Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА ЕДИН МОДЕЛ НА СЛОЖНА НОМИНАЦИЯ, ПРОНИКНАЛ С ТУРСКИ ЗАЕМКИ, И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Людмила Кирова

web

Работата има за цел накратко да проследи корените и еволюцията на специфичен модел за създаване на сложни номинации, в който първата съставка е дума от чужд произход, изпълняваща атрибутивна функция спрямо втората, която е съществително.

 

ПЪРВИ ЕТАП: Навлизане на модела с турски изафети

Споменатият словообразувателен модел попада в българския език чрез заети от турски сложни номинации, които представляват изафети. Изафетите са словосъчетания от две имена, едното от които играе ролята на определение на другото (Златанов, Легурска 2002: 62-64).

В нашия език т.нар. турски изафети се заемат винаги "ан блок", като първата дума остава морфологично немаркирана. От този род са редица названия на храни, които до 2002 г. дори се пишеха полуслято, но според кодификацията на "Нов правописен речник на българския език", излязъл тогава (Нов 2002), вече се изписват разделно като съставни названия, т.е като словосъчетания, напр.: шкембе чорба, тахан халва, дроб сарма, тас кебап, рахат локум, кадаиф сарма, курбан чорба и пр.Условие за това е първата дума да има самостоятелна употреба в езика ни. Ето защо случаи като тюрлюгювеч са сложни думи и се изписват слято (тюрлю функционира в българския език само в това наименование и по тази причина се капсулира в основа). Останалите компоненти, посочени по-горе, се срещат в разнообразни комбинации - било в първа, било във втора позиция на други съставни названия, а най-често и в двете, както и самостоятелно.

Очевидно е, че възприемането на заето съставно наименование като неразчленимо цяло (сложна дума) или като членима същност (лексикализирано словосъчетание) има отношение към реализацията на неговите компоненти в езика приемник в поредица други подобни съставни наименования и като самостоятелна дума. Колкото по-широка е основата на заемането, толкова повече се излиза извън пренасяне на конкретни "фосилизирани" номинации и може да се говори за свободно свързване на заетите лексеми в езика приемник. Не бива да забравяме, че заемането от турски е било в огромни размери и, както знаем, е засегнало и системата на езика. На практика българите са били билингви. Заемането секва отведнъж поради водената съзнателна борба за почистване на българския език и "турското наследство" е изолирано в езиковата периферия. Но дори останалите маргинализирани реликти показват редица закономерности, които хвърлят светлина върху процеси, наблюдавани в съвремието.

Друга голяма група названия с подобен произход и структура са множество топоними. Такива са например тези, които включват като втора съставка думите кайнак (извор), бунар (кладенец), дере (дол), хисар (крепост), кале (крепост, замък), капия (висока порта с покрив), чешма и др.Сравнението между съвременни названия на географски обекти в България, съдържащи подобни думи, доведе до отделянето на 3 групи съставни названия.

    1. Заети "ан блок": Ханъмкайнак, Мандра чешма, Каябунар, Башбунар, Джеде дере, Караач дере, Демир Хисар, Михлюзкале, Демир капия и под.

    2. Образувани на българска почва хибридни названия с неизменяем първи компонент, независимо че той е родна дума, която би могла да се формоизменя, напр.: Бойчобунар, Чирпанбунар, Красенкале, Петрич кале и под.

    3. Образувани на българска почва хибридни названия с изменяем първи компонент, домашно прилагателно име, в много случаи образувано с различни суфикси, напр.: Дичковия кайнак, Ракиения кайнак, Синия кайнак, Терзийския кайнак, Стария бунар, Анево кале, Вълчаново кале, Широковско кале и др.

