ПРАТЕНИКЪТ НА МАТЕЯ

Михаел Стомин

web | Пратеникът на Матея

III

Юти подскачаше по мръсната рогозка от часове.

Минаха през някакво градче, в което подминаха погребална процесия, водена от умислен поп в късо расо, и през две тъжни села с увити в шалове баби, които вадеха ръце изпод престилките и започваха да се кръстят веднага щом видят гърбовете им. Общо взето, не срещаха любопитни неща.

Слънцето печеше вече точно над главите им, когато наближиха третото. В сянката на табелата, на която пишеше "Спастрен", се излежаваше дядо, който не знаеше къде да намерят бензиностанция и какво пише на табелата, с обяснението, че бил по-малко любопитен, отколкото изглежда.

- Разбрах в тоя живот, че колкото по-малко знае човек, толкова по-дълго живее. Погребал съм лично два многознаещи кмета, и два попа, по-отракани и от тях, повече не съм броил. На колко съм години ли? Ами-и... поп Асен умря на двеста и една лани, пък аз му станах кръстник, година след уволнението си като ефрейтор от Трета, на Негово Величество, стремска пехотна дружина, да сметнем. Андрей ме викат.

- Хм! - изчисли Станчо. - Хич, ама хич, не ти се връзват опашатите такова, дядо Андрешко.

- Зор нямам за нищо. А това телено магаре с един кош, дето сте го яхнали като хаджии, трябва да ми е набор... Откъде-накъде пък ми знаеш ужким и името? Питайте кмета, все в кръчмата ще го намерите, пък знам, че днеска празнува десет години сватба и развод наедно. Той ги знае бензиностанциите околовръст, ха-ха -ха... хайде, на добър ви път...

- Мъдростта на вековете, недописана глава от книгата на живата истина за живота и прочее - това е чудесатският дядо, Станчо, но и той е един изчезващ вече вид. Модерният дядо остарява другояче, защото бърза да направи път на нови пенсионери... Я, виж! Това не ти ли прилича на житейска сцена, достойна за един чудесатски мегдан?

Ядосан мъж ругаеше и шибаше с поводите по озъбената уста злояда кобилка пред входа на кметството. Когато спряха зад него да попитат за бензиностанция, стреснат и изненадан, мъжът изпусна въжето, а кобилката побягна в галоп през мегдана, но изглежда, че размисли и се върна да скубе троскот пред кметството.

- Аз съм кметът тука, да е ясно! - отговори по-скоро на животното мъжът. - Сега бензиностанция наблизо няма. Ще заредите в... чакай малко... Имаше една на двайсет километра оттука, но завчера я хвърлиха отвесно в атмосферата някакви мутри от конкуренцията. Къде се шляете като търговци на свински рога през работно време, да питам ли? У нас всеки си разбира пазарното стопанство като разходка до говежди пазар. Днеска празнувам още от сутринта и три дена няма да почивам, майната ви... Всички са крадци! От горе - та до долу.

Кметът повика поименно злоядата кобилка, която вдигна глава, изслуша ругатните му със съчувствие и тръгна обратно към бара.

- И луд поп от пиян кмет бяга, Станчо - обясни отец Делан, когато Юти излезе от Спастрен. - Но един пиян кмет е още нищо. Цели империи се управляват от пиянгури.

- Как е възможно, ваше Преподобие?! Кой е тоя. дето ги търпи.

- Колективното търпение, което е виртуално като, да речем, колективната собственост или съзнание, Станчо.

Отец Делан махна с ръка и въздъхна по навик.

* * *

Овце, крави и магарета пъплеха по склоновете на Нова Чудесатия. Двамата вдишваха упойката на пролетния въздух и размишляваха. Оногур беше отдавна успял да докопа седалката и се наслаждаваше на вятъра в ушите си, примижал.

- Виждам стадо магарета напред, ваше Преподобие - извика по някое време Станчо. - Искаш ли да поговориш и с магаретарите?

- Всяка среща с човека е среща с Бога, Станчо. Как няма да поговорим, огладняхме, а имаме и естествени нужди. Спри при магаретата, аз благоговея пред това добиче - обоснова се отец Делан и затананика нещо като "Леката кавалерия". Мелодията излизаше фалшиво от прашното му гърло.

Няколко магарета дремеха накуп в средата на оградена с бодлива тел ливада. Жилав мъж с жокейка и жена в ластичен клин и гумени ботуши си говореха при широката порта.

Отец Делан и Оногур останаха по местата си, Станчо слезе и поздрави. Жената прекъсна разговора неохотно, а мъжът сложи дългия камшик под мишница, стъпка цигарата си и попита:

- Кого търсите?

Въпросът прозвуча сухо и завари Станчо неподготвен.

- Иконостаса, добър ден.

Мъжът вдигна високо вежди, погледна жената и каза озадачен:

- Иконостаса?!

- Ахъ! - потвърди Станчо и погледа му се спря на една крива талпа с надпис "Цирк ДЕМОКРАЦИЯ", окачена над портата. Той също вдигна вежди и на свой ред попита:

- Цирк Демокрация?!

