Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"ОТКЛОНЕНИЕТО КАТО НОРМА"

Адриана Дамянова, Татяна Ангелова

web | web

На 28 и 29 ноември миналата година в Шумен се проведе Кръгла маса в чест на 70-годишнината на проф. д.п.н. Румяна Йовева. Организаторите от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" съумяха да предотвратят п(р)опадането в обичайните клишета на "добрите педагогически четения" и на патетичните прослави на юбиляря и направиха възможно състояването на Кръглата маса като събитие в собствения смисъл на думата. За това допринесоха и завидно сполучливият избор на темата на Кръглата маса - "Отклонението като норма" кореспондира отблизо не само с научните търсения, но и с личността на проф. Йовева; и великолепно намереният модус и тон на встъпителното представяне на юбилярката от проф. д.п.н. Маргарита Георгиева, ректор на Шуменския университет, доминирани от балансираното единство между респекта към учения и обичта към колегата и приятелката, между разказа на жизнената история и иронията към неговата претенция за възвишеност; и приетият и строго налаган регламент, изключващ четенията на дълги текстове и допускащ представянето им в резюме в рамките на десет минути. Въпреки че непредвидени обстоятелства попречиха замисленият сборник с докладите да бъде издаден предварително (сигурна съм, че не само ние, участниците в Кръглата маса, го очакваме с нетъпрение), тъкмо "принудата" концептивно и кратко да бъде изложено съдържанието на депозираните текстове предопредели спестяването на реториката и експоненцията на професионално-гражданския ангажимент на авторите с "нещото" на писаното, смисловата фрагментарност и емоционалната "живост" на експозетата и така - и откриването на пространство за по-отчетливо открояване на проблемната топика на говоренията, за поставяне на автентични въпроси, за същинско случване на Кръглата маса като дискусия. С други думи, "Отклонението като норма" сполучи да съответства не само "номинално", но и "феноменално" на човека и методика проф. Йовева.

"Структурното събитие" резонира и в проблематиката, интерпретирана от текстовете на участниците, всеки от които - по-откровено или по-опосредствано - свързан (или направо - вдъхновен) от дълголетните и многопосочни търсения на проф. Йовева в интеграла на методиката и философията на образованието, теорията и историята на литературата като слово и като култура. Разностранността на тези търсения, осъществена при това без загуба на дълбочина, може би е най-отчетливо доловима именно през продуктивната разноречивост и въпреки нея - в удивителната сговореност на направените в "литературната" секция изложения. Някои от тях, като пленарният доклад "Художествени функции на плеоназмите в "Епопея на забравените" на проф. д.п.н. М. Герджикова (СУ) и "Риторика на спомена в белетристиката на Павел Вежинов от 70-те и 80-те години на ХХ век" на Хр. Христова (община Плевен, началник отдел "Култура"), "…Защото в себе си вече се разделям с миналото…" - отклонението като норма в повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" на Б. Стоименова (ШУ), "Румяна Йовева: текстът на Емилиян Станев. За необозримото" на Р. Пенчева (ВТУ) и "Септември": деконструкцията на Logos-а (или: "Дерида по български")" на А. Дамянова (СУ), избират да подемат очевидно разпознатите като най-високи измежду залозите на литературоведските изследвания на проф. Йовева. За да им опонират или да извадят на бял свят подсказаното от тях, да изобретят a posteriori техни значения, не непременно мислени от авторката им, като свое "минало". Други, като "Хари Потър и ефектът на феникса" на Мл. Енчев (ШУ) и "WOW - или за виртуалните стратегии на целта в/извън себе си (Играта като методика на ставането - живеенето)" на Т. Тенева (ШУ), могат да се разчетат като предизвикателни подлавяния на най-плодотворните концептуализации на проф. Йовева по отношение на преподаването и ученето на фолклора в училище, на взаимното четене - интерпретация на вербалния и невербалните езици. Трети, като "Четенето в циклично-трансформационните процеси на литературната история" на М. Петров (ШУ) и "Литература, четене, памет" на В. Райкова (VIII СОУПЧЕ" Ал. С. Пушкин" - Варна), "Музиката в контекста на литературното обучение като начин на опознаване на света" на С. Райчева (ПУ) и "Откриването на проблеми - начин на четене на художествения текст" на Р. Радев (ВТУ), колкото споделят, толкова и обновяват и дори радикализират екзистенциалната тревожност на проф. Йовева, породена от (не)четенето на литературата в училище. Четвърти, като "Писмените текстове на учениците и качествата на личността" на В. Колева (ВТУ) и "Портфолиото като инструмент за конструиране на образователен дизайн" на Л. Берковска (СУ), намират опорната точка на смисъла си там, където и методическите разработки на юбилярката - в загрижеността за младите хора, в хуманизма като "идея - граница" на литературното образование. Същата вгриженост изказват и "Постмодерната деконструкция на класическата педагогика" на Кл. Сапунджиева (СУ), "Съвременни измерения на принципите на възпитание в художественото образование" на Н. Бояджиева (СУ) и "Лицето на смисъла" на Е. Иванова (ШУ), дискретно отдаващи дължимото на философските аспекти на методическите и литературоведските дирения на проф. Йовева.

