Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БЪЛГАРСКИТЕ ВИРТУАЛНИ ОБЩНОСТИ

Людмила Кирова

web

Цел на тази работа е да обърне внимание върху българските виртуални общности като обществени групи, чието влияние вероятно ще нараства с оглед на това, че притежават най-мощното средство за координация - общодостъпната по всяко време мрежа за комуникация - Интернет1. Прегледът на тяхното израстване цели да разкрие ролята на виртуалните общности в живота на индивида и в българското общество.

Общностите са до голяма степен абстрактен конструкт на изследователско обобщение, докато колективите са живите социални единици, на основата на които могат да бъдат правени заключения за междуличностните отношения. В този смисъл по-коректен би бил преводът на английското virtual community като "виртуални общества", т.е. колективи. Названието виртуални общности обаче е придобило популярност, и неслучайно. В общоговоримия език то съдържа посоченото значение. От друга страна, подходът към темата е с оглед характера и значимостта не на отделни, конкретни колективи, а на типовете колективи, които се формират и функционират в българското интернет пространство. Така че се изтъкват признаци, общи за отделните социални микрообединения, съществуващи в реалността.

Доколкото виртуалните общности могат да бъдат определени в термините на социално-демографски характеристики, това при всички случаи би се отнасяло с много по-голяма сила за един по-ранен период от развитието на българското киберпространство. Причината е, че белези като професия, образование, възраст (че дори професия и образование на родител), които при формирането на българския интернет са били от значение за достъпа на индивида до мрежата, с включването на все повече и по-различни по профил хора като потребители на интернет услуги, стават все по-непоказателни. Освен това съвременността непрекъснато ни поднася доказателства за основната роля на поведението в диференцирането на социалните групи. Определящи се оказват дейностни характеристики, а не демографски. Това важи и за описанието на виртуалните общности. Те стават възможни благодарение на фактора "Компютърни технологии" (ФКТ), поради "мястото" на самото си съществуване и начина на осъществяване на социалните взаимоотношения - в и чрез социално-технологичната среда и канал за комуникация интернет.

ФКТ има два основни подфактора. Единият приема измерения на социални характеристики на информаторите. Другият - на характеристики на комуникативната ситуация. Първият подфактор се явява комплексна дейностна характеристика на членовете на виртуалната общност, на чиято основа е формирана самата група. Затова съществено за периода, когато компютърните мрежи навлизат в България, е, че виртуалните общности са компютърно базирани групи (КБГ). Вторият подфактор е ситуационна характеристика на дейността, която е речева дейност - употреба на компютърно опосредствана комуникация (КОК). Такъв тип комуникация протича във виртуална среда, осъществявана чрез технически средства. В резултат на това комуникацията се подчинява на специфични социални и речеви норми, модифицирани спрямо традиционните. В крайна сметка се оформя сложен за наблюдение обект:

  • конкретни обществени групи със социални характеристики, най-пряко обвързани с процесите, които стоят зад КТ;

  • нови типове дискурси, осъществявани по нов комуникационен канал - интернет, който е и нова среда (1: 12).

Двата подфактора се срещат в речевата дейност на КБГ в условия на КОК. Именно това се осъществява в първите години от развитието на интернет. Тогава образуваните виртуални общности са колективи, интересуващи се до голяма степен от самите технологии, които им позволяват да се свързват. Чрез взаимодействието си те създават, овладяват, организират и нормират инфраструктурата на виртуалния свят.

Ядрото, което трасира българския интернет, има "тренинг" от първите виртуални общности, т.нар. BBS (Bulletin Board Systems), които в България се появяват след средата на 80-те години в отделни мрежи. BBS-ите са "социална среда за общуване, намираща пресечни точки между нуждата от професионална реализация и поддържането на хоби" (2: 179). Интернет пионерите са хора, формирани при социализма, но получаващи социалната си реализация в условията на демокрация. Комбинацията от висока компетентност и освободен дух при незначителни финансови възможности и неангажираност в икономическото развитие обяснява защо от техните среди излизат и множество хакери, което оставя и до ден-днешен отпечатък върху характера на българския сектор от интернет пространството. Обикновеният потребител, излязъл активно на сцената през втората половина на 90-те се формира под влиянието на два еднакво авторитетни полюса - "хакерската традиция", от една страна, и от друга - тенденцията за "нормализиране на средата и към рационалност" (2: 182).

През 1999 г. e проведено оnline "Българско интернет проучване", което доказва, че вече определена част от младото градско население, принадлежащо към интелигенцията, се идентифицира като "информационно поколение". То прави своя избор да участва в производството и обмена на информация, основан на знание, специализация и директен достъп до информационните източници. В противен случай то би се локализирало - би останало да съществува в един малък сегмент от социалната мрежа. Това поколение непрестанно актуализира социокултурната си компетентност2. То е динамично и комуникативно. Мисленето и действието се осъществяват в процес на общуване, който налага нови правила на взаимодействие и създава нова виртуална култура (4: 16).Нейната най-съществена отличителна черта е свързаността - на англ. conecxity, новоизкована дума от обединението на connect ‘съединявам, свързвам, скачвам, асоциирам’ и complexity ‘сложност, обърканост, заплетеност’ (5).Това означава, че възможностите на човека зависят в много по-голяма степен от съ-общенията му със социума. Както обобщава Иван Попов (6), "общественото съзнание се съхранява не в мозъците на отделните хора, а в информационните връзки и потоци между тях и в социо-комуникативните интерфейси." Подобно на Хабермас (7: 211-213),който говори за такова общество като за комуникативен разум, Попов смята, че трябва да го наричаме не информационно, а комуникационно. Идеал за човека от това общество е "да се съ-общава с хората около себе си все повече и повече, т.е. да овладява в максимална степен комуникационните протоколи за връзка с околните" (6). Комуникационният човек е личност, ориентирана към другите, а не толкова към вътрешно опознаване или пък към традицията. Мотивацията си този човек извлича от изискванията на окръжаващото го общество в реално време и я сменя веднага, щом обкръжението се промени. Интернет е средство за трансформиране на личността като индивидуална характеристика и като социокултурен и исторически феномен.

