Тичат коледни вихри, понесли
от комините светли искри.
И за празника мил точно днес ли
коледарчето цъфна в зори?

С дъх упойващ на печена пита,
на ошав, на тамян и на мед
нашата къща днес е честита,
тръпне всеки, от радост обзет.

Мама с поглед лицата ни гали
и подрежда трапеза с любов,
а баща ми свещичката пали
за молитвено свят благослов.

Става тихо и светло. Сияят
по прозорците снежни брези.
От дъха на горещата стая
разтопено кристалче пълзи...

И опит от вълшебна наслада,
виждам как през тамянния дим
на трапезата кротко присяда
Богородица с Божия син...

2.ХІІ.1998 г.