Мастилото на облаците
слезе
в очите ни
и всичко стана синьо -
дърветата и хората, и птиците.
И вечерта бе синя и прохладна.
От сините неонови реклами
ръмеше
син вечерен дъжд.
На тротоара пред казиното
продаваха зюмбюли -
розови и сини.
Попитах те кои харесваш повече
и ти ми каза:
- Подари ми бели!
А бели в купчинката нямаше…
И изведнъж ни стана много тъжно.
И цяла вечер
тъжни се разхождахме.
В синия безлюден град
тъгувахме
за белите зюмбюли.