»здателство
:. »здателство LiterNet  ≈лектронни книги: ”слови€ за публикуване
ћедии
:. ≈лектронно списание LiterNet  ≈лектронно списание: ”слови€ за публикуване
:. ≈лектронно списание Ѕ≈Ћ
:.  ултурни новини   Kултурни новини: услови€ за публикуване  Ќовини за култура: RSS абонамент!  Ќовини за култура във Facebook!  Ќовини за култура в “уитър
:.  нигомрежа  јнотации на нови книги: RSS абонамент!
 аталози
:. ѕо дати : ќктомври  »здателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Ќови публикации на LiterNet във Facebook!  Ќови публикации на LiterNet в Twitter!
:. ≈лектронни книги
:. –аздели / –убрики
:. јвтори
:.  ритика за авторите
 нижарници
:.  нижен пазар   нижарница за стари книги  нижен пазар: нови книги  —тари и антикварни книги от  нижен пазар във Facebook Ќови публикации на  нижен пазар в Twitter!
:.  нигосв€т: сравни цени  —реавни цени с  нигосв€т във Facebook!
:.  ниги втора ръка   ниги за четене ¬арна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
ћагазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
–есурси
:.  аталог за култура
:. јртзона
:. ќбразование по Ѕ≈Ћ
«а нас
:. ¬сичко за LiterNet
Ќастройки: –азшири —тесни | ”големи ”мали | ѕотъмни | —тандартни

ƒ–”√»“≈ Ќј–ќƒ» ѕ–≈« ѕќ√Ћ≈ƒј Ќј ЅЏЋ√ј–»“≈ —ѕќ–≈ƒ ”—“ќ…„»¬»“≈ —Ћќ¬ќ—Џ„≈“јЌ»я ¬ ЅЏЋ√ј–— »я ≈«» 

«о€ Ѕарболова

web

”вод

ќпозици€та свой-чужд е културно-философска категори€, възникнала въз основа на наблюдени€ върху заобикал€щи€ човека св€т, неговите възпри€ти€ и интерпретациите на получената информаци€. ¬ широки€ спектър от про€ви в опозиционната категори€ свой ~ чужд значимо м€сто заема антропоцентричната част, а в не€ - отношението на един народ към друг, в чи€то основа са представите на даден народ за другите, чрез които той си изгражда колективните образи на отделните народи, сравн€вайки ги със себе си. ¬ една или друга степен за всеки народ т€ е културноспецифична и до гол€ма степен формира съществени щрихи в неговата картина на света. ¬ този смисъл т€ маркира знакови компоненти в народопсихологи€та, формира спецификите в менталността на даден народ и създава услови€ за сравнение, при което даден народ открива както приликите, така и различи€та преди всичко в езика, а по-късно в нравите и обичаите на други родствени и неродствени народи. “ака "ѕредставите за чужденеца са неизменна част от самоидентификаци€та на един етнос. „рез т€х се град€т и моделите на собственото определ€не, на базата на съпоставки, които могат да бъдат толерантни или агресивни." ( остова-ѕанайотова 2007). ”становените в течение на хил€долети€ контрасти в сравнително-съпоставителните характеристики на народите създават противопостав€нето наше ~ ваше, формирало с течение на времето бинарната опозици€ свое ~ чуждо, раздел€що обществото на свои ~чужди, на ние ~ вие (те) - основната опозици€ в социокултурната организаци€ на човечеството, останала актуална и днес.

ќще в предисторическите времена племената едва ли са живели изолирано. «атова процесите, свързани с тази бинарна опозици€ €вно са започнали още в най-дълбока древност от съществуването на човека, когато в муждуплеменната комуникаци€ са проличали преди всичко лингвокултурните различи€. —ъвместното съжителство им е дало възможност отблизо да се наблюдават и да изград€т свое колективно мнение и характеристики на обобщаващите образи на тези народи, въз основа на което, от една страна, са създали своето отношение към т€х, а от друга - са имали възможност да опозна€т по-добре себе си и разграничавайки се от другите, да се самоидентифицират. “ова е едно архаично социално €вление, за което √. √ачев казва, че "— развитием народонаселени€ «емли и учащением контактов начинаетс€ работа сравнивани€. ¬ ее ходе вытесываетс€ как образ других народов, так и свой собственный. Ќациональное сознание неотделимо от работы познани€ других народов" (√ачев 1995: 12). Ќо първоначално всичко това веро€тно е било много по-просто и се е свързвало предимно с пон€ти€та при€тел ~ враг. ѕри това не р€дко при различни обсто€телства при€тел€т може да стане враг и обратното. »стори€та дава много примери за това, че често едно племе се е раздел€ло, формирайки два нови клона, развили се впоследствие в самосто€телни народи, които не винаги оставали свои. ¬ други случаи генетически различни племена изц€ло или частично се сливали и по този начин през хил€долети€та се формирали нови народи, всеки от които имал сво€ територи€ и език, политико-икономически особености, религи€ и самосъзнание. Ќесъмнено, отделните племена, независимо от това какви отношени€ са поддържали между себе си - при€телски или враждебни, взаимно се наблюдавали и опознавали, като част от заобикал€щата ги среда или като част от общата картина на света. ѕри различните взаимоотношени€ между съседните племена, впоследствие народи, те установ€вали общото и различното между себе си.  олкото повече са приликите от различно естество (антропонимичен тип, общи черти в лингвокултерните системи) между народите, толкова повече те се €в€ват признак за единен произход, за принадлежността им към един първичен етнос. ѕриликите на индивида с дадена общност и днес дават възможност на всеки да се самоидентифицира като член на даден етнос, възприет за "свой", тъй като той обитава и свободно се ориентира в общата "собствена" територи€, езикът на етноса е и негов, изпов€два същите митологично-религиозни в€рвани€ и добре се вписва във формиралото се през хил€долети€та културно пространство на съответни€ народ.

–азличи€та от сво€ страна, обосновали идентификаци€та на представителите на другите етнически общности, се възприемат като "не свои", т.е. те са други и следователно "чужди". “еритори€та, езикът, материалната и духовната култура се €в€ват като обективни разграничителни компоненти, които издигат семиотичната граница между отделните народи, изразена най-силно в сферата на аксиологичната опозици€ свое ~ чуждо, ко€то от сво€ страна се опира на представата за добро и зло. Ќаивната аксиологи€ постав€ от едната страна на границата пространството, което "определ€етс€ как СнашеТ, СсвоеТ, СкультурноеТ, СбезопасноеТ, Сгармонически организованноеТ и т.д.", а от другата - "Сих-пространствоТ, СчужоеТ, СвраждебноеТ, СопасноеТ, СхаотическоеТ" (Ћотман 1996: 175).

ќсвен обективни, съществуват и субективни фактори, които допринас€т за определ€не отношението на даден народ към другите. —поред ё. —. —тепанов, "...эта сфера, "—вои" - "„ужие", как раз така€, где само противопоставление создаетс€ не только объективными данными, но и их субъективным отражением в сознании" (—тепанов 2001: 127). » сред т€х основно м€сто заема степента на познани€та, компетенци€та за другите, както и представата за добро и зло в колективното съзнание на различните етнически общности.  онтрастните оценки за себе си и другите са свързани с обсто€телството, че своето е добре познато, €сно, разбираемо, приемливо, то е свойствено за всички индивиди в дадена народностна общност и то винаги е добро. “ова именно поражда спокойствие и безпреп€тствена ориентаци€ не само в териториалното, но и в лингвокултурното пространство. „уждото - напротив, то е непознато, не€сно, неразбираемо, свързано е с редица неприемливи и несвойствени фактори и ситуации, които, в зависимост от знани€та за другите и на фона на своите възгледи, пораждат известен страх, неодобрение, присмех и други негативни конотации и поради това се см€та за лошо. “о е неприемливо, тъй като противоречи на неговите представи за правилно, добро, красиво и други компоненти в неговата ценностна система. –€дко чуждото се оцен€ва положително, но дори и тогава то определено създава дезориентиращи, объркващи възпри€ти€, а в процеса на комуникаци€ възникват и комплицирани поведенчески ситуации. ¬сички тези обсто€телства са предпоставка за възникването на представите на един народ за друг и съответно отношението му към него, за създаването на колективните ментални стереотипи.

ќт друга страна, въз основа на тези представи човекът съзнателно или несъзнателно на когнитивно ниво е разделил света на две сфери, като в едната се намира той сами€т и там е "топло", "светло", "при€тно" а в другата е разположено всичко, което не му принадлежи или към което той не принадлежи и където за него е "студено", "тъмно", "непри€тно". ѕринадлежността към едната или другата "сфера", т.е. към една или друга етническа общност е обективна даденост, човек се ражда като неин член и съзнателно се идентифицира като неин представител. “ой притежава най-важните признаци на етноса - език и култура, които от сво€ страна формират неговото самосъзнание, т.е. той е носител на езика на сво€та общност, сподел€ присъщи€ й манталитет, менталност и нравите й, "разтвар€ се" в нейната наивна картина на света, въз основа на което той "плува свободно" в границите на това лингвокултурно пространство.

—ъвкупността от съответните представи, чувства, езикови и поведенчески стереотипи и възпри€ти€та, единни за членовете на дадено общество по отношение на други народностни общности, образуват система в неговото лингвокултурно пространство. ќбобщени€т ментален образ на един народ в колективното съзнание на друг обаче определено е условен - той е изграден върху повърхностни наблюдени€ и е наситен с емоционално-оценъчни конотации, често породени от историческата ситуаци€, от това дали съответните народи са в при€телски или враждебни отношени€, т.е. от политико-икономическото положение и йерархичното им ситуиране в т€х или други обсто€телства. “ова €сно е изразено през последни€ век от османското робство в българската истори€, когато за българите колективни€т образ на руснаците - обобщен в образа на д€до »ван, който по всеобщо убеждение непременно ще им помогне да се освобод€т, се противопостав€ на турците-поробители, и на гърците, които се стремели да ги привлекат и приобщ€т в лоното на т€хната духовна култура и по този начин да ги обезличат. ¬ колективното съзнание на българите обобщени€т образ на първите несъмнено е идеализиран, те са братушки, а на вторите - демонизиран - те са "злодеи и сатани". » това са субективни оценки, отраз€ващи възпри€тието на когнитивно ниво за други€ народ в определен исторически период. “ова е свързано до гол€ма степен и с отношението на други€ народ, който про€в€ва при€телски или враждебни чувства, влиза в ролата на при€тел или враг.

Ќаред с колективната има и индивидуална категоризаци€ на другите народи: "–азличи€ в понимании маркеров "своего" и "чужого" завис€т также от социальной функции и предыстории конкретного индивида" ( ашкин 2004: 49-62). Ќека си спомним повестта "Ѕългари от старо време" на Ћ.  аравелов, в ко€то авторът живописно представ€ спора на своите герои хаджи √енчо и д€до Ћибен, представители на тогавашната "интелигенци€", за това руснаците или англичаните са по-велики, като всеки изнас€ "солидни" аргументи, според почерпени от дочута оттук-оттам информаци€. —лед ќсвобождението в известна степен този спор се превръща в национален и раздел€ българската интелигенци€ на русофоби и русофили (като по-този начин опозици€та ние ~ вие се пренас€ във вътрешноетническото пространство) - ситуаци€, ко€то се повтар€ през последните 20 години предимно сред управл€ващите.

»нформаци€та на хаджи √енчо и д€до Ћибен не е получена от преки наблюдени€, а е предадена или препредадена от други източници. ѕон€кога представата за други€ народ дори идва от предишни поколени€ - например представата за черкезите и татарите, които в миналото се причисл€вали към турците. ¬ тези случаи се поражда т.нар. митологема, ко€то се основава на стари, често пристрастни представи, отразени в отдалечили се от реалността и съответната епоха предани€ и легенди. „рез тези митологеми общонародните ментални стереотипи се внедр€ват в народната култура, където по същество образите се възприемат като реални, но всъщност като ц€ло те са необективни и, ако би могло да се сравн€т с нещо, то те са карикатурни графики на обективните образи. » колкото по-отдалечен и по-непознат е един народ, толкова по-нереални са представите за него и характеристиките на негови€ колективен образ. ƒокъм средата на ’’ в. например представата на българите за китайците е, че това са ниски на ръст хора, отнас€щи се към расата на жълтокожите, които живе€т до 40-45 години, поради което се жен€т много рано. — натрупването на информаци€ за т€х, особено през втората половина на ’’ в., тази митологема се разбива. Ќещо повече, знаем, че днес, записани€т като най-висок чавек на планетата в рекордите на √инес е китаец. ”споредно с това, икономически€т възход на  итай през последните десетилети€ и натрупалите се междувременно знани€ за богатата китайска култура както в миналото, така и днес, пораждат нова митологема, според ко€то, макар и с неохота, китайски€ народ се величае. “ова е случай, който показва, че стереотипите, свързани с представите за другите, освен че са нереални, с течение на времето се мен€т, че по-задълбоченото знание за други€ днес постепенно разрушава целостта на старите и създава нови митологеми. ¬същност би могло да се каже, че те продължават да съществуват, но се актуализират, вследствие на което пон€кога приемат противоположна аксиологическа насока. “ози пример показва, че освен чрез преки контакти и наблюдени€, колективни€т образ на даден нород може да се изгради и индиректно, чрез получена по различни други пътища информаци€. ясно е, че колкото по-отдалечен, както в териториално отношение, така и в историко-куртурното пространство е даден народ, толкова по-непознат и респективно по-чужд е той. ƒори и днес, когато човечеството разполага с мощни информационни средства, до гол€ма степен народите остават чужди помежду си, независимо дали отношението е положително или отрицателно. «атова и в едини€, и в други€ случай "–азличието продължава да носи в себе си латентна враждебност. ¬ъпреки желанието да в€рваме, че разбираме ƒруги€, че той ни разбира, езиците на разбирателството са несъмнено много по-не€сни, артикулирането на единството - винаги - закъсн€ло спр€мо политиките на различието." ( остова-ѕанайотова 2007).

—ледователно, обобщени€т ментален образ на "други€" се изгражда както от обективни, така и от субективни фактори, които не са в състо€ние да изград€т един напълно реален образ на характеризирани€ обект, но чрез т€х се формира реалното отношение на един народ към друг в даден исторически момент, въз основа на данните, с които той разполага.

*

¬сичко това н€мира €рко отражение в езика, който е изградил свои инструменти, чрез които да изрази, съхрани и предаде народното отношение, мисли и чувства към другите в даден момент. ¬ рол€та си на репрезентатор на своеобразните когнитивни модели, той дава израз на наивната картина на света, част от ко€то е опозици€та "свой ~ чужд" и в частност противопостав€нето ние ~ те. »менно поради това често в езика се съдържат или чрез него се разкриват редица представи, образи, концепти, съдържащи се в колективното съзнание. ¬ една или друга степен те са закрепени за езиковите структури, давайки израз както на мисълта, така и на чувствата. ≈зикът несъмнено е един от основните способи за организаци€ на действителността в човешкото съзнание и поради това формира светогледа на носител€ на съответни€ език. “ова обсто€телство преди всичко об€сн€ва какво означава да принадлежиш към дадена етническа група и нейната лингвокултурна система.

Ќай-често езиковата репрезентаци€ и идентификаци€ на друг народ1 са свързани с етнонимите, които по същество представл€ват лексикализирани термини, всеки от които означава конкретен народ, етнос, племе и т.н., т.е. те репрезентират етническата идентичност. —амоназванието на една етническа общност (ендонимът) или названието, дадено й от други (екзонимът) е първи€т знак, който постав€ границите между различните этнически общности и по който те се обособ€ват в отделни етнически обществени групи. „рез този словесен символ, всеки човек естествено и априори се отъждеств€ва със "своите" и се разграничава от "другите". ѕоследните от сво€ страна безпогрешно го отнас€т към конкретна етническа общност или към "чуждото", според изградените принципи, като същевременно "ќни тоже €вл€ютс€ средством этнической мобилизации, поскольку позвол€ют апеллировать к идее этнической или государственной общности" (ƒжахангир€нц, »ванов,  олотухина 2003-2012). “ова са езиковите средства за съсредоточаване и съхран€ване на информаци€та за другите народи в колективното съзнание. “е съдържат в концентриран вид обобщената характеристика на националната личност на съответни€ народ. ¬ъз основа на обобщените колективни мнени€ за отделните народи се изграждат менталните стереотипи, определ€щи и общоприетото отношение на съответни€ етнос към един или друг народ. “е се експлицират от етнонимите, които от сво€ страна се €в€ват вид езикови стереотипи.

—ами по себе си, като лексикални единици, етнонимите са неутрални в емоционално-експресивно или аксиологическо отношение. “е имат преди всичко денотативна функци€, т.е., подобно на всички лексеми, и те притежават знаков характер, но служат предимно като средство за словесно означаване на съответните народи. “ези названи€ или самоназвани€ са възникнали в далечното минало и често представл€ват етимологическа трудност. ¬ редица речеви ситуации обаче под формата на сравнение или метафора, те израз€ват иронично отношение, хипербола и др.под. “ова означава, че етнонимите притежават тропически потенциал и в случаите, когато той се про€в€ва, те получават допълнителна експресивно-оценъчна конотаци€, а пон€кога изц€ло промен€т значението си. “акива са напр. случаите като: “ой много се е променил - станал е истински англичанин, т.е. СджентълменТ и “ой е гол€м турчин, т.е. С1) ревнивец; 2) твърдоглавец, инатТ, или —лед тази диета ще станеш французойка Сслаба, с из€щна фигураТ. ѕримерите показват, че тези вторични названи€ всъщност са приели функци€та на еталони, на вид м€рка, представена във вид на образ с експресивна обагреност, като конотациите могат да бъдат както с положителна, така и с отрицателна насоченост.

Ќ€кои етноними имат дублети, напр.: евреите са известни и под етнонимите чифути и жидове, румънците се наричат власи, германците са немци, албанците са и арнаути и т.н. “ези имена често са екзоними, т.е. те са дадени от другите народи, които, в една или друга степен, отраз€ват н€каква "екзотична", според другите, т€хна черта. ¬ български език те не са толкова много, както в руски (вж.: —моленский 2008), но въпреки това те са достатъчно, за да не останат незабел€зани. Ќесъмнено при т€х емоционалните и аксиологични конотации се про€в€ват в по-гол€ма степен и обикновено са с пейоративна обагреност. ќще по-емоционално наситени са прозвищата като напр. мамалигари (< рум. mamaligă СкачамакТ) за румънците, шваби за германците, катунари, мангали и др.под. за циганите и т.н., които по принцип са с низход€ща експресивна наситеност. Ќ€кои изследователи ги определ€т като експресивни етноними. ќбобщавайки мнени€та по този въпрос, ј. ». √рищенко твърди, че това са "номинативные единицы с семой СнародТ или Спредставитель народаТ, маркированные как эмоционально-оценочные (при наличии нейтральных литературных синонимов) с широким диапазоном оценки: от возвышенно-поэтической (россы СрусскиеТ, Huns СнемцыТ) до уничижительной (чурка Свыходец из —редней јзииТ, kike СеврейТ). ѕоследние в западной традиции прин€то называть этнофолизмами (ethnophaulisms), этническими кличками (ethnic slurs): <...>.  роме того, дл€ данных единиц примен€ютс€ термины прозвищные этнонимы <...>, пейоративные / экспрессивные псевдоэтнонимы <...>" (√рищенко2007: 40). ≈кспресивно-оценъчните конотации разкриват отношението на даден народ към друг, възникнало както въз основа на неговите ментални характеристики, включващи интелектуалните, духовните и волевите му качества, така и във връзка с външни€ вид на неговите представители, а също и с особености от бита или културата им като ц€ло. Ќа същи€ принцип тези етноними пон€кога участват като компоненти на устойчиви словосъчетани€, като по този начин повишават степента на негативната експресивност.

*

ƒруги механизми, чрез които езикът обикновено предава аксиологичното отношение на един народ към друг, е народното творчество и документалната и художествената литература. Ќе малко данни в това отношение се съдържат и в отделни езикови единици. Ќ€кои черти от тези аксиологични и емоционални характеристики се откриват във фразеологизмите, паремиите и други устойчиви словосъчетани€, които експлицират съществени ментални стереотипи, свързани с отношението към другите народности. —ъхранените в т€х знани€ се съдържат както във вътрешната структура, така и в компонентите, състав€щи лексикалната структура на устойчивите словосъчетани€. “ези езикови формации, които поради широката си известност и употреба, както и заради специфичната им експресивно-оценъчна характеристика, от гледна точка на лингвокултурологи€та се приемат за прецедентни изказвани€, разкриват и съществени езикови стереотипи2 в българската етническа картина на света.

ќбикновено в образа на "другите" се откриват най-вече отрицателните черти (от гледна точка на собствените аксиологически канони), които предизвикват негативно отношение. ѕрави впечатление, че в устойчивите словосъчетани€ също са отразени предимно негативните качества на другите народи, съобразно нормите на българската аксиологична система. ”стойчиви словосъчетани€, в чи€то вътрешна структура е залегнало н€какво положително качество от обобщаващи€ образ на един или друг народ и респективно експлицира положително отношение към него, са спорадични и пон€кога имат регионална употреба. “ова обсто€телство още един път утвърждава, че своето се възприема като нещо по-добро и се противопостав€ на чуждото, което се см€та за по-лошо.

¬ъпреки това, сравн€вайки се с другите и на фона на съставените за т€х характеристики, всеки народ усп€ва да види и своите недостатъци и да се надсмее над себе си, израз€вайки това в друга група устойчиви словосъчетани€, съставени със средствата на неговата езикова система. Ѕългарите също не прав€т изключение.  акво мисл€т за себе си, как се възприемали, мнението им за другите и взаимоотношени€та им с т€х в миналото е обект на изследване в тази работа.

”стойчивите словосъчетани€ б€ха избрани за предмет на изследването, тъй като в т€х най-€рко е отразена експресивната самооценка на българина и оценката му за н€кои от народите, с които той е влизал във взаимоотношени€. ¬ тези устойчиви словосъчетани€ е отразен национали€т мироглед, израз на своето, чрез дистанцирането си от чуждото, а "—воеобразие единиц данной тематической группы состоит в том, что компоненты - названи€ иностранцев €вл€ютс€ семантическим центром €зыковых образований, именно они подвергаютс€ фразеологизации и включаютс€ в сложные семантические процессы" (√еоргиева 1998: 280). „рез т€х най-€сно се реконструират основните черти от представата за чуждата национална личност в съзнанието на българина в един по-стар слой на неговата картина на света, тъй като, макар и да се употреб€ват пон€кога и днес, все пак те са създадени в отдавна отминали времена. “ези прецедентни текстове подкреп€т тезата на ¬. ј. ћаслова, според ко€то "язык <...> путь, по которому мы проникаем не только в современную ментальность нации, но и в воззрени€ древних людей на мир, общество и самих себ€. ќтзвуки давно минувших лет, пережив века, сохран€ютс€ сегодн€ в пословицах, поговорках, фразеологизмах, метафорах, символах культуры и т.д." (ћаслова 2001: 3).

÷елта да се разкрие отношението на българите към другите народи и към себе си се постига предимно чрез методите на когнитивната лингвистика. “ака най-лесно може да се разкрие обобщени€т единен образ на други€ в съзнанието на даден народ, в който се съчетават насто€щи и предишни представи за него, оценки и базиращото се на т€х отношение, съхранено в езиковите формации и употребата им.

*

ќт създаването на Ѕългари€ през 680-681 г. до днес българите са поддържали връзки или са съжителствали с различни народи, но не всички са намерили израз в устойчивите словосъчетани€ или, може би, н€кои от т€х са забравени. Ќай-тесни и дълговременни, естествено, са контактите им с техните съседи - сърбите, гърците, турците и власите, които са предпоставени от териториалната им близост. ¬ продължение на много векове те са били в неразривна връзка и с други народи като евреите, арменците, циганите, албанците, които са мигрирали тук и са формирали свои етнически общности в границите на държавата. —порадични и индиректни контакти българите са поддържали и с другите слав€ни.  онтактите именно с тези народи са намерили по-гол€м или по-малък израз в устойчивите словосъчетани€ в български език. —порадично се споменават и н€кои европейски народи при това в по-ново време, което означава, че за българина през миналитите векове те са били не само чужди, но и изобщо непознати и поради това те не са имали н€какво определено към т€х отношение.