Цитираното проучване представя социалния профил на всички потребители на интернет. Този профил включва и така наречения обикновен потребител, който не е обвързан в трайно социално обединение на основата на дейност с компютри. Тази по-широка общност е конструирана само въз основа на единствен признак - това са хората, които влизат в досег с компютърните технологии (КТ), ползвайки услуги, базирани на тези технологии. Основни двигатели на процесите в интернет обаче, особено в по-ранния период от развитието му, са групи. Това са обединенията, чиито членове взаимодействат и общуват помежду си, водени от сходните си интереси, свързани със самите КТ. Назовахме ги компютърно базирани групи (КБГ). Една част от тях участват в създаването и поддържането на структурата на българското интернет пространство. Това са т.нар. компютърджии - професионалните и неформалните групи, чиито членове са компетентни в областта на КТ и прилагат уменията си, влияейки върху организацията и характера на българския интернет. Друга част са сред най-активните жители на киберпространството, например геймъри, чатъри, които, взаимодействайки тясно и често в отделни колективи и помежду тях, задават нормите на общуване и ги излъчват към обикновените потребители. Макар че първите КБГ се зараждат извън виртуалното пространство, те стават социално значими общности, когато се свързват с такъв влиятелен технологичен и културен световен феномен като интернет, превръщайки се във виртуални общества. През 1997 г. в България излиза "Киберпънк манифест", а през 1998 г. се поставя началото на проект и информационна база данни с наименованието "Киберпънк" (8). Участниците в групата декларират присъствието на КБГ у нас като общност от виртуални колективи.

Участниците в тези виртуални групи притежават подчертано самосъзнание като общност на социална основа: общи интереси, ценности, начин на живот. Групата по интереси се превръща в постоянна социална среда, където положението и поведението на членовете зависи от вътрешногруповите отношения толкова по-силно, колкото по-тясно е взаимодействието между членовете (9: 67). Компонентите от съдържанието на съвместната дейност са: дейността на индивида; механизмът на общуване и взаимодействие; разнообразието от закономерности и условия, при които личността функционира; системата от обществени ценности и норми и начинът, по който те се свеждат до личността; развитието на групата (9: 76). Тези "компютърни хора" чувстват потребност активно да споделят отношението си към света. В социалните обединения, които създават, те съвместно изживяват своята нова култура. Тъй като липсват официализирани органи, чрез които културните достояния на групата да функционират, виртуалните общности имат същност на субкултури. Съществен момент е, че участието в групата е обвързано пряко и със социалния показател сходна възраст. Тя варира при отделните подгрупи, но като цяло това са млади хора, които са в първите години на своята професионална реализация или още не са завършили образованието си. Тяхната цел е обмен на информация, разрешаване на проблеми в областта на КТ и в отношенията на колектива, забавление.

Компютърът участва почти във всички дейности, при които компютърджиите, геймърите и чатърите творят, учат, експериментират или комуникират. По думите на американската социоложка Шери Търкъл, като взаимодействат с компютъра, такива хора опознават технологичното, така както човек може да опознае друг век или да изследва възможностите, които му дава един град (10: 23). Интерфейсите са моделирани, следвайки този начин на разбиране. Компютърните екрани се използват, за да стават все по-удобни на новите начини на мислене за еволюцията, взаимоотношенията, сексуалността, политиката и идентичността (10: 26). Бързият и точен обмен, личното участие в процеси, засягащи социалните общности, изискват специфични знания и умения и формират ново отношение към информацията като "обществен капитал" и ресурс за индивидуално и съвместно творчество. Стремежът към овладяване на техниката и технологиите, които осигуряват "свързаност", води до ранна професионализация на интересите и уменията у членовете на КБГ.

При всички случаи обаче никой от индивидите не е обвързан да участва само в една социална група. Те комбинират компютърните дейности, но дават приоритет и се определят като членове на една компютърна общност, най-любима и практикувана от тях с предимство. Установихме, че инвариантните, устойчивите структури, върху които се изграждат социалните дейности и комуникации на индивида, при такива виртуални общности се градят на дублирано взаимодействие - от една страна, се поддържат контакти в рамките на КБГ в реалната действителност, от друга, те се дублират в киберпространството в същия или по-разгърнат колектив. Чрез реалните средища (компютърни клубове, интернет зали) и виртуалните места и общества (чат канали, форуми по интереси в интернет) комуникацията се разширява на ниво общност. Предимството на виртуалната комуникация по думите на самите членове на КБГ е, че "можеш да бъдеш с всички едновременно". Това точно съответства на наблюдението на писателя Улиям Гибсън за новия вид глобална свързаност, при която географски отдалечени хора едновременно преживяват и създават интересни взаимоотношения помежду си (11).

Представа за ежедневието на инфопоколението и за неговото отношение към самото себе си дават цитатите по-долу. Такъв човек се възприема като open source (компютърен термин, който значи програма ‘с отворен код, която всеки може да доразвива както пожелае’) - той обича да обменя влияние и е свързан, зависим от мрежата от връзки, включваща хора и технологии.

Спя по 4 часа на денонощие. Предимно в часовете между 2-6. Сърфирам минимум 4 часа на ден. Сменям текущия си software средно на 3 месеца. ...ползвам единственo пиратски продукти. ... От онези 4 часа за сърф, два са по warez страниците3. Не правя секс, а ако правя то е единствено cyber. Говоря на IRC диалект, който съм прихванал с течение на времето. В речника ми се забелязват редица паразитни думи, които ги употребявам дори и F2F (лице в лице - б.м., Л.К.) (12).

Когато "второто нещо, което мозъкът ти генерира след кафе, е колко ли мейла имаш в inbox-a си и дали най-после ще видиш х online" е сигурен белег, че става дума за wired (‘свързан с Мрежата’) индивид." (13).

