Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Самотата ме измъчва,
самотата ме убива,
като радий ме облъчва,
като вино ме опива.
Самотата, самотата
как тежи непоносимо!
Тя е като зноен вятър
и мъчение незримо.
Във безмълвната й бездна
като гроб студена
аз полека-лека чезна
чужд на цялата вселена.
1962-1963 г.
© Атанас Цанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.01.2012, № 1 (146)
|