 

1. ƒругите слав€ни - най-близките роднини на българите

≈тническата самоидентификаци€ може да се постигне само в процеса на сравнението с другите народи. Ќесъмнено първи€т признак, по който настъпва разграничението на ние и те, е езикът. Ќе случайно едно от значени€та на думата език в старобългарски е СнародТ. “ой се възприема като обективна даденост, като родилен белег, въз основа на който всеки индивид се причисл€ва към обществото на един или друг "език".  олкото по-близък, по-пон€тен е езикът на другите, толкова по-т€сна и дори размита е разделителната граница при опозици€та свой ~ чужд. “ова е €сно изразено в системата на българските прецедентни изрази, където само спорадично се откриват такива, в чи€то структура участват етноними, означаващи слав€нските народи.

ќблеклото несъмнено е втори€т етнически маркер в миналото (а пон€кога и днес), по който хората се идентифицирали. —тарослав€нски€т израз ѕо облеклото те посрещат - съхранен до днес и при източните слав€ни, е свързан именно с обсто€телството, че по национални€ костюм народите се разграничавали и всъщност взаимно се посрещали според това дали са в при€телски или враждебни отношени€. »звестни различи€ в националните костюми на българите и другите слав€ни съществуват, но те не са обект на присмех. ≈динствено стереотипът на обличане при хърватите е впечатл€вал българите и е предизвиквал т€хното неодобрение, което е отразено в изразите: јй, какъв е арватин! // ”х, какъв хърватин #  акъв ходи като хърватин # ѕовл€къл са като хърватин Снестегнат, развлеченТ.

ћаниерът на поведение е друг съществен признак за разграничението свой ~ чужд в процеса на културни€ диалог. »зграден през вековете, маниерът на поведение на един народ е следствие на комплекс от различни фактори. ѕреди всичко той е подчинен на колективното възпри€тие на света около него, изразено в неговата система от езически и религиозни в€рвани€. ¬ъз основа на т€х са изградени колективните естетически и аксиологически критерии в културната система на даден народ. ¬ това отношение българите €вно не се различавали от другите слав€ни, поради което ги приемали ако не като свои, то поне като много близки до себе си. ≈то защо те не са били обект на присмех. —ъдейки по системата на устойчивите словосъчетани€, единствено към хърватите българите са израз€вали известно негативно отношение. ќсвен представените по-горе, регистрирани са и изразите: –ови като харватин Скогато децата €дат нечисто и ров€тТ # Ћапа като хърватин, в които българинът е отразил неодобрението си към начина, по който те се хран€т. Ќай-веро€тно непри€зънта към хърватите е на конфесионална основа, т.е. породена е от факта, че те се отнас€т към католически€ клон на христи€нската религи€3. “рудно е да се твърди, но все пак не е изключено под етнонима хървати българите да са включвали и другите западни слав€ни, при които католицизмът също е възприет като държавна религи€. “ози факт е определил негативната конотаци€ в етностереотипа хърватин при българите.

”стойчивите словосъчетани€: ѕи€н като казак. # Ќапил се е като руски казак. # Ќар€зах се като казак. # ќт пи€н казак и от тавръс СтрезвенТ турчин господ да те пази, веро€тно са от времето на руско-турските войни, в които обаче казакът не се отъждеств€ва с всички руснаци, а само с една отделна етносоциална група. Ќа казака през това време се противопостав€ всемогъщи€т ƒ€до »ван - обобщени€т образ на руснаците, ласкаво наричани братушки. ¬ този експресивен "етноним" е залегнала надеждата на българина по време на османското робство, че руснаците ще го освобод€т от оковите на игото. » това е породило положителните конотации, съпътстващи етнонимни€ стереотип руснаци. Ќа това отношение не са попречили и заселилите се в българските земи на ќсманската импери€ през 18. в. старообредци, формиращи тук малка етноконфесионална общност (јнастасова 1988: 275).

¬същност едва през втората половина на ’’ в. се €в€ва устойчивото словосъчетание < ато> руска група, израз€ващо насмешка към чувството за колективност у народите от ———–, изразено в това, че се движат компактно. —месени чувства са залегнали в израза –уска машинка, чрез който българинът израз€ва мнението си, че руснаците не държат особено на дизайна при производството на технически средства, а набл€гат на здравината, удобството и сигурността.

» това е всичко. ƒруги изрази, отраз€ващи н€какво отношение на българите към слав€нските народи, не са регистрирани. “ова обсто€телство само по себе си говори, че те ги отнас€т към групата на своите, разбирано в широки€ смисъл на думата. ƒори към сърбите, с които в определени исторически епохи са воювали, българите не са ги приели за чужди. –одовата памет тук €вно оказва своето вли€ние, както и осъзнатата максима, че кръвта вода не става, в ко€то българинът е дълбоко убеден. Ќесъмнено тук е в сила и констатаци€та Ѕрат брата не храни, горко му, който го н€ма. ¬сичко това фактически размива пол€ризаци€та свои ~ чужди и отраз€ва изкристализиралата в житейската практика народна убеденост, че политиците и т€хната политика не могат да нарушат дълбоко залегналите в колективното съзнание ментални стереотипи, изградени въз основа на добрите взаимоотношени€ между народите с генетична връзка още във времената на т€хната общност.

ƒнес в Ѕългари€ живе€т около 15 000 руснаци. “р€бва да се подчертае, че в обхвата на този етноним българите и до днес включват и другите източни слав€ни - украинци и белоруси. ¬се още в колективното съзнание на българина Ѕеларус и ”крайна са неразривна част от –уската федераци€.

*

Ќе така стои въпросът за отношението на българите към другите - неродствените народи, етнически или религиозно чуждите. ќпозиционната дихотоми€ свой ~ чужд при т€х, както и при "религиозно чуждите" е много €рко изразена и полосата на разделителната граница в н€кои случаи е максимално широка.

 

2. “урците - многовековен враг на българите

“урците са най-гол€мата малцинствена етническа група в Ѕългари€ - при пребро€ването през 2001 като такива са се определили 746 664 души. “€ се обособ€ва след освобождението ни от османското владичество. ѕо-компактни групи от турското малцинство са разположени в н€кои североизточни и югоизточни райони на страната.

ƒо нахлуването им на Ѕалкански€ полуостров едва ли тук се е знаело много за турците. Ќо стремителната им военна агресивност веро€тно още в самото начало е пораждала негативни емоции у балканските народи спр€мо турците. —лед окончателното падане на Ѕългари€ под османско иго през 1393-1397 г. между българи и турци се установ€ва трайна пр€ка връзка, ко€то по-късно се израз€ва в съвместното им съжителство не само в границите на ќсманската импери€, но и в н€кои нейни райони, а често и в общи селища, н€кои от които съществуват и до днес. “ова предполага добра възможност да се наблюдават и опознават от непосредствена близост, да откриват общото и най-вече различи€та помежду си.

—ъщевременно неравнопоставените позиции на двата народа в течение на пет века - на българите като поробени и на турците като поробители, естествено предопредел€ враждебни€ характер на техните взаимоотношени€. …ерархическата поставеност на два народа е ситуаци€, при ко€то опозици€та свой ~ чужд намира най-силен израз и максимална пол€ризаци€. ќще повече, когато става въпрос за многовековна продължителност на тези обсто€телства и когато това е свързано с про€ва на високомерие и жестокост от страна на поробител€.

—ведени€та от това време, отраз€ващи различните аспекти във взаимоотношени€та между турци и българи, са съхранени в българската историографи€ и литература. ќбширен отзвук те намират в български€ фолклор. »ндиректно, за турската не само военно-политическа, но и културна инвази€ в Ѕългари€ през петвековното отоманско иго напомн€т и многобройните турцизми в български€ език, значителна част от които са активни и днес.

 олективното отношение на българите към турците, макар и в синтезиран вид, е най-€рко предадено чрез редица устойчиви словосъчетани€ в български€ език. “ези кратки по форма прецедентни текстове, точно отраз€ват непри€зънта на българите към турците. „рез сво€та емоционална наситеност те придават €рка колоритност на негаци€та в характеристиката на турчина, заемащ статуквото на господар, в очите на българина, €в€ващ се в качеството си на слуга.

–азбира се, за всеки народ състо€нието на зависимост е непоносимо. ¬ това отношение и българите не са правили изключение. ѕериода от 1393 до 1878 г. те са приемали не просто като състо€ние на зависимост, а като робство, въпреки че робовладелство на Ѕалканите фактически от много векове преди това не е имало. » до днес сред българите той е попул€рен под названи€та турско иго и турско робство. ‘разеологизирани изрази като: ќт бога сме добре, от турците сме зле, които, несъмнено, в началото се използвали в буквални€ си смисъл, говор€т за това, колко болезнено българите са приемали зависимостта си от ќсманската импери€.

—поред устойчивите словосъчетани€, основното средство за потисничество, което са използвали турците, е силата, по-точно военната си мощ. “ова е очевидно в изрази като: “урска сила - българска невол€. ¬същност прилагането на физическо насилие е една от най-характерните черти в колективни€ образ на турците и най-€рко отраз€ва отношението им към българите: Ѕългаринът е на турчина тъпана. ѕо това си качество те се отличават от другите, не по-малко значими врагове на българите по това време - гърците и духовниците, особен гръцките. “ази конкретизаци€ намира израз в поговорките: “урците със сила, гърците с книга докарали са ни до този хал. # “урчин със сила, поп с молитва, за нас нищо не остана. # “урчин и калугер са двама върли обирници - един със сила, други със молитва.

—имвол на турската сила става турски€т €таган - устойчиво словосъчетание, синоним на турско робство. ”жас е вс€вала турската саб€, с ко€то турците безцеремонно убивали непокорните. ќт това време е останала пословицата ѕокорна главица остра саб€ не сече, където прилагателното турска е заменено с остра. Ќещо повече, отр€заните глави турците забивали на колове и разнас€ли по селата за назидание. “е ги носели с високо вдигнати глави, което €вно показвало колко се гордеели с де€ни€та си. «а високомерието им в тези случаи напомн€ фразеологизмът ƒигнал глава, с€каш че глава носи. // ¬ирнал глава, с€каш глава носи (с който българите се надсмивали на своите сънародници, които имали неоснователно самочувствие и се надцен€вали). —ъщевременно за българина тази ситуаци€ е била безкрайно унизителна, поради което той си пожелавал само: “ъй да ма турска саб€ не порази. ќстротата на турската саб€ се превръща в еталон, който се използва в метафоричните изрази: ∆енски език от турска саб€ по-остър. // ѕо-тежък е зъл език от пет турски саби.

¬исокомерието на турците, изградено въз основа на самочувствието им на господари и пренебрежителното им отношение към българите, изразено в устойчивите словосъчетани€: Ѕългарска глава кофа за катран и Ќа българина мъка дай, им давало основание да ги наказват дори без причина, просто за това, че не са турци, или по-скоро, че не са мюсюлмани, което те също см€тали за свое превъзходство: ѕървио ти кабахат СвинаТ, защото не си турчин <си г€урин>.

¬сичко това дало основание на българите да приемат турчина като символ за лош човек. «атова, когато искали да израз€т колко лош е н€кой, българите използвали сравнени€та: ѕо-лош от турчин. // ќт турчин по-лош. # Ѕез време гост от турчин по-лош. Ќещо повече, въз основа на т€хната жестокост, турците били идентифицирани със зли кучета и вълци: “урчин и куче все /се/ едно е. # јко в гора - вуци, ако в село - турци. // ¬ гори вуци, в село турци. «а българите по това време всички турци са носители на непри€тности: јхмед, ћехмед, се за захмет Снепри€тностТ, но констатаци€та: √олобърдски вуци и радомирски турци по-лоши не биват, показва наличие и на степенуване. ћотиваци€та на тази поговорка днес не е €сна, но би могло да се допусне, че в –адомирско българите са били най-непокорни, поради което и тамошните турци са про€в€вали най-гол€ма жестокост. Ќеобузданата агресивност на турците естествено е предизвиквала страх у техните подчинени. ƒълго време след ќсвобождението продължавал да се използва фразеологизмът: Ќи дават турците Снеоснователна причина н€кой да не направи нещоТ. “ук прозира още и зависимостта на българите от турците, т€хната €рка неравнопоставеност, както и обсто€телството, че за поробените е имало редица забрани. —трахът от турците е изразен и в иронични€ фразеологизъм: ƒа се не карат турците, като го свършим, т.е. всичко тр€бва да се направи така, че турците да н€мат повод да се гнев€т на своите подчинени.

ќсвен военно-политически, български€т народ и икономически е бил зависим от турците. ¬ исторически план е добре проучена и описана сложната и грабителска данъчна система на ќсманската импери€. ¬ устойчивите словосъчетани€ тази ситуаци€ също намира израз, но обикновено в т€х се подчертава, че турците не са единствените "обирници": “урчин и калугер са двама върли обирници - един със сила, други със молитва. # “урчин видиш ли, пари иска; други видиш ли - и той пари. Ќай-жестоки€т от всички данъци, който предизвиквал най-гол€мата трагеди€ на българите по това време - кръвни€т, т.е. вземането на българските деца за елитната еничарска турска войска, е фиксиран във втората част на израза: ƒа ти не знае грък парите, ни па турчин децата. »зобщо ситуаци€та в тези времена e такава, че българите предпочитали да се кри€т от турците: “урчину са не показвай, гръку са не подмазвай., като по този начин засилвали изолаци€та си от т€х.

≈стествено, при подобни враждебни обсто€телства не е възможно два народа да поддържат при€телски отношени€. » въпреки това, изглежда че опити за спри€тел€ване между отделни индивиди от двата народа са правени, но това не давало положителни резултати за българите. ¬ъз основа на опита си те стигнали до извода: Ќа турчин достлукът Спри€телствотоТ му е на кол€но. // Ќа турчина достлука на кол€ното му, т.е. за турците при€телското чувство е непознато, или поне не се про€в€ва по отношение на българите. “ази черта от характера на турците €вно много е впечатл€вала българите, които особено държели на при€телството, което е видно от израза: Ќа турчин дай горчиво кафе, на българин чаша вино и достове Спри€телиТ. “ази констатаци€ определено ги е плашела, което об€сн€ва не само наличието и на други поговорки, отнас€щи се до това качество на турците, но и императивни€ им тон: — турчин дост не ставай! # Ќедей има турчин при€тел! // “урчин при€тел недей има! # “урчин побратим, калугер девер и френк ортак не фак€й! ѕо вс€ка веро€тност в тези изрази е фиксиран болезнени€т опит на българите от лукавството на турците, който превърнали в дидактическа норма и предавали на своите деца. ѕод формата на категорична забрана те не им позвол€вали да общуват отблизо с турците, защото на т€х не можело да се в€рва: Ќа вакоф и на турчин не ветуай. ƒори не бивало да им се обещава каквото и да е, тъй като са злопаметни. ¬ъв връзка с това българинът назидателно съветвал: Ќа турчин и на калугер не се вричай за нищо, ако щеш да си мирен. # Ќа калугер милостин€ и на турчин оно вречи, не забрав€, което означава, че ако обещанието не се изпълн€вало, то българинът бивал жестоко наказан.

Ќа пръв поглед паремиите: “урчин не €два баница, ако българина не €де лайнца СлайноТ и ƒор не €де христи€нина ланца СлайнаТ, турчин не €де халва. // ƒур не €дит рис€нин лан€ - турчин не €дит алва, фиксират склонността на българина и христи€ните изобщо към предателство. —вързвайки ги обаче с паремиите в горни€ абзац, става €сно, че краткотрайното "при€телство" на турците е било свързано с извличане на важна за турските власти информаци€. ¬еро€тно след получаването на нужните сведени€, турчинът прекрат€вал "при€телството". явно, най-лукави в това отношение са били старите турци, натрупали през годините опит, за което съдим по поговорката —тар турчин талим (а.-т. talim Сучение, обучениеТ) не учи и най-вече по първата част на посланието: ѕази са от стар турчин и от млад българин. Ћукавството, хитростта на турците е регистрирана и в израза: “урците с памук бръснат чел€ка.

ѕол€ризаци€та в отношени€та между турци и българи се засилва от още един съществен фактор. «авоевателите, завладели за сравнително късо време територи€та на българската държава, пристигат със сво€та култура, непозната на Ѕалканите и в ≈вропа. ѕреди всичко те принадлежат към исл€мската религи€ - конфеси€, за ко€то български€т народ първоначално нищо или почти нищо не знае, както и за самите турци. «а средновековието това е от изключително значение, тъй като религи€та определ€ основните нормативни пунктове в аксиологичната система на народа, въз основа на ко€то се регулират мирогледа, нравите, обичаите на съответната народност и се оформ€ облика на етнонационалната личност. —ледователно при нахлуването на турците на Ѕалканите се извършва сблъсък не само на две конфесии, но и на цели, съвършено различни, етнолингвокултурни системи. “ова обсто€телство веро€тно е предизвикало културен шок у българите. ≈кстремалната среща с този народ, който изпов€два непозната в€ра, говори непон€тен език, със странните за европейските народи особености на материалната и духовната си култура и, освен всичко, притежаващ огромна военна сила, несъмнено в началото е предизвиквала ужас у българите. ¬сичко това отдалечава още повече полюсите в опозици€та свой ~ чужд при българите и турците и увеличава размерите на барикадата между т€х. ѕри тази ситуаци€ и едните, и другите не про€в€ват толерантност по отношение на религиите си и взаимно се определ€т за безверници. “урците наричат христи€ните г€ури, а българите от сво€ страна твърд€т: “урчин в€ра н€ма. # “урчин в€ра има ли? // “урчин в€ра н€ма ли? или ако все пак € има, то: “урците са куча в€ра. ƒори и по-късно, когато започва доброволното или, по-често насилствено исл€мизиране, българите продължават да про€в€ват сво€та непри€зън към мохамеданството. ѕриели в една или друга степен политическата и икономическата си зависимост, веро€тността от приемането на турската в€ра е вс€вало ужас у българите, поради което те искрено се молели: “око турска в€ра да не в€рвам. # “око да са не клан€м, дето турци са клан€т. Ќегативното отношение към мюсюлманството е изразено и в пословицата: √€ура ейлик, шейтана кандил СЌа г€урина добро <да направим>, на д€вола кандило <да запалим>Т, където без съмнение шейтан Сд€волТ е метафоричен образ на турчина. «а засилване степента на негаци€ са използвани турски думи. «аради възприемането на полумесеца за турски символ, българите започват да пренебрегват старите си езически схващани€ за луната като сестра или брат на слънцето, ко€то преди това обожеств€вали4. Ќюанс на по детски наивна обида се долав€ в твърдението им: ћесечината - турска помощница.

 онфесионалното противопостав€не в случа€ има огромно значение за български€ народ. ѕо принцип общото вероизповедание допринас€ за по-лесното сливане на два етноса както в генетично, така и в лингвокултурно отношение, а пет века са напълно достатъчни за подобен процес, дори ако съответните народи изпов€дват различни религии, както е в наши€ случай. “ози най-съществен диференциращ фактор засилва изолаци€та между двата народа, благодарение на което българите усп€ват да съхран€т сво€та етническа и лингвокултурна идентичност.

— течение на времето обаче българите постепенно опознавали сво€ враг-господар.  ато съществена черта от характеристиката на колективни€ образ на турците, те изтъкват т€хната упоритост, неотстъпчивостта им. ‘разеологизмът турски инат е в употреба и днес. —леда от онова време е и фразеологичната единица гол€м турчин (в изрази като напр.: “ой е гол€м турчин), ко€то означава, че човекът, към когото се отнас€, освен инат, притежава и други негативни черти в характера си - жестокост, ревност, строгост, сприхавост и др.под., които турците израз€вали дори по отношение на жените си. ѕодобна е вътрешната структура и на фразеологизма Ќос€ чалма на главата си Сконсервативен съм в отношени€та със съпругата миТ. ¬същност тези устойчиви словосъчетани€ са обобщен израз на негативното отношение на българина към негови€ основен враг по това време. “ой се възприема изц€ло като отрицателен образ, който в никой случай не е и не може да бъде обект на подражание.

ѕознани€та за турците давали възможност на българите да откриват начини за борба срещу т€х. “ърсейки непрекъснато разликите между себе си и другите, българинът разбира, че исл€мът забран€ва алкохола, поради което турците предпочитали кафето, което е видно в поговорката: Ќа турчин дай горчиво кафе, на българин чаша вино и достове Спри€телиТ. «атова те н€мали опит в пиенето на спиртни напитки и бързо се напивали. » така българите започнали да използват раки€та като оръжие. “е искали и, веро€тно, търсели начини да застав€т турците да се пристраст€т към не€, защото така, те ставали грешници. —ъобразно менталността в тази епоха, българите см€тали това за едно от жестоките си отмъщени€. ¬€рвайки в силата на клетвата, те наивно (от днешна гледна точка) съветвали:  ълни турчина да пропие раки€. # јко та е €д на турчин, кълни го да пропие раки€. // яд ли та е на турчин, моли бога да пропие раки€. # »скаш ли на турчин злото, благослав€й го да пропие, защото, освен че ставал грешник, когато е трезвен, турчинът е свиреп: ќт пи€н казак и от тавръс СтрезвенТ турчин господ да те пази, а в пи€но състо€ние е "обезоръжен", т.е. бивал безсилен и тогава българите си позвол€вали €вно да се подиграват с него: ѕи€н турчин - б€сна свин€, ой  оладе, мой  оладе. // ќй  оледо, мой  оледо, пи€н турчин - б€сна свин€5. ѕи€ни€т турчин бил не само смешен, но и жалък: ўе го стъпчи като пи€н турчин лайното си. »зглежда в такива случаи българите изпитвали н€какво морално удовлетворение.

 олкото повече опознавали турците, толкова по-малко българите се страхували от т€х и започнали да им се подиграват. ¬ пословицата: “урски €сак (т. yasak СзабранаТ) ден и до пладне държи е фиксирана една съществена черта от колективни€ образ на този чужденец - непосто€нството. “ова му качество е давало възможност на българина да не спазва стриктно турските заповеди. Ќещо повече: турците са жестоки и силни, но не са смели:  елевите турци първи са юнаци. —тепента на т€хната страхливост още по-€рко е осм€на в поговорката: “урчино, кукурчино, недей ходи у дома, че имами лош петел. ¬същност вътрешната структура на тази пословица вече не е много €сна, но т€ определено израз€ва друго негативно качество на турците, от което българите се възползвали.

 ъм характеристиката на турците българите добавили мързела им: Ќа турците вървежа да избикал€т мъчнежа, склонността им към веселби, пируване, удоволстви€: Ќа турците гидиша Сотиване, работа, дейностТ да си гледат джюмбюша. # “урчинът гледа три работи: гърбът си, гърлото си и кефът си. „ревоугодничеството на турците е изразено в твърдението: ” турчин се наiаш, у бугарин се напи. ѕо време на гул€ите те не представл€ват опасност за другите народности и дори про€в€ват снизходителност към т€х: ƒа €дат агите, да са сме€т циганите. Ќо през време на мохамеданските пости, когато н€ма право да €де и пие до насита, турчинът е сърдит, €досан и дори страшен:  исел като турчин през рамазан. // “ерекели€ Стереки€ - лют, кисел, пристрастенТ като рамазанли€ турчин. Ќа познани€та върху религиозните обичаи на турците е подчинено и сравнението: —еди като р€зан турчин, в което от една страна е изтъкнат социализиращи€т обред обр€зване, а от друга - характерни€т за турците мързел. —поред българите, със склонността на турците към разгулен начин на живот е свързано и многоженството им: «абогатее ли турчин, жена си зима, а българина - къща прави. // “урчин като забогатее - жена зима, а българин - къща прави. //  ога турчин пробол€рее - жени зема, а българин - къщ€ прави., което за моногамните българи (и другите христи€ни) също е неприемливо; то стои извън неговите морални норми, поради което се осмива. »ндиректно тези устойчиви словосъчетани€ израз€ват самочувствието на българина като по-умен от турчина6.

