Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА (ЛИТЕРАТУРЕН) ТЕКСТ

Адриана Дамянова

web

Думата интерпретация идва от латински език (interpretatio) и означава тълкуване. От гледна точка на съвременното литературознание значението й може да се разбира като взаимодействие между анализа и разбирането на литературния текст. Интерпретацията на словесно художествено произведение ръководи прехода от казаното към подсказаното, от смисъла на текста към света на творбата.

На интерпретация подлежи писаният текст. В устното общуване онова, което адресантът има предвид, говорейки, и онова, което адресатът разбира, могат да бъдат доведени до тъждество. А нещото от жизнения свят, за което се говори, може да бъде посочено - пряко (чрез жест и деиктична дума) или чрез изчерпателно описание, което го фиксира недвусмислено. Тези особености се дължат на общото за комуникантите време на речевото взаимодействие. Подобно усещане за съвпадение между опита и езика, осигуряващо значението на казаното, е характерно например за епическия тип общуване, където истинността е гарантирана от авторитета на словото, изказващо колективната памет.

С фиксирането на възнамерявания от адресанта смисъл в писмени знаци, с прекъсването на съвпадението между времето на казването и времето на възприемането се получава различаване между иманото предвид от адресанта и онова, което текстът означава, защото думите и изреченията в различни контексти не значат едно и също. А нещото, за което се говори, не може да бъде непосредствено и недвусмислено посочено. Така значението на текста се освобождава от опеката на автора и от контекста на възникването си, в резултат от което възниква необходимостта от тълкуване с цел това значение да се разбере.

Интерпретацията се осъществява като взаимодействие между разбирането (на онова, за което текстът говори) и анализирането (на казаното от текста - на материалнообективната - речевата - му структура). При първия прочит на литературния текст читателят схваща (придобива идея) за какво говори текстът - какъв (нов) проект за съществуване на човека в света гради. Както на това първоначално схващане, така и изобщо на разбиране подлежи светът, който литературният текст изгражда.

По-нататьк, за да изпита правдоподобността на това си схващане, читателят търси подкрепа в данни от текста. В идентифицирането на значещи елементи от текста и в допускането на възможни техни значения във взаимната им връзка - в обясняването им, се състои анализът на текста. Такива значещи елементи в повествователния текст са например фабулата, сюжетът и тяхното отношение; гледната точка, самоличността на повествователя и неговата позиция спрямо разказваната история и действащите в нея лица; отношението между продължителността на събитията и продължителността на разказа за тях. В поетическия текст значещи са отношенията между смисъла и звука, смисъла и стиха, между обичайните (лексикалните) значения на думите и онези техни значения, които те придобиват благодарение на необичайните си съчетавания и връзки във фигуративния (поетическия) език. С други думи, на анализ, или на обяснение, подлежи структурата на текста.

Съотнесено с набраните от текста данни, първоначалното схващане се коригира или се потвърждава, но и се нюансира, разчленява се вътрешно - променя се. Това налага ново търсене и отчленяване на значещи текстови елементи. С данните от тези процедури отново се съотнася поредното схващане и т.н. Когато за конкретната читателска ситуация се постигне достатъчно правдоподобно спрямо данните от текста разбиране за онова, за което той говори (за проекта за свят, който той изобретява), основано на самоизчерпил се като възможност за този прочит анализ, интерпретацията е постигнала своята цел.

Разбирането се контролира от съгласуваността на текста като цяло: то трябва да може да бъде потвърдено от всеки елемент на текста. Анализът се контролира от следването на принципите за съгласуваност на обяснението на отчленените данни и за най-икономичното обяснение (ако нещо може да се обясни по-просто, сложното му обяснение е неправдоподобно). Неспазването на тези правила би довело до измисляне вместо до разбиране на текстовия проект за свят. Интерпретацията се контролира от степента й на вероятност спрямо други възможни интерпретации: една интерпретация не може да бъде правилна или неправилна, а само по-вероятна от други.

(Из Речника в Учебника по литература за 11. клас. С., Сиела, 2001.)

 

 

© Адриана Дамянова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2002, № 4-5
© Електронно списание LiterNet, 27.05.2003, № 5 (42)

Други публикации:
Български език и литература, 2002, № 4-5.