вярват да получат хонорар, понеже не са търсени. Други, понеже не са търсени, се срамуват от цифровата видимост, която би получил този факт. Трети, понеже са много търсени. Авторът на бестселъри е в правото си да отстъпи с джентълменски жест възможността по-некомерсиалните да чакат пари от библиотеките. Но има и други нашумели имена, които стриктно пресмятат как ако всеки може да прочете книгата им безплатно, ще загуби от продажби.

В повечето страни системата работи само за живи автори, дори ако не те са носителите на авторското право (Директива 2006)5. С други думи, стои ли името ти върху поне една издадена книга, налична ли е тази книга в поне една библиотека, регистриран ли си по ПОЗ, имаш гарантиран минимум "хонорар"/"дивидент". В някои страни дори и да не си четен нито веднъж. Различните държави изплащат "библиотечни хонорари" не само на писатели, а и на артисти, композитори, музикални и филмови продуценти, илюстратори, фотографи, дизайнери, преводачи, редактори, разказвачи, компилатори, издатели. Националността и езикът на авторите често имат решаващо значение - в различните държави системата работи или само с граждани на съответната страна, или с такива, които имат статут на постоянно пребиваващи, или с граждани на Европейската икономическа зона без оглед на националността; понякога значение има единствено дали книгата е написана на официалния език, друг път дали е публикувана първо в съответната страна. Авторите трябва да имат в библиотечните фондове печатни книги, които обаче отговарят на определени изисквания - брой страници, наличие на ISBN, определена тематика, жанр и т.н. Освен с Гутенбергови книги, някои от страните работят и с аудио-визуални творби, филми, списания, брошури, аудио и някои видове електронни книги. В случаите на съавторство (на текст, илюстрации, фотографии и т.н.) всяко от лицата получава процентен дял според обема на работата си в творбата.

Възнагражденията за предходната година обикновено се изплащат през месец февруари, когато и започва регистрирането на нови автори.

Дължимата сума се определя по един от следните механизми: 1) според броя заемания от читатели, 2) според броя налични екземпляри от произведението, присъстващо в каталога на библиотеките, 3) според броя регистрирани за годината читатели, или 4) като твърда и пряка субсидия (помощ).

Средствата най-често се осигуряват от правителствата (Великобритания, Канада), но в някои държави идват от общините (Испания) или от самия библиотечен бюджет (Люксембург, Холандия). Някои страни използват тези парични фондове не само за "библиотечен хонорар", а отделят част и за "социални и културни цели" (Австрия), за пенсии за авторите (Франция, Германия) или техните наследници (Дания), за стипендии за пътувания и обучение (Норвегия, Словения).

Програмите се ръководят от различни субекти: от националните библиотеки, от дружества за колективно управление на авторски права6 или от специални отдели за Право на обществено заемане към правителствата, националните библиотеки или Съвети по изкуствата.

Юридическите основания за Правото на обществено заемане могат да бъдат: 1) базирани върху авторското право; 2) отделно право на възнаграждение за използвани авторови произведения; 3) част от националните усилия за подкрепа на културата. Някои страни съчетават повече от един подход.

Системите на Германия, Австрия, Холандия са базирани върху авторското право и разбирането, че заемането е експлоатиране на това право и следователно правоносителят може да разрешава или забранява публичното заемане на материалните носители на произведението след като те вече са били разпространени сред обществеността, като също има право да изисква заплащане за тях. Във Великобритания, Австралия и Канада работи схемата на правото на възнаграждение, а не ексклузивното право на автора да разрешава или забранява заемането на негови произведения. В Скандинавските държави програмата за Право на обществено заемане е част от националната политика за подкрепа на културата и затова там възнаграждение получават само книги, написани на местния език. Това е начин да се подпомага писането на "малките" езици, особено в държави, където почти цялото население говори английски и авторите имат съблазънта да пишат за световната публика на "световен" език, вместо на родния си.

Правен регламент за ПОЗ в Европейския съюз

Скоро след падането на Берлинската стена Съветът на европейските общности, воден от желанието да закриля авторите и техните произведения и да създаде общи условия за "гарантиране на неопорочена конкуренция в общия пазар", на 19 ноември 1992 г. приема Директива 92/100/ЕИО относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в интелектуалната собственост7. Директивата е базирана върху традиционната доктрина за авторското право: държавите-членки са длъжни да предвидят право да се разрешава или забранява отдаването под наем и в заем на оригинали и екземпляри на авторски произведения (чл. 1, т. 1). Логично се дефинират и термините "отдаване под наем" (renting) и "отдаване в заем" (lending): "отдаване под наем" означава предоставянето за използване за ограничен срок и с пряка или непряка икономическа или търговска изгода (чл. 1, т. 2); "отдаване в заем" означава предоставянето за използване за ограничен срок и без пряка или непряка икономическа или търговска изгода, когато се извършва чрез институции, достъпни за публиката (чл. 1, т. 3). В този смисъл, която и да е библиотека "отдава в заем" именно защото го прави без търговска цел. Впрочем в директивата не присъства думата "библиотека", както не се говори и за "писател" и "книга". Фиксирани са само лица като автори, съавтори, артисти-изпълнители, продуценти, режисьори и за произведения, изпълнения, звукозаписи, филми (чл. 2).

Всъщност разработването на тази първа директива за заемане и наемане на интелектуални произведения се налага не заради книгите (все пак заемните библиотеки съществуват от преди ерата и на авторското право), а заради звукозаписите и аудио-визуалните продукти и отдаването им под наем чрез видеотеките.

Поради световната съпротива на библиотеките срещу въвличането им в схеми по разплащания заради функцията им да обслужват с книги за безплатно четене, някои страни (Италия, Люксембург) са освободили библиотеките, обслужващи образователния сектор (училищни и университетски), от участие в схемите по ПОЗ.

Както всяка директива за сферата на културата, в частност на книгата, и тази за заемане и наемане на авторски произведения няма задължителен характер (точно затова не е задължително и да редуцираме ставката на ДДС върху книгите). Още повече, според Директива 92/100/EEC въвеждането на ПОЗ е факултативно. В чл. 5 се казва: държавите членки могат да дерогират (отменят) изключителното право по чл. 1 по отношение на публичното отдаване в заем, при условие че авторите поне получават възнаграждение за такова отдаване в заем. Държавите членки са свободни да определят това възнаграждение, като вземат предвид своя стремеж към насърчаване на културата (чл. 5, т. 1).

Виждаме, че както всяка директива, и тази поставя определена цел на държавите членки, без да налага конкретни мерки за постигането й. След като дава възможност за дерогиране (отменяне) на правото на всеки автор да разрешава или забранява отдаването под наем и в заем на произведенията му, остава единствено задължението поне самият той да получи възнагражения според политиката на държавата да подпомага културата.

Поради множество юридически казуси по горната Директива, през 2006 г. тя е отменена и на нейно място се приема кодифицирана версия - Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 г. за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост8. Съдържанието остава практически същото, но се засилва акцента върху аргумента, че "пиратството се превръща във все по-голяма заплаха". Но пък всички днешни дебати трябва да се позовават именно на втория документ от 2006 г.

Една от критиките към Директивата е, че тя обвързва ПОЗ с авторскоправното законодателство. Затова някои държави приемат отделни закони. Мотивът им е, че по Бернската конвенция ПОЗ не е авторско право. ПОЗ според тях е политика с изключително културно и социално значение. Културният подход към ПОЗ обвързва компенсацията на авторите с подкрепа на културното положение на "малките езици". А социалният подход е насочен към засилване на икономическото положение на авторите. Поради това във Франция, примерно, специален закон регламентира ПОЗ комплексно - като част от културната политика и със социално допълващи функции спрямо пенсионното осигуряване на авторите.