ѕрисмех у българите предизвиквали и други турски обичаи, отнас€щи се към техни€ бит. ¬ редица случаи, през погледа на българите, турците дори изглеждали като глупаци, което им давало основание да се подиграват с т€х: “урците с кола зайци лов€т. // “урчино със кола зайци лове. // — кола зайци лов€т (за турците). #  ато н€ма кокошка, турчину и сврака €ваш. ќще по-глупави в очите на българите изглеждали туркините, което €сно е изразено чрез алогичността в следващи€ прецедентен текст: “урчин просо купува, кадъна му хортува: "ўо ти й, аго, това просо, малко ли си н€мами, пълно гърне до гърло, н€ма вътре ни зърно". ”бедени в презумпци€та, че турците са глупави, българите се опитвали да ги надхитр€т, когато това е било възможно. „аст от българите знаели турски - въведен като основен език в импери€та, но често на пазара, когато са се провин€вали, твърдели, че не разбират и така се спас€вали от наказание: “урски не знам и стовните не дам7. “ова е бил един от способите им за самозащита. ƒаже когато били добре, българите се престрували пред турците и им се оплаквали. »менно това се открива в израза: Ќа турчин поплачи се, на при€тел пофали се, където, отново чрез дидактичен тон, е подчертано, че турчинът не иска българинът да е добре, а когато е зле ,би могъл да про€ви снизхождение. ƒори в такива фразеологизми като: «наете ли какво чудо станало? -  ади€та са потурчил. // ѕотурчил са пашата Снищо не е станало, нищо новоТ # ’ахамбаши€та станал чифутин Снищо не е станало (тъй като това не е възможно)Т # ѕрокопсал като турски цар на самар Сне е усп€л, нe e сполучилТ, които с€каш израз€ват неутрално отношение към турците, се улав€ пренебрежение към т€х. »ндиректно те ни подсказват отношението на българите към турците: "ƒа, властта, силата е в ръцете им, но не са по-умни от нас, те са глупави и смешни". ѕрезрение към т€х и чувство на превъзходство у българина прозира в израза: “урците го не щат и ний го не саками, т.е. Сние не сме по-лоши от турцитеТ. ¬ъз основа на своите наблюдени€ и сравн€вайки се с другите, българинът стига до извода, че той сами€т е далеч по-достоен не само от турчина, но и от персиеца: “урчин и аджемин (аджемии) (acem ар.-тур. СперсиецТ) - едно лайно раздвоено. “ова е отразено и в други фразеологизми, представени по-долу.

ѕротивопостав€нето свое ~ чуждо се открива и в редица други случаи, свързани с нравите и обичаите на двата народа. —пецифични€т за турците начин на с€дане с кръстосани крака, фиксиран в клетвата ¬ъв гърне турски да седне, определено е впечатл€вал българите. Ќаблюдавайки турците и сравн€вайки ги със себе си, те са забел€зали и различи€та в двете кухни, напр.: “урците трахана8, а българите кубус (?)9 и сланина Свсеки си има предпочитаниеТ. # “урците кажат: "“архана е", а българите: " убус и сланина" Су всеки свое вижданеТ.

¬ъншни€т образ на турчина е слабо засегнат в системата на българските устойчиви словосъчетани€. ѕри това се изтъкват само н€кои части от облеклото му.  ато най-характерен материален етнически белег се определ€т специфичните за турците шапки и на първо м€сто чалмата, ко€то носели техните ходжи - ј чалма, а турчин. ѕо този признак българите им дали пр€кора чалмари. Ќосенето на чалма е признак и на потурчените българи, които се големеели. “е били обект на присмех от сънародниците им:  ога турчин, кога чалма?. ƒругата шапка, характерна за импери€та, е фесът, който носели и българските големци, а и такива, които се големеели без основание, поради което също им се присмивали: √ол€м фес, ама празен Сза глупак, който се големееТ # Ќе е у феса, а у свеса Сн€ма значение дали си турчин, а дали си разуменТ # ўе ми накриви феса Снищо н€ма да ми направи, н€ма да ми навредиТ # –азправ€й на феса ми Сне ти в€рвамТ и др. «аради зелената униформа на войската им, българите им се надсмивали на турците, давайки им други обидни пр€кори, зелен гущер, зелено парцалче или просто зелените, н€кои от които са съхранени в изразите: «елените (турците) с памук бръснат чел€ка # ўе плачем за зелено парцалче - т.е. за турците. “ези прозвища се използвали в н€кои райони като експресивни етноними. Ќай-впечатл€ващата дреха на турската жена била фереджето. » днес се използват изрази като: ўе си сложа фередже // ƒа не искаш да си сложа /сложи/ фередже, отправени към ревнив мъж или н€кой по-консервативен човек. Ѕедните турци също носели цървули, но за разлика от нашите, които са от свинска кожа, техните били от кучешка: ѕотурчила са ћара да не носи свински цървули, а т€ обула кучешки, което също е повод за подцен€ване и отричане на всичко турско. ѕо този начин също се подчертава отличието, както и това, че своето е по-добро, има по-висока стойност от чуждото. ¬еро€тно в началото са били странни и други части от облеклото на турците, но н€кои от т€х по-късно българинът сам възприел заедно с техните названи€, напр.: аба - ¬иж му ума, та му крой аба. # Ћай на аба и т.н.

ќпознали врага си, българите придобиват самочувствие и нивото на моралната борба срещу него постепенно преминава във физическа. ¬ отмъщението си българите не били по-снизходителни към турците. “е започнали да про€в€ват същата жестокост. »ма ли бугарин инсаф С1) справедливост, безпристрастие; 2) съвестност, съчувствие, милосърдие, състраданиеТ, преповтар€ли българите констатаци€та на турците за т€х. ¬заимната омраза все повече ожесточавала противоборството. ¬раждата стига до степен "на живот и смърт", индиректно изразена във фразеологизма —пи като заклан турчин Сспи дълбок сънТ. „е българинът определено е желаел дори смъртта на турците, напомн€ съхранени€т до днес фразеологизъм ƒа спи зло под камък Сда не се случва нищо лошоТ, където под зло се разбирало Стурчин, турциТ. ¬ онези времена той звучал като клетва, с ко€то българите израз€вали своето искрено желание турците не само да умрат, но и да бъдат заровени така, че даже духът им да не може да излезе. ћотиваци€та на това желание разкрива изразът: јко турчин загине, були либе не гине, т.е. ако турските мъже умрат, българските ще живе€т.

—ъщевременно българите са откривали и н€кои положителни качества у турците. » до днес например, в Ћомско се използва сравнението: „иста като туркин€ или ѕри не€ е чисто като при туркин€, където се изтъква любовта към чистота и красотата на турската жена, т.е. за българина туркин€та е образец за чистоплътна жена. Ќав€рно е имало и много други устойчиви словосъчетани€, които са отраз€вали положителни черти от колективни€ образ на турчина, които не са регистрирани и вече са безследно изчезнали. “ова об€сн€ва и обсто€телството, че по оценъчната скала на българите турците не сто€т на най-ниската степен. — по-гол€мо презрение те се отнас€ли към циганите: ѕо-добре да те ритне турчин със здрав цървул, а не циганин със съдран. „рез отрицанието във фразеологизмите: —еки турчин не е за везир и јко се турчиш, барем кадиiа да станеш, а не пъдар!, всъщност българинът подчертава, че и сред турците има както недостойни, така и достойни за уважение хора. »де€та, че н€ма особена разлика в чисто човешки план между турците (в случа€ по-скоро мюсюлманите) и г€урите (т.е. христи€ните) се улав€ и във фразеологизма ƒа се турчиш ли, да се кавуриш ли Сизраз, отправ€н към този, който е причинил вреда на другТ.

ќсвен всичко това, оказва се, че и турците от сво€ страна не са оцен€вали българите като най-низши. Ќе към българите, а към циганите и те про€в€вали най-гол€мата си жестокост и пренебрежение. ќсобено страшни са били бирниците, които събирали данъци от циганите. ќт т€х и българи и цигани се страхували повече, отколкото от висшите турски чиновници и от султана дори: јко е ага, цигански харачер не е, €!, т.е. "Ќе е като цигански харачер страшен, и аз не съм като циганин, че да ме е толкова страх от него. ћного се приказва за произволите на циганските харачери и за големи€ страх на циганите от т€х. ƒо къде 1840 г. харачите на циганите ги закупуваха и ги бер€ха особено н€кои аги, които злоупотреб€ваха и измъчваха вс€как горките цигани. ƒо началото на издихающето столетие така е било и с българите" (—лавейков 1954: 93) // јко е цар, цигански харачер не е, €! # –азхожда се като цигански хараччи€, докле още не е събрал харача. # ѕробо€л като цигански харачерин. # ѕерчи са като цигански араччи€. # Ћежи като цигански хараччи€.

«а това, че не всичко чуждо е непременно лошо, че врагът може да е притежател и на положителни качества, говор€т различни фактори и най-вече вли€нието на турската култура върху българската. ћногобройните термини или т.нар. културни заемки, €рко отраз€ват една друга картина, а именно, че българите не само са оцен€вали, но и са възприемали това, което са см€тали за положително у своите врагове.

» все пак - и днес, в моментите, когато се сблъскват с про€ва на н€каква несправедливост, безнаказано своеволие (напр., от страна местните и други управници; хулигански про€ви и др.под. ситуации) и други негативни обществени €влени€, българите възкликват: ѕо-лошо от турско! // ќт турско по-лошо! - така накратко те характеризират трудното си житейско състо€ние през петте века на турското владичество.

ќт друга страна, още в онези времена българинът съзнавал, че за това били виновни не само турците. ¬ определен момент в съюз с т€х влизат татарите и черкезите. ѕрави впечатление обаче, че освен: Ѕ€гайте змии и гущери, че идат татари да ви мер€т с кантари Стака викат на Ѕлаговец, когато пъд€т змиите и гущеритеТ, други прецедентни текстове, отнас€щи се към тези етнически групи не са регистрирани. “ова доказва, че те били причисл€вани към турците.  ъм т€х естествено се отнас€ли и турските банди на даалиите и кърджалиите, за които откриваме само един фразеологизъм: Ќападаме като кърджалии, а също и еничарите, които, както е известно, не са етнически турци.

ќсобено силна непри€зън обаче изпитвали българите по това време към гърците. Ќ€кои от горе изнесените прецедентни изказвани€ показват, че те ограбвали българите заедно с турците. Ќо много по-страшна в случа€ била духовната зависимост от гръцката църква, под чи€то патриарши€ се намирала българската църква. ј създадените по-късно гръцки училища безпреп€тствено привличали и погърчвали българската младеж. –едица паремии и фразеологизми като: “урците със сила, гърците с книга докарали са ни до този хал. # ¬ конаците турци владе€т, а в черквите гърци вире€т. # ѕо-харно да си от турчин измучен, а не от гръка изучен., и много други, подробно разгледани по-долу и в самосто€телна стати€ (Ѕарболова2006: 727-732), €сно отраз€ват осъзнати€ от българите стремеж на гърците да ги погърчат чрез сво€та духовна култура. “ова обсто€телство об€сн€ва защо до гол€ма степен българите изпитвали към т€х по-гол€ма нетърпимост отколкото към турците.

∆ивота на български€ народ усложн€вали и н€кои социални групи сред българското общество. ќсвен онези от чорбаджиите, които били в съюз с турците, особена непри€зън предизвиквали потурчилите се доброволно сънародници, за което напомн€т устойчивите словосъчетани€:  уга стана турчин, куга зави чалма! // ќткоа стана турчин, откоа върза чалма? //  ога турчин стана и чалма съдрана. Ќа свой ред и част от българските духовници - попове, калугери и т.н., също допринас€ли за "този хал": “урчин със сила, поп с молитва, за нас нищо не остана. # “урчин и калугер са двама върли обирници - един със сила, други със молитва. # Ќа калугер милостин€ и на турчин оно вречи, не забрав€. Ќещо повече, техните деца най-лесно ставали вероотстъпници: ѕопски син най-лесно са турчи.

*

ѕетвековната ситуаци€ на зависимост и най-вече на общуване с поробителите не може да се забрави лесно и бързо. —леди от това време са и н€кои от изнесените устойчиви словосъчетани€, които продължавали да се използват още известно време след ќсвобождението. “акъв е например фразеологизмът: ¬ърви ми напред като турски рамазан Сне ми вървиТ. ј изразът “урците за 500 години научиха да из€дът на камилата палдъма, а българите за пет години ще погълнат камилата със самар€, чрез който българинът се самоиронизира и показва осъзнатата про€ва на алчността си (€вно, по времето на първоначалното натрупване на капитали), най-веро€тно е създаден след ќсвобождението. “акъв е и фразеологизмът јко ще и турско да стане Снепременно на вс€ка цена ще направ€ това, което съм намислилТ, който същевременно израз€ва представата на българина за възможно най-лошото нещо, което би могло да се случи с народа му.

≈диници обаче от изнесените устойчиви словосъчетани€ се употреб€ват до днес. —ред най-попул€рните са: ћинава като през турски гробища Сбезцеремонно, невнимателноТ или ћинава като покрай турски гробища Сбез внимание, с безразличие, без да забележи нещо или н€когоТ # ќтивам на турската бан€ СникъдеТ #  огато свин€ влезе в джами€ СникогаТ. ƒруги са променили семантиката си като напр.: ’од€ по ален фес, който първоначално е означавал Св€рвам, довер€вам се или се подмазвам на турчинТ, а днес - Сне си гледам работата, шл€€ се, губ€ си времето и не се притесн€вамТ, а трети вече наред със семантичните, търп€т и структурни променени: ‘ир€ зайци с араба. С1. върша работата си с хитрост; 2. не знам какво да прав€, чуд€ се какво да прав€Т, чийто първообраз е изразът: “урците с кола зайци лов€т Стурците са глупавиТ и т.н. ¬ една или друга степен у т€х прозира н€каква негативна експресивна оценъчност, с ко€то са били натоварени. ƒнес обаче те по-скоро израз€ват избледнели, размити спомени от културата на турците в колективната памет на българина, известни познани€ за нравите и обичаите на този народ, с който са били принудени да съжителстват в продължение на много векове.

ќт друга страна, повечето от представените тук устойчиви словосъчетани€ първоначално се употреб€вали в буквални€ си смисъл. ѕоради това чертите от колективни€ портрет на националната личност на турците и отношението на българите към т€х са експлицирани предимно в повърхностната структура на прецедентните изрази и лесно се извличат. — течение на времето обаче н€кои от т€х са променили семантиката си или са приели допълнителни семантични нюанси. » именно тези, при които се е формирала вътрешна структура, са се съхранили до днес. ќстаналите загубват сво€ смисъл и стават излишни. —ъществена причина за това е пром€ната в обществено-политическата ситуаци€ на българите и преди всичко частичното освобождение, а впоследствие и придобиването на независимостта на Ѕългари€ от ќсманската импери€.

¬ремената са се променили, взаимоотношени€та с останалите в Ѕългари€ турци, чиито наследници днес представл€ват значителна част от гражданите на страната, също са на друго ниво. » въпреки че границата между свое и чуждо, Ќие и “е, свързана с презумпци€та, че “е не са като нас, “е са други и т.н., не е изчезнала, все пак т€ е значително размита. ≈динствено конфесионалните различи€ поддържат дистанци€та между двата етноса, въпреки че и в това отношение консервативността е намал€ла както при христи€ните, така и при мюсюлманите. “ова предизвиква и про€вата на една изключителна религиозна толерантност, ко€то €рко се израз€ва при съвместното строене на джамии и черкви. ƒвата народа вече не се възприемат като смъртни врагове и живе€т в мир. ¬същност сближаването на народните маси е започнало още по време на “урската импери€, когато и едните, и другите са понас€ли тирани€та на имащите власт и богатство. ≈дно от най-€рките свидетелства за това е организираното в началото на 15. в. от турски€ писател, философ и общественик Ѕедредин —имави въстание против ¬исоката порта, един от районите на което е ƒобруджа. ј днес отношени€та между българи и турци се изостр€т само тогава, когато политиците създават екстремни ситуации, чрез които се подклажда огън€ на враждата. ѕо-характерни обаче са случаите, при които турците и българите взаимно си помагат в ежедневието. “е заедно празнуват религиозните си празници, сподел€т всеобщи радости и несгоди.

”стойчивите словосъчетани€ обаче съдържат и съхран€ват елементи от народната памет, фиксират онези най-€рки моменти, чрез ко€то ние можем да изведем ретроспективни€ образ на турчина от гледна точка на българина от епохата на ќсманската импери€ и нашите взаимоотношени€ с него по това време.  ато обобщение се налага изводът, че взаимоотношени€та между българите и турците в миналото имат политически и религиозен характер, а в чисто етнически аспект би могло да се приеме, че те се определ€т в рамките на добросъседското съжителство, особено през ’’ век. » въпреки това, когато българинът спомене етнонима турчин, основното значение Счлен на турската етническа общностТ в съзнанието му все още, волно или неволно, се придружава от негативни конотации. ћакар и значително избледнели през последните десетилети€ вследствие на историческите промени, те поддържат основните рамки на стереотипното отношение, което в определени моменти се съжив€ва и затрудн€ва комуникаци€та. «атова в българската картина на света концептът "турчин" все още е в сиви краски, които израз€ват отрицателна емоционална оценка.

 

3. √ърците - по-лоши и от турците

ѕреките контакти между българи и гърци датират от момента на стъпването на слав€нските племена и прабългарите на Ѕалкански€ полуостров.  акто е известно от истори€та, те се осъществ€ват предимно чрез поредица от войни между ¬изанти€ и новосъздадената българска държава в продължение на многовековен период. “ова обуслав€ оформилите се враждебни взаимоотношени€, които особено се засилват след падането на Ѕългари€ под византийско робство. Ќепрекъснати€т стремеж на гръцкото духовенство към господство над българската черква, въз основа на общата им конфесионална принадлежност, поддържат враждебни€ характер на техните взаимоотношени€ и по време на ќсманската импери€, в чиито граници попадат както тогавашната ¬изанти€, така и Ѕългари€. Ќестихващата омраза на българите към гръцкото духовенство, продължила до кра€ на Ѕългарското възраждане, се пренас€ и върху гръцки€ народ.

“райното негативно отношение на българите към гърците през тези периоди е намерило отражение в редица фразеологизми и паремии, регистрирани в трудовете на нашите възрожденци. —ега те ни дават възможност да надникнем в истори€та и да се опитаме да реставрираме представата на българите за гърците до кра€ на XIX век.

ѕреди това обаче тр€бва да отбележим, че освен с етнонима гърци (< γραικός), този народ е известен в литературата и с названието елини (< гр. έλληνες), както те сами се наричат. “ози ендоним обаче се свързва предимно с гърците от антични€ период. ѕрез ранното средновековие приемат етнонима ромеи (< нгр. ροωμηός,ροωμιός), с който се означава т€хната принадлежност към –имската импери€. ѕо-късно, когато »зточната част на –имската импери€ се отдел€ под названието ¬изанти€ и като основни нейни жители, те биват назовавани и византийци. «а обикновени€ българин обаче техни€т идентификационен словесен знак винаги е бил и си остава етнонимът гърци // гръци // грьци. «атова (с незначителни изключени€) само той се използва в прецедентните изрази.

» така, от устойчивите словосъчетани€ разбираме, че за българите гърците са преди всичко народ с толкова лош нрав, че: ƒето стъпи грък, трева не никне. ѕоради това те ги сравн€ват с едно от най-хищните животни в региона - вълка: √рък като вълк. # Ѕог да пази от влашки вълци и от беломорски гърци! # ¬ гората вълци, а в града гърци. “ази непри€зън българинът изпитвал най-вече към представителите на гръцкото духовенство, които по време на ќсманската импери€ си присвоили правото да владе€т и управл€ват българската черква. “ака Ѕългари€ се оказва под двойно робство: ¬ конаците турци владе€т, а в черквите гърци вире€т. Ѕългарите добре са разбирали, че “урците със сила, гърците с книга докарали са ни до този хал. Ќо духовното робство се оказало по-тежко от политико-икономическото: ѕо-харно да си от турчин измучен, а не от гръка изучен. «атова, освен с вълците (¬ гората вълци, в черквата гърци), българите оприличавали гръцките свещеници с най-гол€мото възможно бедствие за онези времена - болестта чума, ко€то, според народни€ мироглед, е един от най-страшните демонични образи: „ерна чума и гръцки калугер - двоица брат€.

»звестно е, че Ѕългари€ приема в€рата си от ¬изанти€, поради което двете държави конфесионално принадлежат към православни€ христи€нски клон. ¬ъпреки това за българите синоним на грък става миша в€ра. “ова едва ли се дължи на наличието на н€кои различи€ в ритуалите и обредите. ѕо веро€тно е свързано с колективното мнение на българите, че хора, които не почитат десетте божи заповеди, не могат да са поклонници на ’ристос. —ледователно според т€х гърците са езичници, неверници, които се преструват на христи€ни.

Ќай-съществената конкретна черта от обобщаващи€ образ на гърците е способността им умело да лъжат. Ќещо повече, българите см€тали, че в това отношение те многократно превъзхождали циганите, които и днес се приемат за най-големите лъжци: √рък циганина надлъгва. # √рък лъже за девет циганина. # ќт гръцка лъжа и циганинът се плаши. # √рък лъже и сам си в€ра хваща. // √рък като лъже и сам в€ра си хваща. «атова, когато н€кой много лъже, българите казвали: ѕосвали, гръче! или Ћъжи, гърче, и свести се! ј лъжата, както е известно, е грубо нарушение на една от десетте божи заповеди.

ќсвен изкусни лъжци гърците са и хитри. ¬еро€тно това им качество са имали предвид българите, когато са казвали: ƒошел като грък на куп€. или ќтишел като обран грък на куп€. и Ѕрътви си (Ћомоти се; ќдумва са) като обран грък на куп€ Сбез пари е, а иска да купуваТ. “€хната хитрост, съчетана с алчност и скъперничество, €сно са експлицирани в: ƒа ти не знае грък парите, ни па турчин децата.

 ъм тези качества в характеристиката си за гърците българинът е прибавил и лицемерието: √ърците са минали още и през кучето през червата. # —ит вълк и побългарен гърк да ги не в€рваш. “ова качество на характера притежават дори гръцките девици, които българинът иронизира в поговорката √ръцките моми вино не пи€т, из кюшетата със шишетата, под чадърите със гънгалите. Ћицемерието и лукавството на гърците пр€ко е изразено и в една народна песен:

–ано в недел€ стани,
верно се богу моли,
войската, синко, собери.
<....>
и от никой се не бой,
само от гърци лукави,
лукави, още издатци.

¬сичко това е давало основание на българите да се страхуват от гърците като от напаст божи€. «атова те си пожелавали: ƒа те пази √оспод от кон отзад, от вол отпред, а от грък отвред. # ќт сит влък и от стар грък √оспод да те пази. явна омраза към този народ израз€ва една от молбите на българите към бога, според ко€то те искрено желаели той да унищожи гърците: Ѕоже, наспори, всички гърци разтури, само един остави и него козар направи! // Ѕоже, наспори, всички гърци разпори, само един остави и него пъдар направи! Ќо още по-страшни и от турците дори, €вно, са били потурчените гърци, което е подчертано в молбата: ѕази, Ѕоже, от грък потурчен, от лисица калугерка и от магаре градинар.

¬исокомерието е друга негативна черта на гърците, впечатлила българите. ¬ поговорките: √ърците са като крастава коза: колкото € чука градът, толкова повече си вири опашката. и √ърците ги съсипва салтанатът, <а българите инатът> е фиксиран стремежът им към неразумен разкош. Ќо високомерието и националното самочувствие на гърците, изградено въз основа на величието им в античността и превъзходството им над другите народи по време на ¬изантийската импери€, българите приемали с ирони€: ѕробила му са шапката от ум Сза грък, който се хвали, че е уменТ.

—трахът на българите от гърците не им е пречил да се отнас€т с насмешка, пренебрежение и дори груба подигравка към т€х и различни моменти от техните нрави и обичаи: √рачи като грък над зми€. # —иромах хаджи€, дрипав грък и гръчава свин€ едно е. # √ърците сторили биволското лайно на чер хайвер, а цървулите на българите - на ахтопод и ги изели. # √рък като мре, доде не каже чироз, не издъхва. # √рък кога се роди, доде не каже чироз, не го кръщават. Ќегативното аксиологично отношение към гърците българите израз€вали и в най-безобидни шеговити подхвърл€ни€: јз не ща попа, че тропа, не ща си гръка, че хърка и не ща влаха, че маха. # √ръцки кола Сстранно нещоТ и ƒа направим, да намажим гръцките кола. (—поред ѕ. –. —лавейков: "«ащото гърците н€мат кола, то заемането на вс€ко странно положение наричат гръцки кола.") или в закани като: ўе ти кажа аз тебе как се бръсне грък на припек! “ова е видно и от етнонима баламо, с който циганите означавали гърците, а българите го приели под облика балама и със значение Снаивен, глупав човекТ (Ѕ≈– 1: 28).

— гол€ма непри€зън се отнас€ли българите и към своите сънародници, които се погърчвали, подражавали им или поддържали близки отношени€ с т€х заради н€каква изгода: ѕази, боже, от погърчен и от потурчен. # —елото не е гръцко, ала е гърчаво. # ќбл€къл гръцки гащи като оцетар10. # ƒал си дъщер€та, ушили му калим€вка Сза отношени€та на гръцките владици с българските поповеТ.

