ТРУДОВЕ ОТ И ЗА ГЕОРГИ ГЕРДЖИКОВ (1940-2002)

Николай П. Петров, Мартин З. Лалев

web | web

Доц. Георги Герджиков е един от най-изявените учени в съвременното българско езикознание. С внезапната му смърт през 2002 г. науката изгуби всеотдаен изследовател със силно творческо присъствие, чиито заслуги и научни постижения тепърва предстои да бъдат анализирани и оценявани. Още приживе някои негови трудове бяха оценени като явление в българската морфология. Това най-вече се отнася до студиите и статиите му върху модела на българската темпорална система, както и до иновативните му разработки върху хиперкатегорията "начин на изказване на глаголното действие". Книгата му Преизказването на глаголното действие в българския език (І изд. 1984; ІІ изд. 2003) се смята за най-доброто българско изследване след граматичните трудове на Ал. Теодоров-Балан и Л. Андрейчин.

В първата част на сборника с научни трудове в памет на Г. Герджиков се обръща специално внимание на жизнения и творческия му път, както и на мястото и приносите му в науката. Тук е поместена статията на Т. Бояджиев, която предоставя повече биографични данни за покойния учен.

Г. Герджиков е роден в гр. Ардино на 21 ноември 1940 г. в семейство на служители, получава основното си образование в родния си град, а средното - в Асеновград и Смолян. В периода 1960-1965 г. следва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски", където натрупва системни знания в областта на българското езикознание. Известно време работи като учител в Кърджали, а след това - като преподавател по български език в Института за чуждестранни студенти. Печели конкурс за асистент в Катедрата по български език при Факултета по славянски филологии на СУ и води семинарни занятия по старобългарски език и по историческа граматика. Впоследствие започва да чете лекции и по съвременен български език.

Георги Герджиков показва изключителна ерудиция в различните области на българското езикознание, изпъква с новаторската си мисъл още в първата си публикация от 1973 г. (Българските глаголни времена като система), в която предлага нов модел на темпоралната система в българския език. Герджиков проявява жив интерес и към историческата граматика и диалектология. В своята студия Развитието на предната ерова гласна в българските говори излага оригинално обяснение за развоя на еровите гласни в старобългарския език. Свързана с изследването на граматичните категории е споменатата монография Преизказването на глаголното действие в българския език, в която Герджиков отнася преизказването към различна от наклонението категория.

Иван Куцаров от своя страна се спира в статията си За някои приноси на Георги Герджиков в глаголната морфология върху някои по-важни възгледи на Герджиков: "Ученият отстоява концепцията на Любомир Андрейчин за деветчленен състав на темпоралната система и доказва присъствието в нея на бъдеще предварително време в миналото [...] Той пръв в нашата лингвистика доказа, че съществуват само два момента, които служат за ориентир на българските глаголни времена - моментът на говоренето и миналият ориентационен момент" (с. 26-27).

През 2013 г. издателството на СУ с изключителното съдействие на съставителката Кр. Алексова събра в книга част от научните трудове на Г. Герджиков. В сборника влизат (освен дотук споменатите) публикации в различни области на езикознанието, сред които Характерът на морфологическите опозиции и организацията на многочленните системи (1974), Категорията ‘време’ като хиперкатегория (2000), Тенденцията към аналитизъм - определение, метод на изследване, причини, следствия (1983), Развоят на индоевропейските езици към аналитизъм и някои всеобщи типологически зависимости (1990) и др. Тук е почти цялото лингвистично наследство на автора с изключение, както се отбелязва в предговора, на разработките в сферата на глаголната модалност.

Сборникът Научни трудове в памет на Георги Герджиков включва статии, вдъхновени от неговия новаторски и оригинален подход в науката. Разнообразието от идеи и концепции на Г. Герджиков мотивира негови бивши студенти, колеги, преподаватели и учени от областта на лингвистиката и литературознанието да участват в сборника.

Както се спомена, в първата част на сборника, озаглавена "За Георги Герджиков", участват със свои спомени и оценки Т. Бояджиев и Ив. Куцаров. Тук е и споменът на японския учен Джун-ичи Сато.

Втората част на сборника е най-обемна. В нея са поместени двадесет и една статии на български и чуждестранни езиковеди, засягащи проблеми от областта на морфологията и синтаксиса. Ще разгледаме някои от тях, които имат пряко отношение към теориите и изследователските интереси на Г. Герджиков.