Докато взаимно се разглеждаха, Станчо се върна във форма... Спомни си колко го впечатли голямата деловитост и съсредоточеност на цирковите артисти, които разпрегнаха фургоните и опънаха купола на цирк "Родина" в Манчеви варници. Беше седемгодишен, но още тогава забеляза, че хората проявяват повече интерес към артистите, отколкото обратно. "В цирковите артисти има нещо различно от другите артисти, защото те са много по-делови и съсредоточени. Не е все едно да имаш за партньор гривеста лъвица или гривеста девица - успя да разсъди той. - Освен това, тия хора са мълчаливи психолози, а не театрални дърдорковци".

- Откраднаха ни иконостаса от храма "свети Андрея" и сега го търсим с господин протоиерея - обясни Станчо. - Аз съм Станчо Панта, в коша седи протоиерей Делан Манчев, комуто служа приемствено като клисар трето поколение, а на задната седалка е Оногур - една сполучлива кръстоска между оборска метла и червен лисунгер с вродени циркови заложби. Сега търсим иконостаса и говорим с човеците, забравили от много знания себе си. Това тука наистина ли е цирк, или само една "уместна шега с демокрацията", както би се изразил отец протоиерея? Ние обичаме и двете поотделно, но комбинацията също ни харесва, нали, ваше Преподобие!

С всяко ново изречение Станчо се катереше сигурно по клоните на своята самоувереност. Оставаше му още малко да стигне върха и когато жената, почуквайки челото си с показалец, попита:

- А с всичкия си ли сте?

Клонът, на който Станчо беше стъпил изпращя, но не се счупи и той отговори:

- С всичкия, ние носим само най-нужното със себе си, защото гостоприемството на чудесатите е пословично. Това ли ви е всичката менажерия в цирк "Демокрация"?

- Харесваш ми - каза хладно жената, но Станчо усети топлотата на симпатията безпогрешно. - Защо не слезете, господин отец?

Отец Делан не последва поканата веднага. Той ценеше бавната тържественост на духовническата си деловитост и не беше готов да подскача като цирков клоун.

- Мир и благоденствие, господа артисти! Виждам покриви над тополите - каза той, докато се измъкваше от коша и задържа поглед над главите им, за да покаже, че покривите го интересуват повече.

- Подслон ли търсите? - досетливо се намеси мъжът и представи себе си като Стален, а жена си - като Ева. - Добре дошли в Ослица.

Ръкуваха се по-малко предпазливо. Стален отвори портата и ги покани да влязат заедно с моторетката, на която подари делови поглед.

- Хубава стока - похвали магаретата, които се хапеха по вратовете, отецът. - Каква порода са?

Показвайки се от най-учтивата си страна, Ева обясни, че са изключително местна, но са подбирани по критерии, които цирковото изкуство поставя неумолимо пред хора и магарета. Обясни, че идеята за магарешката дресировка се родила наскоро след като... да, държавата изтеглила финансовото си участие и циркът се изправил практически пред фалит.

- Магарето е странен феномен - изрази мнение отецът. - Аз съм израсъл между всякакви магарета. Нашите например са теглили вагонетките в частните ни варовикови кариери край Манчеви варници до национализацията и никога не можах да си обясня защо това добиче е така недооценено и онеправдано. Неизбежно стигам до едно заключение: заради упорития му нрав и инатото му достойнство. Вместо да оценят тия и други негови добродетели, хората са се вторачили в някои негови външни белези и въобще не си задават въпроса има ли друго животно по-мъдро от осела, който, освен всичко останало, е и пример за екологичност. Нима крясъците, с които словоохотливите гъски спасиха Рим са по-приятни от магарешкия рев, вторичните му полови белези по-неизразителни от конските, а опашката - по-къса от дяволската? Оселът пие само чиста вода и отбира тръни и бодили, наречени "магарешки", заради трогателната им непретенциозност. Защо тогава му се приписват отрицателна пословичност и прочее несправедливости? Нищо не може да се сравни с неговото търпение и вродена кротост, с която злоупотребяват разни мухи и буболечки. Те постоянно гъделичкат слабините му, и въпреки това, то им прощава с магарешко самообладание. Единствена конската муха може да го извади от равновесие, което заслужава прилагателното "магарешко". Питам тогава: защо конят е по-харесван и не мога да си отговоря. Споменах търпението му, което хората, привидно и на думи, смятат за добродетел, а какво да добавя за скромността му? Може би, защото е неподражаема, тя предизвиква завист у другите животни към него. Аз съветвам моя клисар - отец Делан посочи Станчо - да бъде търпелив и скромен, а не само инат като магаре. Съвет, който за съжаление, той не винаги следва. А няма по-лесна за подражание мъдрост от магарешката, уважаеми домакини. Прочее, каквото и да означава името на тоя цирк, благославям належащата му нужда от успех и зная, че и се радвам, че магарето е намерило своето достойно място и признание в колектива ви. Любопитен съм обаче защо всички ваши дългоуховци имат бели звезди по челата си, ако магарешкият череп има изобщо чело? Как да си го обясня и защо името на селото зад тополите е Ослица, ако правилно съм разбрал.

- Не всичко тече и се изменя така, както го тълкуваме, премъдри господин отец - взе най-после думата Стален. - Петолъчките им са наследствен белег, както ще ви обясня по-късно, ако приемете поканата да ни гостувате.