¬ъз основа на силно изразеното негативно отношение и сравнението с другите народи, българинът стигнал до дидактически€ извод: ” чифутин пий вино, не спи; у ерменец пий, не €ж; у турчин пий кафе и чибук, вино не пий; у арнаутин пий и €ж, на път с него не ходи; а у грък нищо не прави. който категорично показва, че българите са изпитвали много по-гол€ма непри€зън към гърците отколкото към турците - техните петвековни поробители.

ќсвен изключително отрицателното емоционално-експресивно отношение на българите към гърците през миналите векове, в представените устойчиви словосъчетани€ са отразени и качествата (като лъжа, хитрост, лицемерие, ласкателство, високомерие), които, подчин€вайки се на христи€нски€ морален кодекс, българите са изключвали от сво€та ценностна система и ги см€тали за греховни.

»знесените тук фразеологизми и паремии са непознати на съвременни€ българин. “е не само са излезли от употреба, но и отдавна са забравени. ≈динствено изразът по византийски СлукавоТ напомн€ днес за една от чертите от характеристиката на националната личност на гърците в колективното съзнание на българите. “рудно е да се каже дали той е останал от далечното минало или е нов фразеологизъм, наложил се по книжовен път в българската фразеологична система, за което се съди по обсто€телството, че се използва само сред слоевете на интелигенци€та. ≈дна от причините за отпадането на тези прецедентни изказвани€ е фактът, че след освобождението на двата народа от турско робство и последвалите политически събити€, контактите им вече не са така тесни. ¬ продължение на век те съществуват почти в изолираност един от друг, въпреки общата държавна граница. ј гръцката диаспора в Ѕългари€ не е гол€ма - 3 408 души, според пребро€ването от 2001 г. ћалки гръцки общности има в градовете по черноморското крайбрежие, в ѕловдив и јсеновград. ƒнес те по нищо не се отличават от българите и не прав€т никакво впечатление. “ова обсто€телство дава възможност да се забрав€т старите, изпълнени с враждебност, взаимоотношени€ и да се изград€т нови въз основата на доброжелателството. “ака изнесените тук фразеологизми и паремии стават излишни, а колективни€т образ на гърците в представите на българина приема по-нормален вид. “ази ситуаци€ още не е намерила израз в нови устойчиви словосъчетани€ в български€ език. ƒнешното добросъседско общуване, интересът на българина както към античната, така и към съвременната култура на гърците, предполага, че не е далеч времето, когато народът ни ще създаде нови устойчиви словосъчетани€ с положителен нюанс в аксиологичен аспект.

—ъщевременно изхвърл€нето на тези фразеологизми и паремии от употреба и причината за това показва, че динамиката на езиковите единици е т€сно свързана с екстралингвистични ситуации и че развойните процеси в езика са пр€ко зависими от политическото, икономическото и културното развитие на съответното общество, от погледа му върху действителността и начина на нейното възприемане.

 

4. ÷иганите - познатите непознати съжители

÷иганин съм. ƒетството ми босо
прошум€ с катун под нощи хладни.
јла нож във джоба аз не нос€
и не дебна кон да ти открадна!

”син  ерим

 

 

 

 

ѕовече от хил€долетие циганите живе€т разпръснати по света (предимно на Ѕалканите), но както за останалите народи, така и за българите, остават забулени в тайни. «а техни€ "лош" нрав се нос€т митове, въпреки че това не е воюващ народ, циганите не са завоеватели. Ќавс€къде те навлизали мирно и безпреп€тствено пресичали границите на селища или държави, като р€дко се засед€вали задълго на едно м€сто. ѕо различни причини в по-гол€мата си част са били (и до гол€ма степен все още са) трудно достъпни, но и недопускани близо от другите. ¬заимната изолаци€ не дава възможност за проникване в техни€ вътрешен св€т. «атова за т€х се съди само по външни фактори, които пораждат гол€ма доза непри€зън у окръжаващите ги; непри€зън, базираща се както на опознаването им чрез наблюдени€, така и на презумпци€та, че всичко чуждо е по-лошо от нашето и поради това е недостойно за уважение. ÷иганите обаче не са просто едни от другите, а определено чужди, като в много отношени€ €вно се различават от европееца. ѕървопричината за това, без съмнение, преди всичко е външни€т им вид и най-вече по-тъмни€т цв€т на кожата им, чрез който циганите р€зко се откро€ват не само на фона на бледоликите и русокоси европейци, но се различават и от тъмнокосите народи на Ѕалканите, от персийците, арабите и тюрките. “ази презумпци€ се потвърждава от редица български фразеологизми, в които циганите се определ€т като символ на тъмнокож човек: „ер като циганин. # Ѕ€л като циганин! #  ато агуптина с бели€ гъз. # ¬лез в циганчетата, та избери по-белото. # Ћъсна са като циганин на месечина. = Ћъснал са като тиган на месечина. # јко съм чер, не съм циганин. # јко сме черни, не сме цигани. // јко съм црън, /та/ не съм агюптин /циганин/. // јко сме църни, не сме агьупци. # Ѕелисва са като циганска майка. Ѕез да са като негрите, те все пак си остават най-тъмнокожи€т народ в ≈вропа - €рък и съществен различаващ признак, който веднага постав€ разделителната граница и поражда опозици€та свое ~ чуждо. Ќай-веро€тно това е основната причина, поради ко€то още в самото начало, приемните държави не възприемат циганите с охота.

ƒруг фактор от външни€ вид на циганите, допринесъл за р€зкото им откро€ване, веро€тно е т€хното облекло. Ќе знаем как те са се обличали преди едно хил€долетие, но несъмнено това е правело впечатление. ќще повече, че дрехите им обикновено са или поне изглеждат стари и мръсни. ƒори и добре облечени, техните костюми силно се откро€ват на фона на европейските носии и сами по себе си са един от знаците на другите, на чуждите: Ќаконтил се като тъкмен циганин СбезвкусноТ. ј тъкмел се циганинът само за специални случаи: √ледам се като сгоден циганин Сотдел€м гол€мо внимание на външността си, прекалено се грижа за външни€ си видТ - веро€тно годежът е първи€т случай, когато циганинът облича по-прилични, нови и чисти дрехи, които дори и него впечатл€ват. ѕрез останалото време той ходи развлечен и често без обувки: √ол и бос като циганин - казва още българинът за много беден човек.

«абележителен признак от външни€ им вид е и прическата на жените им - те ход€т с дълги разпуснати коси: ÷иганка оплетена ходи ли? // «нае ли циганка да ходи плетена., което за българката и за европейката изобщо докъм кра€ на ’I’ в. е равно на кощунство. ќсобено що се отнас€ до омъжените жени, които скривали косите си. “ази ситуаци€ засилва опозици€та свой ~ чужд между циганите и останалите.

¬ системата на устойчивите словосъчетани€ в български€ език и в български€ фолклор е отделено много м€сто на циганите. “ам €рко са представени основните черти от колективни€ образ на циганите и отношението на българите към този странен народ, обвит в мистика. —ъщевременно в устойчивите словосъчетани€ се откриват и н€кои от причините за отчуждението между двата народа. —равнително подробни€т анализ на езикови€ материал дава възможност да се разбере доколко българите са познавали циганите, как те са се вписвали в т€хната картина на света и как са изглеждали в техните очи.

÷иганите са най-гол€мата етническа група в Ѕългари€ след българите и турците.  ъм 1 март 2001 г. те набро€ват 370 908 души или 4,7% от населението, но се предполага, че всъщност са много повече, тъй като н€кои от т€х се представ€т за турци, други за власи (ѕашова 2004: 337).  акто в ≈вропа, така и у нас, те навлизат по различно време и на н€колко вълни. ѕредполага се, че първата група идва в Ѕългари€ от ¬изанти€ през XI-XII век, а според н€кои дори по-рано - още през IX в. ƒнес това е групата на българските цигани, известни още като /й/ерлии (< тур. yerli СместенТ) и даскане <рома>. ¬тората вълна нахлува заедно с османските орди през ’IV в. “ова са турските цигани, които се отдел€т в самосто€телна група и се наричат още хорахане <рома>. —м€та се, че те са част от вълната, минала през ≈гипет, поради което част от т€х са наречени егьупти // агупти // гупти // гупци. Ќе е изключено обаче произходът на този етноним, чиито варианти са известни и в други европейски езици, да е свързан с наличието на известна прилика на циганите с египт€ните, по-точно с коптите. ќт друга страна, би тр€бвало да се има предвид и предположението, че те се изселват от »нди€ след падането на √уптската династи€, което дава основание да се допусне връзка между етнонима и названието на тази династи€. ѕо време на османското владичество от ¬лахи€ и ћолдова идват т.нар. влашки цигани, известни още като лудари (а в ≈вропа като бо€ж). “е са см€тани за най-непри€тни: √иди, циганино влашки! - казват българите, когато ги пъд€т или когато н€кой много лъже. ƒругата субгрупа цигани са калдерашите (келдерари, калгараши, кардараши и върбани, които се приемат за "сръбски" или "унгарски" цигани, въпреки че името на тази циганска субгрупа произлиза от румънското "caldare" СкотелТ.

ќбщоизвестни€т и най-попул€рен у нас етноним цигани е приет като обичаен и в други европейски езици, напр.: френски: tzigane, чешки: cikani, холандски и немски: Zigeuner, литовски: čigonai, руски: цыгане, унгарски: cigany, италиански: zingari, румънски: ţîgani, хърватски и сръбски: cigani, полски: cyganie, португалски: cigano и дори в турски: зingene. ѕредполага се, че е от гръцки произход - "τσιγγάνοι (асинганос) СгадателТ (съвременната форма е αθίγγανος)Ф (”икипеди€), а според други - Снеприкосновени хора, които не можем да пипнем, до които не можем да спремТ (ѕроизход 2007).  ъм тези хипотези тр€бва да прибавим факта, че думата čïğan със значение Сбедн€кТ е регистрирана още през 1072-1074 в речника на ћахмуд  ашгари (ƒревнетюркский 1969:148). –азговорно често се използва жаргонни€т апелатив мангали - ед.ч., м.р.: мангал; манго, ж.р.: мангалка - ѕосветил са от студ като манга, носител на пейоративна конотаци€. “о е производно от ћанго - най-попул€рното циганско лично име. ¬ народните песни с етнонима арапи (арап, арапка) се означават негрите, но пон€гога цър арапин; църна арапка означават съответно циганин, циганка, най-вече занимаващите се с предсказателство, магьосничество, вещерство, които предизвиквали страх - съществен повод за дистанциране. “ова название веро€тно е едно от най-старите и на пръв поглед също се основава на приликата с арабите, по-скоро с арапите, т.е. с негрите - първоначално изглежда те са см€тани за такива. »дването им от »нди€ не изключва веро€тността да са преки наследници на харапите. ќсвен това този етноним откриваме и във "¬еда словена", без да е €сно кой народ точно се крие зад него. ѕрез последните 20 години се прави опит да се наложи етноназванието роми, побългарен вариант на рома. —поред една от хипотезите етимологически този етноним се свързва с древноиндийската дума рдоми, означаваща СковачТ и СмузикантТ, според друга - с индийски€ бог –ама: "¬последствие –ам е преминало в ром и днес те наричат себе си –ом, –ома" (ѕроизход 2007), според трети - "циганите произхождат от най-низшите индийски касти (рома, пара) и от различни малки племена и номадски групи от същи€ регион" (ѕроизход 2007) и т.н. ≈тнонимът е въведен у нас изкуствено - по политически причини и по книжовен път, но не се приема с особена охота всеобщо дори и от самите цигани. ѕоради това и в тази работа се предпочита и се използва етнонимът цигани.

“рите групи се раздел€т на подгрупи по различни признаци, вс€ка от които си има своите особености и по които те се саморазграничават.  ато ц€ло обаче до средата на ’’ в. циганите се дел€т на други две основни групи. ≈дната от т€х формират тези, които са се приспособили към уседнал начин на живот, а другата е на циганите катунари, циганите чергари (или бурганджии), които н€мат посто€нно местожителство. —поменът за придвижването им на коне и с покрити каруци от село на село и от град на град е фиксиран в сравнението: като катунар/-ка;-и/ Сза хора, които често смен€т местожителството сиТ (в изрази като: ¬оенните са като катунари, ...). “ова, че не могат да сто€т на едно м€сто, е разкрито във вътрешната структура на фразеологизма —€каш има циганска пепел на задника си Скогато н€кой не се свърта на едно м€сто, върти сеТ. ¬ъзможно е катунарството да е стар традиционен начин на живот при циганите, който в новите земи се съхран€ва поради това, че са били отблъсквани, отхвърл€ни от местното население.

¬същност на българска територи€ циганите може да се разглеждат като единно ц€ло само в етническо отношение. ¬ лингвокултурен аспект обаче между т€х се прави разграничение. ќбикновено те са билингви, но не всички зна€т цигански, а влашките цигани дори приемат за майчин румънски€ език. —амо част от българските цигани говор€т цигански, а сред турските има такива, които ползват по три езика - цигански, турски и български. ѕосредством езика циганите са се адаптирали към съответните културни системи, а сво€та система в по-гол€мата си част са забравили отдавна.

ƒруг признак, по който циганите се разграничават, е т€хната религиозна принадлежност, въз основа на което се дел€т на: цигани христи€ни, предимно православни и по-р€дко католици и др., към които се отнас€т българските и влашките цигани, и цигани мюсюлмани - агуптите и другите турски цигани. ¬същност в циганската религиознообредна система спокойно съжителстват мюсюлмански и христи€нски празници, обреди и обичаи. “ова конфесионално объркване, още повече че те веро€тно не спазват точно съответните религиозни канони и може би ги смесват със старите си цигански обичаи, дава основание на българите да ги см€тат за безверници: ¬ера и клетва у циганин! # » циганина хвали баща си, че бил пророк. “ова е сериозен повод в миналото за възмущение и увеличаване на дистанци€та. ѕриемането на една или друга в€ра при циганите по вс€ка веро€тност не е било въпрос на убеждение, а на вид прагматизъм. Ѕългарите са усещали това и са се надсмивали на т€хното псевдовероизповедание, на лукавството им в това отношение, което пораждало колебание: ƒа стана христи€нин, тр€бва да ход€ в черква, да се потурча, тр€бва да се клан€м в джами€ - де гиди циганин, та па циганин! ≈то как си хвалил в€рата един манго, като думал: ƒа стана христи€нин - пости много; да стана турчин - кланьета много; циганин, та па циганин. ќт този текст днес е останала само последната част: ÷иганин, та па циганин. Ќесериозното, формалното им отношение към религи€та е отразено и във фразеологизма: ¬ърт€ се като циганин (циганка) в черква. Ссует€ сеТ, т.е. те не се чувстват комфортно в храма. ѕриемането на една или друга в€ра €вно зависи преди всичко от окръжаващата ги религиозна среда, към ко€то се стрем€т да се приспособ€т. ќт клетвата: ƒа ти са /му се/ прохандакоса гробът като на циганин., разбираме, че циганите не са почитали гробовете на своите умрели, което, както за христи€ните, така и за мохамеданите, е не само неприемливо, но е израз на изключително гол€мо неуважение към мъртвите предци и дори най-гол€мо наказание за т€х. “рудно е да се каже дали това се дължи на липсата на в€ра в живота след смъртта, в "други€ св€т", или това все пак е свързано преди всичко с номадски€ им начин на живот.

—ъответните субгрупи също са интравертно насочени, т.е. те сами помежду себе си се разграничават и вс€ка от групите приема себе си за по-престижна от другите и се отнас€ с пренебрежение към останалите. ≈тнографите дори представ€т йерархично структуриране на н€кои групи. “ова обаче не намира отражение в прецедентните текстове, с които разполагаме. ¬ъпреки техните различни субетнически подразделени€, обикновени€т българин не ги разграничава и категорично за€в€ва: —ички цигани се един джинс са.

¬ъпреки че били принудени да прекарват живота си "на колела", циганите упражн€ват различни цигански зана€ти, с които се прехранват. Ќо, тъй като те са приоритет на циганите, не се см€тат за престижни и също са обект на подигравка. “ова е отразено в редица устойчиви словосъчетани€ като напр.: ¬ърт€ се като калайджийка. #  ато калайджи€. #  ога стана калайджи€, кога му почерн€ задника! # ƒърт циганин ковач не става. // —тар (ƒрът) циганин ковач става ли? ƒуе се като агупски мех. Снадува се като цигански мех, т.е. горделивецТ. # —екьи циганин си фали решетото. // —вак циганин си решето хвали. # ¬с€ка циганка вретената си хвали. // —€ка циганка своите вретена (решета) хвали. # ћайстор √рую вретенар€, от три буки три вретена и едно нададено. # ћайстор човек вретенарин, децата му свределаре. # Ѕоле да си (по-добре) вретенар, а не майци тъпанар. # –азиграва ме (те, ни, ги) като <мечкар, циганин> мечка. ¬ зависимост от поминъка си те се дел€т и по професионален признак - калайджии, ковачи, вретенари, решетари (копанари), мечкари, тъй като по принцип той е кланов, напр.: урсарите (мечкари) и маймунарите, лингурарите, които прав€т дървени лъжици (откъдето идва и името им: рум. lingura (лингура) СлъжицаТ) и копанарите, които прав€т копанки, както и лударите (или рудари) са влашките цигани.  алдерашите (келдерари, калгараши, кардараши) се приемат за "сръбски" или "унгарски" цигани, но ако се съди по названието им, те първо са били в румънското кн€жество “рансилвани€, след което са се придвижили по посока ”нгари€ > —ърби€ > Ѕългари€.

“ук обаче възниква един въпрос, отнас€щ се до ковачеството. »звестно е, че в езическата епоха (а през IX в. българите все още не са се отдалечили значително от не€) при индоевропейските народи то се е см€тало за една от най-престижните професии, а ковачите са покровителствани от специален бог. ƒоколко ценен е бил този зана€т е видно и от поговорката: јко умре циганино (ковачът, налбантинът), жа го жели селото. «ащо тогава българите поглеждат с такова пренебрежение на този зана€т и го предостав€т на циганите? ќтговорът може да бъде само един - просто циганите са били най-добрите ковачи.

» все пак: ’убава работа, ама циганска - казват българите за недобре или не напълно завършена работа. ј циганските работилници прав€т впечатление на българите с мръсоти€та и разхвърлените в т€х вещи: ¬ цигански ишлик СработилницаТ чисто (разтребено) не бива. # „исто като в цигански ишлик! # –азхвърлено като в цигански ишлик. ѕри тези зана€ти и начина им на живот, естествено, трудно е да се поддържа и лична хигиена, поради което циганите са еталон за много нечистоплътни хора: „ист, че гато се е родил в цигански ишлик., т.е. Смръсен като циганинТ.

—ред циганите н€ма земеделци, дори сред уседналите, което е видно от иронични€ фразеологизъм:ќтелило се от цигански орачи. —амо циганчетата н€кога ходели по нив€та, и то за да нос€т вода на жътварите (—лавейков 1954: 122). “ози факт е залегнал във външната структура на поговорката: Ѕий циганчето, доде не е сцепило тиквата // ”др€й циганчето, докле не е счупило тиквата. «а българите, които до преди половин век са предимно селско население и чийто основен поминък около хил€да и триста години е земеделието, естествено, то е издигнато на висота и неговото непрактикуване е непростимо и сериозен повод за подцен€ване на циганите. ÷иганите не са и животновъди. “е имат само коне, които използват като впрегатни животни за каруците си, но даже и за т€х не се грижат добре. ‘разеологизмът цигански кон определено означава Сслаб, мършавТ от недохранване.

«а сметка на това обаче циганите и до днес се слав€т като добри музиканти. Ќещо повече, приема се, че този талант им е даден от Ѕога, т.е. изключителната им чувствителност към музиката е етногенетически заложена у т€х. «атова, когато дете пее на масата, му казват: ўе се ожениш за циганка (съответно циганин). —поред българите н€ма ѕоп без книга и циганин без зурна, а с техни€ тъпан, който, ако се съди по фразеологизма ƒебел като цигански тъпан., е по-гол€м от обикновени€, са свикнали дори конете им: ÷игански кон от тъпан не го е страх (не се бои). # ўе обръгне като цигански кон на тъпан. Ќо и към този "зана€т" българите се отнас€т с пренебрежение, както и към другите цигански зана€ти, което е видно от €вно изразената подигравка в горните паремии. «а т€х циганите музиканти са просто чалгаджии, както пренебрежително се наричат циганите музиканти или лаутари, т.е. цигулари, каквито са предимно влашките цигани. ¬еро€тно това е свързано с обсто€телството, че музикантите не изкарват достатъчно средства, необходими за изхранването на семейството. Ќе е толкова отдавна времето, когато беше попул€рна пословицата ћузикант къща не храни. ќт друга страна, музиканти професионалисти по селата са предимно циганите, за които се е см€тало, че живе€т ден за ден, без да мисл€т дори за най-близкото бъдеще. » €вно е така. “е не се впечатл€ват от богатство, лукс, власт, стремежите им са насочени към краткосрочни цели. “ази ситуаци€ "об€сн€ва и странни€т парадокс, че тези хора не си завиждат, или поне не си завиждат толкова, колкото не-ромите. «атова в махалите е масово €вление да се види гол€ма богаташка къща и до не€ схлупена постройка. –омските богати хора не напускат махалата, а предпочитат да си постро€т новата къща на същото м€сто, макар общите публични пространства - като улици и площади да са мръсни и мизерни. ¬идимо, по-важно за т€х е всекидневното интензивно общуване с другите, колективното веселие, за което винаги има повод и веселата гълчава от силна музика и викове, които са традиционен спътник на живота в махалата." (ѕашова 2005-2006: 7)

¬ изнесените устойчиви словосъчетани€ прави впечатление една гендерна особеност. √орепредставените зана€ти са приоритет на мъжете сред циганите. ∆ените предимно продават продукци€та. ƒокато мъжете свир€т, жените танцуват и пон€кога пе€т. Ќай-широко разпространен сред циганките "зана€т", от гледна точка на българите, е проси€та. “ова е видно от гол€мото количество прецедентни текстове, в които, макар и индиректно, то е €рко изразено: ѕразната сакул€ бие циганката, а не циганина. # ÷иганката станала царица и за да не си забрави адет€, сутрин ставала и обикал€ла сандъците, та викала: "ѕодарете ма". # ÷иганката като стане сутрин и погледне от катуната кой комин се пуши, него тур€ на око за през ден€. # «аизреждал наред от къща в къща като циганка. Ќай-ефективно е просенето там, където се събират повече хора, затова: ћоли се като циганка да иде на пазар (сватба). # Ќаточил са Сприготвил сeТ като циганин на байрам. # јко искаш да знаеш де има хубаво вино, питай де ход€т поповете да пи€т или де се черп€т циганите (джамбазите). —имвол на проси€та им е ÷иганска вули€ и циганска торба, названи€, придобили фразеологична функци€ със значение: Снещо, което побира много, обикновено най-различни и ненужни нещаТ. “орбата им е много гол€ма - широка и дълбока: ÷иганската торба е без дъно // ÷иганска торба без дъно, т.е. побира много и най-различни неща:  алугерска торба и циганска волги€ никога не се напълн€т. //  алугерска торба и циганска вулги€ не могат никога да се напълн€т. # ÷иганска вули€ (воли€, волги€) и калугерска торба сШ едно. //  алугерска торба и циганска воли€ (волги€) се едно е. Ќе е туй циганска воли€. // “ова не е циганска вули€. ƒруг символ със същото значение е и циганска ведричка Сразнообразно и разнородно смесване на €сти€Т, който буквално се свързва с обича€ на циганките да обикал€т къщите след празниците, за да събират най-различни остатъци от храната, като всичко слагали в едно ведро или торба. “ози начин за прехранване, т.е. чрез проси€, за българите е толкова унизителен, че те се мол€т да не стигнат дотам, че да бъдат принудени да прав€т това: “ам да ма циганска торба не нахрани.

÷иганинът и в недел€ работи, а мехът му гол, иронизира българинът, като под работа тук се подразбира просенето. ј може би и кражбата, едно друго качество, с което и досега се слав€т циганите:  ато циганин на байрама Соглеждам се за всичко, което може да ми е от полза (за да го открадна или изпрос€)Т # «асм€ се като циганин на готови пари. ÷иганите са известни конекрадци, поради което с чувство за хумор българинът казва: ћен€ва ги като циганин коньете, когато н€кой често смен€ нещо. ¬сичко това е обобщено в израза: ÷иганинът и цар да стане, пак си зана€та не забрав€, т.е. този порок за него вече е навик, негова втора природа, въпреки че в системата на прецедентните текстове това е слабо отразено. ѕрекъснати за около 50 години, тези "зана€ти" - просенето и джебчийството, сега се възраждат под друга форма - прос€т се и се крадат предимно пари, като това се разпростран€ва и сред децата.