Случвало ми се е, когато съм там, да не правя нищо ... не ходя никъде ... не говоря с никого ... просто знам, че около мен има милиони хора (и не само) ... и не съм сама, просто на един клик разстояние от каквото си поискам (13).

Трудно е да бъдеш разбран от невиртуалните хора - не разбират езика, на който говориш, нито действията, които стоят зад него (13).

Технологичното е ценност и императив в социалните практики на общността, тъй като начините за осъществяване на социален контрол зависят на първо място от технологичната компетентност4. Някаква форма на обществен институт или организация имат само професионалните КБГ и колективите на специализираните медийни издания и предавания. Повечето КБГ обаче са неформални обединения, които сами установяват норми и контрол в общуването помежду си. Те не само интернализират утвърдени социални правила, но могат да легитимират и потвърдят други правила и ценности, извън официално възприетите. Преобладава практическият характер на усвояване на знанията чрез дейността и по линия на социалните мрежи, а не на организираното обучение. Положението на личността в групата варира с психологическите особености на междуличностните отношения и степента на интеграция в групата. Според Дацюк (14) виртуалната реалност изисква виртуално мислене и виртуална философия, защото в комуникационното общество колективното въображаемо е ментална околна среда. Настъпва виртуализация на обществото, тъй като в дейността на хората и в отношенията помежду им образите заместват реалността. В този смисъл съвременните философи виждат посоката на историята като "все по-пълно насищане на човешкия живот със знаци, като постепенна подмяна на отношението природа-знак с отношението знак-знак" (15). Глобалната информационна мрежа се оказва и линия на разделение между хората - едните от тях, потребителите на интернет, се превръщат в глобални хора - жители на планетата, а другите остават обвързани с географското пространство, в което живеят. Появява се класово разделение в обществото по напълно нов критерий - информационен (6).

Професиите, свързани с информационните и комуникационните технологии се радват на огромна популярност и престиж, защото днес у тях е "силата" - произвеждат глобално значими резултати, благодарение на които могат да бъдат създадени хиляди други неща навсякъде по света. Образът на компютърните специалисти се митологизира - капиталите и стоките днес циркулират под формата на информационни потоци, управлявани от технологични "богове". Критерият за професионалната ориентация и този на универсалната подготовка се кръстосват при информационните и комуникационните технологии. Ето защо нараства тази част от младото население на България, която е превърнала дейността с компютъра, диалога с него (посредством програми, команди и компютърни езици) или чрез него, в ежедневна практика и начин на живот. Въз основа на различния вид дейност, която осъществяват с новото средство за производство, обучение и забавление, са възникнали общности, съставени от отделни малки групи, чиято естествена среда на съществуване е глобалната мрежа.

Като речева общност българските КБГ са подструктура на глобална КБГ общност. Затова прилаганите речеви норми са подвластни преди всичко на установените в глобалната макрообщност. Като езикова общност КБГ притежават "единен комплекс от езикови признаци" - езиковата структура на използваната от колектива комуникативна система е на основата преди всичко на българския език. Тя е нещо различно от функционалната реализация на тази структура в речта, която демонстрира частичен инструментален билингвизъм с английския език, изявен в превключвания и смесвания на кода и интерференции върху българския езиков код. КОК, макар да е писмена по форма, в много отношения следва устната комуникация, като демократизира нормите, прилагайки разговорни варианти, по-фамилиарен тон, по-експресивен израз и езикова игра. Паралелно с това тя налага отпечатък върху развитието на компютърния лексикон в различните стилистични регистри.

За най-съществени процеси вътре в компютърните общности и между тях и обществото бихме посочили технократизацията като аспект на социализацията и промяната на речевите (езикови и дискурсни) нагласи в посока на глобални норми. Отношенията с другите социуми сочат, че КБГ споделят някои ценности и норми с други субкултури на съвременната младежка градска култура. За редица музикални общности (вж. 16, 17), спортни общности - скейтъри, байкъри и под., и други градски субкултури - брейкъри, графитимейкъри (18), приоритет имат: прагматичното знание, зададено от преките интереси и нужди на индивида и усвоено от непосредствената практика; съзнанието за принадлежност към глобална общност; пречупването на действителността през призмата на хумора и пр. Именно този общ "lifestyle" и "urban" дух е характерен за обществата на мрежата и с времето той се усилва за сметка на технологичното.

Ще тръгнем от данни на Агенция "Алфа Рисърч" за периода 1998-2004 г., които хвърлят светлина и върху процесите, такива, каквито ги виждаме днес. 23% от хората в страната и 49% в София използват интернет. Преобладава платеният достъп от зала, следван от такъв от къщи, после от службата и накрая от зала за безплатен достъп или от приятели. Количеството на хората, които използват тази медия, в много голяма степен зависи от дохода. Тези с доход на член от домакинството до 100 лв. са едва 6,9%; между 100-150 лв. количеството рязко се вдига на 25,2%; при 150-200 лв. то вече е 58,7%, за да порасне още - до 73,1% за потребителите с доход 200-300 лв. В същото време 83,3% от потребителите са учащи, но най-многобройни сред хората, които използват интернет всеки ден, са 45-54-годишните (37,5%), следвани от тези на 35-44 години (36,6%). При тези, които използват интернет 2-3 пъти седмично показателите за 45-54-годишните (40,6%) се изравняват с тези на 18-24-годишните (40,5%) и на 25-34-годишните (39,6%). Какво показват тези данни? По-малобройната, но най-продуктивна и престижна част от предимно градското население - групата на хората на средна възраст, която е по-стабилна и независима във финансово отношение, изпитва ежедневна необходимост от комуникация и работа с помощта на интернет и има по-голяма възможност да осъществи това. В същото време количествено младите хора на България са основните потребители. Поради липса на средства обаче огромна част от тях не са в състояние да реализират потребността си от по-чест достъп до Мрежата. Тези факти подсказват огромния потенциал и посоката на тенденциите, които наистина се развиват в последните години. С нарастването на доходите и покупателната способност на българите, както и с непрекъснатото навлизане на нови поколения в досег с информационните и комуникационните технологии, тази потребност на българската младеж (и не само на нея, както показват данните) се удовлетворява във все по-висока степен.