Въпреки че повечето страни - членки на ЕС, интегрират изискванията на Директивата в собственото си законодателство, 18 години след въвеждането й се оказва, че още има такива, които не са създали работещи системи за Право на обществено заемане (България, Кипър, Гърция, Малта, Полша, Португалия и Румъния). Не е изключено това да провокира наказателни процедури спрямо тях от страна на Комисията за Европейските общности. На 22 юли 2010 г. чешкият евродепутат Зузана Ройтова отново повдигна този въпрос и внесе питане до Комисията кога и какви мерки ще приеме срещу седемте страни членки във връзка с невъведеното ПОЗ в нарушение на законодателството на ЕС (Non-implementation 2010).

Белгия е първата, осъдена пред Европейския съд, страна членка за неспазване на чл. 1 и чл. 5 от Директивата от 1992 г. (дело C-433/02 от 16 октомври 2003 г.). През 2004 г. са заведени дела срещу други страни членки (Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Португалия, Испания) отново със същия мотив - за лошо или липсващо прилагане на чл. 1 и 5 от Директивата, които засягат заплащането на авторите за безплатно библиотечно заемане на техните творби. В резултат на този съдебен натиск във всички тези страни (с изключение на Португалия) към 2010 г. има работещи системи за Право на обществено заемане.

Необходимо е изключително силно лоби на авторските групи, за да се въведе без съпротива своеобразната привилегия да получаваш законни приходи на непазарен принцип в пазарна икономика. На повечето страни, приели правилото за ПОЗ, са им трябвали поне по 2-4 десетилетия, за да се убедят едни други вътребраншово и да аргументират пред държавата, че идеята е добра и да накарат системата да заработи.

Право на обществено заемане в различните страни

Дания

Дания е родината на Правото на обществено заемане (1946 г.) и като една малка страна, тя си поставя за цел преди всичко да насърчава собствената си култура, език и автори. Макар и критикувана от Европейската комисия за прекомерния си протекционизъм и дори дискриминация, тя продължава да предлага възнаграждение на автори без оглед на националността им, стига книгите, които пишат, да бъдат на датски език9. Право да кандидастват в системата имат още преводачи (които превеждат на датски), илюстратори, визуални артисти, фотографи и композитори, чиито произведения са включени в книги на датски език, брачни партньори и деца на починали автори, получавали възнаграждение преди 2003 г. (на наследниците се полага половината сума, която починалият е получавал приживе). Социалната политика на Дания е все такава и в Правото на обществено заемане.

Възнагражденията се определят от броя екземпляри на произведенията, налични в обществени и училищни библиотеки, от типа книга и нейния обем в страници, от броя съавтори и от работата, извършена от всеки от тях. Освен за книги, предвидена е сума и за записана музика и визуални изкуства.

Финансирането на системата става с бюджет, гласуван от парламента. Административно схемата се управлява от отдел за ПОЗ в рамките на Националната библиотека. За 2009 г. от общо 21 053 регистрирани автори възнаграждение са получили само 8 590. От тях 3 649 получават минималната сума между 1 842-5 000 датски крони (247-671 евро). Над 200 000 крони (26 861 евро) успяват да получат само 102 автори. А 46 автори са получили сума над 300 000 крони (40 287 евро). Така общата дадена сума е 157 970 987 крони (21 215 734 евро) (PLR 2010а). И ето го протекционизмът в действие - докато британски автор не може да получи повече от 7 900 евро за година, автор по датското ПОЗ може да спечели 40 287 евро, а и отгоре.

Системата ПОЗ в Дания е полезна и с подаваната от нея статистическа информация. От изнесените данни за 2009 г. става ясно, че заемането на художествените и нехудожествените книги е почти по равно (48,85% и 51,15%); че художествените книги за възрастни и деца също са заемани почти по равно (23% и 20,65%); че преводачите на художествени книги са около два пъти повече от тези на нехудожествени (11,48% и 5,20%)10.

Канада

Само 3 години след въвеждането на ПОЗ в Дания, Асоциацията на канадските автори започва да обсъжда възможността за създаването на подобна програма. На Канада са й нужни около 35 години дискусии, лобиране, проучване и подготовки, за да може през 1986 г. най-после да я стартира11. За целта се създава специална комисия на Правото на обществено заемане към Канадския съвет за изкуствата с членове автори, издатели, библиотекари. Програмата не е базирана на авторското право, а на презумпцията, че авторите заслужават подкрепа във вид на възнаграждение за свободно достъпните си книги. Получават го лично и само докато са живи.

Право да кандидастват имат канадски граждани, без значение на местоживеенето им, както и чужденците със статут на постоянно пребиваващи; те могат да бъдат автори, съавтори, преводачи, илюстратори, фотографи, редактори. Участват само книги и към тях се поставят най-различни условия - на първо място трябва да бъдат печатни, да имат ISBN и да съдържат не по-малко от 48 страници (или 24 за детските). Имената на авторите трябва да бъдат написани на титулните страници, а участието им да бъде не по-малко от 10% от общия обем на книгата, като максималният брой автори е 6 (вкл. илюстратор и фотограф, но без да броим редактора и преводача). Изискванията по отношение на съдържанието са много - право на участие имат художествени и детски книги, поезия, драма, някои видове нехудожествени и учебни книги, но не и книги за самопомощ (self-help), книги с инструкции (how-to), готварски книги, пътеводители, професионални наръчници, атласи, речници, енциклопедии, учебни книги, библиографии, периодика; за да кандидатстват отново, допълнените издания трябва да съдържат минимум 50% нов текст. От няколко години комисията изследва влиянието на електронните книги и се готви да ги приобщи към системата си.

Изчисляването на възнагражденията на авторите става на базата на проверка на наличност в каталозите на 6 избрани обществени библиотеки от английската и френската езикова група (общо 12, различни всяка година), като откритият брой копия няма значение.

Осигуряването на средставата става от правителството. За годината 2009-2010 сумата е около 10 млн. канадски долара (7 557 050 евро) и е разпределена между 17 058 автори. Минималната сума, която те могат да получат, е 25 канадски долара (19 евро), максималната - 3 486 канадски долара (2634 евро), а средната сума е около 600 канадски долара (450 евро). Възнагражденията се разпределят по специална скала в зависимост от броя на годините, през които конкретната книга участва в програмата - максимална сума за тези, които участват от 0-5 години; 80% за участващите от 6-10 години; 70% за участващите от 11-15 години; 60% за участващите от повече от 16 години.

Франция

Франция е от страните в ЕС, която регламентира системата ПОЗ със специален Закон за общественото заемане (PLR) (Société 2010). Законът е от 18 юни 2003 г. и е в унисон с Директива 92/100/ЕИО, като установява правото на автора за получаване на материална компенсация всеки път, когато негова творба е заета от библиотеката. В същото време законният лиценз, създаден по този закон, гарантира на библиотеките "правото да заемат" творби. Законът изключва плащане лично от ползвателя и установява изплащане от държавата, местните власти и други лица, отговорни за библиотеките. Този план има две части. Първата част се състои в пропорционален дял, плащан от държавата, спрямо броя регистрирани читатели (1,5 евро на година за гражданин и 1 евро за академичен читател - студент или учен). Втората част от плана се състои от процент - 6 % от цената на дребно, която се плаща от купуващите книги за своите библиотеки. Сумите, събрани по ПОЗ, са обект на задължително общо управление, което позволява на плащащите да бъдат ръководени само от дружества за управление на авторски права. За такова дружество Министерството на културата през 2005 г. обявява Организацията на писателите и издателите - SOFIA (Société Française des Intérêt des Auteurs de l'écrit). В края на 2007 г. SOFIA разпредели сумата от 10 772 000 евро за 55 430 заглавия, налични в около 4,7 млн. екземпляра в библиотечната мрежа, съответно на 1 183 издателства и на повече от 11 000 автори. За цяла година събраните суми са изчислени на над 22 млн. евро.

