НОВИ СТЕПЕНИ НА СВОБОДА

Александър Андреев

web | Нови степени на свобода

Бай Ганю, Емил Боев и Евгени Митев

Нещо като предговор

Наскоро един български актьор и мой приятел ме разсмя до сълзи с няколко стари истории от всекидневието на българския снимачен екип, филмирал из Западна Европа (сигурно е било в края на 70-те години) шпионските опуси на Богомил Райнов. В тези истории се преплитат такива класически мотиви (вж. "Бай Ганю") като безпаричието, културната неадекватност, провинциалните комплекси на българина в чужбина, но и по-нови феномени, като парниковото самочувствие и идеологическата обремененост на българските културтрегери от времето на социализма.

Спомням си, че през 70-те години именно романите на Райнов (и филмите по тях), заедно с каталозите "Quelle" и "Neckermann" бяха нещо като "отворен прозорец" към западния - не свят, а - бит. Много хора гледаха първите вносни сапунени опери по телевизията тъкмо заради това - както се изразяваше една моя позната, "за да видя малко красив бит".

Когато пишех тази книга (ръкописът, общо-взето, възникна през 1988-1989 година, но този факт не носи никакъв патос от жанра "литература в чекмеджето"), аз се опитвах именно да тематизирам сложното, изкривено и напрегнато отношение на българина с чуждото, с Другия, в крайна сметка - с Европа. Отношение, чиито два литературни полюса са Бай Ганю и богомилрайновият Емил Боев: единият - гениален образ, автентичен, смешен и все още болезнено актуален, другият - идеологически балон, надут с фалшив психологизъм и малко западноевропейски въздух. Сюжетната линия, в която се труди моят "боец на тихия фронт" Нисим Войнов, беше замислена, разбира се, като пародия на героичния шпионски наратив, като иносказателна патерица, с чиято помощ основният персонаж Евгени Митев се опитва - по стъпките на бай Ганю - да колонизира Запада.

Както е всеобщо известно, след 1989 година в България настъпиха събития, промени и обрати, които на пръв поглед (и по-точно - на първо време) деактуализираха моя литературен проект. По всичко изглеждаше, че няма какво толкова да се умува над европейския избор, че обремененото отношение с чуждото и със света е било просто паспортен проблем, че да се подиграваш на социалистическите шпиони и техните трубадури вече е скучно и т.н. Така настоящият ръкопис наистина се озова в чекмеждето (по-точно - на дискета), а авторът (заедно с още много българи) заживя с убеждението, че вече не е провинциалист.

Работата с провинциализма (тоест, с post by Gan you, по израза на редактора на този ръкопис) обаче се оказа доста по-сложна, а пък героите на Богомил Райнов - неочаквано добре подготвени за "новото време". А това внезапно осмисли и настоящия ръкопис, който тук-таме допълних и преработих, вслушвайки се в приятелските съвети на Н.Н., И.К., А.К., В.П и Р.Л.

>>>

© Александър Андреев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.08.2001
Александър Андреев. Нови степени на свобода. Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Александър Андреев. Нови степени на свобода. София, 1999.