ПРАТЕНИКЪТ НА МАТЕЯ

Михаел Стомин

web | Пратеникът на Матея

XVII

Погребението на Фараона се състоя след два дни в Добрич.

Присъстваха само близките хора, посочени изрично в завещанието. Според надлежно и прилежно документираната му воля, Фараона завещаваше ликвидната част от общото си имущество процентуално на тях, докато недвижимата - на различни фондации, черковни настоятелства, приюти и старчески домове. В личната си надгробна молитва отец Делан нарече волята му "една последна, но щедра усмивка на многоликото житейско зло, която, дори със закъснение и за кратко, може да остави добър спомен за делата му". Нямаше как това пастирско красноречие да не предизвика скрити и откровени усмивки у някои от опечалените. Но се намери и един истински мъж: той отиде да благодари веднага след опелото за прочувствените думи и целуна десницата на отеца от името на всички. Достойният човек пошушна нещо в ухото му и получи уверения, че в случай на внезапна или преждевременна смърт ще бъде погребан от него с най-тържествено удоволствие, но само ако е своевременно уведомен чрез нотариално заверена покана. В първия момент мъжът се обърка, но после схвана, че има наистина редица формалности, които трябва да бъдат преодолени, ако държи наистина молбата му да бъде удовлетворена. Защото, според обясненията на отец Делан, църковните правилници не са гражданските: те не могат да бъдат заобикаляни или напълно пренебрегвани своеволно, по всяко време и случай от никого; защото разликата между мирянин и гражданин е голяма - оттука до небето, а енорийският свещеник не е личен лекар, когото можеш да избираш сам и сменяш според предпочитанията си като, например, бейзболно кепе с калимавка; защото едното е канон, а другото - закон, и разликата е по-голяма и от вече споменатата. Отецът не пропусна да се извини от името на всички синоди за моментния хаос, който, макар и късно, ще бъде преодолян по пътя на естествения катарзис, като дообясни, че с една нотариално заверена покана в джоба си постига онова, което ни описва поговорката: с един куршум - два заека, тоест, едното законно, а второто - канонно погребение. Мъжът пак се обърка, но набързо проумя, че, всъщност, отецът иска да има право на полицейска защита, в случай на анонимни заплахи и открито нападение от страна на черноризи побойници - служители от съответния синод. Това, което отец Делан Манчев не можа да обещае, беше да извърши лично панихидата.

Обядът около траурната трапеза премина в особено тягостна атмосфера и хеликоптерът ги върна в Сита Мара, където преспаха само една нощ.

* * *

Отец Делан трябваше да положи много усилия, докато успее да отхвърли кръчмарските предложения на благодарните ситомари за по-дълго гостуване, както и за това да бъде издигнат за техен народен представител на следващите парламентарни избори. Бяха спали до късно и според израза на Станчо - като бебета. Обядваха и (най-после, клисарю мой, бебето ми) отецът седна в коша, посочи напред и се прекръсти. Потеглиха отново по друмищата на Нова Чудесатия. А до тържествата на Гаговец оставаха по-малко от две седмици.

- Време достатъчно, да обходим и северозападните области на нашето Отечество, Станчо - каза отец Делан. - Ще идем до Видин, но ще пътуваме денем транзит през градовете. Ще нощуваме в селата. На връщане ще правим обратното: ще спим нощем в селата, а денем ще минаваме транзит през градовете, което е на пръв поглед същото - както и с много други неща в живота. Мога да ти отговоря още преди да си ме попитал защо: защото хората в селата спят през нощта, а в града - денем. Изключенията потвърждават правилото, защото не са малко. Но две седмици са и недостатъчни, Станчо. За това кратко време един любопитен човек не би могъл да се разходи в Хайд парк, за да види свободата на словото, а камо ли да разгледа забележителностите на тоя преславен наш край. Утешава ме единствено мисълта, че можем да направим това догодина, ако е живот и здраве. Давай само напред, Клисарю на Олтара и Кадилницата!

