Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КЪМ ОСОБЕНОСТИТЕ НА ЕДНА ГРУПА НАСТАВКИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, ИЗРАЗЯВАЩИ СЪБИРАТЕЛНОСТ И ОЦЕНЪЧНОСТ

Велин Д. Петров

web

При събирателните съществителни имена семантичната плуралност се изразява чрез граматическа сингуларност, т.е. с формата за единствено число се означава съвкупност от множество еднородни предмети, възприемани като едно цяло. Старите показатели, които са изразявали събирателност (напр. наставката в съществителните снопе, камене, господаре), започват да се възприемат като белег за множествено число. Впоследствие биват изместени от показателите на "обикновеното" множествено число (снопи/снопове, камъни, господари). По този начин от съществителни singularia tantum, разрушавайки своята числова дефективност, колективните неброими имена придобиват корелативни форми за единствено и множествено число и се превръщат в броими съществителни.

С оглед на граматичeските показатели събирателните съществителни имена можем да разделим на две големи групи. В първата попадат същинските (прототипични) събирателни, които са singularia tantum, те имат основа, еднаква с основата на броимото съществително, което съставя множеството. Образуват се като към корена на думата се прибави събирателен суфикс класификатор -ство, -(и)е, -ак и др., например студентство, биле, дъбак. Към втората група спадат имената на съвкупности (периферни събирателни), които притежават събирателен характер, но не отговарят на всички изисквания, необходими да бъдат причислени към същинските събирателни имена, такива са ято, отбор, екип, борд и др.

В българския език има съществителни имена с повече от една форма за множествено число: сноп - снопи, снопове; знак - знакове, знаци; даскал - даскали, даскаля; гражданин - граждани, гражданя и др. Наличието на две и повече форми за изразяване на множествено число е следствие от разграничение в семантиката или във функцията на всяка от формите. Това схващане изказва и С. Спасова-Михайлова, когато разглежда произхода и характера на "втората" множествена форма, тази на -(ищ)а, при някои съществителни имена в българския език (Спасова-Михайлова 1962: 381).

В Граматика на българския език (1982), в частта за формообразуването на съществителните имена, Ю. С. Маслов определя "формите за така нареченото събирателно множествено число, употребявано успоредно с обикновеното множествено число" с окончания (нивя, гражданя, турча) и -ища (кътища), като "особена група съществителни pluralia tantum" (Маслов 1982: 154-155). Руският българист определя това езиково явление като морфологична конверсия, която е отчасти в съчетание с "исторически редувания на съгласните в края на основата" (Маслов 1982: 100). С този извод за пръв път в българистичната граматична традиция се именува езиковото явление, при което "втората" форма за множествено число при някои съществителни имена със събирателен характер се отделя не само от формата за ед.ч., но и от "първата" форма за мн.ч., и съответно съществителното преминава в редиците на имената pluralia tantum. Процесът на морфологична конверсия на посочените форми за множествено число ги превръща в отделни лексеми.

В едно от най-обстойните изследвания на съществителното име в лингвистичната българистика Форми и значение на съществителното име (1996) Ст. Буров излага тезата, че в съвременните славянски езици, в това число и в съвременния български книжовен език, "формите за множествено число на съществителните съсредоточават две основни значения: множествено разделително и множествено събирателно" (Буров 1996: 150). Като съществителни, които изразяват множествено събирателно значение, Ст. Буров определя някои от имената, образувани с наставките -ища и . Освен това е направено важно уточнение, че -ища и в разглежданите съществителни са наставки, изразяващи събирателност и множественост, а не окончания, които имат събирателно значение, както се твърди в други граматични трудове (Буров 1996: 150).

Според нашата класификация съществителните имена pluralia tantum, които изразяват множествено събирателно значение (от типа гражданя, книжа, нивя, сърболя), попадат в групата на периферните събирателни имена. Основанието, което ги отвежда там, е дефективност в числовата парадигма, изразена обаче с форма само за множествено, а не за единствено число. Интересна отличителна характеристика на посочените конверсирани форми за множествено число е, че те са натоварени освен със значение събирателност и с още една важна функция - показват оценъчност, в голяма част от случаите отрицателна.