Динамиката на социума във времето показва, че както и преди, и сега броят на новите членове нараства и се снижава възрастта им. Набъбва обаче и количеството на хората в зряла възраст, които намират своето виртуално социално общество. От друга страна, общностите се роят. При това през последните няколко години се наблюдават изменения в българското интернет пространство по отношение на организацията на социалните му структури и доминиращите виртуални общности. Намалява тежестта на технологичното за сметка на социалното - с развитието на технологиите, които предлагат все повече и все по-лесно управляеми медии-среди (на практика продукти) за свързване и съществуване в Мрежата и в зависимост от разнообразието от интереси на интернавтите, които локализират живота си в киберпространството в избрани от тях "места" с подходящи хора. В резултат на това видовете "общества" в рамките на общностите могат да бъдат определяни според начина на съществуване (дискурсната практика - напр. чат, форум), състава (общото в начина на живот, което преди всичко е някаква дейностна социална характеристика - напр. интерес към фотография, духовни учения, здравословно хранене и пр.) и функциите (целта на взаимодействието, проявяващо се като комуникация - информация, забавление, координация по извършването на определена дейност, и най-вече и задължително наред с функцията "солидарност" с определена социална среда).

Между 1998-2004 г. по данни на "Алфа Рисърч" (19) ползваните услуги в низходящ ред са, както следва: използване на електронна поща, търсене на информация, разглеждане за удоволствие, сваляне на музика, филми, видео клипове, програми и игри, чат и други форми на общуване с приятели, онлайн играене, онлайн пазаруване, други. Днес в рамките на междуличностната комуникация се забелязва сериозно разрастване и наред с това преразпределение на социалните групи в много тясна връзка с жанровете за общуване във виртуалното пространство. Не само в интернет, но и в реалния живот тежестта на взаимодействията, особено речевите, постепенно се измества от общността (трайни, социални) към контакта (нетрайни, комуникативни) (20: 41). Безспорно това е ефект от глобализацията, мобилността и акцента върху обмена на информация, който е неимоверно нараснал и ускорен. Става въпрос за проява на новата "култура на мрежата", която представлява същността на съвременното общество. В резултат на тези процеси нараства количеството на общностите, които споделят не друго, а общи дискурсни практики. Дискурсното взаимодействие се заражда в общности по места, "като правило, във все по-многоезичните социални области и сфери, и при условията на все по-технологично опосредствано общуване, стимулирано отвън" (20: 45). Както твърди А. Пачев (20: 45), вследствие на това се появяват нови жанрове на езикова "интекстуализация" (entextualization)". На преден план излиза текстуалността в контекст. При създаването на текстове в контекст протичат процеси на "интекстуализация" и "контекстуализация", които са "симултанни семиотични моменти на едно цялостно явление". Това изисква познания за нормите на жанра и произвеждането на дискурс в рамките на този жанр. От огромно значение за разбирането са не толкова социални характеристики на говорещите индивиди, но "форматите на произвеждане" на реч, т.е. относителната социална диференциация влиза в самия изказ. При това динамично се използват социалното, конвенционалното и индивидуалното, творческото, а голямо място има стилизирането и кръстосването с чужди речеви стилове. В този смисъл имат значение типовете личности, които се превръщат в "инициативни" социални деятели. Но акцентът, отбелязва Б. Богданов (21: 54), може да бъде поставен както върху подвижния силно променлив индивид с неясни граници спрямо другите индивиди, общността и средата-свят, така и върху особения свят - общностната ситуация, която обединява аспектите на общност, индивид, текст-съобщение и среда.

В обстановката на виртуалния свят, в случая българския, ядрените сили, съсредоточаващи хората, са мултимодалните текстове, които самите групи по интереси създават. Никой индивид не е ограничен в използването на различни жанрове и той ги предпочита според необходимостта, но в рамките на всяка група някой от жанровете е доминиращ. Той е решаващ за "подслоняване" на групата, което не отхвърля възможността отделните членове да използват и други начини и форми за общуване, включително и такива в реалната действителност.

Ако тръгнем от комуникативните практики, трябва да отсеем тези от тях, в които не се наблюдава социално взаимодействие с ефект върху публичността. Най-използваният електронен жанр е имейл, но електронната поща е форма на лична комуникация. Електронната статия пък, макар и твърде популярна и публична, няма ефект на взаимодействие. И двете наследяват норми от традиционните жанрове (писмо и съответно статия), но поемат в различна степен и нови комуникативни норми от други електронни жанрове, в които се усвоява нетикетът. Комуникативните практики в различните типове дискурсни жанрове в комуникативното пространство и техните пресичания, това е начинът на социално взаимодействие и те нивелират нормите на поведение и ги стабилизират. Жанровете, които формират нормите днес, са преди всичко форум, блог и чат. И докато в края на ХХ в. чат обществата бяха тези, които създаваха облика на българското киберпространство, днес форумът и блогът изпъкват като организационен модел с най-сериозно обществено присъствие и влияние. Ето защо днешните български виртуални общности могат да се определят не само и не толкова в термините на социалните, колкото на дискурсните общности. И в този смисъл интерес представляват вече форумците, чатърите и блогърите. Тук се вижда как социалната структура предхожда действието, но в резултат на това действие се модифицира.