Отбиваха се, където ги свари късната вечер: нощуваха в запуснати бостански колиби и чардаци, приемаха частни покани, веднъж преспаха /по-скоро прекараха, защото дървениците не ги оставиха да мигнат/ в един крайпътен хан. Отец Делан разпитваше и съветваше - где когото срещне - но Станчо беше на мнение, че само си губи времето с тия, както ги нарече, андрешковци. Отецът му даде известно право, но с уговорката, че освен "андрешковци" са и "мили", а Станчо само вдигна рамене. Изглежда, че по тия места хората не четяха вестник "Вчера", защото само веднъж, един пътен кантонер се вгледа в отеца и го попита къде е отбивал военната си служба, но сам допусна, че вероятно се е припознал. Независимо от всичко, не можеше да се отрече, че пожънаха и първите резултати: четири женоря на средна възраст само от едно село, си записаха адреса на фондацията "Lovely Generation" и обещаха след още един месец да се кандидатират за - нарекоха го сами така - "бременния заем". Изглежда, че формулата на отеца "ако не гражданизация, у нас със сигурност ще настъпи мургашинизация", беше проработила в случая, защото те разпознаха веднага и конкурента си: гражданите и мургашите на Нова Чудесатия. "Били сме си селско племе и в трите чудесатски царства, каквито сме в сегашното, и същите искаме да бъдем в останалите" - заявиха мъжете им, а жените им извъртяха по една вита баница за из път.

Във Видин пристигнаха в един топъл септемврийски предиобед. Намериха място в хотел три звезди "Бабини Видини кули" и веднага се отказаха като подушиха каква може да е цената. Но портиерът, който ги взе за бедни власи от Калафат, ги насочи любезно към странноприемница "Вени, ВИДИН, Вици", носеща имената на собствениците й. Те пък се оказаха абонати на "Вчера" и още като познаха отеца, предложиха една гратис нощувка със закуска. Вечерта паркинга пред странноприемницата оказа гостоприемство на повече от петстотин местни граждани, които дойдоха да разгледат отеца и неговия клисар и да им се представят от своя страна като шампионите на Нова Чудесатия по най - ниски пенсии и трудова заетост. Въпроса с втора бременност (за трета въобще не можеше да става и дума) не пожелаха да се обсъжда на открито. Когато започнаха да скандират "дайте ни хляб", отец Делан ги нахрани с две надежди - близкото бъдеще и бъдещите им деца, и даде кратко интервю на две слабокраки журналистки от локалната преса. С една дума, беше вълнуващо събитие за всички. Онова, което малко натъжи отеца се оказа отсъствието на местното елитно представителство - кмет, владика, индустриалец или даже мафиот, но той не сподели чувствата си със Станчо. Спа обаче непробудно като дунавски сом до обяд на следващия ден.

На следващата вечер Юти вече пърпореше на юг.

В Монтана намериха един евтин пансион, но вдясно от входа отецът разчете несръчното графити "От Монтана Монтана не става" и някакво вътрешно чувство му подсказа, че престоят им в тоя град няма да стане успешен, поради което продължиха по картата надолу.

На едно кръстовище видяха странна указателна табела, направена от голяма динена кора. "Странниче, милостиви! Отбий към Лом и влез чрез взлом" пишеше на нея, но тя сочеше нагоре, а за толкава дълъг път нямаха достатъчно бензин. Станчо се смя дълго на странната покана отправена любезно от кората на ломската любеница и след упорити търсения, съчини гатанка:

- Саден нагъсто, но не е плевен. Що е то?... Ще ти помогна малко: град, ваше Преподобие.

- Плевен - отгатна веднага отец Делан. - Но не искам да ми задаваш лесни гатанки, Станчо. По-скоро искам да спрем във Враца - един град, за който много съм слушал, но никога не съм посещавал лично. Имах съученик и от него, но не помня вече името му. Май че беше... Васил, но Васил кой, не мога да ти кажа. Наскоро чух, че в началото на септември там започва някакъв карнавал, който ще трае цяла седмица. Неофициалният символ на Враца, ако не знаеш, е рошавата гарга, така както на Габрово е котката с отрязана опашка.

