ЗАПИСКИ. 1970-1993

Константин Павлов

web | Записки. 1970-1993

* * *

Снощи Достоевски ми беше на гости и като прочете някои мои стихотворения, получи епилептичен припадък.

* * *

Няма поколения, има качества. Аз лично заменям 1000 глупаци от нашето поколение за един талант от което и да е друго.

* * *

Престижът на една награда се определя не от самата награда, а от личността, която е наградена.

* * *

Никоя  тема  не  трябва  да  се  преизчерпва,  защото  се обезсмисля.

Фолклорът като естетическа същност се усеща много по-добре от зрелия човек. Младият се разплаща директно със света, без "преводачи". В този смисъл фолклорът не е бил ранен подтик за естетическото ми мислене. С него се сближих тогава, когато пораснах за стойностите му.

* * *

Поезията е многозначителна до недоказуемост. Там тълкуването на читателите прави автора по-умен, отколкото е в действителност.

* * *

Слово е картината. Слово е музиката. Слово е скулптираният от стихиите камък. Слово е изсъхналото от киселините дръвче. Много слова - малко читатели, а и ония, които четат, не винаги разчитат добре, но това не унизява Словото. Словото може да бъде унижено само от бездарните жреци, които са го обявили за своя собственост.

* * *

Мисълта е външният символ на духа. Затова тя (мисълта) винаги е приблизителна (но не автентична) спрямо духа, въпреки че съществува обратна връзка между тях.

* * *

Човек не бива да се вглежда в добрите си качества. Човек носи отговорност за пороците си, а не за добродетелите си.

* * *

В момента (септември 1990) улиците и площадите са пълни с живи Донкихотовци, Зигфридовци, Хамлетовци... А снощи по телевизията видях и чух една леди Макбет, която призоваваше за насилие... Видях също бабички от времето на Ян Хус, които мъкнеха съчки за кладата на новите еретици... Всички образи, които съм създал, не издържат подобна конкуренция.

* * *

В изкуството истината минава през автора, субективизира се до безкрайност и ако човек се откаже от собствената си душа, ще липсва шлюз за истината. Който прави поезия, трябва напълно да се разоръжи от съображения, па каквото излезе...

* * *

Зрелището винаги е по-привлекателно от морала. Запалянковците викат: "Ура", "Убий го". Какъв морал в "убий го"?

* * *

Човек е такъв, какъвто се е родил - формулата на цялото, това случайно генетическо богатство от кръстоски остава една и съща. Мени се само съдържанието на отделните хиксове и игреци. И, разбира се, времето, което не остава вън от човешката душа - влияе. То създава възможност отделни черти да бъдат позасилени и тогава приемаме, че човек е лош. Сега човекът е по-лош от самия себе си. Друг път е по-добър от себе си. Но генетичният фонд по същество е един и същ. Не вярвам в механични превъплъщения за 24 часа. Свидетели сме на такива неща и те ме отвращават.

* * *

Не мога да се занимавам с политика поради липса на политически талант. Освен това в партиите се събират много хора, но между тях има люде, които са ми несимпатични и на които не вярвам - не мога да бъда с тях. Не мога да се занимавам с политика в професионалния или в житейско-активния смисъл. Но политиката се занимава с мен. Постоянно ме предизвиква, не ме оставя спокоен.

* * *

Всяка човешка душа си има особености и тя не е жанр - сатира, лирика или трагедия. Мисля, че съм непосредствен, притежавам чувство за хумор. Но то служи, за да коригирам себе си, а не непременно за да стресна другите.

* * *

Имам чувството, че сега никой не слуша - всички говорят. Обидно ми е да се надвиквам. При надвикването човешката физиономия се изкривява, придобива неавтентичен характер, появява се нещо вторично.

* * *

Миналото, макар и маскирано, ще ни причаква, скрито зад забоите на бъдещето. Кой ще плаща за престъпленията и невежеството? Няма спор - потърпевшите. И отгоре на всичко ще бъдат обругавани от слугите на истинските виновници...

