Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛЯТОТО ОСТАВА
Последна залезна пролука
в зеницата на есента...
А лятото остава тука,
затрупано под куп листа.
Под тях жаравата му свети
с измамен блясък, с пламък тих.
На него тъжните поети
притоплят своя късен стих.
Стихът, останал недописан,
във чернова, съвсем суров,
стихът, изгубил своя смисъл
като забравена любов.
А лятото остава тука
като листо във буца лед...
Звездата му в зори блещука
с безумен поглед на поет.
И през сълза, която бляска
на ямба в ритъма жесток,
усещам пак добрата ласка
на моя поетичен бог!
ХІІ.1992 г.
© Атанас Цанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.10.2011, № 10 (143)
|