ИЗЛЕТ
ПРЕЗ ОКТОМВРИ

web

Катериците ме съветваха
да се опомня.

Враните се надяваха да ранявам.

И очакваха
с предчувствие всеядно
след мене да претърсят
местността.

Но аз съм сложил пушката в тревата.

Цевта мълчи
подобно на змия,
изтегната под сянката
на ангела.

Какъв целебен въздух! ...Нежността му

по тялото
интимно се разлива.

А гущерът отново се напряга
да стане динозавър... Той не знае,

че страшното
тогава ще настъпи.

Но не за нас. За него ще настъпи.

Защото ще поиска да ни сдъвче.
И всеки ще го дебне да му стреля.

А в този вид все тъй ще се провира,
нищожен по рождение,
но жив.

© Петко Братинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.09.2013, № 9 (166)