Нека към това сравнение прибавим и съвременните резултати в българския език при някои от названията на храните. Установява се, че наред с неизменяема първа съставка от чужд произход, често се явява пълноценно прилагателно име, образувано по традиционен способ от заетото съществително. В резултат на това паралелно се употребяват боб чорба и бобена чорба; леща чорба и лещена чорба; нуга халва, грис халва и в същото време - фъстъчена халва, сусамов тахан, сусамен тахан. Т.е. системата на езика приемник прилага два различни модела, за да адаптира заемката в атрибутивна функция. От една страна, чуждото съставно наименование може да остане "фосилизирано", пренасяйки съвсем точно модела на синтактичното словообразуване на оригинала, но от друга страна, може да бъде смляно напълно от доминиращия роден модел.

Наред с храните и топонимите съществуват и други словосъчетания, свързани с различни реалии, които или са заети от турски изафети,напр., кел файда, хаир хабер, Курбан Байрам и пр., или съдържат първа съставка от чужд произход и уточняваща домашна дума, напр., гайтан вежди, чемшир порти. Подобни примери присъстват в българския език едновременно и разкриват как "копираният" модел на изафета се приспособява и развива извън ограничението на заетите съставни названия, чрез които бива пренесен.

Казаното дотук очертава един процес на адаптация на заетите изафети, при който от заемане на дадено съдържание заедно с оригиналната му форма се върви към създаване на възможност съставките на цялото да функционират пълноценно и нататък в езика, както и заетата форма да се пълни с друго съдържание. Чуждият модел за образуване на съставни названия започва да се третира като свободно синтактично свързване. Очертават се два паралелни начина за усвояване на заетия лексикален материал и словообразувателен модел. В единия случай адаптацията се свежда до номинативна група, изградена в духа на родните традиции от съществително и предпоставено прилагателно. Във втория случай има приложение на заетия модел, при което се внася иновация в начина за изразяване на атрибутивна синтактична връзка - съположено в предпоставена позиция, заетото съществително започва да функционира като определение към друго съществително.

Този начин на оформяне на номинативната група остава ограничен в периферията на езика, но той е симптоматичен за това как при езиков контакт и заемане на множество съставни названия системата на българския език реагира и усвоява заетия лексикален материал и повтарящата се форма, в която е облечен.

 

ВТОРИ ЕТАП: Развитие на модела чрез заемане на термини от английски

В днешно време наблюдаваме много сериозно активизиране на свързването на дума от чужд произход, най-вече от английски, със съществително, при което заемката в препозитивната позиция остава морфологично неоформена. Тя изглежда като съществително, но никога не получава формоизменение. В българския език това е типична позиция за прилагателните имена, но пък заемката не съдържа словообразувателен суфикс, който изрично да маркира това.

Катализатор за преминаването от заемане "ан блок" към продуктивни процеси на словообразувателно, а оттук и на морфологично и синтактично равнище в езика приемник, се явява лавинообразното заемане от английски език на сложни термини из областта на технологиите, бизнеса, рекламата, спорта, съвременната музика и др., напр.: doc файл, стендбай споразумение, акаунт мениджър, рок банда и пр.).

До 1989 г. критериите, на които стъпва терминообразуването при изковаването на нормата, следват традицията, утвърдена в терминологичните подезици на родната езикова система. Доминиращи са традиционни модели на адаптация на заето сложно название чрез терминологично словосъчетание, което може да бъде:

  • калкирано словосъчетание с предлог - дистрибутор на данни, запомнящо устройство с магнитен диск1 и под.;

  • калкирано словосъчетание с прилагателно име или причастие - стационарни и преносими (бордови) информационни и управляващи системи, чертаещо устройство и пр.;

  • словосъчетание, съдържащо прилагателно име, образувано от заето съществително чрез домашен суфикс - дискетно устройство, флопидисково устройство, сървърен трафик и пр.

За посочения период е характерно пълното доминиране на терминологията в публичното пространство. Усвояването и разпространението на знанията се извършва изключително чрез официални литературни източници. Силно е влиянието на руските образци2 и консервативната кодификаторска практика. Поради факта, че термините преди всичко се предават описателно като словосъчетания, по-рядко се срещат сложни думи, съдържащи зает компонент в структурата си: микропроцесор, видеоблок, видеомонитор и пр.