"Форумът е сила"(крилата мисъл, почти слоган на форума към портала bg-mamma.com)

Форумите определено не са еднородни. На първо място те трябва да се оценяват в скалата между постоянно социално обединение и агрегат. Например мнозинството от форумите по интереси са по-скоро обединения, за разлика от форумите към онлайн изданията на вестници, в които участниците обикновено се сменят и като цяло нямат трайни отношения помежду си. Докато в по-ранните години бяха налице форуми, гравитиращи повече към полюсите, сега разположението е по целия диапазон. Най-съществено влияние обаче имат форуми с голямо ядро от постоянни участници, които имат високо ниво на солидарност. За да има широка периферия, форумът трябва да е посветен на област, будеща широк интерес.

За описание на форума ще използвам модел, предназначен за потреблението, на Firat and Dholakia, 1998 (вж. 22: 16), т.е. ще изследвам потреблението на продукта "форум", за да го анализирам като културна конструкция, а случаите на използването му - като специфична практика на потребяване. Основание за това ми дава фактът, че форумът задоволява потребности. Естествено, четирите променливи, които следят Фуат Фира и Никилеш Джолакия, ще бъдат приспособени с оглед спецификата на "продукта". Първият параметър са социалните отношения, свързани с потреблението. Може да се каже, че членовете на виртуална общност имат необходимост от информация в сферата на интересите си и от солидарна среда, с която не само да ги споделят, но също да намират разбиране и подкрепа като личности. Т.е. цел са самите социални отношения, които дори придават на информацията авторитет. Много характерен пример в това отношение е http://forum.bg-mamma.com, най-големият български форум, който до 18.06.2007 има 51 156 регистрирани потребители. Общият брой на форумите вътре в мегафорума е 51, средният брой на ден за разискваните теми е 168,53, на обменените мнения - 4796, на регистрираните потребители - 79,44 и на разглежданите страници - 239 719,32. При такъв брой участници поддържаното високо ниво на солидарност впечатлява. Това е постигнато чрез добро сегментиране на форума. Съществуват групи ядра, които се формират по признака "едни и същи година и месец на бебето": ноемврийчета 2006, декемврийчета 2007 и пр. Обикновено майките влизат във форума още като бременни и биват привлечени от невероятно активния живот, който цари там и от отзивчивостта, с която им биват давани съвети и препратки към информация. В резултат от разширяването на сферата на основния интерес с теми като козметика, готвене, правни съвети и всичко, което вълнува майките, форумът се е превърнал в настолна енциклопедия за тях и за много други потребители и гости. Тази територия е предпочитана, защото е интерактивна и включва бързо навигиране и/или реакция от "някой, който знае нещо за..."; преди всичко обаче - заради незаменимото усещане от общуването с приятели и съмишленици. Форумът дава и предимството участниците в него да организират и координират общи социални действия във физическата действителност. Той изпълнява ролята на инструмент, чрез който речта се вписва в друга (социална) дейност на индивида, т.е. има операционална функция. Така например публичният дебат и обединените усилия на участниците във forum.bg-mamma.com доведоха до създаването на сдружение "Настоящи и бъдещи майки", което формулира и с успех отстоява граждански права пред държавните институции5. Не на последно място е функцията на форума да забавлява. При това той е място, където освен да те насочат към нещо забавно за четене, гледане, слушане (вербално или чрез линкове в мрежата), можеш да покажеш творби (снимки, рисунки и др.) или да водиш приятен разговор, изпълнен с каламбури и езикови игри, което само по себе си е вече творчество. Форумът дава примери и за общи актове на творчество - напр. създадената традиция заглавията на темите в редица подсекции да са под формата на стихче:

В декемврийската редичка чакаме на Диди малката сестричка!

Септемврийското хлапе плаче вече за море!!!

Баба Марта пъргаво пристъпи - върза мартенички на рождениците скъпи!

Ефектът на втория параметър - степента на публичност на акта на потребяването и на консумирания "продукт" - се проявява отново както по отношение на информираността (неограничен достъп до моментално осведомяване от винаги налична информация по широк кръг въпроси и интереси), така и по отношение на солидарността (споделяне на интересите и проблемите с огромен брой хора, с които си създал висока степен на близост). Т.е. широкият кръг не е публика, а винаги съдържа съпричастни партньори и публичността не накърнява фамилиарния дух на колектива. Нещо повече, публичността на продукта и на акта на неговото потребяване е условие за разпространението му - читатели, попаднали във форума, "се заразяват" и се превръщат в ползватели, ако не на този, то на друг форум, чийто дух и тематика им допада (тук е ролята и на забавлението, което при всички случаи е фактор за привличане на повече нови участници във форума). Макар границите между лично и публично да са размити, категориите на авторството и авторитета не страдат така, както при общностите, в които няма създадена висока степен на солидарност (например в големите чатове, които са се превърнали в гари за разпределение по частни разговори). Да, съобщенията се реят, във виртуалното постоянно образуващо се "тук " и "сега" като нестабилни текстове, неотделени от бързо оформящия се контекст, но те не са без източник6. Маркирани са с общия авторитет на форума, който се помни като източник. Затова големият потенциал на форума за бъдеще остава разработването на групови проекти за въздействие върху общественото мнение и институциите.

По третия параметър - участието на потребителя в развитието и използването на продукта - е видно тържеството на демократичността в измеренията на делиберализма. Всеки може да дава и получава информация, при това поради солидарността информацията се предлага под формата на помощ, а не като услуга, за разлика от комерсиализираното нет пространство. Освен това "дигиталните културни обекти могат да бъдат трансформирани от "потребителя" в процеса на ползването им. Има възможност към културния обект лесно да се прибавят или отнемат отделни сегменти. (...) По този начин културният артефакт губи своята фиксираност, а "потребителят" от ползвател се превръща в творец." (22: 19). Това е трансгресия от йерархичните роли на отправителя и получателя на съобщения към "хоризонтално равноправно ситуиране". Това е особено важно за виртуалните общности, формирани около кауза. Това са временни обединения, образувани ad hoc общности, в които "рамо до рамо" могат да застанат равнопоставно по-рано неравноправни субекти (21: 53) - държавни институции, политически партии, сдружения, асоциации, и най-вече отделни хора. А участвайки в различни общности, хората постоянно се оказват в нови роли, включително творчески и такива с възможности за социално въздействие чрез солидарното публично действие на групата. От съществено значение е именно инициативността на социалната практика. Тя се проявява в достъпа на хората до ресурсите, но също в начина на осмисляне на действията в социалните отношения, които те произвеждат или възпроизвеждат. Освен това хората разгръщат своите умения и/или инициатива, като при това използват или управляват разнообразни материални, културни и/или символни средства. И тази "зрелищна" промяна в инициативността може да се институализира (и в известен смисъл, да се структурализира) чрез специфични жанрове и ситуации" и да доведе до създаването на лингвистично разнообразни способи на говорене (21: 49, 57-59).