* * *

За да има демагогия, трябва да сьществуват поне наченки на демокрация. Демагогията е флирт с народа, макар и спекулативен. Демагогията е изкуство. 45 години у нас нямаше демагогия - имаше грубост, цинизъм, брутална лъжа...

* * *

Убеден съм, че в хаоса на всяко Настоящо време плават частици от Вечното Време. Това е маята, с която трябва да замесим днешния си хляб.

* * *

Човек трябва да е постоянно дежурен спрямо суетата.

* * *

За мен поезията е изповед. Ако читателят открие в моята лична изповед някакво душевно сродство със себе си, тогава се получава и социалният ефект. Ако ли не - изповедта си остава лична, колкото и "художествена" да изглежда тя. Това е взаимната връзка между "нравствените болки" и "социалното реагиране". Преднамерената социалност не е изкуство, не е дори педагогика. А най-често спекулация с нравствените болки на обществото.

* * *

Дали съществуват чисти жанрове? Съществуват. Но на мен винаги ми изглеждат някак стерилни. Самото понятие навява на такова усещане: чисти! А и художествените резултати го потвърждават. Противоречивата сложност на човешката душа не може да бъде изразена в рамките на догматично чист жанр. Друго нещо е стилистическото единство - то е задължително дори когато се използват взаимно изключващи се жанрови похвати.

* * *

Ако има зависимост между житейския успех и успеха в изкуството, то поне аз би трябвало да съм най-големият бездарник. Връзка може би има. За съжаление (или не!) тя е обратнопропорционална. Може би не е нормално, но това е по-често срещаният феномен. Допускам изключения.

* * *

Ако приемем, че разликата между две поколения е 20 години, то две хиляди години означават само сто човека. Малко са за един среден киносалон. Нужни са ни поне 500 души. А това означава десет хиляди години. Сто века! Нека сега тези сто века (500 зрители) ги поканим в споменатия киносалон. Пускаме филм от Чарли Чаплин. Каква ще бъде реакцията на зрителите? Според мен, приблизително еднаква. Убеден съм, че крайностите в мисленето на отделните векове и епохи ще отпаднат, филмът ще ги обедини. Представете си - сто века се тресат от смях, тупат се по раменете, забравили разликите във възрастта. Ето това аз наричам Побелител на Единното Човешко Време (или Вечното Човешко Време). Изкуство ли е киното? Бързо ли умира? Колко от гениите на човечеството биха издържали подобно изпитание!

Прожекцията е свършила. Вековете се разбягват - без сбогуване - всеки в своята пещера от частно време. И всеки отделен век, шепнейки своята истина, с почти враждебно любопитство се ослушва в самотните монолози на останалите векове. Докога така? До следващия филм на Чарли Чаплин...

* * *

Понякога киното прилича на дете, което се бунтува срещу своите по-могъщи родители: литературата, изобразителното изкуство, музиката, самата природа, дори като натура. От друга страна в този бунт има нещо прометеевско. То докара до съзнанието на хората своите идеи и чувства, които съществуват по-херметично, по-елитарно в останалите жанрове. В този смисъл, киното изпълнява дълбоко демократична задача. Неговият адрес е изключително универсален! Обаче не бива да се прекалява - има опасност да поощри духовния мързел със самия факт, че за възприемането на един филмов разказ сетивата доминират над второсигналния мозъчен апарат и сюжетът, който е само средство - да задоволи сам по себе си, а художествено-философската идея (която съществува) да остане незабелязана.