В българската езиковедска традиция имената на съвкупности с пейоративен характер са споменати в повечето програмни трудове, но не е изяснен напълно характерът на явлението, което ние наричаме оценъчна събирателност.

Н. Костов отнася тези имена към съществителни от мъжки род с форма за множествено число на и , "която не бива да се смесва с множествената определена" форма. Според него формите "имат значение на събирателност, съединена с известна пейоративност" (Костов 1939: 50).

Л. Андрейчин ги определя като "названия на близки народи, обществени групи и домашни животни", чиято "особена форма за мн.ч. на (едносричните и на -оля)" съдържа в своето значение "пренебрежителен оттенък" (Андрейчин 1944: 127).

А. Т.-Балан говори за "особни думи", чиито "облици" изразяват "сборно множество", а в значението им се съдържа "някакъв чувствен признак" (Балан 1955: 190/296). За имена от типа "гърчуля, сърбуля" А. Т.-Балан смята, че "крайката е разширена с вътрешна творница -ул-", която носи "хулни признак" (Балан 1955: 191/297).

В своята статия Колективните имена в български език (1957), където се разкриват някои от характеристиките на събирателните съществителни имена и се проследяват взаимовръзките им в редица процеси въз основа на наблюденията върху няколко български диалекта, Г. Попиванов (п. Иванов) обръща внимание и на тези специфични форми на имената на съвкупности. Сред събирателните имена на -ор, срещани в Ботевградско и Софийско, са посочени циганор, селянор, дечор (Попиванов 1957: 86). По-нататък отново в софийския говор са описани пралелни колективни форми на -ье и : лугье - лугя, мажье - мажля. "Двойни колективни форми" са описани в българските говори от Леринско (дн. Северна Гърция, обл. Западна Македония) и Южна Албания: ljudje - ljudja; snop’e - snopja, tărnje - tărnja. Същата събирателна форма, но "всякога с ударение върху окончанието ", подчертава Попиванов, е широко разпространена в коларовградския говор (дн. Шуменско) при същ. имена от трите рода. Примерите, които дава авторът, са воловя, българя, дугеня, дуваря, ръця, коня, женя, къщя, деча (Попиванов 1957: 88-89). Дали събирателните форми от този тип, или поне някои от тях, притежават отрицателен оттенък, Г. Попиванов не споменава. Допускаме, че в етнонимите на -ор и (циганор, българя) наставките са носители и на събирателност, и на пейоративност. При останалите примери по-скоро контекстът, в който са употребени, би придал оценъчност на съществителните, а не морфемите в края на думите.

Ст. Стоянов, когато описва наставките, с които се образуват съществителни събирателни в българския език, посочва и наставката -̀я. С нея се образуват форми за множествено число със събирателно значение от типа даскал - даскаля, къща - къщя. Имената от този тип, образувани от съществителни за лица, посочва Ст. Стоянов, "имат пренебрежителен стилистичен оттенък" (Стоянов 1977: 40).

В История на българския език (1979) Ст. Младенов посочва, че при имена от мъжки род се среща и "хипокористично множествено число" на -’а (-ул’а) и по-рядко диалектното окончание с румънски произход -ор (рум. -ori). Изтъкнатият езиковед твърди, че "окончанията са вторични и се явяват най-вече при събирателни и презрителни имена за индивиди от определена народност", като примери са посочени влах - влас’а, циганин - циган’а, турчин - турча, българин - българ’а, грък - гърчул’а, сърбин - сърбул’а (ударението при всички думи е върху "окончанието" -’а), отново етноними се образуват в диалектите и чрез -òр(е): турчор(е), влашор(е) (Младенов 1979: 261).

Ст. Стойков в Българска диалектология (1993) не пропуска да отбележи, че в диалектите много съществителни имена заедно с "обикновената си форма за множествено число имат и втора, събирателна" (Стойков 1993: 231). В източните говори втората събирателна форма за мн.ч. е на -’а, (ерген’а, циган’а, къшт’а, хайдуч’а, турча), на -ур’а (женур’а, мъжур’а), а в западните на -тиа (сърцетиа, девочетиа) и на -иа (офчариа, воловиа) (Стойков 1993: 231). За оценъчна събирателност в семантиката на наставките не се споменава нищо.