След 1989 г. обаче езикът, който функционира в публичните сфери, следвайки процесите в обществото, се демократизира. Преразпределя се обществената структура - запада ролята на институциите и двигател на процесите във всяка една област стават самите социални общности, които се занимават с дадената дейност. Обучението и обменът на информация са свързани непосредствено с практиката и се превръщат в достояние на всеки гражданин в глобален мащаб (особено с развитието на интернет). Лавинообразно нараства специализираната лексика от английски, която започва директно да се заема, вместо главно да се превежда. Ето защо на преден план излиза заемането "ан блок".

Копирането на формата на модела следва една тенденция, съществувала в разговорната реч и противодействала на кодификационните препоръки още далеч преди 1989 г. - да се предпочитат словосъчетания с прилагателно, а не с предлог. Както отбелязва Овадиева (1977: 325-326), практиката е давала предимство на термини като списъчна обработка и кодов набор вместо на обработка на списъци и набор от кодове. От друга страна, ако атрибутът не се оформя суфиксно, се избягват по-дълги конструкции или се премахват трудностите по асимилацията на звуково и графично неадаптирани думи,чужди собствени имена и абревиатури. В този смисъл PowerPoint slide се адаптира изключително като PowerPoint слайд и многократно по-рядко като слайд на/с PowerPoint. Никога не се среща вариант PowerPoint-ов слайд. По подобен начин Delphi form преминава в български като Delphi формуляр вм. формуляр на Delphi; DHCP server > DHCP сървър вм. сървър тип/от типа DHCP. Много съществено е, че с този избор отпадат проблемите с варирането на формата на термина: Word документ вм. документ на/в/с Word, тъй като заетият модел е с по-обобщено значение и включва частните значения, изразявани с предлозите, като ги актуализира според контекста. Нещо повече, моделът отговаря на тенденцията към минимизация3, като елиминира тавтологизирането на граматичните показатели, особено явно при повече от една чужди думи в ролята на определения към едно съществително: e-mail gateway сървъри, интегрираната Hyper-Z хардуерна компресия и под.

Доколкото се появяват новообразувани суфиксни прилагателни, те са изключително с наставка -ски и като правило са десубстантивни имена, производни от думата за деятел, която също се заема: хакер - хакерски. Понякога се образуват прилагателни от думи за неодушевени предмети, инструменти, напр. принтер - принтерски, принтерен, но този процес нито е закономерен, нито е с твърдо установен формант. Така или иначе, обобщено словообразувателно значение ‘който принадлежи на предмета, означен от мотивиращото име’ може да бъде обозначено с наставка -ски, но тези варианти винаги се схващат като разговорни: интернетски трафик (срв. с интернет трафик).

Оттук следващата стъпка по пътя на усвояването на заетото съдържание и форма е вторият вариант, с който се сблъскахме при изафетите - хибридни сложни названия, при които първият компонент се запазва неизменяем. Той само сменя синтактичната си функция, поради факта, че попада в позиция, която за системата приемник типично се явява атрибутивна. Английският език само катализира латентни способности на езика. Новото е, че иновационният модел достига терминологичното равнище. Точно той като паралелен процес задейства и продуктивен модел, позволяващ новопостъпили в езика заемки да попълват атрибутивна позиция. Засегнато е словообразуването при чуждите думи, което при налична комуникативна нужда в речта функционално произвежда от всяко съществително прилагателно.

