Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЛИТЕРАТУРНА МРЕЖА / LITERNET
и българската литература, култура и образование
в дигиталния свят

Георги Чобанов, Любомир Генов

web

1. Състояние на литературните ресурси в българското интернет-пространство

В борбата за предефиниране на човешките потребности, и без това променени от аудио-визуалния свят, дигиталното пространство, очертавано от Интернет-комуникацията, както добре знаем, е особено агресивно. При все това светът на Гутенберг, въпреки мрачните прогнози, не умира, а само се пренаглася, за да обслужи нови и нови културни зони. Нещо повече, литературата, до голяма степен изобретение на печатното слово, добива нов живот в Световната мрежа. От няколко години, въпреки нелеките условия и незадоволителните темпове на нарастване, българската литература и хуманитаристика също се сдобиха с виртуално пространство. Трябва добре да се знае, че появата им в Интернет-света не е резултат нито от усилията на държавата или културните институции, нито от действията на хуманитарната общност. Тя, за съжаление, е резултат преди всичко от доброволните, непрофесионални и некоординирани усилия на шепа българи-ентусиасти - тук и извън граница. Ентусиасти, които публикуват текстовете на свои любими автори или своите собствени творения. Това обяснява защо в Мрежата липсват ред имена от българската литературна класика, а други класически текстове съществуват в по няколко, често и повече копия. Изключенията са свързани с появилата се наскоро виртуална библиотека "БоВиС", включваща обаче основно текстовете на вече публикувани в Мрежата литературни произведения, с няколкото електронни издания за литература и култура (сп. “Велкия”, сп. “Литеос”, сп. “Еея”, в. “Бодил”), с поредицата от добре направени лични страници с литература (Драгомир Радев, Пламен Милтенов, Атанас Киряков, Мартин Митов, Живко Иванов и др.), както и с двата добре поддържани, но непълни каталога - Dir. bg и Гювеч - които са опити да се обхване цялото интернет-пространство на България.

И ако другаде (САЩ, Канада, Западна Европа, Австралия и пр.) литературните издания, университетите, библиотеките и другите конвенционални институции на художественото слово са се сдобили с пълноценно електронно присъствие, специализирано и дори комерсиализирано, то в много, близки нам по съдба и културни традиции, страни (Русия, Сърбия, Полша, Чехия и пр.) разполагат най-малко с широка система от виртуални библиотеки и каталози за литература. В България публикуваната в Интернет литература все още нараства и се регулира чрез усилия на ентусиасти, чрез електронни двойници на медиа-изданията, чрез авторски колекции, което, както се досещате, очертава един твърде начален етап на съществуване, или по-скоро на самопораждане на българското литературно пространство.

 

2. Идеи за функционализиране на българските литературни ресурси.

И без да е изчерпателен, анализът на моментното състояние на литературните интернет-ресурси показва, че е налице необходимост не толкова и не само от тяхното разрастване, един естествен процес, който тече, колкото от тяхното каталогизиране, систематизиране, описание и популяризация. Създаването на български web-сайт Литературна мрежа / LiterNet е опит в тази посока - да се събере и систематизира наличното, но и опит да се произведе качествено различна интерактивна среда:

- чрез изграждане на библиотека с препратки към публикувани и публикуващи се ежедневно в Мрежата текстове на българската литература и критика;

- чрез поместване в общо виртуално пространство на препратки към конкретни текстове и на препратки към web-сайтове и web-страници за литература, култура, изкуство, хуманитаристика - български и небългарски;

- чрез превръщане на библиотеката с препратки в основа за единен интерактивен процес на общуване между създаващи и потребяващи литературния продукт и на обучение по българска литература и култура.

Реализацията на web-сайта Литературна мрежа / LiterNet още на този етап поражда и ред допълнителни ефекти:

- улеснява обикновения потребител в достигането и ползването на българските литературни и хуманитарни Интернет-ресурси, представени като интегрирана част от литературните и хуманитарни пространства на Световната мрежа;

- умножава възможността българската литература, която така трудно се разпространява и в България, и в чужбина, да разкъса оковите на хартиения си носител и чрез дигиталното да влезе във всяко Интернет-оборудвано пространство - в дома, на работното място, в кибер-кафето...;

- други измерения добива шансът българската литература и език да се превърнат в част от така необходимата езикова и културна среда на българите, живеещи извън родината;

- дава възможност на всеки, който се заеме да публикува художествени текстове, да направи своя избор: да препубликува вече налични в българското виртуално пространство текстове или да представи текстове, които липсват в него;

- пълнотата в представянето на българската литература и критика преодолява превратни представи за нищожността и произволността на публикуваните до момента масиви от текстове, а систематизацията им по автори и заглавия (в бъдеще и по жанрове и теми) ориентира всеки неспециалист сред постоянно нарастващия поток от електронни текстове.