Белгия

Цели 10 години бяха необходими на Белгия, за да узакони системата Право на обществено заемане - толкова време минава от приемането на Закон за авторско право през 1994 г. до Кралския декрет от 25 април 2004 г. (Royal Decree). Междувременно през 2003 г. Комисията на Европейските общности успя да осъди Белгия за неприлагане на чл. 1 и чл. 5 на директивата 92/100/ЕИО на Съвета12. Системата на Белгия е обвързана не с броя заемания или налични екземпляри от книгите в библиотеките, а с количеството читателска маса в библиотеките - за всеки възрастен абонат се получава 1 евро, а за всяко дете - половин евро, но само при положение, че те заемат поне една книга годишно. Системата се финансира от трите белгийски общности (фламандски, френски и немско говорещи), и това е причината плащанията от 2004 г. да се забавят до 2006 г., тези от 2005 г. - до 2007 г. и т.н. Все пак забелязва се ръст - събираните суми се увеличават както следва: 1 285 872 евро (за 2004 г.), 1 531 640 евро (за 2005 г.), 1 828 344 евро (за 2006 г.). С тези суми се изплащат компенсационните възнаграждения на праводържателите на печатни и аудио-визуални произведения (автори, издатели, артисти, продуценти), свободни за заемане в обществените библиотеки.

Великобритания

Програмата Право на обществено заемане във Великобритания е една от най-добре развитите и гладко работещите в света и затова често е давана за пример. Началото й е поставено през 1979 г. с приемането на нарочен закон Акт за обществено заемане (Public Lending Right Act 1979), който дава право на британските автори да получават възнаграждение за безплатното заемане на техните книги в обществени библиотеки (Public 2010б). Според него финансирането се осигурява от парламента и се разпределя между авторите на базата на преброяване колко пъти техни книги биват заемани в избрани обществени библиотеки, които се променят всяка година на ротационен принцип.

Правото на обществено заемане във Великобритания е типичен пример за отграничаването му от авторското право - програмата подпомага авторите, защото приема, че те имат право на възнаграждение. За целта се изисква те лично да регистрират себе си и книгите си, независимо кой е техният праводържател. В случай на смърт, наследниците им продължават да получават чекове в следващите 70 години, но тъй като във Великобритания ПОЗ не е обвързан с авторското право, кои са те, трябва да бъде указано изрично в завещание на автора. Правото да получава това възнаграждение може да се преотстъпи или подари от автора или неговите наследници на един или не повече от четирима души. В програмата участват автори, илюстратори, фотографи, преводачи (с фиксиран дял от 30%), преразказвачи (80% от дяла за текст, когато името на оригиналния автор е записано на титулните страници, или 100% от дяла за текст, когато не е), съставители (20%), наемни пера или писатели под наем (ghost writers), редактори, компилатори - всички те подават отделни молби. Когато има съавтори, те трябва да се разберат предварително кой какъв дял от възнаграждението ще получи (обикновено това става според обема на работата им в книгата). Допълнително, към момента на подаване на молбата постоянният адрес на авторите трябва да бъде на територията на Великобритания или на територията на някоя от страните от Европейската икономическа зона. Освен с книги, както беше досега, съгласно Digital Economy Act 2010, от 2011 г. британското ПОЗ планира да обхване и аудио книги и някои видове електронни книги. Основното изискване остава - всички техноформи на книги трябва да имат ISBN.

Възнагражденията се калкулират на базата на броя заемания на книгите само от обществени библиотеки (университетски, колежански, училищни и други не участват) - всяко заемане носи на автора 6 пенса (7 евро цента). Практиката е да се взема представителна извадка ("проба") от около 30 библиотеки, поне 7 от които се сменят всяка година, като това гарантира събиране на "пъстри" данни. Към момента около 65% от всички библиотеки в страната са участвали в програмата (от въвеждането й през 1982 г. насам). Максималната сума, която автор може да получи за година, е 6 600 паунда (7 900 евро), а минималната - 1 паунд (1,2 евро). Според данните, изнесени през февруари 2010, за последната ПОЗ-година, общият брой автори, получили някакво възнаграждение, е 23 241. Най-голямата група - 17 280, е получила сума между 1 и 99,99 паунда (120 евро). Втората по големина група - 14 188 души, е получила ... нула. Излиза, че авторите, получили повече от 2 500 паунда (2 990 евро), са едва 726.

Плащанията се извършват веднъж годишно, а срокът за подаване на молбите е 30 юни - в случай че авторът спази този срок, се считат заеманията от предишния 1 юли. През февруари сумите пристигат директно в банковите сметки на авторите (в лири) или в чек по пощата (в евро). Програмата Право на обществено заемане е задължена да удържи данък на сумите, изпращани на чужденци, но за британски граждани това не се налага.

Средствата за възнагражденията идват от бюджета на Министерството на културата, медиите и спорта. За 2009-2010 г. ПОЗ струва на данъкоплатците 7,58 млн. паунда (9 068 407 евро), а за 2010-2011 се предвиждаха 7,68 млн. паунда (9 187 674 евро). През настоящата 2010 г. стана ясно обаче и реалното финансово положение на британското ПОЗ. Дружеството за колективно управление на авторските права ALCS13, което събира пари за фонда ПОЗ, разкри (Authors 2010б), че тенденцията е обезпокоителна - ако бюджетът за ПОЗ за 2011 г. бъде съкратен с 3%, реалното изражение на финансирането на ПОЗ ще е паднало сумарно с над 10% през последните три години.

Важна при британската система ПОЗ е и една друга функция. Поради задължението да се поддържа строга статистика на търсенето на всяко заглавие, от което зависи хонорара на авторите, във Великобритания ПОЗ се е наложила и като статистическа служба с най-обективните отчети на библиотечния оборот. А с това и като най-достоверния източник за измерване рейтинга на писатели, жанрове и книги - медиите ежегодно цитират нейните класации за "най-търсения жанр", "най-заеманата книга", а дори и за "най-заемания и невръщан автор".

За менажиране на програмата е създадена специална Служба ПОЗ, която работи усилено, за да бъде полезна. Изглежда се справя добре - в направено през 2007-2008 г. допитване сред "клиентите" на ПОЗ става ясно, че 99% от 298-те анкетирани са доволни от услугите й, а 68% ги намират за "отлични". "Ние се гордеем с нашата схема на ПОЗ" - заявават и над 4 500 английски писатели, подписващи се под петицията от август 2010 г. срещу съкращаването на бюджета на програмата по решение на правителството, с надеждата да не бъде накрая тотално закрита.

Интересното обаче е, че във Великобритания - макар програмата да работи успешно от години, читателите (със или без членски карти в библиотеките) масово не знаят за нея. Научават едва покрай последните августовски събития около писателската петиция против намаляване на бюджета за "библиотечни хонорари" и голяма част са против каквото и да е компенсиране на писателите за някакви хипотетични изпуснати приходи от продажби през книжарниците заради наличието на същите книги за безплатно четене и в библиотеките. Много британски читатели не са съгласни държавата да подкрепя допълнително с пари личния творчески акт, който всеки автор прави обикновено най-вече заради себе си (с изключение, разбира се, на писането по поръчка).

Защото не е тайна, че и в момента много писатели, чиито книги, видели веднъж бял свят, повече не се преиздават, разчитат на годишните плащания по ПОЗ като единствен приход и алтернатива на пенсионно осигуряване. Това е и съблазънта за мнозина пишещи, в чиито мечти е да си видят издадена авторската книга именно на стелажите в библиотеките.

Защо у нас не съществува "Право на обществено заемане"?