* * *

Категорично съм против импровизацията на режисьора, ако под импровизация разбира хрумването на момента. Нека сам си напише сценарий и да импровизира колкото си иска. Но на моя гръб не ми е приятно. Разпространено е схващането, че сценаристът е писател за един-единствен читател - именно режисьора. Не споделям такава мисъл - сценарият е литературен труд, който трябва да бъде уважаван. Някои режисьори много обичат да се изявяват като литератори на всеки етап от създаването на филмовото произведение. То е, защото все още не могат да решат измъчващата ги дилема: дали са гении-енциклопедисти или дизайнери, които трябва да подредят в приличен вид създаденото от драматурга, композитора, артиста... Много големи режисьори създават илюзията, че импровизират в своите филми. Така изглежда само на пръв поглед. Всяко опитно око ще открие желаната формула, която диктува привидна произволност: това вече не е импровизация, то си носи познатото име - изкуство.

* * *

У нас професията режисьор се "обработва" като цензорска - той отговаря за идеята дори на сценария. Трябва да я изопачи дори когато някакъв сценарий е минал по милост, защото се разчита именно на режисьора.

* * *

В киното аз много често злоупотребявам със словото-говор. Това е застраховка срещу евентуален филмов неуспех. Нека хората чуят, че владея граматиката. Знам, че не звучи коректно спрямо режисьорите, но ще дам право на онзи режисьор, който ме изобличи с пластичния си и цялостен резултат, та направи излишно словото ми. Веднага ще се откажа! Още повече, че аз съм се "изхитрил" с един много прост номер: вътрешния монолог или задкадровия текст, което ме улеснява да махам или прибавям според дефектите или качествата на изображението. В повечето случаи съм прибавял текст. Но съм готов винаги да отговоря на всяко режисьорско творческо предизвикателство! Искате ли сценарий без нито една реплика? Готов съм!

* * *

Питали са ме какъв символ са тиквите в "Илюзия". От други получавам сродни въпроси; и всички си служат с понятието "символ". Странно - аз не обичам символите, аз обичам "поливалентните" образи; това е точно обратното на онова, което наричаме символ. Трябва да се замисля. За тиквите. Едно възможно "тълкувание": били сме свидетели, когато цели народи, държави полудяват. В своята лудост те са обожествявали далеч по-недостойни предмети, понятия, личности, отколкото са моите тикви. Какво трудно за разбиране има?

* * *

Илюзиите, все пак, са форма на надежда, на утешение, макар и в извратен вид. В тази слабост има човещина. Докато, при цялото ми преклонение пред истината, има една истина, която ненавиждам: тя е самовлюбената, статична, Абсолютна истина - този бивш атеист, който след победата си се самообявява за божество. Истинската истина за мен е самото пътуване към истината, макар че много често пътят може да отведе в обратна посока. Но дори и тогава, една изстрадана лъжа струва повече от сто готови истини.

* * *

Пътят от маймуната до човека е неимоверно по-дълъг, отколкото пътя от човека до маймуната. Това е математически парадокс, който винаги трябва да помним, когато поемаме обратния път. Единият път е еволюция; вторият - революционно регресивен скок.

* * *

Компромисът е вид култивирана човечност. Но не трябва да се забравя, че компромисът е и вид отстъпка на човека спрямо маймуната у него. Колко отстъпки са необходими, за да се превърнат в отказ от самия себе си? Да не забравяме горчивия опит на маймуната - нали безкрайните компромиси спрямо самата себе си я доведоха до състоянието на човек.

* * *

Може ли илюзията да се превърне в реалност.

- Може. Самата реалност е сбор от вечно топлите трупове на милиарди илюзии. 

* * *

В обръщението "Мили хора" е събрана цялата зловеща обич на комунистите към човечеството.

* * *

Ако един канибал бъде изяден от друг канибал, това оневинява ли изядения канибал спрямо изядените от самия него други канибали? От друга страна - канибалът, който току-що изяде другия канибал, има ли право на ореолна слава, поради факта, че е изял канибал, който от своя страна... и т.н.

* * *

Не имитирай чужда лудост, моделирай (култивирай, обогатявай) собствената си лудост.

* * *

Не авторът, а неговото произведение; не Бог, а Неговото ТВОРЕНИЕ. Като децата - радвам се на хубавата играчка, а не на техническия гений на нейния създател. Това също е религия - примитивна, но жизнена. Бъди Бог. Аз съм Бог, който отрича себе си в името на собствените си творения.