- На Сливен - сливата, на Котел - котела, а на Копривщица - копривата. Тъкмо да участваме и ние. Ще се маскираме като гарги - ти черна, а аз бяла. Сериозно ли говориш, ваше Преподобие?

Във Враца пристигнаха, когато включваха осветлението на главната улица. Иначе градът остана тъмен и по нищо не личеше, че тук е имало, има, или въобще ще има карнавал на гаргите. Един мъж в жепейска униформа от седемдесетте години, който се опитваше да извади велосипеда си от калната дупка, дълго се чуди за какъв точно карнавал го питат, но накрая се усети, че вероятно имат предвид предизборния карнавал, който ставал на всеки четири години. Извини се, че няма намерение да участва в него, но ако желаят може да им разкаже с удоволствие нещо за градския цирк, станал, няма и месец, заради Гаргата.

- Градската ни управа нарочи тая птица за новия символ на Враца и преди изборите я сложи на покрива на гарата, за да я виждат всички железопътници от страната и чужбина. Признавам, че стана много наперено гардже, но то няма да реши наболелите ни въпроси с криминалността, корупцията и здравеопазването. Колкото до евтини хотели, понеже питате за такъв, знам един: навремето е бил девически пансион, после беше клуб на активните борци, сега е пак пансион, но частен. Попитайте там. Значи, трябва да се върнете на пътя за Монтана и да влезете през Вратцата, която е стария символ на самия град. - Бившият жепеец почеса врата си и отиде зад един дънер да се изпикае. - Плевенската бира си остава най-пиклива от всички течности, които поглъщам, да го знаете от мен - обясни той и се оригна. - Това е накратко и горе-долу положението с карнавалите, цирковете и хотелите във Враца. А, хотела ли! Значи, като се върнете на Вратцата, тръгвате първо право, после завивате ляво, после дясно, после пак карате напред-назад и наляво-надясно, докато напълно се объркате. Тогава намирате ресторант "Даун Таун", където отивам да чакам, за да ви помогна. Как ще го намерите? Ами с питане, казваше дядо ми, съм стигал до Турну Мъгуреле преди сто години. Господ го прибра милостиво по време на миналите избори за кмет и общински съветници, които идваха да се съветват с него. Ако беше жив, щеше да посъветва кмета да сложи гаргата в гащите на жена си. Евтин хотел?! Няма да намерите такъв, ами тръгвайте да ви водя у дома, докато още ви каня. Втората ми жена е по-спретната от другите, а съседът ми има само една крава, която хареса ли си някой плешив и полуплешив мъж като вас двамата, и му оближе черепа веднъж - още на другия месец оня ходи на ондулации. Купуваха я на три пъти супербогати бизнесмени, но я връщат, защото не я ли дои съседа и не е ли пред очите и врачанския балкан - не става. Ах ти, жено врачанска, както казват по нашия край, никой не може да си обясни тая нейна кравешка дарба. Лошото е, че съседът колкото и да я моли, ближе само тогава, когато на нея и скимне. Можете да опитате, но няма гаранция. По вестниците я наричат мис Лик, но ние си я знаем Близа. Не сте ли я чели? Ами то от две седмици стана бум-бум тука. Само че, както се казва, бог дал - бог взел, млякото и е рядко. Аз живея на десет километра в едно съседно село. Къклица се е казвало след Освобождението, при комунистите се казваше Борец, защото беше борческо, сега е... Хубава работа, кой се изпика в галоша ми?! Ах ти, жено врачанска, и куче ли имате?!

Мъжът обърса плюнките си и започна да се тюхка, но когато изправи глава да продължи с ругатните, пътниците бяха вече изчезнали: чуваше се само глъхнещото пърпорене на моторетката им. "Какви ли пък бяха тия свраки, като се знае, че във Враца и гарга не каца" - попита на глас мъжът и надкрачи тъмнината, защото велосипедът му нямаше светлини.