След дълго затишие по евротемата ПОЗ на 22 юли 2010 г. (точно месец след акцията на ГДБОП по изземване на сървърите на сайта chitanka.info) чешки евродепутат внася питане до Комисията защо се е отказала да открие наказателни процедури за държавите членки, в които Правото на обществено заемане не се прилага и които изглежда няма да го въведат и в близко бъдеще14. Твърдейки, че това бездействие е явно нарушение на законодателството на ЕС, евродепутатът Зузана Ройтова настоява за отговор на въпроса: Какви са причините за неуспеха по изграждането на вътрешен пазар, признаващ правото на обществено заемане, и който да осигури справедливо обезщетение за авторите за отдаването в заем на техните произведения?

Нека помислим:

1. Нямаме изрично международно задължение, а и решение на държавата да приеме препоръките от Директивата на ЕС и да регламентира със закон сигурен източник на приходи за една привилегирована гилдия, пък било и от сферата на културата.

2. Нямаме национално законово основание да задължим държавата да поддържа система за авторски възнаграждения по ПОЗ. В българския Закон за авторското право, чл. 22а "Право на възнаграждение при отдаване под наем или в заем" е записано: (2) За даване в заем на произведения или екземпляри от носители, които ги съдържат, авторите им имат право на възнаграждение, дължимо от лицето, което ги дава в заем. Но следва изключението: (4) Алинея 2 не се прилага при даване в заем от държавни и общински културни организации, осъществяващи дейност на библиотеки, училищни, университетски и читалищни библиотеки.

3. Нямаме източник на бюджет за функциониране на такава система, не се появи правителство, което да стане спонсор на програма за допълнителни авторски възнаграждения.

4. Нямаме увереност в перспективността на механизъм като ПОЗ, а за бедни страни като нашата това се възприема като лукс15. Вероятно имаме основания. От 29-те страни с ПОЗ не всяка го е приложила с желание. По-бедни членки на ЕС също възразяват срещу натиска за въвеждане на ПОЗ, а не са малко и осъдените държави за проблеми около изпълнението на ПОЗ. В САЩ все още няма "заемно право", което показва, че такова не е необходимо за една добре развиваща се творческа среда.

5. Нямаме механизъм за статистика на заеманията в библиотеките, никой не води аналитичен отчет на читателските търсения и заявки по автор, заглавие, жанр и т.н. (както нямаме и до момента механизъм за статистически контрол на цялата издателска продукция и на реализирането й в книгоразпространителската мрежа).

6. Нямаме организация, която да осъществява вземанията по система ПОЗ и да разпределя фондовете, т.е. у нас такъв посредник в системата на книгата, какъвто са за музикалния и филмовия бизнес дружествата за колективно управление на авторски права, няма16.

7. Нямаме единна позиция за необходимостта от "библиотечен хонорар" сред акционерите по веригата: авторите и техните издатели, библиотеките, правителството, както и организациите по вземанията, на които по принцип се възлага разпределянето на парите (фондовете); темата не присъства и в "Харта за взаимоотношенията между българските книгоиздатели, книгоразпространители, литературни агенти и библиотеки", приета през 2005 г. от Асоциация "Българска книга".

8. Нямаме необходимата икономическа стабилност на държавата. Това се признава и в Стратегията за развитие на българския книжен пазар "Книговъзраждане" от 2006 г. (Книговъзраждане 2006: 8): "Съществуват няколко обществени награди за подпомагане на българските автори. Това е твърде малко, дори и като се отчете фактът, че в сравнение със западноевропейските страни финансовите възможности на страната ни за стимулиране на авторите са значително по-ниски".

9. Поощряването на авторите през някакъв държавен фонд или чрез обществени отчисления е придружавано от риска да стане терен и за корупция, както и от опасения, че подобен фонд би могъл да се превърне в нелицеприятна хранилка за предприемчиви бездарници; не е само местна практика, но е факт, че конкретен автор може изкуствено да повиши броя на библиотечните заемания на произведенията си (примерно, преподавател заставя учениците или студентите си да учат единствено от собствените му книги).

10. Съществува представа за ниска меркантилност сред мнозинството от българските автори (за добро или за зло).

11. Библиотеките в България поддържат вековен, стабилен и неконюнктурен статус на стожер на всеобщата просвета и социалното равенство.

През изминалите 20 години демокрация и четвърта година членство в ЕС в България не се откриват следи от публичен дебат по въпроса за Правото на обществено заемане, с изключение на няколко материала в периодичния печат (Иванов 2003; Георгиева 2008). Една от най-ранните проблемни публикации по дебата "авторско право - библиотека" принадлежи на Георги Чобанов (1999). И макар да не засяга имущественото авторско "право на обществено заемане", още преди 11 години главният редактор на Литернет настоява за дебата, който и до днес не се е състоял: как да се постигне баланс между законното имуществено право на автора (във физическа и в интернет среда) и мисията на библиотеките (физически и в интернет среда) да обслужват обществото чрез безплатно заемане на книгите на същите тези автори.

Странно пасивно е поведението на най-заинтересованите от узаконаването на ПОЗ в България - професионалните сдружения на българските писатели.

През 2007 г. на конференцията за ПОЗ на Европейския конгрес на писателите, проведена в унгарската столица Будапеща, е имало и български представител, но не председателят на Съюза на писателите, а учен от Института по литература при БАН. Предвидено е да се изкаже по перспективите на българското ПОЗ в последната сесия на форума "Кой ще е следващият?", но такова изказване в официалната публикация на докладите от конференцията липсва (Public 2007: 1-63).

През 2008 г. Съюзът на българските писатели, президентът на Република България и министърът на културата са получили писмо от Мириам Диокарец, генерален секретар на Европейския конгрес на писателите, изцяло съсредоточено върху проблема ПОЗ (Диокарец 2008). Достатъчно убедително се излагат и съображенията на ЕКП за спешната нужда от приемане на национални Закони за обществено даване под наем [неправилен превод на "обществено заемане"] с оглед на непозната и несигурна ера на информационното общество. Убедително, но какво от това? Липсата на публична реакция на това предложение от нито един от трите адресата на писмото е необяснима.

Алтернативи на "Библиотечния хонорар"

Паричните компенсации за авторите и материалното насърчаване на талантите не са без алтернатива. За бедна държава като нашата съществува и друг подход. Например чрез създаване на гъвкава и комплексна система за авторски стимули.

Първо, изплащане на достоен хонорар за първа публикация на всеки автор като стимул за по-нататъшната му работа по създаване на нови произведения. Вярно е, че такъв подход би прозвучал като реанимирана политика от миналото. Но за автора е по-мотивиращо да получи своевременно, твърдо и гарантирано възнаграждение, макар и еднократно, а не да се разконцентрира по отстояване на митични групови авторски права.

Второ, финансови помощи от типа "за социални и културни цели", пенсии за автори и преводачи, стипендии за пътувания и обучения. Справедливост откриваме и в опцията търговци на книги и други дистрибутори на защитени произведения да допринесат за финансирането на пенсии за авторите, на които дължат престижа и печалбите си.

Трето, редуцирана данъчна ставка за авторите като физически лица.

Четвърто, разнообразна система от национални и международни премии, които по традиция носят и морална, и материална полза за авторите.

Пето, поощряване на меценатството. Меценатството е хитра и работеща тактика за богати любители на изкуство и литература лично да подпомагат материално всеки творец, който би им задоволявал естетическите и културни потребности в бъдеще. Мнозинството таланти не произхождат от богати семейства и докато държавата усети (ако изобщо го усети навреме) у кого точно зрее талант, някой бизнесмен без колебание би могъл да инвестира в автор на авангардни произведения и покрай него да запише и своето име в историята.

Колизия между ПОЗ и библиотеките

Когато през 1917 г. датската авторка Тит Йенсен публично настояла за възнаграждение поради обстоятелството, че книгите й се раздават свободно от библиотеките, и библиотекари, и издатели протестирали срещу подобна идея и влезли в дебат полезна или вредна за автора е библиотеката. Почти 100 години по-късно отново финансовите претенции на правоносителите към библиотеките се оказват крайъгълният камък в съвременното имуществено авторско право.