Трябва да направим важното уточнение, че не всички периферни съществителни събирателни, завършващи на -я/-’а/-а, -оля/-уля1, -ор/-ур, -орлиг/-урлиг, са носители на отрицателна оценъчност. Ако ги разделим условно на групи в зависимост от семантиката им, се очертават следните2:

[А] етноними - турча, турчоля/турчуля, турчор(е), сърболя/сърбуля, циганя, циганор(е), гърчоля/гърчуля, франчоля, влася, влашор(е) и др.;

[Б] наименования на множество от "еднакви" (по професия, граждански статус) лица, т.е. съсловни общности3 - даскаля, гражданя, селяния, журналя, докторя, офицеря, буржоазия и др.;

[В] наименования на множество от "еднакви" (по възраст, пол или друг признак, но не и професия) лица - женоря, женория, женор, дечор, дечурлига, мъжор, мъжоря, ергеня, момчетия, хлапетия и др.;

[Г] наименования на нелица - нивя, поля, къщя, книжа, биволя, воловя и др.

Според нас с най-висока степен на пейоративност са имената на съвкупности от първите две групи - етнонимите [А] и наименованията на съсловни общности [Б]. При групата за лица [В] отрицателната оценъчност е много по-слаба, може да се каже, че дори липсва такава при някои от тях. Ако има отрицателна оценъчност, тя би се изразявала от контекста, в който са употребени съществителните от типа женоря, ергеня, момчетия, девочетия и т.н., а не от суфикса, с който са образувани имената на съвкупности. При групата за нелица [Г] по-скоро имаме неутралност, отколкото отрицателна оценъчност.

Друга особеност на анализираните съществителни имена е, че в по-голямата си част те излизат от рамките на книжовния език. Най-висока честота на употреба имат в разговорния български език и в някои от диалектите, под този знаменател можем да поставим групите [А], [Б], [В] и част от [Г]. В. Радева твърди, че съществителните от този тип "са характерни само за разговорния стил" (Радева 2007: 246). Някои от имената на съвкупности от последната група като нивя, къщя са използвани в художествената литература в миналото и са били част от книжовната норма, но днес се приближават към групата на архаизираните словоформи в нашия език, в по-малка степен същото се отнася и за съществителните имена книжа, поля. Ст. Буров смята, че съществителните имена от типа нивя, книжа са "с ограничена употреба в съвременния български език" и някои от тях са "в процес на отпадане от употреба, а други са стилистично маркирани" (Буров 1996: 150).

Допускаме, че разговорният и диалектеният характер на имената от групи [А] и [Б] имат пряка връзка със степента на отрицателна оценъчност, която носят наставките -я/-а, -оля/-уля, -ор(е), образуващи конверсираните форми на тези лексеми. Като много високо можем да определим нивото на продуктивност на суфиксите, що се отнася до образуване на етноними и наименования на съсловни общности с отрицателен оттенък в българския език днес. Кратък преглед на езика, който се употребява в интернет пространството, доказва това твърдение4. Ако приемем, че в интернет общуването (форуми, социални мрежи и т.н.) използваният език е отражение на разговорния език, т.е. интернет езикът е "писмен вариант" на разговорната реч, то можем да докажем, че плуралните форми на имената на съвкупности с наставки -я/-а, -оля са най-продуктивните, с които се изразява оценъчна събирателност.

Етнонимите влася, влашор(е), гърча, гърчоля, румъня, сърболя, турча, турчоля, турчор(е), франчоля, циганя в примерите5, които откриваме в интернет, винаги се употребяват с отрицателно, пренебрежително и обидно значение. За малцинствата, живеещи в границите на България, за преките ни съседи на Балканите, наставките -я/-а, -оля, -ор(е), добавени към етнонима, сигнализират винаги за отрицателна оценка. Изниква въпросът защо няма обиден етноним на -я/-а, -оля, -ор(е) за всички малцинствени групи, които живеят на територията на България и за всичките ни съседни народи? Вероятната причина за това е, че съществуват други оскърбяващи наименования за тези малцинства или пък самото наименование е натоварено с отрицателен знак и пренебрежение6.

