Прости ми, Господи, че влизам
незван във твоята градина!
Прострелян цял от атеизъм,
животът ми без теб премина.

Без твоята ръка всеблага,
без милостта, с която можеш
да влееш животворна влага
в пустинята ми грешна, Боже.

Откривам името ти свято
в гласа на полска чучулига,
в дъха на розата, която
душата ми към теб въздига.

Към теб, когото аз самия
да стигна никога не мога,
към твоята благословия,
към твоята присъда строга.

Прости ми, Господи!
След всички
духовни мразове и зими
като на прелетните птички
ти път обратен покажи ми.

Смирен да мога след ония
атеистични преизподни
гнездо на вярата да свия
пред твоите нозе господни.