Четвъртият показател - интензивността на дейността в процеса на потребяване, е свързан в голяма степен със специфичната социализация, която предлага форумът. Участието в него слага отпечатък върху поведението на личността. Тя усвоява и интегрира форми на социален опит, обвързва се в нови социални мрежи, допълва се и премоделира социалните си идентичности, подсилва усещането си за интимност и общност. Честото употребяване на форумите като канали едновременно за информация и за социални отношения маркира именно тези канали като носители на значимите за индивида потоци информация. Останалите медийни канали са в много по-неизгодна ситуация да привлекат вниманието, защото организацията им не предполага такава свобода на избора и лесно елиминиране на информационния шум и/или са платени. Освен това те винаги са подозирани в манипулативност и цензура, защото зад тях стоят капитали и интереси - в лицето на рекламодатели, политически лобита и пр. Не на последно място чрез възприетите от индивида функционални норми на речепораждане и възприемане на текст, ефектът се прехвърля върху езиковите "хабитуси". Различните речеви жанрове генерират различни речеви практики и речеви различия, които оформят принципите на говорене не само във виртуалното пространство, но преминават и в други форми на писмената реч - SMS, картички, бележки и пр. Някои от тях стават маркери на "свързания" с мрежата и въобще с технологиите човек. Други обозначават идентичността на постмодерния човек въобще и диктуват стил на говорене, който индивидите прилагат и при общуване в други микрообщности във физическия си живот, като по този начин го разпространяват.

Чатът - забавление и солидарност

Моделът, който очертахме за форума като виртуална общност, до голяма степен обяснява и чата. Разликите са отново в зависимост от оста трайност - нетрайност на социалните взаимодействия и отношения, което на практика пренася опозицията култура на общността - култура на контакта в полето на виртуалността. Ето защо разновидностите на чата са два типа: "чатът-клуб" и "чатът-бар". Участниците в чат от първия вид са чатъри, участниците в чат от втория вид са чатещи (23).Тези определения дават отговор за структурата и организацията на чата като място, като общност и като дискурс, трите страни от същността на всяка група, съществуваща като общество в дигиталното измерение. В единия случай комуникантите са членове на социален колектив, а техните разговори са части от развиващ се наратив със свои истории, теми, отношения, драми, дискурсни особености и дори речник. Чатът като нетрайна конфигурация от разговарящи индивиди е интересен като установени общи правила за комуникация в тази среда. Акцентът тук е върху дискурсните особености и графичните (езикови и неезикови) изразни средства - стереотипи на чат разговора.

В сравнение с миналото, когато социалната характеристика на събеседниците се налагаше да има някакво отношение към дейности с компютър, за да може да бъде управлявана комуникативната среда, сега това няма значение. Огромна част от чат общностите функционират в изцяло българизирана технологична среда, а участниците са максимално улеснени в употребата й. Действията на участниците в речевите актове са зависими от техни специфични потребности и цели и само се съобразяват с конкретните условия. Съобразяването е свързано с груповите норми - основно социални и само част от тях - технологични. При всички случаи обаче участието в чат група изисква от участниците много повече знания за употребата на този вид дискурсна практика от това във форум или блог. Пестеливо организираните дискурсни рамки на контекста и минимизираните изказвания са натоварени с пресупозиции, част от които могат да останат неразгадаеми за новака. Рамките изграждат различни елементи от екзистенциалната ситуация на виртуалната действителност и от комуникативната ситуация и се създават от програмата, която регистрира всички промени в обстановката. В същинския текст липсата на паралингвистични знаци и език на тялото се компенсира вербално, чрез прагматични маркери (голяма част от тях са графични) и визуални изображения (понякога анимирани).

Социалната функция на чата е по-различна от тази на форума. Забавлението тук е водещо, следва го солидарността. Най-големият ефект от използването на чатовете за индивида е непринуденото осъществяване на запознанства. В социален план - чатът утвърди употребата на разговорния регистър в публични текстове и въведе минимизирани техники на писмен изказ. Когато чатът, в лицето на IRC, беше почти единственият начин за синхронна комуникация, имаше и сериозни операционални функции (т.е. речта е свързана с дейности, които участникът върши в момента във физическата действителност). Сега този тип чат се конкурира с други instant messenger програми, нови разновидности на жанра чат, чрез които потребителят е в състояние незабавно да обмени информация - вербална или под формата на файлове. Имаме пред вид ICQ (или програми с подобни функции) и Skype, който може да функционира и като (видео) телефон. Те обаче са жанрове главно за лична, а не за публична комуникация и не създават колективи, а потребителите им могат да бъдат разглеждани предимно като абстрактна общност.

