Аз имам двойник.
Той живее някъде.
Не зная точно где,
но сигурно го има:
тревожен като мен
и мургав, и язвителен,
и доста уморен
от нощите безсънни,
от всички извървени улици,
от претъркулнатите новолуния
на толкова
изминали години...
Аз имам двойник -
безкрайно точно копие
на моето лице и тяло,
на моя глас,
на моята усмивка,
с която гледам малкия си син.
Това е много интересно,
много!
Да знаеш, че в света живее
и друг човек със твойте мисли,
със твоя глас и твоя поглед,
и с твоята единствена любов.
Ужасно е, че с него
няма да се срещнем никога,
защото пътищата ни не се пресичат
както стоманените релси на трамвая
и както лунните лъчи...