Лятото се е запътило
към последните си дни,
а едно цветче напъпило
кани се да разцъфти.

Цветенце, от зной посърнало,
прибледняло, с лик унил,
може би си се завърнало
от далечния април?

Нещо скъпо ли забрави ти
в пролетния весел мрак,
та се връщаш през дъбравите,
и при мен го търсиш пак?

Чудя се сега - наистина
как ли съм те разпознал -
с пъпка още неразлистена,
с цвят ни розов, нито бял!

Същото ли си, не си ли ти?
Трепкаш цяло - току-виж
няма да ти стигнат силите
втори път да разцъфтиш...

Тъй си мислих вчера, само че
днес оченце ти откри
и разпръсна твойто пламъче
бледорозови искри.

Сетих твоето привличане,
щом докоснах те с уста...

Ах, защо ли тъй обичаме
закъснелите неща?