Красимира Алексова в статията си За маркираността като признаковост прави съпоставка между възгледите на Р. Якобсон и Г. Герджиков за граматическите опозиции. Така тя стига до следните изводи: и двата вида отношения (родови и видови) в езиковата система са системообусловени въпреки субординационните отношения между тях; трябва да бъде отчитано наличието на два типа системообусловени свойства - системоформиращи (маркиран член) и системопридобити (немаркиран член). Г. Герджиков доразвива бинаризма и го изчиства от противоречията и непоследователностите, които са основа на критиките или на цялостното отхвърляне на теорията за маркираността. В статията на Атанаска Атанасова Глаголната полипрефиксация в българските езиковедски изследвания от втората половина на XX век акцентът пада върху това по какъв начин и във връзка с какви лингвистични проблеми се разглежда явлението полипрефиксация. Изложени са начините за образуването на полипрефигирани глаголи. Разгледани са различните интерпретации на значенията на отделните представки. Разработката на Мая Байрамова Граматичното поле на немаркираността е върху полето на немаркираността и неговата отвореност към морфологични промени в българския език. Използваният езиков материал е обвързан с историята на езика и това, което знаем от нея за наречията и прилагателните. Байрамова се спира и на употребата на съкратения перфект в 3 л. ед.ч. и на реализацията му в езикова среда през вековете. Илияна Гаравалова в Натуралност на темпоралната система в съвременния български книжовен език определя и уточнява понятието ‘натуралност’, базирано върху лингвистичната теория, представена от школата на натуралната морфология. Целта на тази статия е да проучи в детайлност метода на дистрибуция на граматическата информация в рамките на българската темпорална система. Статията на Станьо Георгиев Номинация и синтагматично значение на думата се отнася до синтактичната функция на думата и нейното категориално-синтактично значение. Изследването се базира на съществителните имена, които изразяват субекта. Разглеждат се и синтагматичните отношения между съществителното име, което е субект, и глаголният предикатив. В статията на Мария Жерева Прагматика и семантика в положителните форми на българския императив е обсъдена употребата на положителните императивни форми на глаголите в съвременния български език, като се има предвид теорията на значенията. Проблемът е разгледан двустранно, внимание се обръща на илокутивните свойства на речевия акт, както и на полисемантичните свойства на деривационните глаголни форми и конкретно случаите, в които деривационните морфеми водят до промяна в аспекта. На илокутивния речев акт е погледнато от прагматична гледна точка, докато конотацията на аспектуалните характеристики на формите на глаголите е изследвана с оглед на семантичното съдържание. В работата Една нова концепция за залога в българския език Руселина Ницолова разглежда категорията залог, като обособява четири основни вида залогови отношения - деятелен (актив), страдателен (пасив), възвратен (рефлексив) и безличен залог. Константин Куцаров в Морфологична категория състояние на действието разисква морфологичнаата категория състояние на действието в съвременния български език и как тя функционира в причастната система. В тази част съставителите са поместили и някои статии, които имат за предмет приложението на изследователските подходи и методи на Герджиков в обучението по български език като чужд.

Третата част на сборника е съставена от статии, които засягат проблеми от областта на сравнителната граматика. Ценка Иванова в статията си Категорията род в български и сръбски - общи и различни черти (аспекти на разграниченията при близкородствени езици) разглежда отликите на близкородствените езици от историческа и съвременна гледна точка, което е специфична научна и приложна задача, особено когато предмет на изследване са славянските езици. В прегледа е показан сравнителен анализ на разликите в родовата принадлежност на лексеми с домашен и чужд произход в български и сръбски език. Статията на Лили Лашкова Понятието ‘степен на релевантност’ в съпоставителното изследване на славянските езици разглежда понятието ‘степен на релевантност’, което може да бъде използвано за определяне на елементи от всяко езиково равнище. Тя предлага метод за обособяване на три степени на релевантност - свръхрелевантност, редундантност, ирелевантност. Христина Г. Марку има за цел в статията Изразяване на евиденциалност в български и новогръцки език - за междуезиковата асиметрия и проблемите на превода да направи съпоставка на възможностите и средствата за изразяване на евиденциалната модална категория в двата балкански езика. Красимира Петрова в К характеристике морфологической категории рода аббревиатур в русском и болгарском языках с точки зрения теории грамматических опозиций прави сравнителен анализ на морфологическата категория род при абревиатурите. Процесите на парадигматична неутрализация, принципите на компенсация и на преорганизация на ‘рода’ при формите на български абревиатури са описани в отделни параграфи. В статията Многозначност при компаративните фразеологични единици в английския и в българския език Райна Холанди разработва начина на изразяване на полисемантичните отношения сред компаративните фразеологични единици в посочените два езика. Обсъдени са различни гледни точки върху проблема.

Четвъртата част на сборника е отделена на историческото езикознание, направленията в езикознанието и литературознанието. Тук са поместени статии на Ангел Г. Ангелов, Живко Бояджиев, Кина Вачкова, Гергана Ганева, Уон Хой Ким и Иван Г. Илиев, Анна-Мария Тотоманова, Вероника Шалагин. Те включват лингвистични изследвания в плана на историята на езика и науката, конкретни методологически подходи и обзори върху езиков материал от отделни периоди в развитието на речта.

Петата част от сборника се занимава с проблеми в областта на диалектологията. Тук са поместени само две статии - на Елена Меракова (Словообразувателни модели на кратки и умалителни имена в Райковския централнородопски говор) и на Румяна Русинова (За ситуативното превключване на езиковия код).

Шестата част събира статии от сферите на литературознанието, стилистиката и прагматиката. Включени са следните статии: Времево-пространствената структура на пътеписите на Константин Константинов на Мая Велева, Херменевтика, деконструкция, конструктивизъм в образованието на Адриана Дамянова, Специфика на писмената и устната реч като самостоятелни комуникативни системи на Антония Замбова, Комуникативна, структурна и езикова характеристика на радиорекламата на Ваня Зидарова, Когнитивни аспекти на вербализацията на емоциите на Снежина Карагьозова, Свещената тетраграма в юдейския мистицизъм на Борислав Попов, Егоцентризмът на дневника и историята на Цветан Ракьовски, От сянката на Назарянина до словото на Заратустра на Светлана Стоянова, Тези тъй опасни комплименти на Юлияна Стоянова, Фикционалната граница: конститутивната функция на миналото несвършено време в литературната фикция на Дарин Тенев. Тук намира място и непубликуваната досега рецензия на Георги Герджиков за учебника по стилистика на българския език за 8. клас на ЕСПУ с автори доц. Венче Попова и гл.ас. Милена Васева.

Сборникът Научни трудове в памет на Георги Герджиков е една добре направена книга, прецизно оформена като издание, което е заслуга на нейните съставители и редактори. Сред страниците се разполага и нагледен материал под формата на схеми и таблици. В края на сборника е публикуван списък с публикациите на доц. Г. Герджиков.

© Николай П. Петров, Мартин З. Лалев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.03.2014, № 3 (172)