Блоговете - социално взаимодействие и контрол на личността върху комуникационното пространство и общественото доверие

Форматът Weblog (blog) се появява за пръв път през 1996, а терминът - през 1997. Представлява уеб страница под формата на дневник/журнал, в който (всекидневно или често) се публикуват текстове и други материали (снимки, програми, мултимедийни произведения и др.) в ред, обратен на хронологичния. Главоломното нарастване на блоговете от 1999 г. насам (за България 2-3 години по-късно) се дължи на създаването на софтуер за поддържане на блогове в мрежата. За да опишем същността на жанра уеблог обобщаваме данни от изследване от 2004 г. (24), което коментира и по-ранни проучвания. Блоговете се приемат (особено след събитията от 11.09.2001 г. и инвазията в Ирак) като алтернативни нови източници на информация - среди за споделяне на знания, на новини и обществено мнение - със социално трансформативен, демократизиращ потенциал. Освен това те са средство за себеизразяване и оформяне на доверие от страна на дадена личност (self-empowerment) и представят индивидите като по-мислещи и изразяващи се наблюдатели на света около тях. Двата основни типа блогове според начина на съществуване са: online journal (индивидуален дневник), където софтуерът и съдържанието се управляват индивидуално и community blog (колективен блог), при който хост сървър поддържа софтуер, създавайки виртуално място, осигуряващо възможност на множество индивиди да въвеждат собствено съдържание. В гореспоменатото изследване е представено местоположението на тези два типа уеблог между полюсите уебстраници и КОК (фиг. 1):

Фиг. 1. Уеблогът в континуума между стандартните уебстраници и КОК

Индивидуалните дневници са с по-слаба интерактивност и са по-близки до стандарта на уебстраниците, а колективните блогове с честотата на своята активност и обмен на съобщения между многобройни участници са по-близки до дискусионните групи. Повечето изследователи определят видовете главно според целта: блог "филтър" - който селектира новините, насочва читателите към външно съдържание и го коментира; личен дневник - излагащ собствени мисли и проекти; к-лог (за някои метафилтър) - журнал, в който изследователят или проектна група прави наблюдения и съвместно създава съдържание, разработвайки определено поле на дейност. Главните типове блогове според целта също могат да бъдат разположени по протежение на континуума - типът личен дневник по-близо до online journal, а филтърите - до community blog. Съдържанието е свързано с интересите на автора/ите и в зависимост от това съществуват най-разнобразни: блогове за пътешествия, подобни на пътеписи и фотоалбуми; фото и аудио блогове без много текст; паметки - блогове, в които авторът съхранява наброски и информация за по-късна употреба; за съхраняване на кореспонденция между индивиди - подобно на имейл обмен, но към повече адресати и пр.

Докато уебстраниците се обновяват веднъж на няколко месеца и авторската и читателската роля са по-асиметрични, дискусионните форуми се обновяват по всяко време и ролите са напълно симетрични и немодерирани. Блоговете пък позволяват ограничен обмен под формата на коментари, но последният контрол върху съдържанието на блога (комуникационните права) остава у автора. Накрая блоговете при желание могат да вградят мултимедийни елементи, подобно на уебстраниците, но запазват предимно текстуален фокус като КОК (24).

Наблюденията на Херинг и другите участници в изследването, че блоговете предлагат на авторите си възможности за социално взаимодействие, като им дават контрол върху комуникационното пространство, могат да бъдат ярко илюстрирани чрез един от най-добрите примери за индивидуално управляван български уеблог - yovko.net. Той е блог от смесен тип - между филтър и личен дневник. Като високо квалифициран ИТ специалист, реализиран в много известна международна фирма, и ерудит с ясна позиция по социални въпроси с широк отзвук, авторът се явява "гражданин в истинския смисъл на тази дума" (25) и лидер на обществено мнение. Yovko.net е свързан с верига от други блогове, които следят взаимно съдържанието си, коментират се активно и действат като постоянна виртуална общност. Именно такива групи от блогове имат най-голяма сила и авторитет и надхвърлят възможността само за публично самоизразяване, типично за блога дневник. Примери за тяхната роля са социалните акции, организирани в българското киберпространство: за освобождаването на Николай Баровски, неправомерно задържан в български затвор; кампанията против ИК "Труд", претендираща за права върху публикуването на някои български класици в Мрежата, даже и когато са предназначени за потребяване от незрящи хора, които иначе не биха могли да имат достъп до тях; против действията на ГДБОП срещу торент потребителите и пр. В подобни акции намират естествено поле за изява и колективните блогове.

Най-успешните примери за колективни блогове са там, където виртуалната общност се придържа към един общ интерес или кауза, т.е. водещите цели са социално-професионални и/или социални. В тези случаи уеблоговете допринасят за създаването на среди, в които се развиват определени интереси в атмосфера на сътрудничество, нарастващ професионализъм и творчество.

Гъвкавата хибридна природа на блоговия формат означава, че той може да изрази широк обхват от жанрове в съответствие с комуникативните нужди на потребителите. Тези характеристики, както изследователите предполагат, ще повишават популярността на блоговете с увеличаващото се разнообразие от употреби. Т.е. основен фактор за това ще са технологичните промени, чийто потенциал и в лицето на уеблоговете е да преоформят екологията на жанровете на интернет (24). Социалният резонанс от тяхното съществуване и развитие е свързан с потребността на всеки човек, попаднал в интернет, да се ориентира в безкрайното море от информация, пълно и с информационен "боклук", и така, както в реалния свят, да намери "свои" средища и среди, в които да "преживява" социалния опит. В този смисъл той трябва да възложи доверие на хора и общества, които да го приемат и направляват, както и да бъдат непосредствена негова публика за себеизразяване и екип за действие.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Разглеждана като конкретен и уникален феномен, Международната мрежова инфраструктура за комуникация се изписва с главна буква; като средство, канал за комуникация, който влиза в един ред с други подобни средства (телефон, радио, телевизия) се пише с малка буква. (обратно)

2. Усложняването на обществената структура все повече ни се представя като процес на диференциация и специализация на знанието и труда, съчетана с ускорена и многопосочна комуникация между различните социални групи. Ако не поддържа една добре развита индивидуална мрежа от социални връзки и медийни канали, ако блокира определен тип информационни потоци по определени комуникационни канали, говорещият човек не може пълноценно да се захранва със знания за изменящото се общество и ограничава своята социокултурна компетентност (3: 29). (обратно)