ѕри просенето обаче се про€в€ва и алчност, т.е. колкото повече получават, толкова повече искат, особено циганките, което е изразено метафорично във фразеологизма:  оритото е циганка Спрането н€ма крайТ. “ова им качество е фиксирано и в следните анекдотични прецедентни текстове, които показват и наличие на опит за хитруване: ѕопитали циганина: " оза ли искаш, или заец?" - " озайц", отговорил той. ѕопитали циганина, любеница ли иска, или дин€. "Ћюбодин", отговорил той. ѕопитали циганина торба ли иска, или отварник. "“орбалник", рекъл той, т.е. те искат всичко. ÷иганите искат всичко, което си харесат и насто€ват да го получат, поради което българите казват: »мам циганско сърце Сиска ми се да имам това, което вид€Т. ÷иганско сърце се казва и тогава, когато н€кой е нетърпелив, т.е. е като циганите.

—ъщевременно циганите пон€кога са неблагодарни - когато не са доволни от това, което им е дадено, защото см€тат, че е малко, те проклинат: ƒай на циганина хл€б, та да те кълне. // ƒай на циганина хл€б, да та кълне /за/ пак. ѕон€кога си отмъщават по друг начин: ѕомилвай циганката да та очерни. Ќо когато са доволни, те, и особено циганките, хвал€т благодетелите си. “ова е изразено пр€ко във външната структура на фразеологизма: ”мр€ циганката <дето ме хвалеше> и неговите варианти: ”мре та€ циганка, што го фальеше. // ”мре егюпката, що те фалеше. ѕри продажба циганите винаги се пазар€т, все искат повече, по-висока цена, или по-ниска, в редките случаи, когато купуват. “ози характерен и днес за ќриента, ÷ентрална и —редна јзи€ обичай е чужд на българите. «а т€х това е цигански обичай, т.е. те см€тат пазаренето за обидно и поради това, когато се налага да се пазар€т, особено за дребни суми, използват фразеологизма: Ќе се цигани <за цената>! // —тига си се циганил! // ѕрестани да се циганиш!

«ана€тите си циганите предават от баща на син, от майка на дъщер€. «а т€хното усво€ване не е необходимо специално образование, поради което, пък и заради чергаруването, децата не ход€т на училище. “ака че те са необразовани и дори неграмотни, както и повечето българи допреди половин век. Ќо, ако за българите неграмотността винаги се е см€тала за срамно нещо, то за циганите това не е от значение - още един повод за българите да им се присмиват:ѕрилича му като на циганин дивит Смастилница, ко€то се носела в по€саТ. «а циганин писмо - и за тебе лакърди€. Ќай-веро€тно тук българинът има предвид не толкова неграмотността, колкото липсата на собствена писменост и писмена култура при циганите.

Ќепечелившите зана€ти, които циганите практикуват, и неграмотността са об€снение за бедността им - характерна черта на т€хната етническа личност. ¬същност известно е, че сред т€х винаги е имало и много богати цигани, които н€кога по нищо не се различавали от бедните. «атова като ц€ло те съставл€ват най-бедни€т слой в обществото и заемат (и преди и днес) най-низшето, най-непрестижното м€сто в етнойерархическата оценъчна скала на българите. “ази ситуаци€ е намерила израз в редица паремии, според които циганите н€мат къщи, а ако имат, те са примитивни и н€мат никаква стойност: ÷иганска къща гори и ти зарар СвредаТ не см€таш. ¬ техните къщи н€мат мебели: ÷иганин мусандра прави ли? // ” циганин мусандра що ще, а в дворовете им н€ма плевни, поради което българинът ги иронизира: Ќа циганина плевникът гори, а ти имане търсиш. “€хното традиционно "жилище", катунът, също е обект на присмех: Ќа циганина катуната гори, а ти търсиш иманье. “ой е особено непригоден за нормален живот при студено време, поради което циганите често мръзнат: ѕосветил са циганина от студ. // ѕосветил се от студ <като ћанга> Скогато н€кой е замръзналТ // ѕосветил се ћанго11Сзамръзнал, умр€л от студТ.

«апалени€т край катуна огън е неизменен елемент от бита на циганите. ≈стествено, при това положение ÷игански деца от искра не се плашат. Ќещо повече, и до днес е останало поверието, че те най-умело могат да пал€т огън: ѕодкладайте цигански, затова на този, който лесно се справ€ с това дело, му казват: “ой е спал с циганка, съответно “€ е спала с циганин. ј клещите за огън€ (машата) са се превърнали в символичен атрибут за циганина: ÷иганин доде има клещи, не си гори ръцете. или ÷иганин си има клещи, да не си гори ръцете (> «ащо да си гор€ /гори/ ръцете, като имам /има/ маша).

ќбщоприето е мнението, че циганите никога н€мат пари: јгюпщината е без пари. «атова често гладуват, а ако се съди по фразеологизма — попа пил, с циганина вечер€л, то, според българина, циганинът не вечер€. »здутото коремче при циганчетата - »зхвръкнал му коремът като на циганче. - също се дължи на честото им гладуване. ѕроблем за циганина е дори набав€нето на хл€б: Ќа циганина ¬еликден е когато има хл€б. // ѕопитали циганина: " ога е твой ¬еликден?" - “ой казал: " ога има хлеб." # –ъве СръфаТ като циганче ръжен комат. # –ъве СревеТ като циганче за ръжени€ комат. Ќаличието на други хранителни продукти е въпрос едва ли не на лукс: Ќашел циганин масло да руча, па си намажал и сил€о (тур. silâh СоръжиеТ). # «авъртело се у циганТе кТисело млеко. // “ърсù у циганина (циганката) кисело мл€ко. # <»мам> колкото циганин кисело мл€ко Сникак, изобщо н€мамТ # ѕрати го у циганите да намериш квас. Ќа глада и безпаричието, посто€нно преследващи циганина, българинът гледа с безобидна насмешка: ƒали да го €м, илТ да го продам? - казал ћанго. — т€хната пословична бедност са свързани и фразеологизмите циганско л€то Споследните топли дни през есентаТ и циганско мл€ко СмастикаТ и дори номинативните словосъчетани€ циганско петле Сптицата Upupa epopsТ; цигански бухир Сгол охлюв <Limax>Т; циганска риба Спопова лъжичкаТ.

Ќачинът на живот на циганина е крайно неприемлив за българина. «а него той е толкова примитивен, че се възприема като нечовешки: ∆ивей човешки, а не цигански (магарешки), поради което циганите не се считат за хора: ƒа те рита човек, а не бос циганин. // Ќека та рита човек, да та не рита бос циганин. ƒори във фразеологизма » циганин душа има, прозира не толкова съжаление, колкото отношение като към животно. ѕренебрежението към т€х, базиращо се на бедността им, не само ги дискриминира, но и ги изхвърл€ извън сферата на човешкото общество: —иромах ли е човек, не е ни за у црТните циганье. ѕрезрени, отритнати, те обособ€ват свой кръг в различни чуждоетнични среди и се изолират напълно.

Ќе разбирайки менталността на циганите, наблюдавайки ги отстрани, българите си об€сн€ват неадекватното им, според т€х самите, поведение и начина им на живот с това, че са много глупави. » тази им черта от колективни€ образ се възприема като една от съществените причини за бедността им. ќсвен в «нае ти циганин извара ли е за попара или попара за извара., това е €рко подчертано и в паремиите: ƒека вси/чки/ турци, тамо и гол ’асан (с трансформаци€ в посока самоирони€: ƒе са всички турци голи и аз съм.); ќтишъл Ўабан за мечки, забравил си пушката, където националната им личност се идентифицира чрез личните имена ’асан и Ўабан12. √лупостта им, според българина, стига дотам, че пон€кога дори постъпват неадекватно: ÷иганина цар станал и най-напред баща си обесил. // Ќаправи циганина цар, да обеси най-напред баща си. // ѕаднало са циганину царство, той най-напред обесил баща си (за юнашество.). “ази колективна черта на циганите българите фиксират и в анекдота: ÷иганинът сложил мл€ко да се вари, но когато то изкип€ло, той започнал да вика: "ƒай, боже, още!", откъдето и изразът цигански да ври. ƒруг прецедентен текст, регистриран от ѕ. –. —лавейков в н€колко варианта, също отраз€ва мнението на българина, че циганинът е глупав: јгюптино направиле цар, па он рекал: "јми леп? јми маро?" - казал циганинът. // ƒавали на циганина царство, а той питал: "јми хл€б?" //  огато известили на циганина, че го направили цар, той питал: "јми хл€б (маро) отде ще вземем?" - "’л€б с колата ще нос€т." - му рекли. "јма аз да карам колата" - отвърнал той. // —тани, манго, цар. - јми хл€б? - ’л€б с кола. - јми аз да карам колата. // ћанго, да та направим цар. - јми маро? - ћаро иде изподире с колата. - ≈х, аз да карам колата, че който става цар да става. Ќесъмнено от този текст става €сно също и това, че циганинът не се стреми към власт и богатство, към по-горните слоеве на обществото и висши постове - всичко това му е безразлично и чуждо. явно, неговото съсловие го устройва и претенциите му стигат до това да бъде сит. Ќай-гол€мата ценност за него е хл€бът, т.е. храната. ќбича той и деликатеси: Ќе ще ћанго печено агне (прасенце) Скогато н€кой лицемерно за€в€ва, че не харесва и не желае нещо, което всъщност желае, но не може да го постигне или да го имаТ # ћеракли€ като цигаин за б€л джигер. # Ќе €де ћанго б€л дроб (този фразеологизъм е рефлекс от един стар анекдот) и, въпреки това, не е склонен да си произвежда храната.

Ѕедността на циганина, според българина, се дължи най-вече на негови€ неверо€тен мързел, на който е посветена специална притча: —тани, манго, та набери дърва. - ƒа спим, овчарко, зима е. - —тани, манго, наклади огън€. - ƒа спим, овчарко, зима е. - —тани, манго, да €дем. - ƒа €дем, а? Ќали сме другари, да са слушами. “ой всъщност нищо не прави, а предпочита да получи всичко наготово: ÷иганин кисело мл€ко (пастърма) не прави. # ÷иганин пастърма суши ли? Скогато н€кой очаква или иска нещо оттам, откъдето е най-неподход€щоТ и затова проси. “ази черта от негови€ манталитет всъщност мотивира фразеологизма: ƒокле /ƒорде/ циганинът има клещи, не си гори ръцете., т.е докато има възможност да си намира храна, той не работи.

—ъщевременно, когато има храна, не може да € разпредел€ за по-дълго време, а из€жда всичко наведнъж. Ћакоми€та и нетърпеливостта им като характерни черти от колективни€ им образ, българинът е фиксирал в изразите: »ма ли циганин петмез, не заспива докле го не из€де. // ÷иганин като има петмез, не може да спи доде го не из€де. Ћипсата на търпение у т€х мотивира и фразеологизма: —ърцето ми е циганско. // Ќос€ агупско сърце. // “ой носи агупцку сърце Снетърпелив съм (е) и това, което искам, тр€бва да го имам веднагаТ.

 ъм аксиологичната система на циганите принадлежи и лъжата - друг съществен недостатък. ¬ъпреки че, подобно на кражбата, лъжата е об€вена за гр€х в десетте божи заповеди на христи€нски€ морален кодекс, те са прословути лъжци и в това отношение са еталон:Ћъже (кълне се, дръгл€ се) като циганин. // Ћъже като брадат (дърт) циганин. //  ако егьуптин лажит. # «а девет цигани лъже Смного лъжеТ ѕосвали, ћанго, посвали. // ѕосмали ћанго посмали13 Сне лъжи толкова много!Т ѕри т€х дори клетвите са лъжливи:  ълне се като циганин (циганка) <когато иска да излъже>. “ова качество, от сво€ страна, поражда негативно отношение не просто като към чужди€, непознати€, а като към недостойни€, който не заслужава не само внимание, но дори и съжаление.

÷иганите се слав€т като добри хироманти и гледачи на карти, но това не е намерило особен израз в устойчивите словосъчетани€. ≈динствено в паремиите: » циганката позна, че съм хаджийка. и ћижи, ’асан, да ти ба€! е отразена способността на н€кои от циганките да предсказват, да лекуват чрез баене и да прав€т магии.

÷иганите привличат вниманието на околните и с пороците си да пи€т: Ќапил са като циганин. - т.е. до отвращение # ѕи€н като циганин. #  ато мъртав циганин <нар€звам се> Снапивам се многоТ и пуши (обикновено с лула):  ако некой егюптин пиет тутун, при това не само мъжете, но и жените: ѕуши като циганка. —ъществена черта от т€хната характеристика е шумното им присъствие, което се дължи предимно на говоренето им на висок тон: –азгълчали се като цигани на пазар. # –азгълчал/и/ се като на циганска сватба. # –азгълчали са като в циганска механа. # ƒрънка като циганка. # ƒве (три) циганки ц€ло хоро. или на кавгите им:  арат са като <голи> цигани. —клонни са към побоища: ƒърл€ се като циганин, което предизвиква страх от т€х: Ѕои се циганину, че и от ботуша му ли? “ова им качество и сприхави€т им характер се про€в€ва дори у циганчетата, във връзка с което българите плашат своите деца и използват това като мотив да ги застав€т да €дат: »зеж си къшейчето, да та не завали циганчето, т.е. да €дат и да станат силни, за да пребор€т циганчетата, когато ги закачат. ќт сво€ страна, по този начин българите внушават и на децата си сво€та непри€зън към циганите. » така от поколение на поколение, та до днес.

÷иганите изглеждат страшни и опасни, но всъщност са страхливи. Ѕългарите €вно добре разбират това и им се присмиват: ≈гюпска сила - търне вършила. “репере като гол (дърт) циганин. или јгупска треска ме тресе Смного съм изплашенТ и ’ваща ме /хване ме/ агупска треска Схваща ме страхТ. ƒори когато се заканват, никой не се бои от т€х, а ги иронизират: ƒръж се, ћанго, царство ти е Сказва се на н€кой, когато заплашва, но е €сно, че нищо н€ма да направиТ. ѕо време на османското робство особено много те се страхуват от харачерите: Ѕои се като циганин от харачер€14. “репере като циганин пред хараччи€, които били прочути със сво€та надменност, а наглото им отношение към циганите стигало до жестокост: –азхожда се като цигански хараччи€, докле още не е събрал харача. # ѕерчи са като цигански араччи€. »зглежда, циганите не са можели нищо да направ€т против това, само безропотно са се примир€вали: —валили като циганите харача си. # —нели циганите харачите Снищо не са направилиТ. “ози страх на циганите от харачерите, станал символичен, е залегнал във вътрешната структура на фразеологизма циганско сърце, което получава още едно значение - Сстрахлив (или нетърпелив) човекТ.

‘разеологизмът —вивам се като циганин. Сживе€ крайно пестеливо, не сме€ да харча пари.Т експлицира едно характерно за циганина поведение.  ато се има предвид поведението на цигатина и в изнесените по-горе случаи, може да се каже, че той се свива от студ, от глад, от страх, като метафоричното значение Спест€, икономисвамТ не е съвсем изключено и за него. ѕри тези ситуации всички се свиват, но €вно, при циганите това става често и веро€тно те изглеждат н€как смешни, поради което във фразеологизма се споменават именно те.

—ъщевременно никакви морални задръжки (от гледна точка на българина) не са в състо€ние да обузда€т страстите на циганите, особено в любовта. “е лесно "пламват", но и бързо "угасват", без това да се см€та сред т€х за аморално. “ова им качество е фиксирано в номинативното словосъчетание циганска любов Стенекиена печка, ко€то бързо се пали, гори буйно и лесно изстиваТ, което също е обект на отрицание от страна на българите. ¬същност, както вече е видно, на всичко свързано с циганите, както и на самите цигани се е гледало с гол€мо пренебрежение, неодобрение и с присмех. ќще един пример, аргументиращ това твърдение, е фразеологизмът:  урдисал са като цигански пищов. //  урдисал се како агупски пиштол бес тапанжа.

¬с€ко едно от представените в прецедентните текстове качества се приема като черта от колективната характеристика на циганина, и то би могло да бъде обект на сравнението като циганин, като циганка, като цигани. Ќо кое точно качество се крие зад него става €сно от контекста или е фиксирано в предходната дума, т.е. краде като циганка, лъже като циганин, карат се като цигани, трепери като циганин Смного силно - от страх или от студТ, черен (б€л) като циганин и т.н. ј когато е много мръсно, много шумно или н€кои се карат, прос€т и т.н. и досега се използват изрази като:  аква е та€ цигани€?! # “ова е истинска цигани€! ¬същност всички негативни действи€, качества, дори лоши вещи, българинът приписва на циганите: Ќе го прави от немоти€, а от цигани€. Ќе съм прел цигански кълчища Сне ми струва много, не цен€ много нещоТ, като под цигански кълчища най-веро€тно би тр€бвало да се разбира СнекачествениТ; ÷иганска работа! и пр. ¬ътрешната структура на фразеологизмите: ќбесиха ми се циганите на клепките Сдоспа ми сеТ или »мам циганчета на очите Сза дете - много ми се спиТ, не е €сна, но, като се има предвид всичко казано дотук, едва ли т€хната мотиваци€ е свързана с н€какво положително качество на циганина. ¬еро€тно те фиксират друга черта от характеристиката на техни€ колективен образ - поспаливост.

*

≈то така е изглеждала н€кога, а до гол€ма степен и днес, етническата личност на циганите през погледа на българите, като се съди по посветените на т€х и представените тук прецедентни феномени. “е са витални, фриволни, безгрижни безделници, глуповати и дори безотговорни деца на природата. ƒостатъчно им е да имат хл€б, за да са щастливи. » н€ма значение как ще си го достав€т, дори ако за това е нужно да прекрачат границата на греха, ако изобщо за т€х има нещо греховно. „ужди на властта и богатството, далеч от еснафската суета, отдадени на музиката и веселието, обладани от необуздани страсти - те остават чужди на българина, въпреки че вече вод€т уседнал начин на живот. —поред българина при т€х не съществува ред, липсва организираност и затова в опозици€та свой ~ чужд циганите са не просто чуждите, те създават хаос. “€хното безредие е в противоречие, €в€ва се като опозици€ на разбирането на българина за подреден св€т с оглед на чисто житейското и културното пространство. “€хната самобитна етнопсихологи€ е била и все още остава непон€тна и поради това - неприемлива. ¬сичко т€хно, като се започне от външни€ им облик и се мине през бита им, за да се стигне до нравите и обичаите им, е странно за българите, поради което от самото начало те не ги допускат до себе си. ƒистанци€та в случа€ се слива с дискриминаци€, но т€ не е на политическа, а на чисто етническа основа, т.е. възниква и се развива по естествени€ път на расизма. ¬сички знани€ и представи за този етнос са концентрирани в етнонима цигани, който в българската лингвокултурна система има рол€та на концепт.

“ази граница не е преодол€на и днес, въпреки че има немалко примери, доказващи, че циганите също могат да промен€т сво€та етническа менталност и приемайки или адаптирайки се към светогледа на окръжаващите ги, да достигнат до елитните слоеве на обществото и да бъдат достойни за уважение хора.

 

5. ≈вреите - стари познати на българите

≈вреите са един от най-интересните народи на планетата. ѕо€вили се на историческата сцена още през II-то хил€долетие пр.н.е., те продължават да съществуват до днес и по един или друг начин привличат вниманието на другите народи. “ова става особено след 135 година, когато, прогонени от император јдриан, започват да се разпръскват по света. ѕон€кога гонени и преследвани от други народи, пон€кога възхвал€вани като богоизбран народ, в продължение на почти две хил€долети€ след изгонването им от техните изконни зими, евреите усто€ват и усп€ват да се съхран€т като народ. ƒо възстанов€ването на т€хната държавност, т.е. до създаването на »зраел, а гол€ма част от т€х и след това, живее в разпръснати по света общности, заобиколени от други народи. — течение на времето диаспорите търп€т вли€нието на окръжаващите ги народи в културно отношение и далеч повече в езиково, въз основа на което възникват различни еврейски етнолекти.

*

“рудно е да се каже кога точно българите и евреите първоначално са се срещнали. Ќо откритата в гр. ѕловдив синагога от II в. пр.н.е. и н€кои други археологически източници показват, че далеч преди основаването на днешна Ѕългари€ по нейните земи, наред с траки и други народи, са обитавали и семити. —ледователно, възможно е н€кои от еврейските фамилии у нас да са по-стари жители на Ѕългари€ от слав€ните и прабългарите, въпреки че най-веро€тно те отдавна са се асимилирали. —ъс сигурност обаче "в столицата на ¬тората българска държава е имало еврейски квартал, а български€т цар »ван јлександър (1331-1371) се развежда, за да се ожени за еврейката —ара, дъщер€ на търговец - двойно изключение от средновековните династични стандарти. “ехни€т син »ван Ўишман (1371-1395) е последни€т суверен на ¬тората българска държава." (ћитев 2009). «аселилите се по време на ѕървото българско царство евреи пристигат през ¬изанти€. “ова са евреи-романьоти (< ромеи - етническото название на византийците). ¬тората компактна маса са евреите-ашкенази (< библейски€ персонаж јшкеназ), преселили се у нас от ”нгари€, Ѕохеми€ и Ѕавари€ през ’I век. “ретата вълна евреи, се установ€ва тук доста по-късно - след изгонването им от »спани€ и ѕортугали€ през 1492, респективно 1496 г. “ова са евреите-сефаради, които започват да установ€ват "своите общности заедно и покрай романьотите в Ќикопол, —офи€, ‘илипополис, “атар-ѕазарджик", но "—еферадските евреи стават определ€щи€ компонент в иначе разнородната мозайка, от ко€то е съставено българското еврейство с пришълци от √ермани€, √ърци€, »тали€, ёжна ‘ранци€ и др." (Ѕарух 1998: 224). Ќе е изключено у нас да са се заселили евреи и след въстанието от 1648 г. в ”крайна, ко€то по това време е под полско владичество. «аедно с потушаването на въстанието, полската власт унищожава и еврейските общности там. ¬еро€тно последната група евреи в Ѕългари€ идва от –уси€ след ќктомврийската революци€ (1917 г.). “е се отнас€т към групата на евреите ашкенази.

ƒо преселването на основната част в »зраел, в Ѕългари€ живе€т около 40-50 000 евреи, а днес, според пребро€ването от 2008 г., те са само 1 363 души.

Ќазванието евреи в български език идва от старогръцки€ етноним Έβραίος; (hebrajos, а по-късно эврэос), който води началото си от древноеврейското самоназвание עִבְרִי СивриТ (Ѕыт. 14 :13; 39:14, 17; 41:12; »сх. 2:11; ¬тор. 15:12; »она 1:9 и на други места) (≈вреи 2012). ¬ Ѕългари€ и други, предимно слав€нски страни, те са известни и под названи€та юдеи и жидове. ≈тнонимът юдеи също произхожда от гръцки език, по-точно от Ἰουδαῖος, което идва от древноеврейското יְהוּדִי СиехудиТ (»ер. 34:9; «х. 8:23; Ёсф. 2:5; 3:4 и на други места) (≈вреи 2012), което в български се среща под формата ехудùй, където е заето от турски - yahudi < араб.-евр. yähūdyy и се свързва семантично с юдаизма - еврейската религи€. ѕо отношение етимологи€та на жид (стб. *židъ; жидовинъ) ћ. ‘асмер твърди, че названието води началото си от ит. giudeo "евреин" < лат. judaeus "юдей" (‘асмер 1986: 53). “ози етноним по време на ¬ъзраждането, както и в съвременни€ български език (а също и в руски) е натоварен с негативна експресивност, ко€то е €сно изразена в семантиката на производните жидавец Сзло€до детеТ (»хтиманско) и джидавци, мн.ч. и джидор С1) евреин; 2) омразен човекТ (¬елес). ќпределено пейоративна конотаци€ има широко разпространени€т у нас етноним чифýт /чафýт, чифýтин, чефýтин, чафýтин/ (< тур. çıfıt).

“ези факти показват, че въпреки многовековното съжителство с евреите, българите не са успели да ги приемат като равни на себе си и да разрушат границата в опозици€та ние ~ те, т.е. те са останали чужди.  акто обикновено и тук една от основните причини за това е принадлежността на двата народа към различни лингвокултурни системи. ќтнас€нето на техните езици към различни езикови семейства е първична бариера за нормална комуникаци€ между т€х. ¬ъпреки че до известна степен т€ е преодол€на от обективната принуда евреите да научат български език, в една или друга степен, те са продължили да мисл€т на майчини€ си език, който отраз€вал техни€ начин на възпри€тие и отраз€ване на действителността.