В Берковица потърсиха услугите на автополиклиника. Юти беше вдигнал температура и двама млади доктори-механици се заеха веднага със случая. Докато го лекуваха, отец Делан успя да поговори с тях и ги убеди, че ако "бременния заем" за второ дете ги плаши, то при трета бременност няма причина, защото погасяването му отпада автоматически; при трета изобщо няма такъв, а от нея нагоре, фондация "Lovely Generation" изплаща даже и премии. Механиците помолиха за повече информация и Станчо записа адресите им, за да им я изпрати в писмен вид. Единият даже си спомни, че е виждал реклами за такива заеми в пресата, както и адреса на фондацията, но са помислили с жена му, че това е пак някаква пирамидална шашма, като много други, които вече са шашнали напълно хората.

- Като тристата процента лихва при годишен влог, или за работа-та в чужбина - обясни по-недоверчивият. - Ами, ако е някой ръждясал капан, как ще изхраня мишлетата тогава, господин отец? Защото на леглото е най-лесно. А после..., ъ-ъ, жено врачанска.

- При надлежно доказана бременност на дванайсет лунарни седмици, банката изплаща половината безлихвен кредит; при двайсет и четири - още половината на половината, и веднага след раждането - остатъка. По-хубаво и от здраве - увери го отец Делан.

- И аз вече не вярвам на банки. Каква банка е тая, която ще те остави да печелиш със собствените си влогове? - попита първият. - Да не стане така, че да си стреляме патроните на халос?

- Моля, обясни ти, господин директор - обърна се отец Делан към Станчо. - Но бъди ясен и кратък или по-добре обратно, защото потегляме веднага. Както виждам Юти е отново афебрилен и е вече на телените си крака.

- Това е първата банка в нашия див свят и питомна природа, която преследва идеална цел - каза ясно Станчо. - Накратко: "Сиробанк" е една банка с идеална цел, или нека я наречем така - банка-чудо. Тя е наложена на племето ни от най-високо място - Станчо показа ниския таван на гаража, но имаше предвид, разбира се, небето - заради демографския срив в Отечеството ни. Мога да ви го обясня и обратно, но ще бъде същото. Бях ясен, остава да съм бил и кратък. Готови ли сме с адресите, мъжки мъже чудесати?

Механиците надраскаха адресите си на някакво картонче, откъснато от мазна кутия и така го дозацапаха със смазка, че сигурно трябваше да се прави експертиза за разчитането му. Станчо го пусна в дисагите и попита за цената на услугата, намигайки и търкайки палеца и показалеца на едната си ръка.

- Лесна работа - отговори по-недоверчивият. - Като минавате следващия път през Берковица, ще си платите. Нали и без това...

Мъжът показа нагледно издутия корем на жена си и също намигна. - Чакаме повече информация - напомни той, когато Станчо включи на първа. - Жените вярват лесно на всичко, което намират в мъжки гащи и пощенска кутия... Със здраве...

- Реклама и маркетинг, Станчо - два ключа от една врата - каза отец Делан, когато излизаха от Берковица. - Ще трябва да ги носим винаги в джоба си. А, аз ще споделя опита си с господата Леви и Десни, но си мисля друго: няма ли да развалим хората с тия порочни зачатия?

- Не те разбирам, ваше Преподобие.

- Дядо ти с пари ли е правен, Станчо? Или ти? Ако е така, някой си е направил погрешно сметката с теб. Помисли сам, за да ми спестиш излишни въпроси: само едно племе, което е правено с пари може да бъде генетично увредено. Разбираш ли? Но по-добре да не ми отговаряш, за да не пукаш гумени балони. Искам сам да разсъдя поради коя скрита причина нашето е толкова изкривено мислено и духовно в момента. А?

Отец Делан потръпна и закопча подрасника си догоре. Пресичаха прохода Петрохан на връх Преображение Господне.