Един любопитен факт. Правото на обществено заемане е отпаднало от Договора на Световната организация за интелектуална собственост за авторското право (Договор 2001) в хода на неговото обсъждане през 1996 г. точно заради възможното му негативно влияние върху библиотеките и образователните институции в развиващите се страни.

Безвъзмездното четене на книги посредством услугите на библиотеките е гарантирано от изключенията и ограниченията в законите за авторското право. Но в условията на дигитална икономика изключителното право на автора да получи възнаграждение от използването на произведението си все по-често влиза в колизия с правото на общодостъпните библиотеки да предоставят за свободно използване и без изплащане на авторски възнаграждения произведенията от своите фондове. И именно световната библиотечна общност днес е най-гръмогласна в предупреждението, че режимът по изключенията от авторското право изостава радикално от потребностите на модерното информационно общество.

Библиотечната позиция и в Европа е изключително ясна и публично оповестявана. В името на конкурентноспособната икономика на знанието спешно трябва да се преразгледат изключенията от авторското право по посока балансиране на монополните права на създателя в полза на обществения интерес. Това е категоричната теза на широка европейска коалиция от потребители, автори, библиотеки, технологични компании и гражданското общество, оповестена на 5 май 2010 г. в декларация под надслов "Авторското право в подкрепа на творческите дейности на обществото" (Copyright 2010; Авторското 2010). И дават конкретно предложение как може да се постигне необходимия баланс - чрез запазване на възнагражденията и стимулите за авторите и в същото време насърчаване на иновационна повторна употреба на творческите произведения в полза на обществото. Към тази инициатива своевременно се присъедини и Българската библиотечно-информационна асоциация.

Аргументи на библиотеките срещу участието им във финансови схеми като ПОЗ

1. Обслужването с вече публикувани произведения чрез библиотеките не трябва да се ограничава от законодателството или от договорни условия (позиция на IFLA за ПОЗ).

2. Библиотеката по презумпция е "оазис на безплатността". "Безплатно за всички" (Free for All) е надписът над вратата на Бостънската публична библиотека. "Безплатно за народа" (Free to the People) е надписът над входа и на библиотеката Carnegie в Питсбърг. А Андрю Карнеги беше най-големият капиталист за времето си.

3. Библиотеките по закон не могат да бъдат "участник на пазара" и като такива те трябва да гарантират конституционното право на всеки гражданин за достъп до информация. Разграничаването между издателите и библиотеките е недвусмислено: priority is economic, and in second place are the cultural considerations, while for (приоритет на издателя е икономиката, а на второ място са културните му мотиви); приоритетната цел за libraries, the priority is the cultural aims, and second the economic consideration (библиотеката е културата, а на второ място е икономическият интерес). Библиотеките защитават правото си да се съхранят като неприкосновена територия на интелектуалната свобода, като територия, защитена от икономическа и пазарна цензура.

4. Библиотеката е зона на читателя, а върху четенето хонорар не се плаща; не може да има и не може да се изчисли такса върху общуването с писано слово, върху гледането, поглеждането, разглеждането, обсъждането, преразказването, препрочитането, критикуването, запомнянето, забравянето, помирисването на една книга; ситуацията е абсолютен аналог на приказката за Хитър Петър и сделката му за опушен над скарата комат хляб - звън на монета.

5. Библиотеката не приема финансови претенции към себе си поради силно смущаващо обстоятелство - имуществените щети върху авторски права на екземпляри в библиотечните фондове, по правило, са хипотетични и потенциални (пропуснати ползи, непридобита печалба), а методиките за тяхното изчисляване, в голямата си част, са произволни, интуитивни и необосновани научно. Фактически клеймото "престъпник" е неминуемо за всяка библиотека, която доказано не получава приход от такова "нарушение", никога не е имала за цел да извлича печалба от самото "нарушение" и мисията й е да прави общодостъпни обектите на авторски права на нетърговска основа.

6. Библиотеката преценява жалбата, че първоначалните продажби на тиражите могат да бъдат загубени чрез библиотечната употреба, като неуместна. Няма емпирични доказателства, които да показват връзката между използването на авторски произведения от общодостъпни библиотечни колекции и евентуална загуба за авторите. Библиотеките не само че са големи купувачи на авторските произведения, а потребителите й често се сблъскват с една творба за първи път именно в обществена библиотека, което може да доведе до допълнителни продажби или до препоръки към други лица да купуват произведението. В действителност, библиотеките и авторите се радват на положителна симбиоза.

7. Библиотеката де факто прави безплатна реклама на авторите. Начините за това са познати на всички - чрез списъци или витрини "нови постъпления", "нови книги на стелажите", "полезна информация", "час по четене на децата", "клубове на книги за възрастни", "четения от писатели или поети", "книга или автор на месеца", "подбрани списъци за четене", промоции, изложения, разпространение на рекламни брошури и т.н. А най-важното е, че в печатните и електронните билиотечни каталози "рекламата" на имена и произведения е постоянна.

8. Библиотеката от хилядолетия е екологичен филтър и балансьор в сферата на знанието; и ще продължава да е незаменима в поддържането на екологията на стойностната верига на книгата. Авторският процес, процесът на публикуване, на разпространение, както и процесът на четене са преминали през неподозирани трансформации, но никоя част от цикъла няма привилегията да бъде по-важна и по-облагодетелствана от останалите. Експанзивно увеличение на частните финансови облаги за сметка на ограничаваща се обществена полезност? За автора права, а за читателя само задължения? Институцията "библиотека" е гарант това да не се случи.

9. Библиотеката не желае да бъде въвличана в незаконни (законово неуредени) и конфликтни процедури; например парично отчисление или хонорар за автора може да се оправдае само при платено използване на произведението му, а по закон в публичната библиотека ползването е безплатно; друг пример, в пазарната икономика не могат да съществуват задължителни държавни тарифи за авторски възнаграждения (каквито имаше у нас преди 1991 г.), а само оферти към отсрещни асоциации на ползватели (библиотеки), а те пък могат както да преговарят за по-ниски суми за авторски възнаграждения, така и да се откажат изобщо от използване на произведението, т.е. да спрат да го предоставят на читателите си.

10. Библиотеките са "оневинени" априори от модерната юридическа доктрина за "първата продажба" като първи купувачи; с акта на покупката на екземпляри от книга библиотеката е придобила собственост върху тези екземпляри и оттук нататък авторът вече няма власт да разрешава или не разпространението на произведението му (това е т.нар. изчерпване на правото); поредният купувач и всеки втори потребител на веднъж закупения екземпляр не е длъжен да иска съгласието на автора как ще оперира с него; затова всеки гражданин може да препродаде, подари или замени книгата си с друг и всяка библиотека може да дава в заем книги, без гражданинът и библиотеката да нарушават нормите на авторското право (Саракинов 2005: 101-102).

11. Специалният паричен фонд за отчисляване на библиотечни хонорари за правопритежатели ощетява генералния бюджет на библиотечната система в страната; както се казва в официалната позиция на Международната федерация на библиотечните асоциации от 2005 г.17: "заемното право" трябва да бъде отхвърлено в името на по-големия обществен интерес в случаите, когато дадена страна не може да си позволи да финансира ПОЗ без отклоняване на средства, определени за финансиране на фундаментални обществени услуги, каквито са информационно-библиотечното обслужване или образованието.

12. Ако изплащането на библиотечни хонорари прерасне в условие за безплатното обслужване с книги в библиотеките, автоматично библиотеките ще се превърнат в заложник на частноправни имуществени интереси; и при евентуално прекратяване на финансирането на фондовете по ПОЗ (каквито са хипотезите за 2011 г. във Великобритания) нищо не би могло да предотврати исковете за прекратяване на дейността и на библиотеките.