ќще по-съществена причина за дистанци€та между българи и евреи е принадлежността на двата народа към различни конфесии, въз основа на което са изградени техните културни системи. ¬ъпреки че двете религии се развиват в лоното на староеврейската култура, че както ’ристос, така и апостолите са евреи, то като ц€ло еврейски€т народ не приема христи€нската надстройка. ƒвете религии (както и мохамеданството) се изграждат върху —тари€ завет, което обосновава общото между т€х, но вс€ка развива свои новоканони, църковни устави и т.н., по които се различава и по които се определ€ не само мирогледът, но и църковни€т живот на техните подвластни в€рващи. –азличи€та се засилват и от етноспецифичните особености на съответните култури, основаващи се на езическите в€рвани€, нрави и обичаи. ”сили€та на христи€нската църква, особено на ¬атикана, да приобщи всички народи в своето лоно дава сериозни резултати, но не и по отношение на евреите. Ќаложената забрана за общуване с евреите през средновековието не постига успех. ≈вреите като ц€ло не се покръстват и продължават до днес да спазват своите традиции, включително и свързаните с религиозните им в€рвани€ обреди и обичаи, подчинени на старозаветните канони. “е не приемат сво€ сънародник ’ристос за меси€, което лежи в основата на непри€зънта на христи€ните към т€х (откъдето възниква международната поговорка Ќикой не е пророк в собствената си родина. Ќещо повече, те и до днес са обвин€вани от христи€ните за това, че са го разпънали на кръст като престъпник. »рони€та на българите към тази ситуаци€ е изразена във фразеологизма –оди се еврейче Скогато разговорът спре и всички млъкватТ. ¬ този израз веро€тно е фиксирано н€какво забравено поверие - може би то е свързано с обсто€телството, че при раждането на »сус ’ристос всичко живо и ц€лата природа са замрели в очакване по€вата на млади€ Ѕог, по произход евреин. ј може би този фразеологизъм е саркастичен израз на разпространената митологема, че евреите са богоизбрани€т народ и заради това всеки от т€х може да бъде следващи€т ’ристос.

ƒистанци€та между двата народа е предимно на езикова и етнорелигиозна, а не на политико-икономическа база. ќсъзнатото конфесиално различие е отразено в редица прецедентни изрази, съдържащи термини, отнас€щи се към юдаизма, като напр.: ќткоа стана евреин, откоа се стори хахам Севрейски свещеникТ (ѕрилепско).  огато става въпрос за нещо, което се подразбира, българите използват поговорката Ќе питай чафутин ходи ли в черква. // „ифутина не питай ходи ли на черква, в ко€то се подчертава, че евреите не са христи€ни. ¬ сво€ храм - синагогата, наричан още /х/авра, евреите обаче не само извършвали своите религиозни служби, но и се събират, за да си общуват. ¬ тези случаи, естествено, там е много шумно, което за българите €вно е нещо необичайно, неприемливо, още повече като се има предвид, че те самите спазват пълна тишина в своите черкви. ≈то защо устойчивото словосъчетание „ифутска авра /хавра/ е станало символ на Снеразбори€ и гол€м шум, глъч, вр€ва, при ко€то нищо не се разбираТ. “ози факт мотивира сравнени€та:  ато в чифутска авра (хавра) # √лъч€т като чифути в авра # –азмърморили се като евреи в хавра # —ъбрали са като чифути в хавра, чрез които българите са изразили пренебрежението си към евреите, назовавайки ги чифути, а също и към н€кои от техните обичаи.

Ѕългарите са забел€зали, че евреите не приемат христи€нските символи и дори изпитват непри€зън към т€х и особено към кръста. “ова изглеждало неадекватно и смешно, което е видно от фразеологизма Ѕ€га като чафутин от кръст. ¬ този случай нав€рно българинът е правел аналоги€ с д€вола, който също, според христи€нската митологи€, се бои и б€га от кръста. —ъщевременно христи€нската светин€ Ѕожи гроб се приема като такава и от евреите, но от друг аспект - той е символ на т€хната прародина и ако христи€ните ход€т там на поклонение, след което бивали удостоени със званието хаджии, то евреите отивали там, когато чувствали, че настъпва кра€т на живота им, за да бъдат погребани в земите на своите предци. Ѕългарите са отразили това в иронични€ фразеологизъм Ѕище кога са върнат евреити от Ѕожи гроб СникогаТ (с варианти:  ога се върнат чифутите от Ѕожи гроб. // ўе се върне кога са върнат евреите от Ѕожи гроб. //  ога си дойдат евреите от хаджилък).

»звестно е, че въпреки това има евреи, които са се покръстили или са приели мюсюлманството. Ќа т€х обаче не се гледало с добро око. —поред поговорката —ит вълк и кръстен чифутин не са за в€ра, българите не ги приемали сериозно, не им в€рвали и ги см€тали за лицемери. — неодобрение те гледали и на приелите мохамеданството, което е видно от поговорката ƒа те пази господ <от българин погърчен и> от чифутин потурчен. явно, и те като българите и циганите, които се потурчвали, за да запаз€т спокойствието си, са се отнас€ли лошо към всички "г€ури".

 акво е било отношението на българите към евреите преди покръстването им не ни е известно, но €вно, още тогава те са били обект на присмех и повод за това им давало обсто€телството, че евреите не €здели коне, което е видно от израза: ¬еднъж са случило евреинът да възседне кон и то изл€зло събота. // ≈вреинът сторил да се качи на кон и то било събота, който изглежда е доста древен. “ози факт несъмнено е впечатл€вал "раждащите се на коне" прабългари и е станал повод за пренебрежително отношение към евреите. ¬ този израз обаче е фиксирана още една особеност в културната система на евреите - за разлика от христи€ните и в частност от българите, които почивали в недел€, техни€т почивен ден е в събота (а на турците в петък), което също се приемало за нещо странно и нередно. ќсвен това евреите стриктно спазвали този ден и не вършели никакви служебни дела, което е отразено във фразеологичните единици Ќеговата работа - чифутска събота Снесвършена работа (поради това, че в събота евреите не работ€т)Т и ” събота, кога взема от евреите Сникога (отнас€ се до плащане на дълг)Т.

≈стествено музиката на един народ - съществен компонент в системата на културата - се отличава от тази на другите. ѕо свой начин т€ също отраз€ва светогледа на съответни€ народ, което се постига не само чрез песните и техните мелодии, но и чрез специфичните музикални инструменти. ≈дин от най-характерните за българите е гайдата, но за евреите т€ е чужда: ≈вреин гайда свири ли? —пецифична за т€х е вид свирка, ко€то също се отличава от български€ кавал: —вир€ на еврейска свирка Сръковод€ се от користни целиТ.

—емантиката на последни€ фразеологизъм насочва към една друга черта от характеристиката на обобщени€ образ на евреите. Ќе само при българите, но и при други народи битува мнението, че те са изключително практични и притежават способността да печел€т, че във всичко, което прав€т, търс€т преди всичко печалба. ¬ъв връзка с това българите казват: ≈вреинът са радва като проводи сина си на к€р, да стори най-напред зарар. — т€хната практичност и хитрост са свързани и еднозначните фразеологизми «нае јврам де копае корени. # «нае јврам де зимуват раците, където личното име јврам като едно от най-разпространените при евреите, се е превърнало в техен словесен символ, т.е. заместител на етнонима.

¬ това има нещо в€рно. Ѕългарите са забел€зали, че евреите не се занимават със земеделие, което, както е известно, е нискодоходен поминък. “ова е регистрирано във вербалната маги€  ога пойде евреин на оранье, тогаз да пукнат <€йцата> (—офийско), ко€то българите използвали, когато зарав€ли €йца да се пекат в жар, за да не се пукнат. —ъщевременно за типично еврейска дейност се см€тало лихварството, което също е намерило израз в н€кои устойчиви словосъчетани€, като:  уга стана чифутин, куга сарафин! (ƒупнишко). »звестно е, че всички лихвари се см€тат за скъперници. ¬ тази връзка е и обсто€телството, че етнонимът чифутин се използва метафорично със значение СскъперникТ: “репери ми (му) ръката като на чифутин Сгол€м скъперникТ. ќт друга страна, евреите-лихвари са безкомпромисни към своите клиенти, поради което българите см€тали наличието на дълг към н€кой от т€х за една от най-големите непри€тности. «атова те съветвали: Ќа евреин да не задлъжн€ваш, ако ищеш сладко да €деш. ѕовод за истинска радост, дори щастие се см€тала ситуаци€та, когато не дължели пари на н€кой евреин. “ова €рко е изразено чрез устойчивото словосъчетание: —лава богу, на евреин н€мам да давам, което, без съмнение, преди да се фразеологизира, е израз€вало реална прецедентна ситуаци€.

»звестно е, че освен с лихварство, евреите се занимавали предимно с търгови€ и фини зана€ти като напр. златарство, часовникарство. “ехните магазини и ателиета се намирали в търговските центрове на градовете, в които живеели (те не се установ€вали в селата) и често усво€вали ц€ла улица, ко€то обикновено била известна под названието „афутска чарши€. “ова словосъчетание обаче е придобило и вторично значение на Снещо много разхвърл€но, гол€мо безредие и нечистоТ, което е било доста широко разпространено и с висока честотност. “о придава саркастична или иронична експресивно-оценъчна конотаци€ на фразеологизмите:  ато в чифутска чарши€ Смръсно, разхвърл€но, неподреденоТ: –азхвърлено като в чифутска чарши€. # —ърцето му чафутска чарши€. - т.е. пълно с разни и несгодни мисли. # ¬ корема ми е като чифутска чарши€. # „исто като в чифутска черши€. # ѕезул€ залепила, а къщата - чефутска чарши€. ¬сички те €сно говор€т, че макар и добри търговци, за българина евреите били неподредени. ј според поговорката „афутин без кел не бива българите ги см€тали и за нечистоплътни хора, които не обръщали внимание на външни€ си вид.

«а евреите най-важен бил (а може би все още е) бизнесът. Ќо въпреки това се случвало и н€кои от т€х да задлъжне€т или да фалират и тогава в очите на българина те изглеждат смешни:  огато чафутин задлъжнее, рови старете тефтери. // „ифутин кога задлъжнее, рови старите тефтери. # ≈вреинът като изпадне, хваща да тръси ветхите тефтери. “ези изрази всъщност отраз€ват една реална прецедентна ситуаци€ - те ровели в старите тефтери с надеждата, че ще откри€т н€кой клиент, който не си е платил дългът, което още един път подчертава липсата на ред при т€х. Ќо от друга страна, имайки предвид стриктността и безкомпромисността на евреите в това отношение, българинът см€тал, че подобни пропуски са невъзможни, поради което се присмивал на тази им дейност, приемайки € за безсмислена. ќбект на подигравка за българите било най-вече поведението на евреите, когато били ограбвани, защото тогава изглеждали жалки в техните очи. — това обсто€телство е свързано сравнението ¬ърт€ се като обран евреин, което българинът използва в случаи, когато попадне в непри€тна ситуаци€, тъй като, подобно на обрани€ евреин Снеспокойно и тревожно се озърта с цел да види нещо, което би му помогналоТ.

ќбича€т на евреите да запълват времето си като €дат печени и осолени тиквени семки им било любимо занимание - като четене на вестник, и е послужило като мотиваци€ на жаргонни€ израз ≈врейски вестник.

—ъществена черта от образа на евреина в колективното съзнание на българина е привичката му да лъже. “ова е казано в прав текст, чрез прецедентни€т израз —ите евреи сет лажои (¬сички евреи са лъжци) (ѕрилеп). “ова е подчертано и в сравнението  ако некое старо евреиште лажит (ѕрилеп), а също и в еднозначните пословици: ѕопитай чафутин накъде е път€т, та да се оправиш. // ѕитай чифутина за път, да та излъже. // ѕопитай евреина за некое место да го намериш скоро. »зобщо техни€т принцип - ≈врейската: не съм вид€л, не зна€; не съм земал, не давам се основава предимно на лъжата. ј може би и на страха. —поред израза Ѕое се от евреин повеке. СЅои се от евреин повечеТ (ўип) евреите са много страхливи. — какво е свързан той? Ќа този въпрос устойчивите словосъчетани€ не дават отговор, но имайки предвид т€хната колективна съдба, може би те се бо€т за бъдещето си. ѕоради това са и толкова хитри и практични. ∆ивотът може би ги е научил да бъдат и предпазливи и недоверчиви.

¬ъз основа на житейски€ си опит, според българите, евреите са стигнали до извода, че е глупаво да се обръща внимание на станалото в миналото. “ази констатаци€ те са отразили във фразеологизма си: «а това, що са е минало, евреинът една пара не дава Сне ме интересува какво е било, какво е станало н€когаТ. » €вно, са € възприели като сво€ максима. “ова е видно от известни€ исторически факт, че по време на ¬тората световна война българите не предават своите евреи, решително застават зад т€х и ги спас€ват от фашистките концлагери. ƒобрите взаимоотношени€ на Ѕългари€ и »зраел днес също са доказателство, че обобщени€т образ на евреите в колективното съзнание на българите в по-далечното минало е променен и има много по-благопри€тен облик. ярко доказателство за това е и заредени€т с положителна конотаци€ прецедентен съвременен израз ≈вреите от пустин€та направиха рай <а ние от рай направихме пустин€>, в който проличава уважението на българите към способностите на евреите и на базата на сравнението с т€х се самокритикуват и надсмиват над себе си. “ова показва, че обобщени€т образ на даден народ в колективното съзнание на друг не е неизменен. Ќапротив, с течение на времето той се преосмисл€, независимо от това дали новата характеристика е по-реална или е основа за нова митологема с обратен знак. ≈тническото самочувствие на евреите, основаващо се на библейските предани€, според които те се см€тат за богоизбран народ и натрапеното отвън мнение, че те притежават най-висок умствен потенциал, не е намерил израз в други устойчиви словосъчетани€. “ова веро€тно се дължи на факта, че българите не приемат сериозно подобно становище. ј може би просто тук се про€в€ва дълбоко вкорененото в колективното съзнание на всеки народ мнение, че не е възможно "чуждите" да превъзхождат "своите".

 

6. ¬ласите - стари при€тели

Ќа север българите граничат с румънците. “ехни€т произход е спорен, но несъмнено това е народ, който се отнас€ към романската група на индоевропейското семейство. Ќе е €сно и кога точно се по€в€ват на Ѕалкански€ полуостров, където всъщност най-веро€тно се формират като народност. —поред една от най-разпространените версии те са наследници на романизираните даки, смесени с римски колонисти. ћногото слав€нски думи в лексиката на румънски език говор€т и за наличие на слав€нски елемент в техни€ етнически състав. ¬ ранните векове на българската държава н€кои територии от т€хната сегашна държава са били част от не€. »звестно е титуловането на цар  ало€н (XII в.) като "цар на българи и власи", което €сно говори за съвместното съжителство на двата народа в течение на повече от 10 века. —поред различни исторически данни, до ’’ век българите винаги са поддържали при€телски междуетнически отношени€ с т€х. Ѕро€т на власите в Ѕългари€ днес не е известен, поради етническото самоидентифициране на повечето от т€х през последните десетилети€ с българите.

ѕредполага се, че етнонимът власи е от немски произход със значение Счужд, другТ, който веро€тно им е даден от слав€ните (јнастасова 2006: 22), което означава, че се отнас€ към групата на екзонимите. — течение на времето той е бил натоварен и с други конотации (јнастасова 2006: 22). ƒнес той е предназначен предимно за румънско говорещите групи на юг от ƒунава и за тези в ёгозападна Ѕългари€.

≈тнонимът румънци // румъни веро€тно се е по€вил след обедин€ването на кн€жествата ¬лахи€, “рансилвани€ и ћолдова и об€в€ването на независимостта на държавата –умъни€ през 1861 г. Ќо би могло да се допусне, че е по-стар ендоним със значение Сримл€нин // румънецТ. “ой се съдържа и в самоназванието на част от власите в ёгозападна Ѕългари€ армъни Сне румънецТ, чрез който те се разграничават от румънците на север от ƒунава и власите на юг от реката, т.е. те отричат общи€ си произход.

„аст от арумъните са известни с прозвището цинцари, което е мотивирано от една диалектна особеност, според ко€то вместо чинч СпетТ те произн€сат цинц. ѕоради частичната омофони€ на цинцар с цици€ етнонимът се възприема и като семантичен еквивалент на СскъперникТ, чи€то мотиваци€ се основава на гол€мата пестеливост на арумъните.  ъм т€х се отнас€ и прозвището куцовласи, което също е с пейоративна оценъчност. — неутрална експресивност е прозвището царани, с което се наричали дошлите от цара, т.е. от държавата, ко€то всъщност назовавали ÷ара –омън€ска С–умънска държаваТ. ѕо м€стото, откъдето са дошли, се разграничавали и други групи власи, напр.: унгурени - от ”нгари€; от √ърци€ са пиндени - от планината ѕинд или громостени - от планината √ромос, москополени - от ћоскополе (днес в јлбани€) и т.н. ƒруг признак, по който се отграничавали, е релефът на м€стото, в което живе€т: падурени - които живе€т в планински места, къмпени - в поле и валени - в долина. ѕосто€нен епитет за дунавските власи е мокри (мокър влах) - поради близостта на селищата им с ƒунава. ќт прозвищата, т.е. експресивните етноними най-попул€рен е мамалигари (рум. mamaligă СкачамакТ), който се отнас€ към румънците изобщо. ¬ъпреки пейоративната окраска, във всички т€х обаче прозира добродушнен присмех с известна доза пренебрежение, но не и непри€зън, още по-малко враждебно отношение. » това е естествено, при положение че двата народа не са воювали помежду си, а по-скоро са си помагали в трудни исторически моменти, въпреки етническите и езикови различи€. ¬сеизвестно е колко български политически емигранти е приела –умъни€ по време на османското робство. “ози факт е намерил отражение в пословицата Ќе е юнак, който иде от ¬лашко, нъй е юнак, който има сърце юнашко.

«а при€телските взаимотношени€ между двата народа най-съществена рол€ е играл фактът, че културните им системи през средновековието почти се припокриват. » едните, и другите са приели православното христи€нство за сво€ народностна религи€. »зключени€та в това отношение са незначителни и не оказват съществено вли€ние върху ц€лостни€ облик на отделните картини на света. Ќапротив, много повече са общите фрагменти в т€х. ќткриват се и н€кои общи езически останки в традиционните им култури. ƒори носиите им почти не се различавали. јнтропологически се отнас€т към един тип. Ќо различните езици се оказват достатъчен аргумент за отграничаването на ние и те. ¬еро€тно неразбирането на румънски€ език и по-високата му интонаци€ дава повод на българите да см€тат власите за шумни: ƒвама армъни - ц€ло пазарище - с насмешка казвали българите.

ѕрецедентните изказвани€, с компонент влах / власи са сравнително малко и в т€х се очертават само н€колко качества от обобщени€ образ на власите в колективното съзнание на българите. —ъдейки по израза јко гледаш голите цигани, власите са пак хора, българите разграничавали власите от циганите и им определ€ли по-престижно м€сто в етническата йерархическа пирамида. ƒо гол€ма степен негативната експресивна оценъчност се дължи на влашките цигани, които често се бъркали със самите власи, а в н€кои райони от ÷ентрална Ѕългари€ те дори се идентифицирали с т€х, поради това, че говор€т техни€ език.

Ѕедността на влашките цигани, ко€то изглежда доста е впечатл€вала, се прехвърл€ла и върху самите власи, като черта от колективни€ им образ. “ова е отразено в н€кои прецедентни изказвани€. ¬ъв фразеологизмът ќфука го като влах пита СнабързоТ, подсказва, че те са гладували. »ндиректно това е фиксирано и в иронични€ израз —иромаси власи със печено праси, където прозира пренебрежителното отношение към т€х заради бедността им, ко€то е стигала дотам, че: —иромаси власи, обрали си попа. “ези изрази доказват, че именно социалното състо€ние на власите е давало повод на българите да им се надсмиват и да ги подцен€ват. ƒо известна степен това е реален факт, който се дължи на обсто€телството, че, като васален на турците, румънски€т народ тр€бвало да им плаща големи данъци, а от друга страна, плащали и на своите чокои, които се славели със склонността си към лукса и разкоша. «а изключителната бедност на румънски€ сел€нин допринас€ и въвеждането на крепостното право през XVII в. “ежката ситуаци€ в тогавашните –умънски кн€жества е отразена в устойчивото словосъчетание: <ходи> ѕо –омани€ за кисело млеко, в чи€то вътрешната структура е залегнала ситуаци€та на българските сел€ни, които отивали там на печалба, но установ€вали, че положението за обикновени€ труженик не е по-добро от това в Ѕългари€. “ова е и мотиваци€та, подтиквала румънците да се преселват на юг от ƒунава.

—ъщевременно власите се отличавали от циганите по външни€ си вид - антропологически те приличат на българите, а и националните носии при двата народа са почти еднакви. ќсвен това, за разлика от циганите, те били чисти и спретнати. —ъдейки по прецедентното име ћош ѕую Свлашко контеТ, сред т€х имало дори такива, които прекалено държели на външни€ си вид, което също е било повод за насмешка. Ќо тук е регистриран още един факт - румънците възприели европейската мода, ко€то постепенно се налагала върху всички социални слоеве. “ова повли€ло и на българските емигранти в –умъни€. Ќо за български€ сел€нин, който едва в началото на ’’ в. приема западно-европейски€ костюм, преди това го см€тал за смешен. Ќаличието на непреодолимо чувство за естетическа издържаност при румънеца намира израз във фразеологизма ƒали влаху краставица, той € не щ€л, че била крива Сне приема каквото и да е, дори когато е в нуждаТ, в който се вижда не само пренебрежително отношение към т€х заради бедността им, но и претенциозност. «а българина това е непон€тно; според неговата народопсихологи€ Ќа подарен кон зъбите не се гледат, особено когато е в безизходица.

ћоже би отново поради идентификаци€та им с влашките цигани българите см€тали, че власите са неподход€щи за при€тели, което става €сно от аналоги€та: Ќи ти от тиква съдина, ни ти от влах другар. ј може би причина за това е, че са ги см€тали за неверни и лицемерни, което се потвърждава от фразеологизма ¬лашка престилка, означаващ Счовек, който си мени мнението според обсто€телстватаТ.

—ъществуват данни за помохамеданчени арумъни, но най-веро€тно те по-често се погърчвали, което намира израз в поговорката: ƒа та пази господ от влах погърчен и от шоп потурчен.

–еалната ситуаци€, въз основа на ко€то е възникнал фразеологизмът ѕи€н влах не знае какво ще каже гладен турчин, вече е забравена, но в него са залегнали непри€телските взаимоотношени€ на власите и турците и зависимостта на първите от вторите.

Ќай-разпространени€т и днес израз, свързан с власите, е фразеологизмът: ¬ласите на край ƒунава се дав€т. // Ќа кра€ се дав€т власите. // Ќакра€ се влах дави, отнас€щ се за Счовек, който не довежда работата си до крайТ, който реално се основава на близостта на местожителствата им до гол€мата река, ко€то не всеки от т€х може да преплува.

Ѕългарите, €вно, добре са познавали власите, а според поговорките јз не ща попа, че тропа, не ща си гръка, че хърка и не ща влаха, че маха. # ќт ¬лашко жена, в „ерно море гими€ и в ÷ариград дави€ са мюшкюл СтрудноТ нещо, женитбата между българи и власи не е била проблематична, както примерно е било с турците или циганите, а също и между православни и католици, независимо от етническата принадлежност.

“рудно е да се каже днес какво точно е вложил български€т творец в пословицата: Ќе е влашка бочва, та от чепо у джепо (ўипско), но от не€ е €сно, че българинът е познавал и бита на власите. “ова се потвърждава и от устойчивото словосъчетание влашки дудук, което подчертава, че той се различава от български€.

 акто е видно от изнесени€ материал, въпреки дълговековното съжителство на българите с власите, в системата на устойчивите словосъчетани€ не са останали много свидетелства за техните междуетнически отношени€. ћоже би това се дължи на липсата не само на етнически, но и на културни противоречи€ между т€х. ¬същност разграничителната лини€ очертават само различните езици, които всъщност маркират различни€ генетичен произход. ¬ общи линии изпъква предимно пренебрежителното отношение на българите към т€х, което се основава на обективни обсто€телства и може би най-вече на склонността към формиране на негативен образ на "други€", който в една или друга степен се приема за чужд. ƒнес, когато власите напълно са се адаптирали и дори почти са се асимилирали от българите, не се приемат за чужди и н€когашната негаци€ в отношението към т€х е само спомен, запазен в изнесените изрази.