3. Warez страница (англ., комп. warez site) - сайт за нелегален обмен на компютърен софтуер (Л.К.). (обратно)

4. Технологичната компетентност е част от функционалната компетентност и основа за формиране на дискурсна компетентност във виртуална среда. Професионалистът в дадена сфера трябва да познава инфраструктурата на оповестяването и да владее стратегиите за успешно разпространение на своя продукт, в това число и речев. Това налага да борави с техниката и технологиите, които участват в създаването на комуникационните канали и разпространението на информацията (3: 29-30). (обратно)

5. "Момичета, ние от сдружение "Настоящи и бъдещи майки" искаме да ви информираме за положителните промени, които Парламентът прие в Кодекса за социално осигуряване, в частта му за майчинството. Искаме да благодарим на всички, които взеха участие в протестите и в подготовката им, както и на всички, които се подписаха в подписката. Уверяваме ви, че тези промени бяха приети и благодарение на нас, което беше публично признато. Надяваме се, като видите, че от нас зависи децата ни да имат по-добро бъдеще и че можем да променим нещата, да се включите по-активно в бъдещите ни мероприятия." <http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=185301.0> (08.04.2008). (обратно)

6. Тук всъщност засягам въпроса за еволюцията на реда от трансгресии, за които говори Б. Богданов (21: 53) - "между текст и контекст, между жанрове, между автор и читател, между публично и приватно". (обратно)

 

 

ЛИТЕРАТУРА

(1) Кирова, Людмила. Компютърните технологии и българският език. София: СемаРШ, 2007.

(2) Спасов, Огнян. Интернет в България: другият преход. // Социологически проблеми, 2004, кн. 3-4, с. 162-190.

(3) Кирова, Людмила. Изисквания за компетентност в съвременната езикова ситуация. // Науката, методиката и училището - конфликтни точки, срещи и разминавания. Смолян, 2002, с. 28-31. Също в: Електронно списание LiterNet, 06.05.2004, № 5 (54) <http://www.liternet.bg/publish3/lkirova/competence.htm> (08.04.2008).

(4) Стайкова. Проучване за използването на компютри и информационни технологии. // BBSS Gallup - България, септември, 2000.

(5) Асадурова, Маргарита. // Капитал нет, 02.08.2002, с. 2.

(6) Попов, Иван. Хакери на човешките души. // Под крушата, юни, 2000 <http://underpear.gyuvetch.bg/articles/hhs2.htm> (08.04.2008). Също в: Попов, Иван. Хакери на човешките души. София: Terra Fantastica/Аргус, 2004.

(7) Хабермас, Юрген. Философският дискурс на модерността. Плевен: ЕА, 1999.

(8) Кирчев, Кристиян. Киберпънк манифест. Проект и Информационна база данни "Киберпънк" <http://project.cyberpunk.ru/ckx/writings/man_bg.html> (08.04.2008).

(9) Антипина, Г. С. Теоретико-методологические проблемы исследования малых социальных груп. Ленинград: Изд. Лен-го у-та, 1982.

(10) Turkle, Sherry. Life on the Screen: Identity of the Age of the Internet. London, Phoenix, 1997. Originally published: Simon & Schuster, New York, 1995.

(11) Егоист 2001-04-01: Anima. CYBERSPACE. // Егоист, 2001-04-01 <http://bpm.egoist.bg/ezine/cyber/cyber0007.htm> (15.12.2004).

(12) Егоист 2000-18-12: Anima. THE OPEN SOURCE PERSON. // Егоист, 2000-18-12 <http://bpm.egoist.bg/ezine/cyber/cyber0005.htm> (15.12.2004).

(13) Егоист 2001-04-12: Wrd. Wired. // Егоист, 2001-04-12 <http://bpm.egoist.bg/ezine/cyber/cyber0010.htm> (15.12.2004).

(14) Дацюк, Сергей. Теория виртуальной реалности. Киев (044) 202-92-45, <http://www.uis.kiev.ua/russian/win/~xyz/virtreal.rus.html> (08.04.2008).

(15) Дичев, Ивайло Граници между мен и мен. // Под Крушата, 1990 <http://underpear.gyuvetch.bg/dichev/margins.htm> (08.04.2008).

(16) Нишева, Божана. Музикални неологизми в българския и чешкия език (върху материал от младежките музикални списания). // Сравнително езикознание, 2001, № 3, с. 32-56.

(17) Нишева, Божана. Социолингвистични аспекти на българския и чешкия младежки музикален сленг. // Сравнително езикознание, 2002, № 1, с. 61-82.

(18) Svobodová-Kapsová, D. O jazyce autoru grafitti. // Naše řeč, 1999, ą 5, 245-254.

(19) Алфа Рисърч. Интернет, разказан през социологическите изследвания. // Социологически проблеми, 2004, кн. 3-4, с. 272-285.

(20) Пачев, Ангел. Езиковите общности в условията на европеизация и глобализация. София, 2006.

(21) Богданов, Богдан. Култура и интернет-култура. // Социологически проблеми, 2004, кн. 3-4, с. 50-60.

(22) Постър, Марк. Потребление и дигитални стоки във всекиднението. // Социологически проблеми, 2004, кн. 3-4, с. 7-26.

(23) Кирова, Людмила. Чатът като виртуално място, като общност и като дискурс. // Годишник на ДЕО-ИЧС към СУ, Т. 14. София, с. 79-90.

(24) Herring, Susan C., Scheidt, Lois Ann, Bonus, Sabrina, Wright, Elijah. Bringing the gap: A genre analysis of weblogs. UCIrvine, 2004 <http://www.ics.uci.edu/~jpd/classes/ics234cw04/herring.pdf> (08.04.2008).

(25) Капитал Light, юли 2006, бр. 26.

 

 

© Людмила Кирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.05.2008, № 5 (102)

Текстът е четен на I Балканска научна конференция, Благоевград, 23-24.06.2007.