Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДЪХЪТ ТИ ДЕТСКИ
Дъхът ти детски ме погали -
разнежено и благодарно.
Очаквал ли съм те? Едва ли.
Измислена ли си? Навярно.
От мисъл пламнала родена,
от сън, от полунощен вопъл,
от плът и кръв пресътворена,
от вятъра добър и топъл.
Най-истинска, каквато само
едничка на света ми стига -
с почти детинското си рамо
и със сърце на чучулига.
С ръце, припламнали в тревога,
най-нежната ми страст познали...
Обичам те до изнемога!
Дъхът ти тихичко ме гали...
1989-1990 г.
© Атанас Цанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.10.2011, № 10 (143)
|