Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗ "БЕЛЕЖНИКА"

2: АВТОРСКО ПРАВО И ИНТЕРНЕТ

Георги Чобанов

web

АВТОРСКО ПРАВО - ЛИТЕРАТУРА - ИНТЕРНЕТ

(Проект "Подкрепа на периодичните издания за култура в България" - семинар, посветен на авторското право: 29-30. 06. 2000)

Двудневен семинар събра водещи български издатели и редактори на периодика с Антъни Аткинсън, консултант в областта на стратегиите за електронно публикуване и интелектуална собственост. Проявата бе възможна със съдействието на Фонда за подкрепа на книгата в Централна и Източна Европа - Амстердам и Център за изкуства "Сорос" - София.

Какво се случи? Дебатите показаха за кой ли път колко е трудно да слушаш неприложими за българските условия предложения. Отгоре на всичко се разбра, че педантично кованите закони на Евросъюза преминават през многобройните комисии с такова лудешко темпо, че Интернет трябва да си даде почивка от поне десет години, за да бъде застигнат от законотворците. Докато чакат, електронните издатели на литература и култура биха могли да се защитят по технологичен път според Аткинсън, но срещу системи за сигурност, които и най-богатите западни фирми не си позволяват да закупят. Тогава?

Антоанета Спасова от отдел "Авторско право" към Министерство на културата, като коментира последните промени в Закона за авторското право и сродните му права, се съгласи в кулоарен разговор, че всъщност никой не може да гарантира защита на електронния продукт от недобросъвестни "ползватели", и че и след промените Законът е обърнат с лице единствено към конвенционалното издаване. И как иначе, когато отдел "Авторско право", който би следвало да следи ситуацията не само на площад "Славейков", а и в Интернет, не се надява в обозримо бъдеще да електронизира регистрите, а какво остава да имат Интернет достъп. И още, в България специалисти по въпроса за авторското право в Интернет няма и не може да има поради високата цена на подобна компетентност. Какво остава? Всеки да се спасява сам или гилдията на електронните издатели, брояща се на пръстите на едната ръка, да изработи някакви вътрешни норми на лоялност и солидарност...

01.07.2000

 

ЗАКОНЪТ ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ИНТЕРНЕТ

Още с появата си литературните уеб сайтове в BG-зоната предизвикват гневните реакции на усърдни законозащитници. Може ли да се публикуват текстове без съгласието на автора или на неговите наследници? Трябва ли текстовете да са снабдени с бележка, че са публикувани в Интернет по волята на своите автори? И ако тази воля е различна, набираните и сканирани с толкова труд и ентусиазъм текстове трябва ли да изчезнат от българското дигитално пространство (и да се появят техни копия на иноземни сървъри)? Това са само част от повдигнатите въпроси.

Дискусиите за авторските права се водят както всички други в BG - страстно, с обилни квалификации, понякога емоционалното завихряне води до заплахи за съд и саморазправа, понякога надделява ироничният тон. Изключение от познатите финали на подобен род занимания е дискусията във форума, поддържан от Слово / All.bg. Тя премина през всички посочени етапи, но в крайна сметка Слово обяви, че ще приведе библиотеката в съответствие със сега действащия Закон за авторското право и сродните му права. На пръв поглед дебатът завърши, ръцете се стиснаха и спорещите могат да утоляват страстите си с дискусии на други теми. Дали е така? Решен ли е казусът? Що се отнася до необходимостта от съобразяване на литературните уеб сайтове със Закона, струва ми се, че спор няма и не може да има. Но това не снема проблема. В какво се състои той?