13. Библиотеките са срещу обвързването на ПОЗ с парично възнаграждение, калкулирано по библиотечни статистики. Убедени са, че изчисляването му е невъзможно, а в най-добрия случай - несправедливо.

В библиотеките работят едни от най-аргументираните познавачи на тайните на четенето. И са подготвени за дебат особено по въпросите на "материята" и "калкулирането".

Заетата за вкъщи книга нито е открадната, нито е заключена за четене само от един човек. Крадци ли са хората-книги на Рей Бредбъри, укриващи се във високопланинска "библиотека", всеки от които с наизустено произведение в главата? Крадец ли е героят от филма "Книгата на Илай", запаметил единственото оцеляло след апокалипсиса издание на Библията и прехвърлил файла от главата си в последната фабрика за печатно слово? Крадец ли е младият Моцарт, който копира в паметта си "най-охраняваното" за времето си музикално произведение "Мизерере" на Грегорио Алегри след двукратно прослушване и го пренася върху нотните листи по памет?

Нима да споделиш прочита на глас с любимия си, още повече ако, за зла участ, той не умее да чете (както е в сюжета на "Четецът" от Бернхард Шлинк), вече не е удвояване на потребителите? Нима за законните 20 дни домашно ползване абонат на библиотеката не би могъл да услужи с книгата на още 5 и дори 10 съседи и приятели, с което да извърши "незаконно" мултиплициране на читателската маса? Ами филмът за Джони Мнемоник? Човек може да чете книга дори само за да я запомни наизуст и да предаде на друг (безплатно) нейното съдържание.

Няма механизъм, по който да се преброят действителните читатели на един библиотечен екземпляр. Няма механизъм, по който да бъдат заставени любимият човек, членовете на семейството, съседите, приятелите и прочее облагодетелствали се покрай читателската карта на един абонат да платят за полученото съдържание. Да, за правоносителите на прочетената книга потенциалните имуществени щети са налице. Но е невъзможно да бъдат калкулирани.

Библиотеките и дигиталното право на заемане

Световните библиотеки са обезпокоени и за бъдещето си в глобална дигитална среда, което все още не е в дневния ред на международното авторско право (Изключенията 2009). Де факто, вече сме свидетели на драстичен напредък в технологиите на електронната книга, нараства броят и мащабът на проектите за цифровизиране на библиотеките. А в същото време всички сме потърпевши от провала на цифровите права за управление на технологиите (като DRM) и на опитите за предотвратяване на неограниченото разпространение на електронните ресурси.

Дигиталното право на заемане (Digital Lending Right) е най-актуалната тема за дигиталната икономика и все повече се говори за него. 21 от 27 европейски държави са приели тази система на предплащане за копиране и включително в България плащаме всеки път, когато купуваме MP3 плейър, празно CD, DVD или USB.

Дигиталното право на обществено заемане (Digital Public Lending Right) - това е названието на новото предизвикателство пред библиотеките. То е нещо като споразумение между архиви и библиотеки с авторите на отдавна изчерпани от книжарниците и непреиздавани произведения, но все още в режим на копирайт, да получат бърз и неотложен обществен достъп посредством дигитално копиране и размножаване. Но се оказва, че има автори, които се страхуват именно от "дигиталния формат" на произведението си18.

С депозирането и на дигитални издания за библиотеките възникна нов проблем - очаква се да бъдат задължени да сключват лицензионен договор с всеки един носител на електронни права и с всеки с вече налична в библиотеката книга, за да бъде тя дигитализирана дори не за обслужване на читателите, а само за да бъде съхранена или спасена от повреда. Физически непосилно е да се поддържа такава бюрокрация в институция, чиято основна функция е да работи за читателя. А една селска библиотека - и тя ли ще трябва да назначи юрисконсулт?

Намеренията на някои държави да разгърнат ПОЗ и върху електронните книги, държи библиотечната общност в особена бдителност. В дигиталната ера правопритежателите ще получат по-голям контрол върху достъпа и използването на електронните формати посредством комбинация от юридически механизми (лицензи) и технологични системи (техническа защита). Ако читател вземе за вкъщи книга от публичната библиотека, правопритежателят не може да контролира кой, къде и колко ще я чете, но електронният продукт може да е изцяло във властта му. Оттук до волята му да наложи ембарго върху основни библиотечни функции разстоянието не е голямо.

Библиотеките по света и по този въпрос имат решение. Нужно е балансиране на частните бизнес интереси с обществения интерес, като и при условията на дигитално обслужване остане в сила свободният достъп до обектите на авторското право и възнаграждаването на създателите на базата на брой достъп до техните произведения. Подобно на Правото на обществено заемане, библиотеките стоят зад предложението "дигитално заемно право" да се финансира от данъчно облагане за насърчаване на богато и добре информирано общество чрез свободен публичен достъп до знанието.

Читатели и автори против ПОЗ

Библиотеките знаят на кого могат да разчитат - тяхно лоби е читателят. А читатели са и авторът, и издателят, и преводачът, и редакторът, т.е. самите адресати на плащанията по механизма ПОЗ. И автори, и преводачи, и редактори, и издатели, и рецензенти, и референти в книжарници докато са в трудоспособна възраст и кондиция, са потребители на някоя библиотека, за да поддържат вдъхновението си, за да повишават компетентностите си, за да си помагат със справка, цитат, съпоставки, за да икономисват време и усилия, което пък може да понижи себестойността на книгата.

Една от най-шумните граждански акции в подкрепа на безвъзмездното обслужване с книги в библиотеките се състоя в Испания19. През 2008 г. Комисията по петициите при Европейския Парламент разглежда специална петиция от името на La Plataforma Contra el Préstamo de Pago en Bibliotecas (платформа срещу таксите за библиотечно заемане), подкрепена от 100 000 подписа, противопоставяща се на плащането на авторски права за заемане от обществените библиотеки (№ 1872/2008, внесена ат Julia Pérez Escribano, с испанско гражданство). Ефект обаче няма.

"Ненаситен на четене" ("Non Pago di Leggere") - това е най-мощната засега европейска кампания на лобисти на библиотечната позиция, читатели и автори, които категорично се противопоставят на ПОЗ (сред които Ноам Чомски, нобеловите лауреати Дарио Фо и починалият през юни 2010 г. Жузе Сарамаго). Кампанията стартира през януари 2004 г. от Италия. Инициирана е от публичната библиотеката в Колоньо Монцезе в отговор на отварянето на наказателни процедури от Комисията за невъвеждане на ПОЗ съгласно с Директивата от 1992 г. срещу Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Португалия и Испания (малко след делото срещу Белгия). Библиотеката в Колоньо поема отговорността да брани интересите на много библиотеки, читатели, автори и дори редактори и да се обедини с испанските си колеги, които протестират в Гуадалахара срещу "el préstamo de pago" (в аналогичната на испанските библиотеки акция). Застъпниците на кампанията са обединени около позицията, че системата за "библиотечни хонорари" е атака срещу правото на гражданите да четат и да имат достъп до култура, музика и информация. Притесняват се, че това е тежък удар върху и без това малките бюджети на библиотеките, тъй като ще бъдат натоварени с перо плащане на отчисления на Асоциацията на италианските автори и издатели (SIAE). Защитниците на библиотеките като зона на безвъзмездно четене са единодушни за своята мисия: "Искаме да кажем, тихо, но решително, че нашето мнение трябва да бъде взето под внимание - а не както се е случвало в миналото"20. Твърдят, че библиотечната институция има различно разбиране за правата на авторите: всяка библиотека съществува и се бори, за да може авторите (не само на бестселъри) да бъдат познати, четени и оценявани дълго след като книгите им престанат да се продават в книжарниците, където те остават средно само 6-7 месеца. Библиотеките инвестират в каталогизиране, промотиране, опазване и съхранение,  за да може всеки автор да достига до читателите си, дълго след като е отпаднал от продажби. Съобразно нивата на четене в Италия - едни от най-ниските в Европа, въвеждането на такса и за библиотечно заемане е равна на предизвестено самоубийство.

