Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Не ми задавай въпроси,
не искай нищо от мен!
Какво ли още ми носи
неизгрелият ден?
По своята вечна посока
земята пак се върти,
а аз с обида жестока
тропам по всички врати:
Не ми отваряйте, хора,
нека остана нечут
и да се лутам на двора
като загубен и луд.
Сам като скитник бездомен,
сам на паважа студен,
сам без надежда, без спомен
пред неизгрелия ден...
1962-1963 г.
© Атанас Цанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.01.2012, № 1 (146)
|