 

3. Web-сайтът Литературна мрежа / LiterNet - състояние и перспективи.

Изложените дотук идеи осмислят присъствието на web-сайта в българското дигитално пространство и го натоварват в перспектива с важни културни функции. Това ни задължава да представим по-подробно състоянието му в момента, а то се променя с дни, и посоките за неговото развитие:

а) виртуална библиотека за българска литература и хуманитаристика;

В напреднал етап на реализация е първата част на web-сайта - виртуална библиотека, представляваща пълен каталог от препратки към българска литература и хуманитаристика. Издирените и систематизирани литературни и хуманитарни ресурси са преимуществено български, рускоезични и англоезични. При организиране и разполагане на събраната информация в web-сайта са използвани различни класификационни техники, явни или скрити. Началните три раздела: Българска литература, Критика, Преводи съдържат препратки към конкретни текстове, подредени по името на автора, което от своя страна попада в класификация по азбучен ред. Критиката присъства по два начина - в раздела Критика, подредена по имената на критиците, и в раздела Българска литература, подредена по имената на писателите, за които се отнася. Разделите Българска литература и Критика съдържат и адреси на български текстове, преведени на други езици. А разделът Преводи включва художествени и критически текстове от световната литература, преведени на български език и превърнали се по този начин в част от българското културно пространство.

Следващите три раздела: Литература, Хуманитаристика, Медии включват препратки към каталози и сайтове със своя вътрешна логика за систематизация на разнородните литературни и хуманитарни текстове. Това прави проблематично прецизното рубрикиране на посочените източници. Въпреки всичко е направен опит да се подведе нееднородната понякога информационна база под определени организиращи я критерии. Така са се получили подраздели, организирани по родов или жанров признак за литературата, по културни, научни, институционални критерии за хуманитаристиката, по вида издание за медиите.

Общите препратки към каталози и сайтове са основата, върху която предстои да добие завършен вид първата група раздели, в която се поместват само адреси на конкретни художествени и критически текстове. Но обхващането, поддръжката и обновяването на постоянно нарастващия информационен фонд, който се формира динамично чрез постъпващите в Мрежата източници, изисква освен задължително доокомплектоване и актуализиране на съществуващите раздели, разкриване и на нови раздели и подраздели. Увеличените обеми, от своя страна, изискват преминаване от фазата на начално запълване на информационния фонд към повишаване качеството на ползването му. Тук могат да бъдат очертани две основни задачи: 1) Пренасяне на събраната, описана и систематизирана до момента текстова информация върху база данни, разположена в web-пространството, като предпоставка за максимално прилагане на съществуващите формализационни механизми, присъщи за база данни. 2) Разработване на средства за търсене в базата данни, основани на система от критерии за индексиране. Сред по-важните атрибути могат да бъдат включени рубрики, ключови думи от описанията, заглавия, автори. Реализацията на тази задача ще позволи многокритериално търсене и получаване на регламентирани извадки във вид на “виртуална библиография”. В крайна сметка разрастването на обема и на услугите, предлагани от виртуалната библиотека, не само ще проясни цялостната картина за състоянието и проблемите на българското литературно и хуманитарно Интернет-пространство, но в същото време, и това е важно, ще разшири кръга от потребители и ще промени неговата структура.

б) интерактивна виртуална среда за общуване и за дистанционно обучение и самообучение по българска литература;

Всъщност основната идея на web-сайта Литературна мрежа/LiterNet е да се изгради цялостно литературно и хуманитарно българско пространство, в което виртуалната библиотека за литература и хуманитаристика да бъде фундамент за разгръщане на интерактивна виртуална среда за общуване и обучение. За момента втората идея частично и схематично е представена в раздела Дистанционно обучение. Предвижда се то да бъде в помощ на всички, които желаят да повишат литературната и хуманитарната си култура в съгласие с идеята за непрекъснато обучение. Отделни модули ще бъдат насочени към възрастови и професионални групи, които изпитват ситуативна необходимост от подобно обучение: първо, ученици, и в частност кандидат-гимназисти и кандидат-студенти, второ, студенти, и трето, учители по литература, в това число и такива, които желаят да повишат квалификационната си степен.

Съществен елемент от идеята за дистанционно обучение и самообучение са начините, по които то може технически да се осъществи. Това е важен класифициращ подход, доколкото задава формите на взаимодействие между обучаван и обучаващ и границите на възможните технологии за обучение. На първо място, самата виртуална библиотека с препратки е подходяща основа за самообучение чрез наличните в Мрежата художествени, критически, философски и пр. текстове. Този тип обучение може да се комбинира с оказване на експертна помощ при подбора и препоръчителна последователност при прочита на текстовете, както и съдействие при интерпретирането им. Възможно е някои по-трудни критически и философски текстове да се съпровождат от техни конспектирани версии. Предвижда се в перспектива да се предлагат чрез e-mail специално сканирани текстове по поръчка на обучавания, като това се превърне в добра основа за създаване на библиотека от такива текстове, базирани в web-пространството на Литературна мрежа/LiterNet.