 

ТРЕТИ ЕТАП: Развитие на модела в съвременната разговорна реч и жаргона

Съществува паралелизъм в начина на проникване на стария модел на изафетите и пътя на развитието му в настоящето под действито на английския език. От заемане на фонемно копие на словосъчетание или създаване на хибрид със зает първи и калкиран втори елемент се преминава към свободното свързване на думи, при което заемката, възприета вече в езика приемник като съществително, функционално изпълнява ролята на прилагателно. В крайна сметка става така, че в съвременния български език от чуждите съществителни, попаднали в езика в последно време, не се образуват относителни прилагателни по друг способ освен чрез транслация. В другите славянски езици:

  • Заетите сложни номинации се реализират изключително като сложни думи (дори и когато има тенденции към разделното им изписване). Т.е. в рамките на сложното цяло като правило участват основи, а не думи.

  • Когато първата основа от заета сложна номинация се лексикализира, за да участва свободно в нови словосъчетания, тя е категорично определена морфологически - било като съществително, било като прилагателно (чрез прибавянето на типичен суфикс).

Следователно при адаптацията на заетото съдържание и форма, освен характера на въздействащия език, от съществена важност са типологичните особености на приемащия език - дали той е аналитичен или синтетичен. Конкретно влияние оказва още фактът, че в българския език подобен процес вече е осъществяван и резултати от него съществуват в периферията на системата в продължение на дълги години, съдържайки потенциал, чието разгръщане наблюдаваме днес. Съществуват също и неизменяеми прилагателни, проникнали от турски (Кирова 2002), както и жаргонни такива (кофти, гот, супер, куул). Всичко това създава добра почва за разгръщането на процеса на функционална адективация на съществителното при чуждите думи. Той е вече толкова закономерен и почти неконкуриран в езика на редица професионални и социални общности, че бихме могли да говорим за начало на превръщането му в словообразувателен модел, което, очевидно, е крайната точка на такъв процес. В противен случай при чужди думи, заети днес, категорията на прилагателното име би останала празна, а стремежът на езика е да създаде деривационни модели за попълване на празните полета.

Макар да не може да се говори за редовна поява на адективите от чужд произход в предикативна позиция, такива примери съществуват. В случаите с лексикализираните названия променената конструкция не променя същността на диференцираната субстанция, която винаги имплицира хиперонима си: Разговорът ни е чат [разговор], а не F2F4 [разговор]; Телефонът ми е интернет [телефон] - по-често: Телефонът ми е през интернет/С интернет телефония съм. При приписване на качество на обект, по-основателно бихме могли да търсим предикативни реализации: Стратегиите, които ти препоръчвам, са адвенчър; Партито ше бъде манга. Най-същественото в случая е, че съществуващата парадигма от словообразувателни значения в системата на езика диктува разчитането на смисъла като на прилагателно име. Нефиксираните в нея значения веднага отправят към съполагане на две съществителни в потока на речта, които имплицират цяла ситуация.

Съгласни сме с редица автори (Златанов, Легурска 2002; Николова 2006; Вачкова, Вачков 1998), че всеки език толерира "дух" на синтетизъм или "дух" на аналитизъм. Потенциалът и историческото развитие на българския език определено го тласкат все повече в посоката на аналитизма. Диахронният фактор (наличието на "прецедент" в системата - заетите от турски изафети) и синхронният фактор (установяването на терминообразувателен модел с неизменяема първа съставка, когато тя е от чужд произход) съвместно съдействат за нарастването на количеството на подобни образувания днес. Те се реализират със стар и нов материал от чужд произход в разговорната реч и особено в жаргона, напр.: инат човек, будала помак, айляк парти, балама умница, коч компания, пич контрол5, фешън канал, уонаби мутра6, пинче работа7, wellness индустрия8, гурме култура9 и пр.