- Мъжът ми е родом от Ослица - взе думата и Ева. - Сега повечето къщи са пусти и някои наши колеги си купиха тук имоти на сметка. Спокойно е и е удобно за репетиции на открито. След работническо-мениджърската приватизация на държавния цирк оградихме тая ливада като един вид тренировъчна база, но е почти невъзможно да се поддържа такова стопанство без финансовата помощ на държавата и можем скоро да се откажем.

- Не, не и не, Ева! Тоя цирк с пот го създадохме и само с кръв ще го отстъпим - възрази енергично Стален. - Воювахме с какви ли не чиновници-простаци, с пукнати глави излизахме от съдилищата, успяхме донякъде и сега да се откажем?! Не! Отсега-нататък ние сами ще определяме съдбата на нашата Демокрация. Аз самият бях дълги години звероукротител и партиен секретар на държавния цирк, жена ми дресираше пудели и папагали във всякакъв смисъл, въобще не се прибирахме от чужбина и жънехме успехи и привилегии, от които няма да се откажем така лесно. Това трябва да има своето естествено продължение.

Стален разтърка врата си, запали нова цигара и продължи:

- А сега сякаш Господ ви праща при нас, за да решим един особен проблем, господин отец. Някои наши колеги, както и аз самия, не сме кръщавани. Можете ли да ни помогнете да сложим край на това анахронично недомислие веднъж завинаги?

- Имате ли храм в Ослица? - осведоми се приятно изненадан отец Делан.

- Не в пълния смисъл, защото е безутешно ометен и покривът му тече. Но имаме едно циментово корито на нашия двор. Можем ли да използваме него, или е неуместно?

- Може и в корито. Важното е водата в него да бъде осветена, за да влезе Светият Дух в душите ви. Освен това времето е благоприятно за кръщавки на открито - успокои го отецът. - И Нова Чудесатия ще помине временно с низвергнати храмове, защото Христовата църква са людете блажени, дали отговор на въпроса Му: "Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или ще се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?" И още: "Вие сте солта на земята. Даром получихте, даром давайте."

- А с какъв зоологичен състав разполага като цяло цирка ви? - полюбопитства встрани от темата Станчо.

- Засега имаме магаретата, които дресирахме да скачат през горящ обръч; пудели, които познават цифрите от нула до пет и могат да ги броят с клявкане, когато са гладни; илюзионист, който гълта щраусови яйца, стъпил върху гърба на свиня-първескиня; семейство въжеиграчи; клоун-жонгльор и много, много идеи. Лъвовете ще закупим, когато му дойде времето и ще ги тренирам аз. Напоследък обаче се появи един досаден проблем със Седецарио - най-надеждният осел в чардата, който започва да пърди преди скока й, въпреки че това ще разсмива публиката от задните редове, би било неприятно за тая от предните. Недоумяваме какво му стана...

- "Метеоризмус баналис" - не доизчака края на недоумението отец Делан. - Това е едно отвратително заболяване. Член на най-близкото ми обкръжение страдаше години от него, преди да го излекувам с едно лекарство, от което имам в дисагите.

- Ако ни помогнете, не зная как ще ви се отблагодаряваме - разчувства се Ева. - Вие просто не можете да си представите каква конфузия ще бъде това пърдене под звуците на "Леката кавалерия" още на премиерата. Ужас!

Ева преплете молебствено пръсти и ги опря на мощните си гърди, преди да продължи:

- И точно той - Седецарио! На когото всички гласувахме доверието за лидер след пълния провал на Бесебар, който, извинявам се за израза, е с тотално осра..., сринато достойнство - довърши мисълта си тя.

- Той пък какво? - Отец Делан смръщи ноздри. - От какво боледува?

- Ами... как да ви кажа? Все си навира гагата под опашката на хитрата Депесюл и още отсега виждам как простата публика ще крещи и ще тропа с крака на тоя сеир. Опитваме се да разменим местата им, но е трудно, защото са свикнали с тоя ред, а навикът е втора природа.

- За Седецарио гарантирах вече. Сега гарантирам и за Бесебар - увери я отецът. - Имам едно универсално лекарство против артроза, което мирише неприятно и само след едно нанасяне, най-много две, под опашката на Дебесюл, тоя осел ще се откаже от подобни навици завинаги.

Ева се поуспокои и направи усилие да благодари с усмивка. Нещо подобно направи и Стален, който смени темата:

- Относно нощувката, господин отец: единият от фургоните ни е обзаведен като хотел на колела и ви го предоставяме на разположение за толкова нощи, колкото вие решите да останете при нас. Аз лично съм вън от себе си, поради вашата отзивчивост и чудотворство на дисагите ви. Какво - Стален се обърна към Ева - какво представляват всички предразсъдъци пред помощта, която ни оказва един пътуващ проповедник срещу една-две нощувки, Ева?

Ева кимна в знак на съгласие, а Стален преодоля вълнението си, стъпка цигарата и продължи:

- А като гледам тая моторетка...

- Казва се Юти - осведоми го Станчо. - "Моторетка" звучи селяндурски и някак...

Станчо разтри въздуха между пръстите си, но това не му помогна да намери думата и отец Делан му се притече на помощ:

- Снизходително.