Вторият подход за обучение, съобразен с българските възможности за Интернет-достъп, се основава на общуване offline - чрез e-mail. По този начин могат да се проверяват писмени съчинения, а също граматически и литературни тестове, могат да бъдат разменяни планове и тезиси по зададени теми. Това е и възможност да се правят специализирани библиографски справки - обикновени и с препратки, а също така речниково-терминологични справки.

Третият инструмент, подсказващ определени подходи за обучение, и задаващ специфични групи обучаеми, е общуването online - чрез различни конферентни форми, взависимост от software и качеството на връзката между обучаващ и обучаван (ICQ, AOL, IRC, PowWow, Yahoo!Massenger...). По този начин може да се дава пряк и бърз отговор на въпроси, неизискващи предварителна подготовка, а освен това могат да се водят дискусии по предварително определени теми между обучаващ и група обучавани, между група обучаващи и група обучавани, а, разбира се, и дискусии между специалисти, и т.н. Чрез конферентните форми могат да се подложат на бърза проверка и оценка знанията на обучаваните, вкл. чрез тестове, литературни и езикови игри, и пр.

За целите на дистанционното обучение, основаващо се на виртуалната библиотека, в по-далечно бъдеще ще бъде изградена виртуална обучаваща среда. Тя ще функционира не само чрез предложените в момента и описани дотук стандартни средства в Интернет, но също така и чрез използване на средства за групова работа и виртуални класни стаи. Идеята е разработеният подход да се използва в обучението и по други дисциплини. Разбира се, съсредоточаването на българските литературни и хуманитарни ресурси в web-сайта на “Литературна мрежа / LiterNet” не задължава комбинирането им с модули за дистанционно обучение да става само на негова територия. Нещо повече, задачата на виртуалната библиотека е да подпомогне разгръщането на различни идеи за дистанционно обучение по литература, които да бъдат реализирани от колегите - учители, преподаватели във висшите учебни заведения - независимо в коя част на света се намират те и къде е “стационирано” тяхното web-пространство.

Виртуалната библиотека и дистанционното обучение и самообучение в перспектива са подходящи и като естествена среда за обмен на мнения и опит на специалисти под формата на размяна на проекти и идеи, под формата на online/offline дискусии, под формата на открити форуми за събеседване между обучавани и обучаващи. За тази цел се предвижда изграждане на система от интерактивни форми - периодично анкетиране на посещаващите web-сайта, създаване на mailing-list, форум за дискусии, chat, място с mail и web адреси на български и чужди хуманитари за улесняване на контактите, дъска за обяви на културни и научни събития и пр. Виртуалната среда за общуване между специалисти, преподаватели, писатели, читатели ще бъде интегрирана като част от web-сайта и е възможно да се превърне в територия за експерименти с литературните текстове, за създаване на “мрежова” литература и за радикална промяна на отношенията автор - текст - читател. Набелязаните хипотетични посоки за развитие са в пряка зависимост от усилията на обитаващите Мрежата, и в този смисъл всякаква помощ, вкл. и идеи, са добре дошли. Не бива да се забравя освен това, че библиотеката с препратки не може да се развива, ако няма към какво да препраща. В нея само се оглеждат резултатите от дейността на стотиците публикуващи текстове с литературно и хуманитарно съдържание, и в този смисъл, разрастването на българските литературни и хуманитарни ресурси е функция от появяващите се виртуални библиотеки, електронни издания, web-сайтове...

В крайна сметка в началото на третото хилядолетие българската литература, култура и образование трябва да бъдат интегрирани в глобалната институция Интернет. Литературното обучение трябва да излезе от тесните класни стаи и да се прехвърли в необозримото виртуално пространство на България, а изгражданата виртуална библиотека с препратки, както и интерактивната среда за общуване, без да изместват съществуващите институционални форми, да се превърнат в сериозна алтернатива по пътя на всеки един от нас към литературните и хуманитарните стойности на ХХI век.

 

 

© Георги Чобанов, Любомир Генов 1999
© сп. Български език и литература, 1999
© Издателство LiterNet, 17. 06. 1999
=============================
Публикация във в. Литературен вестник, 12 - 18. 05. 1999 г., бр. 18.
Публикация в сп. Български език и литература, 1999, бр. 4, 57 - 62 /вариант/.

Вариант на текста е четен на международна конференция “Стъпили на земята - с поглед към бъдещето (Нови подходи към обучението на учители по информационни технологии)”, СУ “Св. Кл. Охридски”, програма ФАР - ТЕМПУС, 05-06. 02. 1999 г.