За всеки е ясно, че Интернет е качествено различна медия. Неговото динамично развитие предполага законодателство, което да отчита ефектите, които поражда. Промяната на познатия ни репертоар от норми обаче не просто се бави, а е в задънена улица - не само  защото правната система по дефиниция е консервативна, а и поради необходимостта от рязък завой в законотворчеството, за какъвто явно никой не е готов. Това е причината законите за авторските и сродните им права не само у нас, но и по света да не разполагат с приемливо за всички засегнати страни решение. Въпреки сложността на бегло очертаната ситуация българското литературно уеб пространство обаче трябва да се развива и да преодолява правния дефицит, без в никакъв случай да подхранва правен нихилизъм. Когато става дума за толкова сложна и динамична материя, утопия е да се мисли, че е възможно бързо и окончателно да се реши проблемът, особено ако т.нар. обществено мнение не е подготвено за това. С други думи, малките крачки трябва да се правят не от законотворците, а от заинтересованите лица и институции, от живата практика в Интернет. Едва тогава ще стане възможно законодателно учредяване на новата ситуация. Интересни определения и хипотези за разрешаването на казуса около авторските права в Мрежата може да намерите в статията на Джон Пери Барлоу "Продажба на вино без бутилки: икономиката на съзнанието в глобалната Мрежа" (1994) в превод на Иван Попов, публикуван в уеб сайта "Подкрушие".

И така, как свободата на информацията да се съчетае с правата на автори и издатели в информационното общество? Вече всеки компютър е своеобразно минииздателство и минипечатница. Всеки е читател и автор. Тази ситуация е непозната досега. Тя изисква и радикално нови, непознати решения. Предложете ги. Истинската дискусия предстои...

11.10.1999

 

БИБЛИОТЕКА И ЗАКОН

Библиотеките заплащат стойността на една книга. Какво става после? Тази веднъж заплатена книга се предлага на неограничен брой читатели. Тези читатели под формата на членска карта понякога, но не винаги, заплащат минимална сума, с която се покриват част от разнообразните разходи на библиотеката. Т.е. дори и тези пари не отиват в ръцете на издателя и стотиците читатели на книгата не подпомагат с нищо автора и издателите й, и следователно заобикалят закона, ползвайки интелектуален продукт, без да си платят за него. По тази логика библиотеките намаляват броя на евентуалните купувачи и се превръщат в гигантски нарушители на Закона за авторското право. Това нарушаване не се преследва, а се подпомага от обществото и държавата с презумпцията, че свободата на информацията е свещена и тя трябва да достига до всекиго независимо от финансовите му възможности. Всичко това е чудесно! Наистина не бива да се чете буквата, а духът на закона...

Електронните библиотеки също заплащат стойността на една книга - за да я наберат, сканират, коригират и въведат в Интернет. Така тази еднократно заплатена книга се предлага на неограничен брой читатели. И едните, и другите библиотеки мултиплицират чрез специфичния си инструментариум книжното тяло. И в единия, и в другия случай презумпцията е да се защити свободата на информацията и тя да бъде достъпна за всекиго независимо от финансовите му възможности. Тогава? Редно ли е двата типа библиотеки, като имат едни и същи функции и цели, и като еднакво нарушават Закона за авторското право, да бъдат с различен статут пред Закона?

17.10.1999

 

СЪД ЗА ПОСТАВЯНЕ НА ПРЕПРАТКА
(Издателство Ad Marginem и заплахата за убийство на Андрей Чернов)

Проблемът около авторските права в Интернет в различните си, противоречиви и променящи се аспекти не губи актуалност никъде по света. При нас наблюдаваме първите припламвания, те са само начало в привличането на общественото внимание. Но в руската литературна зона на Мрежата проблемът е дотолкова популярен, че отдавна се е превърнал в баналност. И все пак, в последно време духовете бяха възбудени от абсурдните обвинения и заплахи на издателство Ad Marginem срещу един от бащите на руското web-пространство Андрей Чернов, позволил си да помести в своя сайт препратка към публикувано от тях произведение на руския писател Вл. Сорокин.

На 28. 10. 1999 г. ще се състои предварително събеседване в съда. Подробностите по прецедента и по процеса можете да намерите на адрес: http://nagual.pp.ru/~ache/texts/razborka.html .

 

По-долу следват цитати от изказаните мисли по време на дискусията.

