ИЗКУСТВОТО НА ХЕТЕРОДОКСНИТЕ МЮСЮЛМАНИ В БЪЛГАРИЯ

Албена Георгиева

web

Трудът на Любомир Миков (старши научен сътрудник І степен, доктор на науките в Института за фолклор при БАН) е обхватна като материал, единна като възглед и цялостна като изпълнение научна монография. Авторът е работил върху нея почти 20 години - достатъчно дълъг период, през който е натрупал твърде много наблюдения и документация, задълбочил е познанията си в областта на хетеродоксния (неортодоксалния) ислям, внимателно е промислил и прецизирал своите изводи и обобщения.

Приносът и безспорните качества на труда дават основание той да бъде определен като капитален в своята област. В него методично и подробно е представен - описан и анализиран - огромно количество емпиричен материал, по-голямата част от който е документиран лично от автора. Изчерпателно са отразени основните сфери на визуалното изкуство на бекташките и къзълбашки общности в България: култова архитектура, живопис и пластика, текстилна орнаментика. Задълбочено са проучени наличните в литературата сведения за предишното състояние на тази култура, за нейните употреби и тълкувания. Потърсени са паралели с други региони и с други течения в исляма.

Принос сам по себе си е и историческото въведение в проблематиката, направено в увода (с. 14-33). До преди десетина години турското малцинство в България беше почти неизвестно за съвременната ни наука. Сега, когато то влезе в полезрението й, се оказа, че се състои от цял спектър от общности, чието опознаване изисква сериозна подготовка и знания, прецизни наблюдения и внимателно отчленяване на информацията. Самият достъп до достоверна информация понякога изисква немалко усилия и търпение.

Очертаването на основните течения в исляма, представени по българските земи, както и тяхното пространствено ситуиране, предложено в труда на Л. Миков, е важна предпоставка за по-нататъшното изучаване на турското население и неговата култура. Сериозен момент в изследването са посочените допирни точки в доктрините на бекташи и къзълбаши, от една страна, и на християнството, от друга - допирни точки, които са основа за културното взаимодействие и взаимната толерантност при съжителството на християни и мюсюлмани.

Първата част на труда е посветена на култовата архитектура, която е разделена на средновековна (всъщност късносредновековна - от 16-ти век) и късна (18-ти-19-ти век). Средновековните паметници, разгледани в първа глава, са тюрбето на Отман баба в с. Текето, Хасковско; тюрбето на Кадемли баба и имаретът при него край с. Графитово, Новозагорско; тюрбето на Акязълъ баба и имаретът при него в с. Оброчище, Балчишко; както и тюрбето на Демир баба край с. Свещари, Исперихско. Късната архитектура, разгледана във втора глава, обхваща 6 мъжки тюрбета (Дървеното от с. Александрия, Добричко; на Назър баба в с. Звезделина, Кърджалийско; на Хъзър баба в с. Горна Крепост, Кърджалийско; на Ибрахим баба в с. Равен, Момчилградско; на Елмалъ баба в с. Биволяне, Момчилградско и на Али коч баба в Никопол), 3 женски тюрбета (на Исман баба в с. Врело, Момчилградско; на Зекие баба при с. Девинци, Момчилградско и на Къз Ана в с. Момино, Търговищко) и 4 смесени тюрбета (на Налбантъ баба край с. Равен, Момчилградско; на Ямур баба в с. Дъждовник, Крумовградско; Чифте тюрбеси в Никопол и на Пати в с. Черник, Дуловско), както и имаретът при тюрбето на Демир баба. Паметниците са описани, дадени са техни планове в различни измерения, дискутирани са сведенията за тях в литературата. Третата глава е посветена на спецификата на култовата архитектура от разглежданите периоди.

Втората част от книгата се занимава със съществуващата живопис и пластика на бекташките и къзълбашки общности. Тя включва стенописи, картини и щампи (отразени в първа глава), каменни релефи и обемни форми (във втора), металопластика и дърворезба (в трета) и ритуална пластика (в четвърта глава). Третата част обема текстилната орнаментика, разделена в трите глави на везбена, тъкана и плетена, като са включени и някои други украси - сърмена, гайтанена, мънистена, пискюли, ресни, ленти и машинни тегели. Символиката на образите, цветовете и числата са коментирани в трите глави на четвърта част.

Съществено достойнство на работата е обвързването на всеки изучаван обект и на специфичните му характеристики с контекста на неговото битуване и употреба, с вярванията, представите и сюжетите, свързани с него. За да набави този контекст и за да предложи свое обосновано обяснение и тълкуване, Л. Миков е търсил коментара на хората, сред които е документирал явленията, но е правил и обширни справки в научната литература. Така всяко явление е представено не само със своите особености, но и с начина, по който то присъства в живота на хората, със спектъра от значения, които има и които го правят културен факт.

Подходящ е избраният от Л. Миков начин на последователно въвеждане и обясняване на материала, както и на основните понятия. Така в изследването има единност и постепенно разгръщане на обема, като всяко следващо явление допълва и уточнява общата картина на изучаваната култура и нейните идейни основания. Строгата логика на изложението се допълва от ясния и точен научен език, от спокойния и премерен тон при изясняването на проблемите, от увлекателния начин на поднасяне на фактите. Смятам това за особено достойнство на текста, който без съмнение е писан с грижа и уважение към читателя и поради това подканя да бъде четен. Показалецът на основните понятия и термини, приложен в края, улеснява четенето на книгата, както и нейното научно използване.

Сериозно постижение на монографията е обхватната научна литература, която авторът е използвал и включил в хода на работата си. Така е създаден широк научен контекст, посочени са съществуващите сведения и мнения, проследено е развитието на проблематиката. Различните становища се представени добросъвестно, критичните бележки са аргументирани и това създава доверие към поддържаните от автора възгледи и към тяхната обективност. Успешно е реализиран стремежът му да бъде безпристрастен и да се придържа към фактите.

Важно условие за цялостното възприемане на изследваните обекти и за тяхното визуално онагледяване е наличието на голям брой илюстрации: 35 плана на култови сгради, 66 цветни и черно-бели снимки на архитектурни обекти, 93 снимки на живописни и пластични форми и 136 снимки на текстилна орнаментика по тъкани и облекла. Тук специално трябва се подчертае добре свършената работа от страна на Академично издателство “Марин Дринов” и на художника Богдан Мавродинов както за доброто оформление на книгата като цяло, така и за адекватното и прецизно поднасяне на илюстрациите в графично и цветово отношение. Книгата е снабдена и с обичайното за академичните издания резюме на английски език.

Текстът е стойностна научна публикация, свързан е с актуалната съвременна проблематика и би могъл да служи като енциклопедичен справочник и отправна точка за всички бъдещи изследвания в областта на ислямската култура и изкуство по българските земи.

© Албена Георгиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.04.2005, № 4 (65)