Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЕЖИВЯНА ОБИЧ
Неживяна обич в мене трепка
като плахо огънче на свещ
и една сълза на мойта клепка
се превръща тихичко във скреж.
Може би дъхът ти ще откъсне
минзухара нежен на свещта.
Може би... Дано не стане късно
да опазим толкова неща!
Толкова възкръснали надежди,
толкова недоизгрели дни...
Стискам устни и събирам вежди -
ти до мене тихо остани.
Остани на нашето стъпало,
остани във моя зимен ден!
Ти за мен си късното начало,
аз съм твоят минзухар спасен.
1989-1990 г.
© Атанас Цанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.10.2011, № 10 (143)
|