-----
Постепенно и под влиянием многих факторов и соображений я пришёл к выводу, что число копий любого материала в сети не должно быть ничем ограничено. Вопрос о копии может стоять только в контексте её возможной замены на лучшую копию. От этого мы станем отталкиваться как от базового пункта и не будем вступать в дискуссию о копирайтах. Другое дело, что, как вы справедливо замечаете, необходимо ставить хорошо видимую ссылку на главный источник (физический или смысловой).

-----
Может быть, нам всем пора осваивать какие-то более цивилизованные нормы обращения с текстами?

Цивилизованной нормой, например, может являться НОРМА.

С точки зрения ТЕКСТА, он должен бытовать не искажаясь. Поэтому в сети существуют эталоны, "официальные" источники, на которые ссылаются републикаторы. Поскольку сеть не книжный шкаф, а, извините за банальность, гипертекст, то самоцитирование сети, множественность копий и т.п. есть способ ея существования.

С точки зрения АВТОРА, он должен получать пользу от электронной публикации. Поскольку прямых денег от публикации в сети автор как не получит, так и не потеряет (извините за очередной постулат), то он заинтересован в качестве и количестве входящих и исходящих информационных потоков в местах своего виртуального присутствия. Исходящие потоки - это сама публикация, количество - это траффик посещений, качество - это дизайн и аутентичность текста. Входящий поток - это отзывы читателей /.../.

С точки зрения ЧИТАТЕЛЯ - он хочет быстро найти искомый текст и овладеть им с максимальным удобством устроившись в культурном контексте. То есть быть уверенным в реноме публикатора, поскольку заинтересован в аутентичности текста.

С точки зрения ПУБЛИКАТОРА, то он хочет репрезентировать текст в своем культурном контексте.

-----
Но эти авторы глупы как полипы, если не понимают того, что человек читает на сети обычно РАЗ, и если ему понравилось произведение что он хочет его ИМЕТЬ, он покупает его в шопе (= у автора), а если нет - кликает на другой линк. ВСЕРЬЁЗ говорить о потере каких то барышей от продажи слова ввиду публикации произведения в сети (где российских то пользователей всего порядка 100 тысяч) - это идиотизм и юродствующее кривляние негодяев.

-----
...если даже предположить, что электронная версия, понравившись, не вызывает желания купить такую же
бумажную книжку, то уж во всяком случае вызывает желание купить другие книжки того же автора.

-----
...автор и издательство должны потребовать изъятия твердых копий из публичных бумажных библиотек, поскольку это ровно такое же распространение текста, от которого ни автор, ни издатель, ни коллеги последнего на СААБах (автомобилна фирма, чиито автомобили трябва да накажат! нарушителя А. Чернов - според писмата на Ad Marginem - б. м., Г. Ч.) не получают денег. Если же все эти деятели культуры хотят быть последовательными, то они должны гоняться на СААБах за каждым, кто, купив книжку, дал ее почитать соседу. Эти аргументы тривиальны, но, к сожалению, до сих пор здесь не прозвучали.

-----
...пример: я надиктовываю роман Сало на автоответчик и публикую в газете бесплатных объявлений свой
телефон.  Во всех случаях ни согласия автора, ни издателя не требуется.

-----
Как указывали деятели Интернационала Ситуационистов, копирайт есть символическая грань, отделяющая текст, экспроприированный Обществом Спектакля от текста, заданного в системе человеческих интеракций. Копирайт обуславливает эту самую экспроприацию, то есть обезличивание. Копирайт символизирует вычленение текста из системы непосредственных отношений - никому же не придет в голову ставить копирайт на подпольную листовку, любовное письмо, расписку или чек из магазина. Таким образом, основная функция копирайта есть отчуждение - описанный еще Марксом феномен экспроприации и обезличивания продуктов труда.

20.10.1999

 

 

© Георги Чобанов, 1999-2001
© Издателство LiterNet, 11. 10. 1999
=============================
Първо издание, електронно.