 

7. јлбанците - при€тели с лош нрав

¬заимоотношени€та на българите и албанците са започнали преди повече от хил€долетие. ¬ по-далечни времена българите дори са граничели с албанците. Ќ€кои селища в ёжна јлбани€ до днес са заселени с българи, веро€тно установили се там от преди ’-XI в. ћоже би през тези векове са започнали заселвани€та и на албанци в Ѕългари€. ѕаисий ’илендарски отбел€зва, че след като завзел н€кои градове от —еверна √ърци€, —амуил "изпратил куцовласите, арнаутите и гърците от они€ места и ги заселил край ¬арна и “ърново" (ѕаисий 1960: 57). ѕрез следващите векове, особено по време на ќсманската импери€, албанци основавали в българските земи и "н€колко чисто албански села, повечето от които просъществували докъм 1920 г. ≈дно от тези села - ћандрица - и днес се намира на територи€та на Ѕългари€ и представл€ва единственото село, населено с албанци в Ѕългари€." (√юзелев 2004: 100). „аст от т€х впоследствие се преселили на север в днешна –умъни€ и ћолдова. —поред последните статистики днес в Ѕългари€ живе€т само около 270 албанци.

ѕредполага се, че етнонимът албанци е вариант на гръцкото Αλβανοί. ¬ миналото обаче българите ги наричали арбанаси, което също произлиза от гръцкото Αρβανοί. “о е производно от името на споменатата от ј.  омнина област јрбан, ко€то в гръцките извори е наречена "јрванон", в българските "јрбанаска зем€", а в сръбските "јрбанас" или "–абан" (√юзелев 2004: 19). ѕо-късно се по€в€ва и етнонимът арнаути, който е зает от турски - arnavut. ¬сички тези названи€ се см€тат за екзоними и са неутрална емоционална окраска. —амоназванието им е шиптари, което означава СпланинциТ, но в български днес именно то се използва с пейоративна конотаци€.

—поред историческите сведени€ българите и албанците не са били във вражески отношени€. Ќапротив те са участвали в борбите на българите срещу турците, в които се про€в€вали като храбреци. ќт това време веро€тно е израза јрнаутино е сарп (тур. sarp Ссуров, упоритТ), он и друк пат знае.

—ъщевременно, като най-съществена етноспецифична особеност на албанците според българите е лоши€т им нрав, което е видно от сравнението:  исел като арнаутин. С1. избухлив, сприхав; 2. много сърдитТ, а също и от фразеологизма √оспод не е арнаутин, където арнаутин е синоним на Слош, побойник, неразбран, немилостивТ (ƒупнишко). “ази черта на характера им е мотивирала едно от диалектните названи€ на лютите малки чушлета: арнаутки, респ. арнаутчета. «а израза “уй ще ми го харижеш, туй ще ми го дадеш, а туй ще ти го зема, превърнал се впоследствие в поговорка ѕ. –. —лавейков специално отбел€зва: "“ъй рекъл н€кой арнаутин". ¬ него €рко е подчертан властни€ нрав на албанците и тонът им, нетърп€щ възражение, характерен за разбойници и бандити. Ѕез съмнение, в даден исторически момент албанците се считали за разбойници. “ова до известна степен се потвърждава и от обича€ им да ход€т винаги с оръжие и да го поддържат, което е отразено в изразите: Ќатегарил се като арнутски пиштоль Свъзгорд€л сеТ и  ато арнаутска пушка iе Сготов е по вс€ко времеТ.

 ъм тези качества от обобщени€ събирателен образ на албанеца в колективното съзнание на българина е и неговото користолюбие, което се разбира от кратки€ прецедентен текст: ѕитали арнаутина: "¬ рай ли искаш, или в пакъла?" - а той казал: "ƒа видим де по-много айлък СзаплатаТ дават".

—ред албанците е имало католици и православни, а по време на ќсманската импери€ повечето от т€х приемат мюсюлманството, поради което днес то е държавната религи€. “ази религиозна неориентираност е внушавала съмнение у българите към сериозното отношение на албанците към религи€та. “ова дало повод да се подиграват на техните свещеници, особено православните. “ова е фиксирано в израза Ѕоже, да ти пе€м, знаш да пееш, да ти псалвам, знаш да псалваш и ти псалват ангелите, ами да ти поиграм едно арнаутско хоро, оти немаш кой да ти игра, за който ѕ. –. —лавейков по€сн€ва: "“ака се оправ€л пред бога н€кой арнаутски поп, който си бил посръбнал и не му се чет€ло правило" (—лавейков 1954: 131). явно, този културен фактор по-късно е засилил негативното отношение на българите към албанците, основаващо се първоначално върху етнолингвистични различи€.

—лед създаването на ёгославската федераци€ връзките между българи и албанци прекъсват. «атова съхранените в писмените източници и представени по-горе устойчиви словосъчетани€, свързани с т€х, са малко и най-веро€тно са от времето на османското робство. “ова се потвърждава от обсто€телството, че в т€х се използва етнонимът арнаутин. —равнително нов е само фразеологизмът јлбански реотан със значение Счовек, който бавно и трудно проум€ва какво му се казваТ. „рез него българинът израз€ва пренебрежително отношение към албанците, което, €вно, е породено от това, че не ги познава и най-вече от слуховете, че јлбани€ е най-слабо развитата страна в социалистически€ лагер.

 

8. јрменците - и те като евреите

—ред народите, които са формирали етнически общности в границата на българската държава, са и арменците. ƒанни за т€хното наличие в българските земи има от V в. ѕо късно през вековете общността им многократно се е увеличавала, като е била попълвана с нови заселници. ѕоследните вълни от масови преселвани€ са в кра€ на XIX в. (1894-1896 г.), когато, след избиването на над 300 000 арменци, от ÷ариград идват 20 000, и в началото на ’’ в. (1912-1918 г.), когато пак от “урци€ в Ѕългари€ се преселват 22 000 души (ћицева, ѕапаз€н-“аниел€н 1998: 139-143). —поред данните от последното пребро€ване през 2008 г., днес в Ѕългари€ живе€т 10 832 (0,1%).

—тереотипни€т образ на арменците в съзнанието на българите доста се доближава до този на евреите - те също са хитри и уме€т "лесно" да печел€т, тъй като и те също са предимно зана€тчии и търговци и, както всички богати, ги см€тали за скъперници. “ова е фиксирано в израза ≈вреин или арменец - все едно. “ези качества от характеристиката на колективни€ им образ обаче не са намерили конкретен израз в устойчивите словосъчетани€. ќбратното, в противовес на това, според израза Ћевак не е ли? Сотнас€щ се за арменецТ излиза, че за българите те са били несръчни и недобри работници. “ова най-веро€тно се отнас€ло за арменците, които се били установили по селата и се занимавали със земеделие.

ѕрави впечатление, че на арменците българите не са посветили толкова устойчиви словосъчетани€, колкото на евреите, въпреки че те почти по едно и също време се по€в€ват по нашите земи и €вно също са свидетели на формирането и развитието на българската държава през цели€ исторически период на нейното съществуване. ¬същност в системата на българските устойчиви словосъчетани€ те са представени само в н€колко от т€х. ¬ една поговорка е фиксирано отношението на арменците към тъщите си: «амислил са като ерменец, кой е бил тъща си. // ћисли като ерменец, който побъркал баба си. //  акво си се опуйчил като ерменец, който бил тъща си? или  акво си се замислил като ерменец, що гощавал тъща си? ƒоколко тези изрази съхран€ват н€каква истина, е трудно да се каже. «атова пък за словосъчетанието арменски поп Счовек, на когото всеки се оплакваТ, който се използва в различни фразеологизми като: —танал съм арменски поп Сѕосто€нно идват при мене хора със свои грижи и болки да ми се оплакват, без да мога нещо да им помогнаТ, със сигурност може да се кажа, че е трансформаци€ на израза ќплачи се на арменски€ поп, който казвали турците на българските каторжници в ƒиарбекир. —поред една легенда там наистина имало един арменски свещеник, който редовно изслушвал тегобите им. ¬последствие този израз се фразеологизирал, приемайки значението Стова е положението и каквото и да правиш, нищо н€ма да постигнешТ. “ози израз е мотивирал и фразеологизма »маш много здраве от арменски€ поп С1) Ќе си прав, съвсем не е така; 2) Ќ€ма да стане така, както ти мислишТ. »ронизирането на арменски€ поп е свързано с незначителните различи€ между българската и арменската църква. “ези прецедентни изказвани€ се използват и днес. јктуална е и фразеологичната единица арменско гости Сдълго гостуванеТ.

ћакар и малко на брой, тези устойчиви словосъчетани€ показват, че българите доста добре са познавали арменците. ѕредставените в т€х черти от колективни€ им образ едва ли са основните в представите на българина, но те са по-специфични, нестандартни, онези, които най-много са впечатл€вали българите. ¬ъпреки ирони€та в представените изрази, не би могло да се каже, че те са изпитвали негативно отношение към арменците.  акто при власите, основните противоречи€ са етнически, изразени чрез езиците им, и отчасти религиозни.

 

9. ќтношение на българите към други народи

√еографското разположение на Ѕългари€ на един световен кръстопът, предполага, а историческите данни потвърждават, че българите са контактували с много други народи. — н€кои по-дълго, с други мимолетно; н€кои са оставили следи в т€хното колективно съзнание и езика им, други - не.

¬ системата на устойчивите словосъчетани€ се отдел€ една група с компонент етнонимът арап/ин/: „ер арап (нар. песни) # „ерен като арап. # ѕо-лесно е да почерниш себе си, а не да измиеш арапина. # јрапин с ракисапун Ссапун, внесен от “урци€, от гръцките островиТ се мие, ала пак е черен. # ѕо-лесно е да почерниш себе си, а не да умиеш арапина. # ’ванал арапина. Снапил се, пи€н еТ # ѕририпнал е арабското. - ѕрекарал тежкото (—мол€нско). “ой е регистриран и в гатанката јрапка се чекореше, арапин се охолеше, чийто съответник е ƒедо баба натиска, между них живо писка Сподница и връшникТ. »ндиректно, чрез производното прилагателно арапски, етнонимът се про€в€ва в номинативните словосъчетани€: јрапска смоква // јрапски език Сраст. лопаткиТ и јрапско просо Сраст. 1) момина сълза <Briza media>; 2) дървото трепетлика, осика <Populus tremula>Т.

“рудно е да се каже дали арап/ин/ е фонетичен вариант на араби/ин/, с който се назовават н€колко народа в јрабски€ полуостров и —еверна јфрика, или е самосто€телен етноним, отнас€щ се към друг етнос (евентуално за циганите). «а наличието на арабите българите са знаели още в ранното средновековие - със сигурност те се срещали с т€х по време на византийско-арабските войни, в които са участвали и българите на страната на ¬изанти€.  акто вече се спомена по-горе, в диалектите и съответно в изнесените езикови материали, вариантът арап/ин/ се отнас€ към циганите. Ќо много е възможно първоначално българите да са означавали с него маврите или друг африкански народ, прехвърлен по-късно върху циганите, въз основа на приликата по цвета на кожата им. ј във "¬еда словена" често се споменава етнонима харапин, харапи. «а него също не е €сно дали това е фонетичен облик на етнонима арабин или означава друг народ. ¬ известните ни исторически и други екстралингвистични данни, поне засега, не намираме приемлив отговор на този въпрос, но несъмнено чрез този етноним (а може би етноними) в народната памет се съхран€ва смътен спомен за н€какви далечни исторически факти.

*

»стори€та ни дава много сведени€ за това, че в ранното средновековие по един или друг повод българите са се сблъсквали с различни западноевропейски племена, но това не е намерило израз в системата на българските устойчиви словосъчетани€. ќт времето преди турското робство е запазен само фразеологизмът  аталански сине: √иди каталански сине!, който според ѕ. –. —лавейков " азват на развратен и жесток момък. ¬иди се да е станало възпоминание от каталаните, на които южните българи са €ли попарата малко преди нахълтването на турците" (—лавейков 1954). ƒнес едва ли е гол€ма частта на онези българи, които зана€т за съществуването на областта  аталони€ в »спани€ и още по-малко нещо за нейните жители. ј етнонимът каталан/ин/ (< нгр. καταλανός Сжител на  аталони€Т или от лат. catalānus) всъщност се използвал със значение Слош човек, мъчител, бездушникТ, което индиректно се идентифицира с д€вол. — тази семантика той е регистриран в клетвата: ƒа подиш в каталанеца! Сƒа идиш <по д€волите>, каталанец такъвТ (—мол€нско).

*

ѕо исторически данни българите, т.е. прабългарите и слав€ните, са се срещали с римл€ните, готите, галите, франките и други европейски народи и племенни общности още по времето на јтила. Ќо от този период не са запазени устойчиви словосъчетани€ с компонент етноним. ¬ т€хната система не се откриват следи дори от немските рудари, известни в —ърби€ и —редновековна Ѕългари€ (XIV-XV в.) като "саси".

—ъхранените до днес н€колко израза, свързани с наследниците на споменатите древни народи, са от много по-късен период - най-веро€тно от втората половина на XIX в., когато н€кои българи са учили в «ападна ≈вропа или може би от времето след ќсвобождението, когато редица търговци са ходели там за стоки. ¬ повечето случаи обаче българите са черпели сведени€ за т€х индиректно чрез румънците и най-вече от турците, чиито интелигенции по това време са ги познавали много повече. “ова е видно от представените по-долу устойчиви словосъчетани€, част от които са превод от турски или румънски.

 алките на турските изрази: ‘ренец незнабожник. - тур. Fransız imansız и иронични€т фразеологизъм ‘ранцуз акълли€ - тур. Fransızakıllı Сза човек, който взема отношение по всички въпроси; многознайникТ, израз€ват по-скоро негативното отношение на турците към французите, отколкото това на българите. ѕротивоположно на турците, румънската интелигенци€ е подражавала във всичко на французите (известно е, че дори Ѕукурещ е построен по градоустройствени€ план на ѕариж, поради което го наричали ћалки€ ѕариж). ѕо този начин е показвала, от една страна, доброто си отношение към т€х, а от друга - превъзходството на французите. ќт това време е и шивашко-модни€т термин алафранга, както и изразът «а женско чак до ‘ренско, в които прозира румънско вли€ние. “ези примери €сно показват, че отношението към даден народ от страна на едни народности може да бъде крайно негативно, а на други - обратното.

“ака, от една страна, турците, а от друга - румънците, са повли€ли върху формирането на двойственото отношение на българите към французите. ¬ъв вътрешната структура на фразеологизма ’ващам н€кого като френец Сспипвам н€кого в момента, когато върши нещо лошо, н€какво злоТ най-веро€тно сравнението като френец означава Сс хитрост, умноТ. Ќо в дидактичната поговорка “урчин побратим, калугер девер и френк ортак не хващай българинът е изразил своето недоверие към французите. ¬същност дублетната форма френк (freng/frenk) на днешни€ етноним французин и н€когашни€т вариант френец в български и турски, освен СфранцузинТ, са означавали изобщо СевропеецТ. «а български€ народ като ц€ло французите са символ за незнайните и непознати западноевропейски народи. “ова проличава и във фразеологизма Ќаприказвахме се френски Скарахме сеТ, което буквално означава говорихме като на чужди езици.

ƒруг дублет на етнонима французин в диалектите е фръг, регистриран в поговорката ” българина инат, у гърка салтанат Свеликолепие, разкошТ, а у фръг СфранцузинТ мурафет Сумение, изкусностТ. ¬ този израз отново се подчертава завидното изискано поведение на французите, което несъмнено българите са оцен€вали като положително. Ќека си припомним комеди€та на ƒ. ¬ойников " риворазбраната цивилизаци€", в ко€то, чрез похватите на сатирата, се осмива прекаленото подражание на французите. Ќо въпреки всичко, несъмнено, по това време френската лингвокултурна система силно е вли€ла върху нашата и най-вече върху аксеологичните канони. » до днес образът на французойката е еталон на жена с прекрасна фигура, което е видно от наситеното с положителна конотаци€ сравнение като французойка Сслаба, фина, със съвършено т€лоТ. “ова €вление продължава и през цели€ ’’ в., когато Ѕългари€ се причисл€ва към франкофонските страни и народи. »зучаването на западен език в българското училище със задължителен избор между френски, немски, английски езици, почти до 80-те години на минали€ век, също е допринесло не малко за това. ¬същност и днес българинът не е престанал да се преклан€ пред френската култура.

*

ќсвен французите българите са см€тали за хитреци и англичаните, известни по това време с турската форма на етнонима, т.е. ингилизин. ’итър като ингилизин, казвал българинът, което потвърждава, че българинът не се е довер€вал на непознатите европейци на запад от јвстро-”нгарската импери€. ј това, че черпели сведени€ за т€х от турците, се потвърждава и от пословицата — ингилишка лопата френска попара не сърбай, ко€то, според ѕ. –. —лавейков, също е превод от турски.

Ѕез съмнение, фразеологизмът »змъквам се по английски Сотивам си, без да се сбогувам, незабел€зано, обикновено за да изб€гна н€какво задължениеТ е от времето след ќсвобождението, когато представители на български€ политически елит са започнали дипломатически отношени€ с другите западноевропейски страни, в процеса на които те наблюдавали поведението на техните представители и €вно са ги оцен€вали според мерките на сво€та аксеологична система. ¬ този израз отново се фиксира хитростта на англичанина, но под формата на една интелигентна, според българина, про€ва.

ƒнес английски€т език почти напълно е изместил френски€ от училището, много българи учат и работ€т в јнгли€, където се подчин€ват на т€хната култура, но въпреки това стереотипни€т образ на англичанина е не€сен в съзнанието на българина като ц€ло и поради това този народ остава далечен, непознат и чужд на наши€ народ.  ъм основната черта от неговата характеристика - хитростта, днес се прибав€т неговите изискани маниери, за което съдим по метафоричната употреба на етнонима англичанин със значение СджентълменТ.

*

ѕредполага се, че фразеологизмът изпаднал германец Счовек с ока€н външен вид, развлечен, неспретнат, зле облеченТ представ€ образа на германците от кра€ на ѕървата световна война, когато в Ѕългари€ е имало много представители на движението Wandervögelbewegung, които просели по кръчмите и имали неугледен вид. Ќе е известно обаче кога и по какъв повод възниква регистираното преди световните войни сравнение –азбесила се като алеманка (ƒупнишко). —лед ¬тората световна война в съзнанието на българина възниква друг стереотип по отношение на немците. ѕредставата за т€х като чисти, спретнати хора, стриктни в работата си и т.н. не е намерила израз в системата на устойчивите словосъчетани€. явно, най-силно впечатление те са правели на българите със сво€та точност, поради което и до днес се казва: или “очен като немец или Ќемска точност.

*

ƒруги етноними се откриват в еднозначните фразеологизми ѕрав€ се на американец // ѕрав€ се на €понец Спреструвам се, че не разбирамТ, които подчертават съзнанието за различи€та между българската и американската, респективно €понската лингвокултурни системи, като толкова големи, че не дават възможност за никаква комуникаци€.

√еографски швейцарците не са толкова далече от българите, но за т€х също не се знае много. ¬ колективното съзнание на българите те се представ€т индиректно, като се свързват с прословутите си часовници, които се см€тат за най-добрите в цели€ св€т, поради което са станали символ за точност: –аботи или “очен като швейцарски часовник. —ъщевременно това сравнение израз€ва мнението на българите, че швейцарците са много прецизни в работата си. ј известните швейцарски банки се приемат като символ за сигурност, стабилност и най-добра защитеност на паричните капитали: —табилен като швейцарска банка. “ой се използва в експресивни изрази като јз да не съм швейцарска банка!, като отказ да се дадат безвъзмездно пари на н€кого или за нещо общо и дори назаем. »ронични€т фразеологизъм Ќа Ўвейцарското езеро СникъдеТ е отрицателен отговор на въпроси от рода на  ъде ще почиваш? ћакар и географско пон€тие, в една или друга степен то се асоциира и със швейцарците. ¬сичко това показва, че след формирането на тази държава българите не са имали неофициални контакти с народите, формиращи швейцарската наци€, ако изобщо може да се говори за такава, поради което не са могли да ги опозна€т и да си създадат стереотипен образ за т€х.

¬ изрази като ѕази, Ѕоже, от бахайци и чагатайци; Ќахлуват (връхлитат) като хуни се съдържат етноними, за които обикновени€т българин днес едва ли знае нещо.

»ндиректно, без да използват съответните етноними българите израз€ват непознаването на далечни и незнайни народи, за които н€мат дори най-малка представа, използвайки названието на дадената държава: “ъмна »нди€ Снещо от което н€мам пон€тиеТ или техни€ език: √овор€ ти (казах ти) на български, а не на патагонски. # √овори като чагатаец. # √овори на чагатайски Сне€сно, неразбраноТ и т.н.

ѕо този начин българите израз€ват предимно своето неутрално отношение към даден народ.

 

10. ¬ позици€та "свой" сред "чужди" или българинът за себе си

Ќаблюдението и опознаването на другите народности, неминуемо се съпровожда от сравнение или противопостав€не с т€х и води до опозици€та свой ~ чужд - "одной из основных оппозиций в социальной организации общества на прот€жении развити€ человеческой цивилизации" (јхатова 2010: 21). “€ се определ€ от "политическую, религиозную, моральную, экономическую, этническую, €зыковую оппозицию, котора€ эффективно раздел€ет людей на группы друзей и врагов. <...> Ётническое сообщество - както твърди Ѕ. ј. јхатова, - как и любое сообщество, представл€€ собой выражение солидарности людей, определ€етс€ характером общени€ и особеност€ми социальных отношений" (јхатова 2010: 21). ќткривайки различи€та, съзнателно или несъзнателно, подобно на другите народи и българите са изграждали сво€та етническа идентичност, маркирана от културните им особености, лингвистичната спецификата и начина на функциониране на езиковите единици, които фиксират техни€ мироглед. ¬ъз основа на всичко това те се отграничавали от другите в отделно общество като свои, като ние с конкретно етническо самосъзнание и се самоопредел€ли като българи.

 акъв стереотипен образ са създали за себе си, как са изглеждали в собствените си очи до падането на Ѕългари€ под османско робство, ние не знаем. —леди в системата на устойчивите словосъчетани€ от този период не са останали. Ќ€ма ни най-малък намек също за етносите траки, слав€ни и прабългари, основните етнически компоненти, участвали във формирането на днешни€ български народ. ≈зиковите данни, с които разполагаме, по вс€ка веро€тност са от времето на османското владичество и то предимно от последни€ век на робството. «а това говори фактът, че в редица поговорки се представ€т констатации за н€кои отлики предимно от турците и гърците.

»зхождайки от направените по-горе анализи, българите обичат да си влагат парите в строеж на къщи: Ѕългаринът, като забогатее, къща си прави, а турчинът жена си взема, което междувпрочем е валидно и днес. ¬ дълбинната структура изглежда е маркирано известно сходство с менталността на англичаните, според които: ћо€т дом е мо€та крепост.

¬ социално и битово отношение българинът държи на това да има повече при€тели, с които може спокойно да изпие чаша вино, видно от поговорката: Ќа турчин дай горчиво кафе, на българин чаша вино и достове. ¬ това отношение той се доближава до източните слав€ни, които казват: Ќе имей сто рублей, а имей сто друзей. ƒо източните слав€ни се доближава българинът и по слабостта си към виното и раки€та: ” турчин се наiаш, у бугарин се напи (ƒупнишко). јлкохолици ли са били българите по време на ќсманската импери€, е трудно да се каже днес, но още една поговорка е свързана с употребата на алкохол: Ќа българина чаша винце, € ракийца. Ќо тук по-скоро тр€бва да се има предвид обича€ на българина да черпи гостите си с домашно вино и раки€, които обикновено във всеки дом се паз€т за гости. —амо по себе си това намеква в н€каква степен за гостоприемството на българите. ћоже би тези прецедентни изрази подсказват също, че българинът не е имал възможност да се храни добре, но по много стара традици€, запазена до днес, той отглежда лоз€ и овошки, поради което винаги е имал вино и раки€. ј като специфична национална храна се наложили растени€та, които дава българската природа - коприва, киселец, лапад и др.под., което е подчертано в пословицата: Ѕългарина си хваща сърцето с коприва, а гърка - с чироз. —ъщевременно, съдейки и по дадените по-долу примери, тр€бва да се има предвид, че в тези устойчиви словосъчетани€ българинът се самоиронизира, самокритикува и се надсмива над своите нрави и обичаи.