Например за еврейската общност в България се употребява негативното чифут/чифути. В Речник на българския език, Т. 5 (Геров 1904: 536) е посочена думата чафутинъ и чафутъ - същ., м.р., от турски език - чефутинъ, чифутинъ, евреинъ. От примерите, дадени в речниковата статия, не става напълно ясно дали семантиката на думата е отрицателна, положителна, или неутрална. В Български тълковен речник (Андрейчин 1973: 1107) за съществителното име от м.р. чифут (ж.р. чифутка) е написано, че е от арменско-турски произход, първото значение е "евреин (остар.)", второто - "обидно название на евреин (разг.)". В Речник на чуждите думи в българския език (Милев 1970: 836) за чифут(ин) пише, че е дума от еврейски произход, влязла в български чрез турски език. Като първо значение е посочено "евреин", а второ "страхливец".

За изкуствено създаденото (и създавано) и все по-изолирано "малцинство" на етническите българи, които изповядват ислям, се употребяват наименованията помак, помаци, помашки7, ахрянин, ахряни, ахрянски и др., които сред българите, изповядващи ислям, се възприемат като обидни и силно уязвяващи названия. Трябва да уточним, че в никакъв случай не твърдим, че това са етноними. Споменаваме ги тук, защото не така мисли една част от българското общество, която смята, че има знак за равенство между етнос и вероизповедание. Това е срещано явление и в други европейски държави, особено в намиращите се на Балканите. Моделът на етноними с пейоративен характер влашор(е), турчор(е), в който се използва суфикс класификатор -ор(е) (според някой езиковеди с произход от румънски език -or, но не изключваме и латински произход от наставката -uri, а румънският да се явява посредник или катализатор, но не начален източник), се прилага за образуване на название с отрицателна семантика помачоре в Тетевенско. Тази форма е осъзната като "обикновено" мн.ч. на съществителното с отрицателна семантика помачор (ед.ч.), а не като "събирателно" мн.ч. Според Ст. Стойков една от характерните особености в морфологията на тетевенския говор е, че двусричните и многосричните същ. имена от м.р. образуват форма за мн.ч. с "окончание " - прийèтеле, учùтеле, кòкале и др. (Стойков 1993: 115).

За македонските ни съседи също няма етноним, образуван с наставките -я/-а, -оля, -ор(е). Вероятното обяснение за тази липса е, че или нямаме отрицателно отношение към тях, или етнонимът македонец/македонци/макета е сам по себе си натоварен с пейоративен оттенък в българското езиково съзнание. Не трябва да забравяме, че една немалка част от българите - тези, които населяват югозападната част на България (областта Пиринска Македония) - биват наричани македонци (македонец, македонка, но не и макета), което може да е повлияло възпиращо за образуването на словоформа, изразяваща отрицателно отношение. Друго възможно обяснение е, че нерядко населението на Вардарска Македония е наричано сърболя. Етноним, отнасящ се за сърбите, но употребяван и като наименование на днешното население на държавите от бивша Югославия.

За много народности не употребяваме пейоративни събирателни съществителни, завършващи на посочените наставки. Това се дължи единствено на факта, че тези народности все още са ни "безразлични", но е въпрос на едно или -оля, -оре, за да ги заклеймим.

Имената на съвкупности от група [Б], които обозначават съсловни общности, също се използват като негативни, подигравателни, уязвяващи наименования. По-специално внимание върху словоформите даскаля, журналя, докторя, гражданя ни показа, че те са с много голяма честота на употреба в разговорната реч, в т.ч. и разговорната "писмена" реч. В повечето разгледани примери на тяхната употреба пейоративността има по-скоро оттенък на подигравателност и подлагане на съмнение качествата на представителите на съсловието. Нотката на пренебрежение и дори презрение и омраза, която носят наставките -я/-а, -оля, -ор(е) в думите турчоля, циганя, циганор, сърболя, е заменена с чувство на ирония, недоверие и омаловажаване на качествата в съществителните даскаля, журналя, гражданя и т.н.