- Да, снизходително! Не възходително или превъзходително! - довърши мисълта си Станчо.

- Докато говорим, наблюдавам тоя изрод с характер... как беше?, Юти, и пак ме връхлита моята неосъществена идея. Мисълта ми е за мото-акробатичния номер в кацата на братя Соколчеви от Провадия...

- Не бяха ли братя Солчеви? - реагира вещо Станчо.

- За тях не съм и чувал. Но, ако прибавим и такава атракция към цирковата си програма, влизането в Европейския съюз не ни мърда.

- Такова очакване ми се струва неуместно, въпреки че не знам за каква атракция говорите, господин Стален. Политика, разбира се, може да се прави с всичко, но с циркови номера и то в някаква каца без дъно, би било, меко казано, недалновидно - реагира и отецът.

- О! - усмихна се Стален. - Не говоря за такава политика, а за Европейския Съюз на Цирковите Артисти - ЕСЦА. Но, независимо от недоразумението, винаги съм смятал, че политиката е акробатика, жонгльорство, дресура, клоунада и въобще...

- Цирк! Съгласен съм, господине - подкрепи го Станчо. - Но бихте ли ни показали, все пак, хотела?

Два дървени нара, покрити с китеници, и едно нощно шкафче презадоволиха нуждите на пътниците, докато емайлираните цукала пък предизвикаха умилението, а петлитровия воден съд с леген под чучурката му и огледалото с пешкир на пръчката - възхищението на отец Делан. Преди да се оттеглят, домакините ги поканиха на официална вечеря в осем. Видимо развълнуван, Станчо сподели:

- Спал съм за последно в хотел, когато преди няколко години ходих до Сливен за сливи. Предлагаше по-малко екстри, а беше архиеретично скъп. Нали, ваше Преподобие, помниш, че ходихме с Поли и с едно друго тъпо поли, което лани го прехвърлиха на входа на бандеролната система.

- Помня, но не използвай безразборно моите собствени прилагателни. Няма нищо по-неуместно от неуместните думи на скудодумеца, клисарю мой. Винаги, когато усетиш, че ти предстои да кажеш нещо излишно, спомни си за славея, който, за да не греши, пее, и понеже пееш като осел, просто тананикай. Какво друго ще ми изтананикаш?

Станчо затананика каквото му дойде на ум, а отец Делан погледна през прашното прозорче на фургона и успя да различи две тополи, които похвали за стройността им, сравнима единствено с моминската снага.

До Ослица, която, според изчисленията на отеца, отстоеше на около хиляда и седемстотин лакти, отидоха с известно закъснение, заслушани в стъпките си и в шепота на слизащия здрач.

Когато влязоха в кръчмата, се оказа, че всъщност ще присъстват на рождения ден на госпожа Ева. Тържеството беше току-що започнало и отец Делан благослови всички присъстващи, след което вдигна тост и захвана "Многая лета". Докато мелодията летеше като гълъб на тихи криле в сърцата на присъстващите, отец Делан се почувства обзет от приказлива радост.

- Радостта на ближните може да ни направи и щастливи, ако случайно не изберем обратната възможност. Виждам, между другото, че за природата на цирковия артист алкохолът е онова, което е чешмяната вода за природата на алкохолика - довери той на госпожа Ева, която седна до него.

Поруменели от кока-колата, разредена с уиски, всички артисти се нахвърлиха радостно върху тортата, чиито свещи Ева издуха с лекотата на пролетна вихрушка и някак не показаха дължимото внимание към отец Делан. Тогава той взе сам инициативата и рече:

- Налага ми се да помоля за думата... благодаря... Когато клоните на смоковницата омекнат и развият листа, знайте, че лятото е близо. Внимавайте, бдете и се молете, защото не знаете кога ще се върне господарят на къщата. Каквото казвам на вас, на всички го казвам: Да бъдем трезви като циркови артисти!

- А аз ви казвам: който няма пчелин, да събира цвят от шишарки. Каквото казвам на вас, на всички ще го казвам! - поучи ги и Станчо.

Прозорците издрънчаха от смях. Когато смехът утихна, отец Делан продължи:

- Това, което влиза в устата не осквернява човека, а това, което излиза от нея, го осквернява. Мъдър беше съветът ти, Станчо. Ако можеше да ни разтълкуваш смисъла му, би било и полезно. Въпреки че няма да можеш, твоят съвет е практичен и полезен. Хора, които правят от нуждата добродетел, ще намерят небесното царство. Не знам какво е добродетел и съм сигурен, че и никой от присъстващите не знае. Нека тогава си припомним заедно с паметта на сърцата какво е, защото от науката няма да го научим. Да се попитаме не е ли тя онова, което ни прави рядко и щастливи. Всички усещаме в себе си нещо необяснимо, а какво друго може да е, освен спомена за духа ни, попаднал в затвора на тленното тяло. Легендата е такъв спомен. Тя е истината на сърцата ни, а не на безпаметния човешки разум.

- Аз вярвам в легенди, господин отец - призна Ева. - Лесно е да вярваш на видимото, но това не е същинската вяра.

- Великолепно, Ева! Така човеците си припомнят забравената истина, която напразно търсят от първата Ева до днес.