Ѕългарите се см€тали за смел и храбър народ - качества, които са се про€в€вали особено по време на османското робство и са отразени в изразите: ƒур е глаа на рамена пот турчина юнак не паг€т (ƒебърско;  ичевско) # ѕрати (ѕраща) лудо на войска, а (ама) зад (след) него българи.

¬ устойчивите словосъчетани€ с компонент етнонима българи или такива, в които той се подразбира, други положителни качества в сво€ стереотипен образ българинът не изтъква. Ѕългаринът предпочитал да изтъкне негативните черти на сво€та национална личност, които по този начин осъжда. “ака например неизвестно защо днес се см€та, че турците са били много упорити, но според паремиите се оказва, че качеството упорит до глупост всъщност българите приписват на себе си, при това го определ€т като една от съществените черти от сво€та характеристика, по които се отличават от другите: Ѕугарино за инат и кило сол €де. # ” българина инат, у гърка салтанат С(?) великолепие, разкошТ, а у фръг СфранцузинТ мурафет Сумение, изкусностТ. “ози тип поговорки €вно показват, че българите не само са наблюдавали другите, но и са се самонаблюдавали. “ака откривали по какво се отличават от другите и се отграничавали от т€х, като същевременно и другите не постав€ли в една група, а ги отдел€ли в самосто€телни, отличаващи се една от друга общности.

ѕо индиректен начин българите подчертават, че всъщност тези негативни качества не са елементи от неговата аксиологична система, а отделните личности, които ги притежават, са изключени€, т.е. тези черти всъщност не са присъщи на колективни€ образ на българина. ¬ неговата ценностна система е изключено лицемерието, на което обществото не гледало с добро око и се подигравало на неговите носители: ƒо пладне е »ли€, от пладне е јли€. ќще по-гол€ма нетърпимост те про€в€вали към предателите, което е видно от гневни€ тон, прозиращ в поговорката ƒоде не €де българин мръсно, турчин не €де баница, с което с€каш са склонни да оправда€т турците. — особена непри€зън се отнас€ло българското общество към онези, които се потурчвали и особено към тези които се погърчвали: ѕази, боже, от българин кога са погърчи и от циганин кога са потурчи. # ƒа те пази господ от българин погърчен и от чифутин потурчен. «а да запаз€т собствени€ си статут тези хора са били готови на всичко и не се съобраз€вали с останалите си сънародници.

“ук прави впечатление, че българинът с€каш е приел и онези черти, които турците им приписвали: Ќа българина мъка дай - тур.: Gâura eziyet или Ѕългарина е на турчина тъпана # Ѕългарска глава кофа за катран "казуват турците" (—лавейков 1954: 137). –азбира се, това е упрек към самите себе си за това, че продължават да търп€т зависимостта си и не се съпротивл€ват. —ъщевременно хайдутите см€тали за разбойници и се страхували от т€х както от турците.

≈стествено, турците ги см€тали за глупави: Ќа българин умът иде € кога б€га, € кога л€га, а също за несправедливи и безсъвестни: »ма ли бугарин инсаф (С1) справедливост, безпристрастие; 2) съвестност, съчувствие, милосърдие, състраданиеТ). ясно е, че съдиите са били турци, поради което българите каквото и да казвали при едно дело с турчин или с импери€та, се см€тало за нев€рно или клевета. Ѕългарите н€мали шанс да спечел€т делата. «атова за т€х вс€ко дело е било равно на трагеди€. «наейки това, те казвали: јко ти е гн€в на българин, кълни го да са хване на дави€ (< тур. dâvı С1) съдебно дело; 2) съдебен искТ) // яд ли та е на българин, моли бога да се хване у даави€. //  ълни българина да подкачи дави€. “ази поговорка има вариант: јко та е €д на българин, кълни го да стане хайдутин, който подсказва, че съдени били най-вече хайдутите. –еалната ситуаци€, €вно, е внушавала на българите обидните твърдени€ на турците. ќтча€ни до крайност, невиждащи изход, може би те са пов€рвали в тези твърдени€, което е потиснало т€хното народностно самочувствие. “ова, както и стремежът към физическото оцел€ване, е дало повод и за доброволното погърчване или потурчване на българите. “ова чувство е оставило дълбоки следи в психиката на българина до ден-днешен. ћоже би затова, особено през последните десетилети€, те кардинално са преосмислили поддържаното през вековете мнение за себе си, че всичко свое е по-хубаво от чуждото и отказвайки се постепенно от него стигат днес до другата крайност като възхвал€ват всичко чуждо, особено на западните народи и страни.

 акто е известно от истори€та, след ќсвобождението областта ћакедони€ и част от “раки€ остават в границите на ќсманската импери€. —вободата в  н€жество Ѕългари€ и »зточна –умели€ привлича останалите там българи и те започват да плащат, за да станат жители на н€кое от двете кн€жества. ќт тези години е останал изразът ƒайте пари да станем бугари, който, според ѕ. –. —лавйков, още по негово време се е превърнал в поговорка. Ќе на шега, това реално днес се извършва от съвременните македонци, молдовци, украинци и дори руснаци, които наистина плащат огромни суми, за да получат българско гражданство. ƒоста оптимистично! ћоже би н€кой ден отново ще твърдим, че всичко наше е най-хубаво и най-добро!

 

«аключение

 акто всеки народ и българинът е определил критериите за сво€та идентификаци€ и се самоопознавал, като се сравн€вал или противопостав€л на другите народи и най-вече на онези, които приемал за много далечни и чужди. —ъвкупността от етноспецифичните черти на техните колективни образи е дала възможност на българите да създадат и сво€ собствен стереотипен образ. ќтличителните черти на другите обикновено ги оцен€вали като отрицателни и по-р€дко като положителни или неутрални в зависимост от собствената им система от морални ценности, нрави, обичаи.

ѕрави впечатление, че освен турците и евреите, другите народи, фиксирани в устойчивите словосъчетани€, са от индо-европейски произход. ќт друга страна, в т€х намира израз предимно отношението на българите към онези народности, с които освен етнически са имали и религиозни различи€ - турци, цигани, немци, унгарци, евреи. Ќо, ако към характеристиките на стереотипните образи на народностите групи, с които са били в дружелюбни отношени€, те са се отнас€ли с присмех, към гърците и турците, с които винаги са били във враждебни отношени€, про€в€вали непри€зън, ко€то приема размерите на омраза. » това е разбираемо, като се има предвид, че в колективната памет на българина все още е жив фактът, че държавата му е била в политико-икономическа зависимост от тези народи. —амо до преди половин век, това е парело душите на българите и е подхранвало постепенно отмиращата през последните десетилети€ омраза към тези, които н€кога са потъпкали т€хната държавност, народностното им самочувствие и са спъвали неговото развитие като народ. “ова чувство към южните ни съседи вече отмира, а фактите се приемат като отдавна отминала историческа даденост.

—ъщевременно доброто отношение на българите към родствените народи, тези, с които формират една етническа общност (в широки€ смисъл на думата), почти не е намерило израз в устойчивите словосъчетани€. Ќа т€х те не се присмивали, защото езиците им били и все още са разбираеми, изпов€дват една религи€ с т€х, ко€то е надстройка над общата им по-стара езическа в€ра. ¬сичко това е допринесло за поддържане на общ мироглед, а формираните картини на света са близки с т€хната. Ќещо повече, с южните слав€ни дори имат и почти еднаква историческа съдба. ј помощта на източните слав€ни по време на възраждането и руско-турските войни още повече ги сближавала през вековете, въпреки разсто€нието и липсата на възможност за преки масови контакти.

ќпределено на при€телските отношени€ с власите, респективно румънците, се дължи наличието на толкова малко устойчиви словосъчетани€, в които те са обект на внимание.

—ледователно, формираните през вековете устойчиви словосъчетани€, в чиито лексикални конструкции се съдържат етноними, са насочени предимно към народите, с които българите са били във враждебни отношени€, или към тези, с които силно са се различавали в лингвокултурен аспект, т.е. с неслав€нските и в частност нехристи€нските народностни общности. ¬ъпреки преките им контакти и дружеските отношени€ с евреи, цигани, арменци, албанци и т.н. в течение на много векове, както едните, така и другите са отсто€вали св€та идентичност, поради което лингвокултурните разделителни граници се запазили до днес. “ези обсто€телства об€сн€ват факта, че по-гол€мата част от този тип устойчиви словосъчетани€ са силно заредени предимно с негативна експресивна окраска, както и факта, че етнонимите в т€х приемат допълнителна конотаци€ и се €в€ват в рол€та си на емоционално-аксиологически маркери.

ќт друга страна, прави впечатление обсто€телството, че етнонимите татарин и черкез не участват в системата на фразеологизмите и паремиите, въпреки че тези народи са създавали на българите значителни непри€тности. ѕон€кога те про€в€вали по-гол€ма жестокост по отношение на българите от турците. “ова е добре отразено във фолклора и особено в народните песни. ≈дно от об€снени€та е, че българинът ги е причисл€вал към турците. ¬ системите на фразеологизмите и паремиите не са намерили израз и етнонимите на тюрските племена от предосмански€ период като кумани, печенези, узи огузи, авари, както и на други племена или народностни групи, с които българите са имали преки контакти като скити, осетинци, келти, маджари (унгарци) и т.н. ј може би н€кога е имало, но са отдавна забравени. Ќепон€тно защо, но в тези системи не се откриват и етнонимите каракачани, юруци и гагаузи, чиито общности все още реално съществуват в пределите на Ѕългари€. Ѕългаринът ги отграничава от себе си, но липсата на паремии и фразеологизми с тези етноними подсказва наличие на неутрално отношение или безразличие към тези етнически общности. ¬еро€тно в тези случаи от значение бил конфесионални€т фактор, а именно принадлежността на тези етнически групи предимно към православното христи€нство. ўо се отнас€ до гагаузите, тук веро€тно има значение и обсто€телството, че те самите се см€тат за "ески болгар", т.е. Сстари българиТ. Ќ€кои от етнонимите, които не участват в паремии и фразеологизми обаче са оставили трайни следи в ономастиката, където редица местни имена като  аракачанското, ћаджаре, ћаджарово, “атарево, “атарската махала, „еркШазки€ кладенец, ёрюшко кале, ёрушки чал, ёрушкото пладнище и др.под., са €вно доказателство, че представители на съответните народи или н€когашни племена са битували в границите на страната и свидетелстват за преките им взаимоотношени€ с българите. ћногобройните местности с названието Ћатински гробища (пон€кога наричани и ≈лински гробища) в страната свидетелстват за преките контакти на българите с латинците (формирали сво€та държава през 1204 г., ко€то просъществувала около 2 века върху византийски земи).

¬ъпреки отсъствието на редица етноними в българската система на устойчивите словосъчетани€, анализирани€т материал несъмнено показва колко много и разнообразни факти от лингвокултурната система, свързани с истори€та на даден народ, се съдържат в езика.  ъм т€х би тр€бвало да се отнесат и етнонимите, които, освен в топоними€та, са намерили израз в антропоними€та ( уман/ов/, „еркезов, “атаров,  юрдов,  аракачанов, ћаджаров, ‘ранков и т.н.) и тези, които по метонимичен или словообразувателен път се трансформирали в названи€ на различни по сво€та характеристика денотати и разкриват допълнителни сведени€ за отношението на българите към съответните народи, а също и за взаимоотношени€та им с т€х в областта на материалната култура. Ќ€кои от т€х не са регистрирани в историческите документи. “е се про€в€ват както в повърхностната, така и в дълбината структура на езиковите единици. ѕовечето от т€х все още могат да се извлекат, но има и такива, които вече трудно се откриват и разкриват или вече са напълно загубени.

 онтактите с другите народи - враждебни или при€телски, в една или друга степен са дали отражение върху менталността на българина и несъзнателно са оказали вли€ние върху неговата лингвокултурна система. Ќепосредственото съжителство на една територи€ е дало възможност за постепенното стесн€ване на културните граници между т€х, за разкъсването на етническите обръчи, което е станало предпоставка за културна интерференци€, а също и за взаимовли€ние при формирането на съответните национални личности.

 

 

Ѕ≈Ћ≈∆ »

1. “ермините народ и етнос в работата се използват като синоними, имайки предвид, че все още не са уточнени дефинициите им и диференциращите ги признаци. √раниците между т€х са твърде размити - в хуманитарните науки пон€кога дори за американците, швейцарците и др.под. се говори като за определени народи или отделни етноси, при положение че те всъщност представл€ват само обединение на различни етноси, които евентуално биха могли да се определ€т като наци€ поради общата територи€ и другите общодържавни фактори, на които всички те се подчин€ват. [обратно]

2. —поред ¬. ј. ћаслова езиков стереотип е "не только суждение или несколько суждений, но и любое устойчивое выражение, состо€щее из нескольких слов, например, устойчивое сравнение, клише и т.д." (ћаслова 2001: 109). [обратно]

3. Ќа тази мисъл навежда ситуаци€та при българската диаспора в –умъни€, където не се формират бракове между българи православни и българи католици, но са позволени и се см€тат за нещо нормално бракове между румънци и българи православни и съответно българи и румънци католици. [обратно]

4. ¬ н€кои диалекти луната се нарича д€до Ѕоже. [обратно]

5.—поред ѕ. –. —лавейков, в основата на тази пословица е залегнала истинска случка, ко€то предава по следни€ начин: "≈дин коледаджи€, като ход€л по път€, среща го един турчин и го запитва какъв и що е; той му казва, че е такъв, що пее на хората за здраве, сега по  олада. - "ƒе пей и на мене за здраве." - “ой като се побавил и поприказвал с него, разбрал го, че не е €ничарин и захванал да му пее горн€та песен". [обратно]

6.“ова обсто€тество е особено силно подчертано в анекдотите за фолклорните герои ’итър ѕетър и Ќастрадин ’оджа, които не са обект на това изследване. [обратно]

7. ѕредполага се, че фразеологизмът е свързан с истински случай, както и други от представените в тази работа устойчиви словосъчетани€. [обратно]

8. —поред Ќ. √еров (1978: 352): С—трито тесто на зърна и изсушено за готвенеТ. [обратно]

9. ƒумата не е регистрирана в българските и турските речници. [обратно]

10. —танимъкалиите (јсеновградските - бел.м., «.Ѕ.) гърци, наричани лангари, са повечето оцетари и ход€т с бели гащи. «начи: обул бели гащи и иска да го взимат за грък (—лавейков 1954: 398). [обратно]

11. –еминисценци€ от приказката за един циганин, който н€мал дърва през зимата и му било студено. «атова отишъл да се грее на месечината, за да се стопли, но замръзнал от студ и умр€л. [обратно]

12. »майки предвид личните имена, тези паремии биха могли да се отнас€т и за турците. Ќо те са характерни и за циганите мохамедани, които се занимават и с мечкарство. [обратно]

13.“ози фразеологизъм е реминисценци€ от една приказка за циганина, който отишъл в гората за дренки, но го дострашало и изб€гал, а когато се върнал в селото, казал, че вид€л там триста мечки, на което другарите му отговорили "ѕосмали, ћанго!" ѕосле той казал, че били сто и накра€ си признал, че се изплашил от шумоленето на сухите листа. [обратно]

14. "ƒо половината на ’VIII столетие циганите турци и христиени състав€ха особна община, бир им не вземаха, а само харачи плащаха, особено голите наричани цигани и катунарите. “ук повечето ги закупуваха от аенина или от хазната частни лица от турците, като ги глоб€ха и вземаха им каквото щ€ха, дер€ха ги немилостиво и ги измъчваха; затова е станала пословична жестокостта на циганските харачери и бо€зливостта на циганите от т€х" (—лавейков 1954: 132). [обратно]

 

 

÷»“»–јЌј Ћ»“≈–ј“”–ј

јлександрова 2008: јлександрова, ≈лена. –омите - минало и насто€ще. // Sibir.bg, 2008 <http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=3522&tid=42779> (07.02.2013).

јлексиев 1993: јлексиев, Ѕ. ѕространството при циганите. // ≈тническата картина в Ѕългари€. —офи€, 1993.

јнастасова 1998: јнастасова,  . јрумъни. // ќбщности и идентичности в Ѕългари€. —ъстав. ј.  ръстева. —офи€, 1998, с. 155-169.

јнастасова 2006: јнастасова,  .≈тничност, традици€, власт. ≈тюди за прехода. —офи€, 2006.

јхатова 2010: јхатова, Ѕ. ј. ѕолитическа€ корректность и вербальна€ агресси€ в русско€зычных —ћ»  азахстана. // язык - ќбщество - ¬рем€. јлматы, 2010, с. 21-25.

Ѕарболова 2006: Ѕарболова, «. ќтношение болгар к грекам в прошедших веках, отраженное в фразеологизмах и пареми€х. // Rossika Flomucensia, XLIV (Za rok 2005). 3 část. Olomouc, 2006, с. 727-732.

Ѕарух 1998: Ѕарух, ≈.≈вреи. // ќбщности и идентичности в Ѕългари€. —ъстав. ј.  ръстева. —офи€, 1998, с. 221-242.

¬асева 1998: ¬асева, ¬. ¬ласи. // ќбщности и идентичности в Ѕългари€. —ъстав. ј.  ръстева. —офи€, 1998, с. 170-189.

¬еда 1997: ¬еда словена. “ом I-II. —офи€, 1997.

¬ейнберг б.г.: ¬ейнберг ».¬ведение в “јЌј’: √лава IV. “јЌј’ и древн€€ истори€ евреев. // »стори€ еврейского народа, б.г. <http://jhistory.nfurman.com/traditions/tanah004_1.htm> (30.12.2012).

√ачев 1995: √ачев, √. Ќациональные образы мира. ћосква, 1995.

√еоргиева 1998: √еоргиева —. ». »ностранное присуствие в болгарской и русской фразеологии и паремиологии. // »зучение слав€нских €зыков, литератур и культур в инослав€нской среде. Ѕелград, 1998, с. 279-283.

√еров 1978: √еров, Ќ. –ечник на български€ език. “ом V. —офи€, 1978.

√рищенко, 2007: √рищенко ј. ».»сточники возникновени€ экспрессивных этнонимов (этнофолизмов) в современном русском и английском €зыках: этимологический, мотивационный и деривационный аспекты.// јктивные процессы в современной лексике и фразеологии: ћатериалы международной конференции 8-9 июн€ 2007 г. пам€ти Ћ. ¬. Ќиколенко и ё. ѕ. —олодуба (ћѕ√”). √л. ред. Ќ. ј. Ќиколина. ћосква-ярославль: –емдер, 2007, с. 40-52.

√юзелев, 2004: √юзелев, Ѕ.јлбанци в »зточните Ѕалкани. —офи€, 2004.

ƒжахангир€нц, »ванов,  олотухина 2003-2012: ƒжахангир€нц ≈., »ванов, ≈.,  олотухина, Ќ. Ётноним скрылс€ после предъ€влени€ обвинени€. »спользование национальных наименований в российских федеральных —ћ». // ѕолитический журнал, 2003-2012 <http://politjournal.ru/index.php?action=Articles&dirid=57&tek=8207&issue=220> (30.12.2012).

ƒревнетюркский 1969: ƒревнетюркский словарь. –ед.: ¬. ћ. Ќед€ев, ƒ. ћ. Ќасилов, Ё. –. “енишев, ј. ћ. ўербак. Ћенинград: Ќаука, 1969.

≈вреи 2012: ≈вреи. // ¬икипеди€, 17.12.2012 <http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%B8> (30.12.2012).

≈√Ѕ б.г.: ≈тнически групи в Ѕългари€: ƒанни от ÷–”, 24 юли 2008.

»—≈Ѕ б.г.: »сторическа справка за евреите в Ѕългари€. // OMDA, б.г. <http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=445&IDLang=1> (30.12.2012).

 ашкин 2004:  ашкин, ¬. Ѕ. ћаркеры своего и чужого в межкультурном диалоге.// ¬заимопонимание в диалоге культур: услови€ успешности. „асть 2. ¬оронеж: ¬√”, 2004, с. 49-62.

 остова-ѕанайотова 2007:  остова-ѕанайотова, ћагдалена. "ƒруги€т" език или за езиците на другостта (Ѕалкански€т образ на чужденеца). // ≈лектронно списание LiterNet, 02.04.2007, є 4 (89) <https://liternet.bg/publish5/m_kostova/drugiat.htm> (30.12.2012).

 расных 2003:  расных, ¬. ¬."—вой" среди "чужих": миф или реальность? ћосква, 2003.

Ћотман 1996: Ћотман ё. ћ. ¬нутри мысл€щих миров. „еловек - текст - семиосфера - истори€. ћосква: языки русской культуры, 1996.

ћарушнакова 1991: ћарушиакова, ≈. ≈тническа характеристика на циганите в Ѕългари€. // Ѕългарска етнографи€, 1991, кн. 4.

ћарушнакова 1992: ћарушиакова, ≈. ÷иганските групи в Ѕългари€ и т€хното етническо самосъзнание. // Ѕългарска етнографи€, 1992, кн. 1.

ћарушнакова, ѕопов 1993: ћарушиакова, ≈., ѕопов, ¬.÷иганите в Ѕългари€. —офи€, 1993.

ћаслова 2001: ћаслова, ¬. ј. Ћингвокультурологи€. ћосква: јкадеми€, 2001.

ћитев 2009: ћитев, ѕ.-≈.Ѕългари и евреи - съседи и съграждани. // The Bulgarian Jews, 21.11.2009 <http://www.thebulgarianjews.org.il/_Uploads/dbsAttachedFiles/BulgariEvreiMitev.pdf> (30.12.2012)

ћинцева, ѕапаз€н-“аннел€н 1998: ћицева, ≈., ѕапаз€н-“аниел€н, —. јрменци. // ќбщности и идентичности в Ѕългари€. —ъстав. ј.  ръстева. —офи€, 1998, с. 138-154.

ћутафчиева 1994: ћутафчиева, ¬. ѕредставата за "ƒруги€" (историческо изследване). // ¬ръзки на съвместимост и несъвместимост между христи€ни и мюсюлмани в Ѕългари€. ћеждународен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействи€. —офи€, 1994.

Ќаселение 2012: Ќаселение на Ѕългари€. // ”икипеди€, 24.09.2012 <http://wapedia.mobi/bg> (30.12.2012).

Ќичева, —пасова-ћихайлова, „олакова 1974: Ќичева,  ., —пасова-ћихайлова, —., „олакова,  р. ‘разеологичен речник на български€ език. “ом I-II. —офи€, 1974.

ѕаисий 1960: ѕаисий ’илендарски. —лав€нобългарска истори€. —офи€, 1960.

ѕашова 2004: ѕашова, ј. Ќикой друг не обича така силно, както циганско сърце (—месените бракове при ромите). // —месените бракове - модел на етническа и религиозна толерантност. —офи€, 2004, с. 237-245.

ѕашова 2005-2006: ѕашова, ј. –омските културни традиции - отвъд границите на познатото. ÷ентър за междукултурни социални и образователни взаимодействи€, Ѕлагоевград, 2005-2006 <http://roma.swu.bg/RomiLom.pdf> (30.12.2012).

ѕикас 2008: ѕикас, ƒейвид. —ила и безсилие в еврейската истори€. Ћекци€, изнесена на 17.≤V.2008 г. в ЌЅ”. //ЌЅ”, 2008 <http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/istoriq/Pikas_1sait.pdf> (30.12.2012).

ѕроизход 2007: ѕроизход и истори€ на циганите в Ѕългари€. // avangardisco 2 (пон€кога хората пишат това, което не могат да кажат), 6.12.2007 <http://avangardisco: http://avangardisco.wordpress.com/2007/12/06/> (30.12.2012).

—лавейков 1954: —лавейков, ѕ. –. Ѕългарски притчи или пословици и характерни думи. —офи€, 1954.

—моленский 2008: —моленский, ¬. ќ нисход€щих этнонимах. Ѕ.г. // ¬иртуальные —”—», 2008 <http://susi.ru/gaijin/small4.html>.

—тепанов 2001: —тепанов, ё. —.  онстанты: словарь русской культуры. ћосква: јкадемический проект, 2001.

‘асмер 1986: ‘асмер, ћ.Ётимологический словарь русского €зыка. “ом II. ћосква, 1986.

‘асмер 1987: ‘асмер, ћ.Ётимологический словарь русского €зыка. “ом I-IV. ћосква, 1987.

 

 

© «о€ Ѕарболова
=============================
© ≈лектронно списание LiterNet, 12.02.2013, є 2 (159)