Можем да обобщим, че явлението оценъчна събирателност в най-голяма степен се проявява чрез суфиксите -я/-а, -оля, -ор(е), с които се образуват имена на съвкупности pluralia tantum със значение етноним8 и съсловна общност. В по-малка степен двете наставки са натоварени с пейоративно значение, когато означават множество от "еднакви" по пол, възраст и друг признак, но не и професия, лица. Като при тях, както вече споменахме, пейоративността зависи повече от контекста, а не от морфемите. Без да изразяват оценъчност са суфиксите -я/-а, -оля, когато са в състава на събирателни имена за нелица (напр. книжа, нивя, къщя). Разговорният и диалектният характер на разгледаните имена на съвкупности са важен фактор в разкриването същността на този особен род съществителни. Фактът, че наставките , -оля, -ор, -оря изразяват оценъчна събирателност, е пряко свързан със създаването на нови думи и обратно - с архаизирането на някои словоформи. Първите две групи събирателни имена (етноними и съсловни общности) се развиват и допълват постоянно с нови думи, защото в тях наставките изразяват както събирателност, така и пейоративност. Третата група е по-скоро в застой, защото там суфиксите изразяват събирателност, но невинаги оценъчност. А четвъртата група е подложена сякаш на архаизиране и имената на съвкупности в нея попадат в пасивния езиков фонд, защото изразяват единствено събирателност.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Когато говорим за наставките -я/-’а/-а и -оля, допускаме, че може да става дума за един и същ суфикс - , който е разширен с форманта -ол-. Това мнение е изказано още от Н. Костов (1939: 50), но там авторът говори за окончанието , което може да бъде разширено в -оля. [обратно]

2. Примерите, които прилагаме в настоящата статия, са заимствани от някои от основните трудове, посветени на българската граматика и диалектология. Сред тях са Българска граматика от П. Ст. Калканджиев (1938: 212), Българска граматика от Н. Костов (1939 50-53), Основна българска граматика от Л. Андрейчин (1944: 127), Нова българска граматика за всякого. Дял І. За думите. Свезка втора. Имена от А. Т.-Балан (1955: 190/296), Колективните имена в български език (Попиванов 1957: 86-89); Българска диалектология от Ст. Стойков (1993: 231), История на българския език от Ст. Младенов (1979: 261-262), Форми и значение на съществителното име от Ст. Буров (1996: 150); В света на думите от В. Радева (2007: 146). Също така сме ползвали, където това е възможно, примери от част от основните речници на българския език, сред които Речник на българския език, съставен от Н. Геров (1895: 255; Геров 1904: 536), Български тълковен речник с оглед към народните говори, съставен от Ст. Младенов (1951: 670), Български тълковен речник под редакцията на Л. Андрейчин (1973: 1028). [обратно]

3. Заимстваме определението "съсловна общност" от Ал. Т.-Балан (1955: 190/296). [обратно]

4. Ето няколко примера (запазени са оригиналният правопис и пунктуация, подчертаното е наше): "Днес дори и жалките сърболя се опитват да се изкарат наследници на Сарматите..." (Родолюбец 2007); "Какво толкова сме се зазяпали в тия Сърболя мръсници и шовинисти???" (Българче 2002); "Мръсни циганя! Ей това получаваме за бездействието на политиците спрямо безчинствата на циганите!!!" (Анонимен 2012); "И техните съюзници, мазните и мръсни циганя! (Атила 2007); "Мързеливите гърчоля" - заглавие на тема във форума на известна българска интернет страница (Analyser 2010); "Гадни гърчоля..." - коментар към публикация относно премеждията на един български турист по време на лятната му ваканция в Гърция (Sylvia 2009); "Заради тези тъпи гърчоля с целта си да ме изкарат от състезанието щяха да ме убият. Четерима гърчоля бяха на 2 метра в дясно от завоя..." (Nikodh 2008); "Аз съм от Силистра и плюя на тия смрадливи влaся." (Илиев 2009); "...Балканския полуостров ще превземе накрая Европа и ще властваме. когато това стане ще резнем зелките на всички резняци - турчоля, албанци, босненци, а може и власята и византииците да ликвидираме..." - коментар под новината "Обявиха програмата на Балканската лига (по баскетбол - б.а.)", публикувана на интернет страница за спортни новини (Топспорт.бг 2009). "ГУЦАНОВИТЕ МЕКЕРЕНЦА И ВАРНЕНСКИТЕ КУПЕНИ ЖУРНАЛЯ..." (Afera 2013); "Липсва им посветеност на някои наши журналя <...> Но на някои им е по изгодно да са посредствени - истинските журналисти понякога ги бият, понякога ги убиват" (Вучков 2009). [обратно]