- Ето повод да си припомня легендата за Ослица, господин отец. Искате ли да ви я разкажа? - оживи се Стален.

- Уместен повод! Нека я чуем в оригинал - даде съгласието си отец Делан и спусна клепачи, за да се съсредоточи по-добре...

- Ослица е, както знаем, другата дума за магарица - започна Стален. - Някои хора намират "Ослица" за много интересно име, други, които не познават значението, предполагат по сходство, че е женско...

- Пак глупости! По-конкретно! - подкани го Ева.

- Легендата не е пестелива на думи, а е един многоописателен жанр, понеже е устно предание - намеси се отец Делан, без да вдига клепачи. - Тъкмо в подробностите на легендата ние трябва да търсим и откриваме приноса на всеки съавтор, притурял по нещо от себе си. При това, само онова, което е неговата мечта или въжделение. Именно те са правдата на сърцата ни, госпожа Ева. Моля, извинете, господин Стален. Продължете, ако обичате.

- Съгласна съм, но по-конкретно, защото от опит зная, че всеки път притуря нови и нови въжделения - настоя Ева.

- До къде бях стигнал...? Да! Родната ми Ослица е кръстена на една ослица, която по времето на чумната епидемия спасява живота на двама едногодишни близнака - Статул и Стрем, които по-късно слагат началото на двата големи рода - Статулови и Стремски, дали на стара Чудесатия плеяда поборници, един епископ, един генерал, двама консули, ако не бъркам - единия в Цариград, както и безброй офицерски чинове, едри търговци и председатели на църковни настоятелства.

- Тая легенда е доказателство за наличието на класовост в чудесатското общество, което ни доказва, че сме били на път да станем държава - вмести мнението си клоунът. - Защото, според човешкия опит, съсловността е ред и система. Безсъсловните общества са били родово-общинни образувания, управлявани от главатар, а в съвременния вариант са тоталитарни такива, управлявани от дебел партиен апарат, което е възможно само защото всички жаби са натикани в един гьол. Извинявам се за прекъсването.

- Нищо - продължи Стален. - Та цялото население е било натръшкано до крак, когато, незнайно откъде, в селото пристига ослицата...

- Защо незнайно? От небето, откъде! - помогна му Станчо.

-...и вижда как в бурените до разграден плет смучат пръстите си две дечица и пет пари не дават за дъртата Чума, омела се от селото преди разсъмване. Но това не е била обикновена ослица, а черна като дявола и звездочела женска с голямо козе виме.

- По-конкретно! - напомни Ева.

- Статул и Стрем дърпали вимето й, като искаш по-конкретно, цели двадесет години и е лесно да си представи човек какви приказни юнаци стават. Един ден те хващат гората и защо мислите? Защото са безсловесни като горски твари и мястото им е там, естествено. По онова време в горите и пещерите са били скрити неизчислими разбойнически пари и съкровища.

- А взели ли са ослицата със себе си? Сега разбойниците крият парите си в швейцарски банки - обади се някой.

- Да! Въпреки магарешкото си възпитание са я взели и са се отнасяли с нея благодарно, за разлика от други, които са били възпитавани от хора. Именно тя е прамайката на местната магарешка порода, съхранена от нас в най-чистия й вид и наречена от познавачите "звездна". А Статул и Стрем били така търпеливи един към друг, както могат да бъдат само магарета.

Стален отпи глътка кока-кола, разредена с коняк, и продължи:

- Един ден две моми гъбарки навлезли дълбоко в гората от неразсъдливост, насмалко не получават по една стрела от близнаците в задниците си...

- Стален! Съобразявай се малко! - предупреди отегчено Ева.

- В предниците тогава, щом не си съгласна. Взели ги братята за двукраки сърни. Но, когато се изправят едни срещу други на ръка разстояние, момите окаменяват и онемяват временно от незадоволено моминско любопитство, което ги отвежда в пещерата на братята.

Ева въздъхна още по-отегчено, но не каза нищо.

- Статул и Стрем ги отвеждат в пещерата си, където двамата спели между сандъци, пълни със злато и накити, без изобщо да знаят какво притежават.

- Да, да. Момите бързо ще им отворят очите и ще ги скарат рано или късно, въпреки че това място винаги го прескачаш - вметна Ева.

- Логиката на една легенда не е никога женска, съпруго - ухили се Стален. - След като научават майчинския си език от момите - майки на бъдещите им деца, Статул и Стрем сядат един ден, добре, Ева, по късата версия, един ден сядат и делят всичко по братски, после изсичат дърветата около пещерата и започват да се множат...

- Това да не е Пещера? - досети се нетърпеливо Станчо.

- Наистина съм твърдоглав като бивш партиен секретар на държавен цирк, но аз разказвам легендата за Ослица, а не за Пещера, по дяволите, господин Станчо. Толкова! Пфуй!

Пламъчето зад клепачите трепна и легендата угасна в светлината на собствената си истина, когато отец Делан отвори отново очи. Повечето артисти бяха се изнизали безшумно и може би някои сънуваха вече продължението на истината според личните си предпочитания.