- Разсъдих, Станчо, - каза по някое време той - че то не може да е генетично корумпирано, защото е исторически безпарично. И стигам до това заключение лесно, тъй като си представям корупцията като дълъг, бял панорамен път - удобен и приятен в двете посоки, щом си платил таксата. Или с други думи: корупцията е едно чудесно пътуване за платежоспособни и цивилизовани пътници, Станчо. Докато нашата е едно безпосочно блъскане по третокласни балкански пътища, на които липсва хоризонтална и вертикална маркировка. И докато ти обяснявам, питам се още нещо: не е ли нашата корупция едно самобитно фолклорно творчество - старовековно изпитано и модерно изстрадано, пълно с фантазии, липсващи на глупавата данъчната политика, сътворявана от държавата ни? Да-а, страхувам се че е така, и ми остава само да добавя: Господи, помилуй и помагай на грешниците, които и да са те в такъв случай.

- Хитряги сме като племе, ваше Преподобие. Това е моето тълкувание на въпроса, но извинявай, ако го намираш за някакъв въздушен балон.

- Но мили хитряги! Или казано с една изкована от мен и все още непозната за теб дума - хитромили. Хитромилската ерес, за разлика от богомилската, Станчо, е надживяла вековете и е оная анонимна ерес, която винаги ще гризе чудесатските ни уши и души. Прочее, пресичаме прохода Петрохан, който, според едно апокрифно предание, е кръстен на хитромила Петър. Тоя забележителен човек-хитромил вдига тука своя хан и го нарича... Слушаш ли ме изобщо? Сигурно предпочиташ да го чуеш сега, а не да го прочетеш в "Спомените" ми, защото никой не знае кога ще се върнем в Манчеви варници.

- Предпочитам сега, ваше Преподобие. Интересува ме живо и на място, защото и да не искам, пак ще ми го разкажеш. Ще се отбиваме ли в тоя апокрифен хан за храна и нощувка?

- Това, което ще ти разкажа, ще те нахрани с легендарни гозби, ще те приспи в легендарен балдахин и ще те накара да сънуваш легендарни сънища, Станчо. Това ти предлага преданието. А иначе, ще пътуваме без да мигнем, докато не пресечем легендарната земя на шопите, а после и на траките. Ще слушаш ли?

Станчо кимна и преди да започне, отец Делан уви един шал около шията си:

- Хитромилът Петър... Започва май да ме боли гърло и ще ти я разкажа накратко, а над подробностите ще трябва сам да си поблъскаш ангелите. Хитромил Петър бил един преуспял с добросъвестност предприемач, когото един бирник обвинил преднамерено в много тежки данъчни престъпления. Тогава адвокатите не са били толкова много, че да си играят на прескочи-кобила, и не е била още в сила постановката, че обвиненият остава невинен до доказване на противното. Останал по чисто технически причини без правна защита, Петър бил заточен доживотно в Мала Азия, а хубавата му жена се оженила за лошия бирник.

- Може ли да доразкажа преданието аз, ваше Преподобие? Станало е така, че хитромилът Петър имал купчина закопано злато и след като подкупва надзирателите, избягва от затвора, връща се и плаща с него отмъщението си като граф Монте Христо.

- Точно така, но не Христо, а Кристо, Станчо. Сигурно съм ти разказвал това предание по друг повод, но не си спомням защо именно на теб. Във всеки случай, хитромилът Петър се завръща анонимно и започва първо да мъсти наред, а после вдига един хан за приказ и приказки - Антимовския хан.

- Момент, ваше Преподобие, говорехме за Петровския хан...

- Грешка на езика, извинявай. Чел ли си, прочее, "Вечери в Антимовския хан"? Те се намират на най-горната полица над леглото ми. Сега смятам малко да подремна, но ако възникнат внезапни затруднения или препятствия по пътя, можеш спокойно да ме събудиш. Внимавай, когато пресичаш земята на шопите, защото те са хитреци. Ще ти дам да прочетеш и "Негостолюбиво село", за да разбереш главната ми идея.

- Жено врачанска! Та няма ли да имам друга работа, ваше Преподобие? Предпочитам да ми разкажеш и тая история, вместо да я чета една година, без да я разбера. Ти разказваш и тълкуваш добре едновременно.