5. При някои автори се среща и думата българ̀я / българùя със същата семантика, каквато е посочена за другите етноними (влася, сърболя и т.н.). Вж. Андрейчин (1944: 127); Балан (1955: 190/296); Попиванов (1957: 88); Младенов (1979: 261). В интернет не открихме източник, където да се употребява подобна форма (към септември 2013 г.). [обратно]

6. Интересна податка към темата как възприемаме и какво е отношението ни към другите народи е разработката на З. Барболова Другите народи през погледа на българите според устойчивите словосъчетания в българския език (Барболова 2013). [обратно]

7. Тезата, че "термините" помак, помаци, помашки се смятат за обидни от българското население, което е наричано с тях, се подкрепя и от Ив. Кочев в неговата статия За така наречения "помашки език" в Гърция (Кочев 1996). Вероятно обяснение защо са смятани за оскърбителни наименования, Ив. Кочев дава с предположения, свързани с етимологията на названията: "защото им напомнят - според неизяснени докрай етимологии - за неговата (на населението, б.н.) злощастна съдба", "някои свързват името помак с ‘помагам (на турската власт)’, други - с "помамям се (от нея)’, ‘помъквам се (от нея)’, трети с ‘пом(охамеданчвам се)’ и т.н." (Кочев 1996: 44). Една друга хипотеза за произхода на названието препраща към съществителното мъка и производното прилагателно име пом̀ъчен > помàчен > помàк. [обратно]

8. По традиция периферните събирателни имена - етноними, образувани с разглежданите наставки, са с дефективна числова парадигма - pluralia tantum. Но при някои от тях се наблюдава процес на разрушаване на числовата дефективност чрез възстановяване на опозицията единствено - множествено число. Пример за такъв процес е употребата напоследък на думата франчоля като форма за единствено число: "Познавам един франчоля и той на въпросния миниван му казва Еспас" (Oizo_Zoizo 2006), "Тоз франчоля, Rouvelier, вЕрно е одрал кожата на Хитлер..." (Darkprince 2007), "Бегбеде ще бъде обесен, както и всеки франчоля, който откаже да учи Вазовите романи... наизуст." (Книголандия 2012). [обратно]

 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Андрейчин 1944: Андрейчин, Любомир. Основна българска граматика. София: Хемус, 1944.

Андрейчин 1973: Андрейчин, Любомир и др. Български тълковен речник. Трето издание. София: Наука и изкуство, 1973.

Балан 1955: Балан, Александър Т. Нова българска граматика за всякого. Дял І. За думите. Свезка втора. Имена. София: БАН, 1955.

Барболова 2013: Барболова, Зоя. Другите народи през погледа на българите според устойчивите словосъчетания в българския език. // Електронно списание LiterNet, 12.02.2013, № 2 (159) <https://liternet.bg/publish28/zoia-barbolova/ustojchivi.htm> (29.09.2013).

Буров 1996: Буров, Стоян. Форми и значение на съществителното име. (С оглед предимно на категорията число). Велико Търново: ПИК, 1996.

Геров 1895: Геров, Найден. Речник на българския език, Т 1. Пловдив: Съгласие, 1895.

Геров 1904: Геров, Найден. Речник на българския език, Т 5. Пловдив: Съгласие, 1904.

Калканджиев 1938: Калканджиев, Петър Ст. Българска граматика. Пловдив - София: Хр. Г. Данов, 1938.

Костов 1939: Костов, Никола. Българска граматика. София: Казанлъшка долина, 1939.

Кочев 1996: Кочев, Иван. За така наречения "помашки език" в Гърция. // Македонски преглед. Год. XIX. Книга 4. Също: Книги за Македония, б.г. <http://www.promacedonia.org/statii/mp_1996_4_kochev.html> (29.09.2013).

Маслов 1981/1982: Маслов, Юрий С. Граматика на българския език. София: Наука и изкуство, 1982.

Милев 1970: Милев, Александър, Братков, Йордан, Николов, Божил. Речник на чуждите думи в българския език. Трето издание. София: Наука и изкуство, 1970.