Във втората секция - "Власт. Образование. Език", бяха представени доклади, третиращи продуктивната връзка между езиково и литературно обучение, езиково и литературно образование. Пленарният доклад на проф. Кирил Димчев (СУ) експлицира теоретични постановки за функциите на обучението по български език. В презентациите на А. Петров (СУ) - "Ключовата компетентност "общуване на роден език" и обучението по български език", на Т. Ангелова (СУ) - "Могат ли да се оценяват читателските умения на учениците чрез тестови задачи. Резултати от международното изследване PIRLS’2006", на А. Радкова (СУ) - "Културните стереотипи в задаването на теми за съчинения (по материали от български, руски и английски език)", на М. Падешка (СУ) - "Един възможен сценарий за проверка на знанията и уменията по български език", на докторантката Д. Василева (СУ) - "Развитие на социалната компетентност на ученици чрез работа с официално-делови текстове", бяха представени съвременни схващания както за значими теоретични аспекти на езиковото обучение - за ключовите компетентности според политиката на Европейския съюз, за съпоставително изследване на уменията да се чете за учене, за развлечение, за личностно развитие, така и страни, свързани с технологично обновяване на обучението. Докладите на специалистите от ВТУ Д. Димитрова - "Изграждане на смисъл при възприемане на текст", и на Я. Коева - "Текстолингвистични особености на инструкцията в учебните системи по немски език", проследиха характеристики на работата с текста на занятията по роден и чужд език. Колегите от ПУ - В. Кръстанова (Смолян) - "Интеркомпрехензията в езиковото обучение", П. Гарушева (Пловдив) - "Формиране на мотивация за учебна дейност чрез интерактивни техники в урока по български език", А. Модикян и Ф. Бойкова - "Обучението на учители в условията на развитие на информационното общество", предложиха провокативни теми за дискусии върху методите за активно учене, за ефективна методическа подготовка на учителите-българисти. Г. Янкова (ШУ) - "За полифункционалността на текста в обучението по български език", и С. Милева (РИО - Шумен) - "Външно оценяване в прогимназиален етап и критериите за проверка на знанията и уменията по синтаксис", добавиха щрихи в "картината" на обучението по български език.

Всички участници в секцията бяха единодушни, че дискутираните идеи откриват възможности за обогатяване на теорията и на практиката на езиковото обучение. А съвместната работа създаде усещането за методическа общност с евристични функции. Една атмосфера, стимулирана от начина, по който проф. Йовева "прави" методика.

Отвъд "разклоненията" на зададената от темата на Кръглата маса проблематика като своеобразна "норма" на говоренето се очерта съзнанието на методическата общност за криза в литературното образование. Нейните "корени" се оказаха идентифицирани не толкова в образователните институции, в тяхното безсилие-и-насилие, колкото в актуалната (постмодерна) социокултурна ситуация, налагаща преконципиране и преструктуриране на "класическата" образователна парадигма. Освен че дари участниците с прекрасното усещане за съ-принадлежност, за съмишленичество, дебатът около литературните текстове, методологията на тяхното четене и методиката на ученето и преподаването им, около ценностните и целевите приоритети на образованието по литература и ролите на актьорите в него доведе до поне две важни осмисляния, които си струва да бъдат споменати тук. Едното е, че методиката на литературното образование - в лицето колкото на "теоретиците", толкова и на "практиците", колкото на "Учителите", толкова и на техните "следовници" - е свободна от анахронични и безплодни носталгии по "доброто старо време" и опитва да отвърне адекватно на предизвикателствата, които образованието в "обществото и икономиката, основани на знанието" отправя към нея. Другото е, че и най-атрактивните, и най-неустоимите със своята инвентивност идеи се нуждаят от търпелива и бдителна критическа проверка. В баланса между двете разпознаваме може би най-стойностното, което проф. Йовева никога не е преподавала, но на което винаги ни е учила.

 

 

© Адриана Дамянова, Татяна Ангелова
=============================

© Български език и литература (електронна версия), 2009, № 1
© Електронно списание LiterNet, 11.04.2009, № 4 (113)

Други публикации:
Български език и литература, 2009, № 1.