Посочихме пътя, по който системата на нашия език се справя с прехода от адаптиране към пълно асимилиране на чуждо съдържание и формата, в която то е облечено. Същевременно това е и пример как количествените натрупвания на функционалното равнище в някакъв момент се отлагат върху системното. Това се случва в специалните езици бързо, в жаргона също, но в бъдеще вероятно ще го наблюдаваме и в общоговоримия език, ако безсуфиксната адективация на чуждите съществителни се утвърди тотално като модел, за което вече има категорични податки в езика на младежта.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Примерите по-нататък в изложението ще бъдат изключително от специалния език на компютърните технологии (информационни и комуникационни) с оглед факта, че авторката е изследвала подробно именно този подезик. [обратно]

2. Овадиева (1977: 323-326) цитира примери от това време, които демонстрират как се заема готово руско терминологично образувание, което се внедрява в българския език - визуална индикация. [обратно]

3. С термина "минимизация" обозначаваме прагматичната тенденция за съкращаване на материалната форма на езиковия знак и неговия графичен образ (Кирова 2007: 48). [обратно]

4. F2F - от англ. face-to-face - комуникация "лице в лице", пряко общуване. [обратно]

5. Пич контрол - 1. проверка от страна на жена къде се намира и какво прави мъжа/приятеля й; 2. от англ. pitch control, термин на диджеите - плъзгач на грамофон за изравняване ритъма на песните; 3. от англ. pitch control, термин в парапланеризма - упражнение, при което крилото се разклаща напред и назад до достигане на максимални и минимални ъгли на атака, след което с еднократно спиране се стабилизира. [обратно]

6. Уонаби - човек, на когото му харесва да имитира или направо иска да е друг. Пример: Тоз на съседната маса е уонаби мутра май! Имаме си нов колега, уонаби шеф го играе. [обратно]

7. Пинче - 1. съществително - неудачник, смотаняк; 2. прилагателно - шибан. Пример:1. Тоя е егати пинчето, не може едно нещо да свърши като хората. 2. Зарежи тая пинче работа.

Етимология: Латиноамерикански жаргон, pinche. [обратно]

8. Wellness - от англ. ‘който засяга създаването на здравословен баланс между тялото, ума и духа/ добра кондиция и настроение’ (Wikipedia, without year) (прев.м., Л.К.). [обратно]

9. Гурмѐ - от френ.: gourmet - ценител и познавач на добрата храна и напитки. Думата гурме е навлязла в езика и като прилагателно, описващо изискани ястия, в чието приготовление и начин на поднасяне са вложени специално старание и творчество; за готварски уреди, които се използват в процеса на това приготовление, или ресторанти, в които се поднасят такива ястия (Уикипедия б.г.). [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Нов 2002: Нов правописен речник на българския език. БАН. София: Хейзъл, 2002.

Вачкова, Вачков 1998: Вачкова, К., Вачков, К. Словообразуване и аналитизъм. Типологична обусловеност на някои словообразувателни процеси в съвременния български език. // Славянска филология. Доклади за XII международен конгрес на славистите. Краков 27.VIII-3.XI.1998. Том 2. София, с. 95-109.

Златанов, Легурска 2002: Златанов, И., Легурска, П. Антропоцентризъм, системоцентризъм и изафет. // Българска реч, 2002, № 3, с. 62-64.

Кирова 2002: Кирова, Л. Писмено отразяване на подчинителна връзка между съществителни в езика на хора, работещи с компютри. // Електронно списание LiterNet, 09.03.2002 <http://liternet.bg/publish3/lkirova/sliato.htm> (24.04.2012).

Кирова 2007: Кирова, Л. Компютърните технологии и българският език. София: Сема РШ, 2007.

Николова 2006: Николова, А. За антропоцентризма и езиковата личност в различните лингвистични модели. // Проблемы когнитивного и функционально-коммуникативного описания русского и болгарского языков. Том 4. Шумен: УИ "Еп. Константин Преславски", с. 28-50.

 

Уикипедия, б.г. <http://bg.wikipedia.org/wiki/Гурме> (24.04.2012).

Wikipedia, without year <http://en.wikipedia.org/wiki/Wellness_(alternative_medicine)> (24.04.2012).

 

 

© Людмила Кирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.05.2012, № 5 (150)