Младенов 1951: Младенов, Стефан. Български тълковен речник с оглед към народните говори. Т. І: А-К. София, 1951.

Младенов 1929/1979: Младенов, Стефан. История на българския език. София: БАН, 1979

Попиванов 1957: Попиванов (п. Иванов), Георги. Колективните имена в български език. // Езиковедски изследвания в чест на акад. Стефан Младенов. София: БАН, 1957.

Радева 2007: Радева, Василка. В света на думите. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2007.

Спасова-Михайлова 1962: Спасова-Михайлова, Сийка. За произхода и характера на множествената форма на -(ищ)а в съвременния български език. // Известия на Института за български език. Кн. VIII. София: БАН, 1962.

Стойков 1962/1993: Стойков, Стойко. Българска диалектология. Трето издание. София: БАН, 1993.

Стоянов 1977: Стоянов, Стоян. Словообразуването в българския език. Имена. София: Народна просвета, 1977.

 

 

ИЗТОЧНИЦИ

Анонимен 2012: Анонимен. Коментар към "Хлапета раниха с камък жена във влак". // Новинар, 10.09.2012 <http://novinar.bg/news/hlapeta-raniha-s-kamak-zhena-vav-vlak_NDAzNzszOA==.html> (12.12.2013).

Атила 2007: Атила. Как медиите искат да ни ликвидират! // SkyForum, 23.08.2007 <http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=3561.5;wap2> (12.12.2013).

Българче 2002: Българче. Поправителна сесия за сръбски кандидатпрезиденти. // SkyForum, 06.12.2002 <http://forum.skycode.com/topic.asp?SID=2002120600010050002> (12.12.2013).

Вучков 2009: Вучков, Любомир. Журналя и журналисти! // ДСБ. Форум за привърженици на ДСБ, 04.02.2009 <http://www.dsb-is.net/forum/viewtopic.php?f=13&t=171> (12.12.2013).

Илиев 2009: Илиев, Илия. Румънската национална доктрина. // Bolgari.net, 26.03.2009 <http://bolgari.net/rumynskata_nacionalna_doktrina-gl-155.html> (12.12.2013).

Книголандия 2012: Книголандия. План за завладяване на Европа! // 25.06.2012 <https://www.facebook.com/knigolandia.info/posts/447844808567216> (12.12.2013).

Родолюбец 2007: Родолюбец IYI. Произходът на българите. // Българският националистически форум, 30.07.2007 <http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=3302.40;wap2> (12.12.2013).

Топспорт.бг 2009: Топспорт.бг. Обявиха програмата на Балканската лига. // Topsport.bg, 04.09.2009 <http://topsport.ibox.bg/news/id_428463409> (12.12.2013).

 

Afera 2013: Afera. Гуцановите мекеренца и варненските купени журналя преписват афера и не гъкват за далаверите на пастаджията. // Afera.bg, 09.04.2013 <http://afera.bg/skandalno/40967.html> (12.12.2013).

Analyser 2010: Analyser. Мързеливите гърчоля. // Clubs.dir.bg, 30.04.2010 <http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=politics&Number=1950968437&page=0&view=expanded&sb=5&part=1&vc=1> (12.12.2013).

Nikodh 2008: Nikodh. Parnassos mountain bike festival 2008. // МТБ форум, 29.09.2008 <http://mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?t=43459> (12.12.2013).

Oizo_Zoizo 2006: Oizo_Zoizo. Защо масово наричате Еспас-а - Еспейс? // Рено Клуб България. Форум, 18.10.2006 <http://www.renault-bg.com/smf/index.php?topic=16653.10;wap2> (12.12.2013).

Darkprince 2007: Darkprince. Хъм, че подхвана темата... // Animes-bg. Форум, 10.11.2007 <http://forum.animes-bg.com/viewtopic.php?f=7&t=7120&start=30> (12.12.2013).

Sylvia 2009: Sylvia. Обран и Изхвърлен от четиризвезден Хотел Ева. // Свежо, 24.08.2009 <http://svejo.net/370328-Obran-i-Izhvurlen-ot-chetirizvezden-Hotel-Eva> (12.12.2013).

 

 

© Велин Д. Петров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.12.2013, № 12 (169)