НЕНАПИСАНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Аз не написах тези стихове.
И те останаха във мен
като
изстрадана наслада,
мъчително до болка откровение,
несподелено чувство за самотност.
Днес бих могъл да ги разкажа
само
на непознатите и хубави момичета,
които никога не съм целунал,
на младите жени, които
никога
не съм обичал и прегръщал.
И на мечтателните юноши,
с които никога не съм заспивал
под звездите на чудните земи
от приключенските романи...
Понякога,
когато съм пиян
от огорчения и вино
и се почувствам безнадеждно сам,
със глас като стенание
навярно декламирам
ненаписаните мои стихове.
Тогава ми се струва,
че Месецът ме дебне зад комините
и праща сенките на сателитните антени
направо във душата ми.
О, нека тя поне остане
пристанище на бури небушували,
убежище на чувства неизпитани
и дом, във който само аз се връщам.