Отецът потисна с усилие прозявката, приглади буклата и брадата си и рече:

- Поучителна история за любовта, братството и справедливостта на небесата, господин Стален. И сега се убеждаваме как хората, които ги търсят в сърцата, ги намират в съня си. - Отец Делан посочи празната кръчма с длан. - Време е и ние да се поздравим с нощта, отредена за сън и отмора. Дължа да отбележа обаче, че племе, което създава такива легенди, може да преживява дълголетно само от хляб и сол, когато се наложи. Замисляли ли сте се, драги домакини, защо нашето Отечество е богато на столетници? И така, хайде Станчо. Лека нощ, благодаря, до утре.

* * *

Малко преди да се събуди, на отеца се присъни, че сърба таратор, в който е паднал косъм от кока на госпожа Систрата. Колкото и да го дърпаше, косъмът не излизаше и той отвори очи с чувството, че се задушава. Беше заспал бързо, завит с халището, чиито косми губеха краищата си в устата му. Опита се да ги измъкне, но те упорстваха. Рязкото движение се оказа непредпазливо: долната челюст поддаде и изхвръкна от устата му.

Станчо хъркаше на другия миндер с полуотворена уста.

- Станшо, беда! - изфъфли отец Делан. - Не мога да си намеря шенето в тая безкрайност от фъндъци, ставай да търсим, иначе край на мисията...

- А?! - попита насън Станчо.

- Край на мисията, а-ха! - изрева отецът и клисарят скочи на късите си крака.

Едно магаре отговори на рева.

Станчо видя отеца през гурелите, но погледа му не го заблуди: брадата беше хлътнала като на хлевоуста баба. Отецът отчаяно се ровеше в кълбото косми и изтича да го изтърси пред фургона, но в паниката замахна силно и порцелановата подкова излетя от кълбото, удари се в ствола на едната топола и се строши на две.

- Олеле, чакай, ваше Преподобие, чакай, успокой се! - паникьоса се и Станчо.

Той тръгна да вдигне частите на протезата, но в тоя миг от тополата се спусна любопитна гарга и задигна в полет едната половина. Оногур хукна след нея.

- Като са рекли всички родопски халища, та родопски халища! Каква беше тая просташка мода?! - фъфлеше отецът, седнал на прага. - У дома собственоръшно ги изхвърлих, заштото госпоша Систрата все там си търсеше фуркетите и не можех да седна спокойно на шаша кафе. Касвай сега!

- Какво да ти кажа, ваше Преосвещенство? - обърка обръщението Станчо, но отец Делан не го поправи. - Остава да чакаме Оногур да хване гаргата и да се молим горещо да донесе парчето.

- Бързо! Хвани едно магаре и препушкай след гаргата! Веднага! - заповяда отецът.

Станчо се хвърли върху гърба на Седецарио, сръга го в хълбоците, но той не се помръдна.

- Няма да стане, ваше Преподобие! - предаде се той. - Инати се като магаре на лед. Освен това то не е ездитно или впрегатно, а цирково и разплодно, това не е истинско магаре. Дядо Станчо имаше едно бозаво, може и да го помниш, беше на бой колкото расов пръч, но жилаво като дрян и лишено от всякаква боязливост. Купил го в Серес, където ходил да продава разни мурафети и на шега даже не съжали за грешката си, защото то беше по-инат от него. Помня..., добре, няма да ти досаждам с подробности. Аз съм вече по-спокоен, понеже като излязох от паниката се сетих, че гаргата е късопрелетна птица, хитра при това. Като види, че не е златен пръстен или кочан от зеле, ще я пусне. Или пък, ще реши да наточи смрадливата си човка, ще я изтърве и Оногур ще я донесе. Успокой се, ваше Преподобие! И ще видиш, че съм прав, както винаги.

Отец Делан съзерцаваше тъпо усилията на един бръмбар, който не успяваше да се претърколи от гърба на краката си и изруга фатално:

- Майната му на всичко!

- Когато човек се обърка, той не отрича само едно нещо, а всичко около себе си - отбеляза Станчо. - След като се прескочи тая фаза, се влиза в следващата, която е на разума и размисъла. Научил съм го от теб, ваше Преподобие, и искам да ти го напомня.

- Не разумявам тогава, Станшо, защо винаги на мен се случват такива неща?!

- И на мен се случват. Даже по-често - успокои го Станчо от височината на магарешкия гръб. - Помня, когато не намерих Юти под навеса, и аз си помислих същото. Освен това гаргата може да долети и сама да върне парчето. Гаргите обичат да се подиграват, те са хитри свраки.

- Когато си високо, можеш да се присмиваш на коня и на ездача, но съм съгласен, Станчо.

Отец Делан поклати тъжно глава и проумя, че в края на последната фаза стоят неумолимите факти. Опита се да закрепи наличната част и успя донякъде: лявата половина на брадата му се поизправи.

Междувременно пристигнаха клоунът и една по-млада акробатка, които започнаха веднага да обсъждат положението с изразителни мимики. Жената каза:

- Аз от дете съм с професионално избити зъби и цял живот ходя по зъболекари, но повечето от тях са аматьори. Моите ми убиват отвсякъде, уж трябвало да свикна, ако си правя промивки със смрадлика, глупости, ама глупости и простотии да ти слуша ухото. Господин отец, как спахте, добрутро.

- Добутро - отговори отец Делан зад дланта си.