Сега разсъждавам и чувствам така. Утре може да променя и чувствата и схващанията си. Не звучи красиво, но не ме е страх от противоречията ми, защото са безкористни.

И нека Моят ореол не затъмни
случайно сътвореното от Мене.
(Невинността на моите Творения.)
Невинно сътвореното от Мене.)

В момент на земетръс ме впечатлява самото земетресение, а не Оня, който клати земята; може да се замисля и за Него, но това ще бъде по-късно. Време е да преоценим и самите природни закони; явно те са създадени от някакъв послушен Висш Божествен Съвет (ВБС) В момент, когато е липсвал кворум; нещо, което ги обезсилва юридически.

* * *

Ако възприемем буквално детското възклицание "кралят е гол", трябва да признаем, че "кралят" на България не е гол. Гол е народът на България.

* * *

Вярно е, че закупих много книжки от "Стари неща". Опасявах се, че целият тираж може да бъде "изкупен" от някоя държавна институция, която от свое име щеше да раздава автографи където и комуто тя прецени. Но дори да беше издадена (книжката) в 100 хиляден тираж, народът пак нямаше да запее "моите песни", защото пее песните на бедните дамяновци, както казва Есенин (приблизително).

* * *

Допускам, че съм еклектичен.

Еклектика? Защо не - кентавърът ми е по-интересен от обикновения кон, а също така - и от обикновения човек.

* * *

Сега тази ситуация е прекалено безопасна, което я прави скучна и безинтересна за мен. Аз съм говорил и писал така, както мисля, в други (по-страшни) години. Този лукс си го позволяваха малцина; сега - всички. Мълча, защото има нещо перверзно и унизително да се надвиквам със собственото си ехо от преди 30 и повече години. Не ме съблазнява изкушението за мимолетна народна любов. Говоря за предишните 30 години, но сега съм съвсем другаде, и ако искам да участвам в политически празник на съвремието, би трябвало да се върна 550 години назад. Поне. Благодаря за поканата - не! Бъдещето ще се почувства ограбено, ако го изоставя в такъв тежък за него момент.

* * *

БКП създаде опозицията; беше й нужна опозиция. Но бидейки бездарна и тромава, БКП създаде "несъвършена" опозиция, която сега й създава грижи - както всичко, което е създала. (Това за опозицията от друга гледна точка.) Нямам предвид само факта, че голяма част от опозицията са бивши нейни членове; някои от тях пострадали поради амбицията да играят по-забележителна роля в самата БКП. Сега им дойде времето да реализират безнаказано самолюбието си. С лихвите.

* * *

Борейки се за властта, опозицията през цялото време изпитваше и продължава да изпитва страх от завземане на властта. Това е някакъв подсъзнателен страх от обекта на еротичните въжделения. Когато обладае властта, тя (опозицията) ще започне да отмъщава (другиму) за собствения си неосъзнат страх.

* * *

Но изпитвайки страх от властта, опозицията все пак се стремеше към властта. А дилемата беше - или веднага власт, или разбиване на комунистите. Опозицията избра "веднага власт" и трябваше да дели властта с комунистите.

* * *

Понятието "клинч" в бокса. Единият състезател е толкова изтощен, че се вкопчва в противника си, за да не падне. Ако противникът просто се отдръпне, онзи няма да има на какво да се подпре и да поеме дъх. В този смисъл опозицията изигра парадоксалната роля на "подпиращ" спрямо БКП.

* * *

Демокрацията подозрително бързо започна да канонизира свои светци, пророци, великомъченици; скубят си брадите старите и новите търговци. Къде? В храма.

<<< || >>>

© Константин Павлов
© Георги Божилов - Слона, художник
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2002
Константин Павлов. Записки. 1970-1993. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Константин Павлов. Записки. 1970-1993. Пловдив, 2000.