Хипотетична картина от бъдещето

Да предположим, че авторите доброволно се откажат от извличане на доходи от интелектуалната си собственност. Да предположим също, че в името на интелектуалното развитие някоя страна предприеме кардинално увеличаване на правата на читателите. Би ли било справедливо? Нима авторите няма да изгубят стимула си за работа?

За да продължим разсъжденията си, трябва да отидем отвъд пределите на правото.

Изключителното неимуществено право на автора, както знаем, никой не може да му отнеме. Но авторът притежава волята сам да се откаже от имуществените си права, особено ако е в полза на библиотеките. Пишейки своя "проект за писатели и издатели" Готхолд Ефраим Лесинг (който впрочем е бил и библиотекар), настоява "още в самото начало да разграничим собствеността от използването на собствеността. Мога да изброя стотици неща като моя собственост, стига да съумея да докажа, че без мене те или изобщо не биха съществували, или поне нямаше да ги има в сегашния им вид; но нима от това може да се направи изводът, че ми е отредено изключителното право да се разпореждам с тях?" (Лесинг 1979: 23). Това е кредото на творец и библиотекар, с поглед и откъм входа, и откъм изхода на системата на книгата.

А дали интелектуалната дейност без гарантирани финасови приходи ще спре? Убедени сме, че за родения творец спирането е невъзможно. Онзи, който за произведенията си чака материална отплата, е съчинител, а не творец.

гр. София, 15.09.2010 г.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Петицията на Общността на авторите (The Society of Authors), подписана към средата на септември от над 4500 писатели (Statement 2010). За опасенията на представители на фонда PLR от евентуално закриване на системата виж Карев (2010). [обратно]

2. Фраза от стихотворението на Чарлз Буковски "Значи искаш да бъдеш писател?" (So you want to be a writer?), прев. Николай Облакофф. [обратно]

3. Използваме термина "право на обществено заемане", а не своеволно превежданите "право за публично отдаване", "право за обществено даване под наем", "право за публичен абонамент", "право за обществено ползване" и т.н., защото дейността по временно предоставяне на книга в ръцете на абониран читател е именно "заемане", а не отдаване или наемане. Библиотечната функция е "библиотечно заемане", т.е. книгите се дават в заем (а не под наем), за даден период и с краен срок за връщане, без никакви финансови отношения за спазения срок. По тази аналогия са регламентирани и другите термини в българските общодостъпни библиотеки - "заемна служба", "заемно гише", "заемна бележка", "междубиблиотечно заемане". [обратно]

4. За основна информация: Stave (1981: 569-582); Международна (б.г.); Европейска (б.г.). [обратно]

5. Подробно в: Директива 2006/115/ЕО, чл. 6, т. 1. [обратно]

6. Copyright collecting society или collector societies (Copyright 2010б) са субект, който менажира фондовете на ПОЗ-системите в повечето страни, а юридически са организации за колективно управление на права или дружества за колективно управление на авторски права в дадена индустрия. Именно те имат право да събират таксите за използване на произведенията и разпределят получените суми между носителите на права. Но държавата може да регламентира плащанията по ПОЗ и без тяхно посредничество. [обратно]

7. Хроника на дейността на Европейската общност по въпроса "Даване под наем и в заем" виж у Rental (2010). Пълен текст на първата директива: Директива 92/100/ЕИО на Съвета (Отм.) от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост (Директива 1992). [обратно]

8. Пълният текст може да се намери в Директива (2006). [обратно]

9. Подробно за критиките на Комисията спрямо системите PLR в Дания и Швеция виж в Nordic (2007). [обратно]

10. Основен източник е Датската агенция за библиотеки и медия (Bibliotek 2010). [обратно]

11. Основни източници са: Public (2010а) и Commission (2003). [обратно]

12. Основни източници са: Reprobel (2010) и Решение по делото "Комисията срещу Кралство Белгия" (Case 2003). [обратно]

13. Британското дружество за колективно управление на авторските права ALCS работи с програмата ПОЗ от самото й начало. То събира такси от името на целия спектър творци в UK: писатели, кино и тв сценаристи, поети и драматурзи, журналисти на свободна практика, преводачи и адаптатори. Към момента дружеството има над 74 000 членове и се грижи те да получават законните си компенсации за експлоатацията на техните произведения, напр. за фотокопиране и сканиране (ALCS without year). [обратно]

14. Вече споменатото парламентарно питане в Non-implementation (2010). [обратно]

15. ПОЗ се възприема като лукс (така го оценява и библиотечната общност, а така го нарекоха миналата година и в Южна Африка, където е имало опит да се въведе). За развиващите се страни системата ПОЗ е лукс, точно защото хората са бедни. Така е отговорила и зам.-министъра на културата Надежда Захариева през 2008 г. на запитване за шанса на ПОЗ в България в интервюто със Светлозар Желев, директор на книгоиздаване в ИК "Сиела" (Георгиева 2008). [обратно]

16. Министерство на културата към момента посочва само три дружества за колективно управление на авторски права - Музикаутор, ПРОФОН, Филмаутор (Дружества 2006). [обратно]

17. Документът в оригинал виж в The IFLA (2005). [обратно]

18. "Текстовете не са защитени и от "редактиране" - те могат да бъдат преработвани, изопачавани и фалшифицирани, което е допълнително посегателство срещу авторското право" (Писателят 2010). [обратно]

19. Блог на кампанията (No 2010). [обратно]

20. На италиански език има игра на думи и преводът би могъл да бъде и "Няма да плащам, за да чета" (Non 2010). [обратно]

 

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Авторското 2010: Авторското право в подкрепа на творческите дейности на обществото: Декларация // Българската библиотечно-информационна асоциация, 05.05.2010 <http://www.lib.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=463&Itemid=148> (18.09.2010).

Георгиева 2008: Георгиева, Аглика. Светлозар Желев: Само у нас копирането е разрешено, остава проблемът с авторските права [Интервю]. // Новинар, 10.11.2008 <http://www.novinar.net/news/svetlozar-zhelev-direktor-na-knigoizdavane-v-ik-siela-samo-u-nas-kopiraneto-e-razresheno-ostava-problemat-s-avtorskite-prava_Mjc5NzsxNQ==.html?qstr=%D0%90%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%20%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0> (18.09.2010).

Диокарец 2008: Диокарец, Мириам. Отворено писмо. // Буквите - сайт за нова българска литература и култура, Форум ( Авторските права в Дигиталния свят), 19 юни 2008<http://www.bukvite.bg/forum/index.php?showtopic=27> (18.09.2010).

Директива 2006: Директива 2006/115/EО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост (кодифицирана версия). // EUR-Lex. Достъп до правото на Европейския съюз, 2006 <http://eur-lex.europa.eu/Notice.do?mode=dbl&lang=en&ihmlang=en&lng1=en,bg&lng2=bg,cs,da,de,el,en,es,et,fi,fr,hu,it,lt,lv,mt,nl,pl,pt,ro,sk,sl,sv,&val=438226:cs&page > (18.09.2010).

Директива 1992: Директива 92/100/ЕИО на Съвета (Отм.) от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост. // Официален вестник на Европейския съюз. Официален вестник на европейските общности, L 346/61, 27.11.1992 <http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=DD:17:01:31992L0100:BG:PDF> (18.09.2010).

Договор 2001: Договор на Световната организация за интелектуална собственост за авторското право. Подписан на 20 декември 1996 г. в Женева. Ратифициран със закон, приет от ХХХVIII Народно събрание на 12 януари 2001 г. В сила от 6 март 2002 // Държавен вестник, № 7, 2001; Обновен: Държавен вестник, № 58, 17 юли 2007.