- Кажи Сливен, господин отец - подкани го любезно клоунът - да видим какво ще излезе.

- Шлифен - опита отец Делан.

- Не става! Как ще убеждаваш хората с това произношение, господин отец! Кой ще те слуша и вярва, след като така фъфлиш!

В тоя момент гаргата се върна и кацна на тополата с празна човка. Отец Делан изпъшка така мощно, че издуха остатъка от протезата на три метра пред себе си. Гаргата се спусна като стрела и я грабна в бръснещ полет, а Станчо падна от Седецарио.

- Шъштата гарга ли беше? - учуди се отецът и преди да изкрещи, свали предпазливо горната челюст. - А-а-ауу! Твойта... перушина мръсна! Но зашто тошно Шлифен, господин клоун? Това тешт ли е?

- Не, не е тест, а град, както сигурно знаеш, господин отец. Там имам племенница, която си отвори зъболекарски кабинет. Мога да ти дам адреса, ако смятате да ходите и в Сливен.

- Тя работи ли на лизинг? - осведоми се Станчо. - Ние не сме кредитни милионери с пълни дисаги мангизи. Сега изработват само керамика, знам от братовчед ми Поли, на когото някакви контрабандисти избиха и кучешките. Кой ще плаща после?

- Ами! Правят още порцеланови и железни - успокои го акробатката. - Моите отзад са железни и не ми стоят лошо. Зад космите около устата ви, господин отец, съвсем няма да се виждат.

Тя се озъби широко и слънцето блесна в устата й. Отец Делан се хвана отчаяно за буклата.

- Това шъштата гарга ли беше? - осведоми се без нужда той.

- Същата! - извика Станчо. - Същата смотана, да му се не види. Да не е гаргата на някоя горска вещица, дресирана да й носи краденото в колибата. Това ли искаш да разберем, ваше Преподобие? Вещиците са беззъби и им трябват ченета. Чували ли сте да има наблизо вещица? - обърна се към артистите, обзет от слаба надежда, Станчо. - Ще й оскубя плешивата глава веднага и на място.

- Станшо, върни се веднага при фактите! - посъветва го отец Делан. - Още си в първата фаза и...

Изведнъж се чу писклив глас. Една по-възрастна акробатка търчеше и викаше:

- Чии, за бога, са тия ченета на парчета, май гарга ги пусна от комина в огнището. Цопнаха в млякото точно когато се канех да го свалям от огъня.

Тя пристигна задъхана, за миг настъпи мълчанието на изненадата и дълго "ура" обърна главите на магаретата към групата. Дотърчаха още артисти.

- Повярвахме в чудеса, които не са естествени - призна със суха уста клоунът. - Господин отец, кръсти ни още сега, нищо, че ще фъфлиш.

- Изобщо няма да фъфли. Имаме специално лепило в дисагите - успокои го Станчо. - Ще ви кръстим всички, като залепим ченето, но защо трябваше да се случи чудо, за да повярвате в чудесата на неестественото. Всичките ви циркови илюзии не струват колкото една счупена протеза в случая, госпожи и господа, некръстени артисти. Такива са фактите, при които ви връщам.

- Нетърпеливи сме да бъдем кръстени, наистина! - заявиха категорично и останалите.

Станчо слепи частите с все още непослушните си пръсти и отец Делан постави протезата на мястото и с леко щракване, гърбом към групата, която го аплодира.

Докато останалите честитяха, младата акробатка се приближи до Станчо и го попита:

- Какво е това чудотворно лепило - така здраво и безвредно, господин Станчо?

- Испанско - отговори той. - Прави се от слюнката на една муха, която се нарича испанска, сигурно си чувала за нея, госпожо.

- Ами! - поруменя в миг жената и се огледа. - Трябва да ви запозная със сестра ми, тя чупи и троши до каквото се докосне и няма кой да й го залепи. Ще ти дам писмо, ако минавате през Карнобат. Казва се Ана Кондова.

- Има ли ченета? - осведоми се Станчо.

- Боже! Зъбите й са по-здрави от костелив орех. Вярно, още не е раждала, въпреки няколко несполучливи брака и развода. Такова вещество е винаги от полза при нейните проблеми. Голи ли смятате да ни кръщавате?

- Само до кръста, както правят докторите, когато те прислушват за бронхит. Минава ли река наблизо? - огледа се без нужда Станчо, забравил напълно циментовото корито.

- Не, но в двора на Ева има едно корито, от което пият вода гургулици и се къпят лястовиците. То е достатъчно голямо за всички, така че можем и да се поплискаме в него. Обичаш ли магарешко мляко, господин Станчо?

- Благодаря, не - отговори Станчо. - Обичам хора с твоето и моето въображение, според което ми напомняш за Мария Магдалина.

- А ти на мен на Юда - засмя се тихо жената. - А пък господин отецът - на размразен рицар. Всички се объркахме в тия сложни времена и не знам как ще се оправяме в бъркотията. Надеждата ми пада напоследък върху идващите поколения. Но за нас е късно! Ти как мислиш?

- По-добре късно, отколкото по-късно. Но знам за отеца, че ако слънцето угасне, той лично ще слезе чак в ада, за да вземе една главня, та да ни светне.

- Такива като него се раждат на две хиляди години веднъж, доколкото съм чувала - отговори акробатката. - Прекарайте си приятно по нашите поляни, господин Станчо, и аз отивам да се подготвя като другите за кръщенката. Беше ми много приятно, господин Станчо.

Утрото се усмихваше предвеликденско. Станчо се захвана с тоалета на Юти и напомни, че бензинът е на привършване, но отецът обърна повече внимание на една котка, която беше седнала на опашката си и го гледаше примижало. Шокът, предизвикан от гаргата, правеше мислите му да текат бавно като петмез от прекатурено гърне...

... Баба му правеше рачел всяка година. Веднъж се беше опитал да бръкне в гърнето, но го събори от лавицата и не призна вината си. Старата реши, че е била котката и счупи с точилката си, при пълна невинност и по собствения й израз, двете й главни ребра. Приличаше на тая тука, която сега го гледаше неподвижно от половин час. Стори му се даже, че сега му диктува мислите си. Можеше ли старата, която твърдеше, че котките се прераждат по няколко пъти, да е права? А котката беше тогава в килера и видя кой събори гърнето.

- Мислите са странно нещо - обобщи гласно отец Делан. - Като гаргите са: открадват спокойствието на човека на части и ти се налагат своеволно. Изглежда, че съм роб на мислите, клисарю.

- Не си ли на думите, ваше Преподобие? - прекъсна тананикането си Станчо.

- Какво друго може да са думите, ако не мисли на глас! Думите само ги обличат в правила и суетност. Докато са в черепа на човека, те са голи и безгласни. Прочее, изглежда, че суетността не трябва да бъде осъждана толкова строго. Без слово не можем, клисарю!

- Суетността е дяволска опашка. От теб съм чувал, ваше Преподобие, но сега виждам, че съм чул-неразбрал. - Станчо хвърли топката конци и откъсна чисти. - Сложна работа! Когато търсим красотата, казваш, че търсим Него. А когато една жена иска да се хареса на света, се брои за женска суетност. Затруднявам се от такива противоположни мъдрости. Важното е довечера да си починем от шока, ваше Преподобие.

- Като отидем един ден при владиката Филарет, не забравяй да ме титулуваш само с "отец", за да не ме обвини в суетност и ламтеж по титли. Прочее, и мъдростта няма как да спаси света, клисарю мой. Смятам да прекарам остатъка от деня си в мълчание.

* * *

Новото утро беше като поръчано за кръщенка на открито.

- Да не се отказали, Станчо? Бавят се нещо - отвори устата си за пръв път от вчера отец Делан в мига, в който Стален пристигна изневиделица, сякаш падна направо от небето.

- Готово! Само един се отказа - съобщи той. - Добрутро, господин отец и господин Станчо. Тръгваме ли?

Отец Делан досреса брадата си и сложи борсалиното, а Станчо грабна епитрахила и требника.

Наложи се да подтичват след Стален до Ослица.

Завариха един мъж да пуска и вади ведрото акробатично от кладенеца. Витлото скимтеше - надолу по-напевно. Водата в пълното корито се пенеше, разнасяйки миризма на кладенчево дъно.

Докато го чакаше да свърши, отец Делан си спомни за кладенеца на техния двор, в който се удави, бог знае как, котката със счупените ребра.

- Смятам, че е готово - съобщи акробатът. - Господин отец?

Отец Делан се сепна, рече "да" и надяна епитрахила.

Сутрешният ветрец беше утихнал и се готвеше за обедния танц на маранята. Артистите се наредиха пред коритото със запретнати до колене рокли и крачоли. Оногур наблюдаваше сцената, разкрачен от любопитство...

След един час Светият Дух се настани в сърцата им.

- Великолепен ритуал, господин отец, но ни изстинаха краката - оплака се Стален и кихна така убедително, че мнозина го последваха.

- Отсега нататък вие сте в лоното на Христовата църква и можете да разчитате както на опрощение, така и на наказание. И вие като Савел търсихте ослици, а намерихте царство - обяви тържествено отецът.

- Защо се застъпваш за нас така горещо, отче? - попитаха го.

- Ще ви отговоря с думите на свети Григорий Богослов защо: прикани ме моята вяра да стана подгласник на народа, защитник на Словото, да полея със струята на благочестието изсъхващите, но все още зеленеещи души, да засиля светлината в светилниците, да разкъсам с твърдостта на вярата паяжините - тия гнили вериги на многосръчните словоплетеници, които са смешни за силните, но впримчват лекомислените - отговори отец Делан и погледна небето.

Ято щъркели размахваше слънцеотражателно криле високо над главите им. Новохристиянското братство ги проследи щастливо усмихнато.

- Носят ни ново попълнение, братя и сестри християни. Трудно ли е да проумеем, че всичко около нас е Той? - промълви отец Делан. - Никога не е късно, започнем ли да го обичаме и в страданията си. Не са ли те и радостите ни, като двете части на протезата ми? Бъдете честити! Алилуя! Ние потегляме. Спестете ни протестите си и не ни забравяйте!

Половин час по-късно Юти прехвърли хоризонта.

© Михаел Стомин
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.01.2015
Михаел Стомин. Пратеникът на Матея. Варна: LiterNet, 2015