Дружества 2006: Дружества за колективно управление на авторски права. // Министерство на културата на Република България, 2006 <http://mc.government.bg/page.php?p=154&s=255&sp=0&t=0&z=0> (18.09.2010).

Европейска б.г.: Европейска комисия, право на аренда и абонамент/заемане (European Commission Rental and Lending Right) <http://ec.europa.eu/index_bg.htm> (18.09.2010).

За войната 2010: За войната с виртуалните библиотеки: Интервю с Веселин Тодоров и Христо Блажев // БНТ: Денят започва, 25.06.2010, 07:47 <http://bnt.bg/bg/news/view/31624/za_vojnata_s_virtualnite_biblioteki> (18.09.2010).

Иванов 2003: Иванов, Димитри. Писателският занаят. // Сега, 12.11.2003 <http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=1041&sectionid=4&id=00004> (18.09.2010).

Изключенията 2009: Изключенията и ограниченията на авторското право в библиотеките и архивите. Изложение на принципите върху изключенията и ограниченията на авторското право в библиотеките и архивите от Електронна информация за библиотеките (еIFL), Международна федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), Съюз авторско право в библиотеките (Library Copyright Alliance). Постоянна комисия по въпросите на авторското право и сродните му права към Световната организация за интелектуална собственост (WIPO). 18-а сесия. Женева, 25-29 май 2009 г. // Българската библиотечно-информационна асоциация. 2009 <http://www.lib.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=422&Itemid=148> (18.09.2010).

Карев 2010: Карев, Игорь. Три тысячи писателей потребовали шесть пенсов. Петиция против снижения государственных расходов на выплаты писателям в Англии. // Газета.Ru, 27.08.2010 <http://www.gazeta.ru/culture/2010/08/27/a_3411961.shtml> (18.09.2010).

Книговъзраждане 2006: Книговъзраждане: Стратегията за развитие на българския книжен пазар. Съвместна инициатива на българското Министерство на културата и Асоциация "Българска книга", декември 2006 <http://www.abk.bg/images/stories/files/strategiq.doc> (18.09.2010).

Лесинг 1979: Лесинг. Размисли. София: Народна култура, 1979.

Международна б.г.: Международна мрежа Public Lending Right (PLR) International <http://www.plrinternational.com/> (18.09.2010).

Писателят 2010: Писателят Стефан Цанев: Не крадете труда ми, моля! // Труд, 26.06.2010 <http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=525947> (18.09.2010).

Саракинов 2005: Саракинов, Георги. Авторското право и сродните му права в Република България. 4. прераб. и доп. изд. София: Сиби, 2005.

Чобанов 1999: Чобанов, Георги. Из Бележника: 2. Авторско право и интернет: Библиотека и закон. // Електронно списание LiterNet, 11.10.1999, № 1 <https://liternet.bg/publish/gchobanov/notes/2.htm> (18.09.2010).

 

ALCS without year: The Authors' Licensing and Collecting Society (ALCS). Publishing and Promoting Authors` Rights, without year <http://www.alcs.co.uk> (18.09.2010).

Authors 2010а: Authors join forces to defend public lending right: Authors including AS Byatt, David Almond and Ali Smith have signed a petition calling on the government not to cut PLR, which gives authors 6p each time one of their books is borrowed from a public library // Guardian, 26.08.2010 <http://www.guardian.co.uk/culture/2010/aug/26/authors-public-lending-right-scheme> (18.09.2010).

Authors 2010б: Authors urged to hit campaign trail over PLR cuts threat // The Bookseller, 26.08.2010 <http://www.thebookseller.com/news/126966-authors-urged-to-hit-campaign-trail-over-plr-cuts-threat.html> (18.09.2010).

Background 2005: Background Paper on Public Lending Right. // IFLA. Committee on Copyright and other Legal Matters (CLM). April 2005 <http://archive.ifla.org/III/clm/p1/PublicLendingRight-Backgr.htm> (18.09.2010).

Bibliotek 2010: Bibliotek og Medier. 2010 <http://www.bibliotekogmedier.dk/medieomraadet/biblioteksafgift/biblioteksafgift-for-boeger/biblioteksafgift-i-tal/biblioteksafgift-2010> (18.09.2010).

Case 2003: Case C-433/02. Commission of the European Communities v Kingdom of Belgium. 16 October 2003 <http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:62002J0433:EN:HTML> (18.09.2010).

Commission 2003: Commission Finds Uneven Enforcement Of Public Lending Right Across Eu / Kara Josephberg, Jane Pollack, Jenna Victoriano, Oriyan Gitig, et al. // Intellectual Property & Technology Law Journal, 2003. Т. 15, № 1.

Copyright 2010а: Copyright for Creativity - A Declaration for Europe. 04.05.2010 <https://www.copyright4creativity.eu/bin/view/Main/Declaration> (18.09.2010).

Copyright 2010б: Copyright collective, 07.07.2010 <http://en.wikipedia.org/wiki/Copyright_collective> (18.09.2010).

No 2010: No al préstamo de pago en bibliotecas. 2010 <http://www.noalprestamodepago.org/> (18.09.2010).

Non 2010: Non Pago di Leggere: Campagna europea per il mantenimento della gratuità del prestito in biblioteca. Biblioteca Civica di Cologno Monzese, 2010 <http://www.nopago.org/index.php?page=scenario_en> (18.09.2010).

Non-implementation 2010: Non-implementation of the public lending right in Europe. Question for written answer to the Commission. Rule 117. Zuzana Roithová (PPE). 22 July 2010 <http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+WQ+E-2010-5654+0+DOC+XML+V0//EN&language=BG> (18.09.2010).

Nordic 2007: Nordic Public Lending Right in the European Union. Speech held at the Nordic Culture Assembly in Visby, May 16-19 2007 <http://www.eca.dk/news/plr.htm> (18.09.2010).

Public 2007: Public Lending Right Conference Budapest 20-22 April 2007: Conference Reports. Ed. by Myriam Diocaretz. Brussels, June 2007. 63 p.

PLR 2010а: PLR in Denmark (updated Mar 2010). // PLR International: Established PLR Schemes. 2010<http://www.plrinternational.com/established/plradministrators/denmark.htm> (18.09.2010).

PLR 2010б: PLR Systems Around The World: Some Basic Facts. Updated April 2010 <http://www.plrinternational.com/plraroundtheworld.pdf> (18.09.2010).

Public 2010а: Public Lending Right Commission. Canada. 2010 <http://www.plr-dpp.ca> (18.09.2010).

Public 2010б: Public Lending Right. UK. 2010 <http://www.plr.uk.com/> (18.09.2010).

Rental 2010: Rental and Lending right. European Commission. 2010 <http://ec.europa.eu/internal_market/copyright/rental-right/rental-right_en.htm#directive> (18.09.2010).

Reprobel 2010: Reprobel: Public Lending Right. 2010 <http://www.reprobel.be/en/pret/index.htm> (18.09.2010).

Société 2010: Société Française des Intérêt des Auteurs de l'écrit (SOFIA). 2010 <http://www.la-sofia.org> (18.09.2010).

Statement 2010: Statement on PLR by Authors. 31.08.2010 <http://www.alcs.co.uk/CMSPages/PortalTemplate.aspx?aliaspath=/Petition> (18.09.2010).

Stave1981: Stave, Thomas. Public Lending Right: a History of the Idea. // Library Trends (Graduate School of Library and Information Science. University of Illinois at Urbana-Champaign), 1981, V. 29, №4.

The IFLA 2005: The IFLA Position on Public Lending Right. Committee on Copyright and other Legal Matters (CLM). April 2005 <http://www.ifla.org/en/publications/the-ifla-position-on-public-lending-right> (18.09.2010).

 

 

© Милена Цветкова, Бистра Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.09.2010, № 9 (130)