- Само ще ти кажа, че и хитромилството ни е като богомилството: добро е дотогава, докато е простонародно. Стане ли наднародно, изражда се непременно в ерес и ще ти обясня защо: докато бедният чудесат остава един непоправим хитрец, то замогнатият се превръща неизбежно в устойчив хитромил. Племе от непоправими хитреци и неизтребими хитромили сме, Станчо.

- Здравата сме я загазили, ваше Преподобие. Кой ще си губи времето пак да ни освобождава и оправя при това положение?

- Тоягата, която нашето племе много уважава... Не, не, кръстосаната, а ето тая, която държа сега в ръцете си. Всеки, който, подобно на мен иска да промени и на йота мисленето на съплеменниците си, трябва да бъде горещо убеден в просветеността на своята убедителност и да не подменя много често идеалите си. Можеш ли сам да поразсъдиш върху казаното, защото аз смятам да подремна, Станчо!

Отец Делан затвори очи и си представи опасните завои на прохладния петрохански проход - любимо място за разбойнически обири от стар "кърджалийски" и нов "посттоталитарен" тип, над богати пътници и търговци. Последната история, за която прочете в един вестник беше от миналото лято. В нея се разказваше за пътно нападение върху някакви едноезични чехи - преки потомци на Константин Иречек, които дошли в Нова Чудесатия, да видят местата, споменати патетично и поетично в пътеписите на добронамерения им прадядо. Модерните кърджалии на някой си Мето Детето, преоблечени като пътни полита, ги спрели след един остър завой, уж за проверка на документите, след което ги завели в гората, вързали ги за дънера на едно широколистно дърво, и докато проверявали багажа и кесиите им, открили безброй нарушения на митническите и валутни закони на страната ни. Залепили устите им, понеже едноезичните чехи и без друго не говорели дума чудесатски, конфискували валутата и най-ценните им вещи и казали, че веднага отиват да донесат чешко-чудесатски разговорник. Пишеше още, че три дни по-късно ги намерил някакъв бракониер, който им разлепил устите, но не ги отвързал, понеже не разбрал за какво го молят. Същият се обадил анонимно в полицията, политата да идат в гората да ги развържат, но там току-що бил получен сигнал за взривно устройство в самото полицейско управление. Политата се изсмели на тоя рутинен случай и го забравили. Разследващият журналист споменаваше и за други полицейски пропуски и ги наричаше меко "късопаметност". Няколко дни по-късно отецът беше прочел за още по-интересен обир и сам забрави за първия.

Сега мислеше за това колко хубаво би било да срещне след някой живописен завой тия самотни ново-кърсердари, за да отвори очите им за грехопадението; да им обясни, че порочната му сила е най-непреодолима за лъжесилните, които не смеят да се доверят на добрата си воля; да ги увери, че знае колко трудно е да направиш нещо свястно за другите, и колко лесно е да паднеш на колене пред хилавото безволие на човешката си природа; да ги помоли да повярват, че човек се ражда с Божията воля, само защото е длъжен да бъде спътник и съмишленик на човечността.

Отец Делан пусна нишките на мислите си и видя как те отлетяха нагоре - разноцветни балони, люшнати от тихия дъх на небето. Някои ставаха малки като мухи, други се пукаха и от тях излитаха рояци пеперуди: слънцето прозира през розовите им облаци и чудесатската земя става приказно красива - малко розово петно върху синята пелена на Земята. По мрачните лица на гражданите-избиратели се появяват първи розови усмивки: може би, защото мислите им са станали розови и красиви?

Юти пропадна и това го накара да отвори очи за миг. Даже и дупката, от която успя да се измъкне му се стори не толкова черна и грозна, и отец Делан си представи ясно как лети над земята, която толкова люби и тачи. Седнал върху пеперудените облаци той усети и колко милее за нея - заради безпътието на страданията й, и обратно. Отгоре виждаше като на длан пътищата по които бяха минали, хората, които бяха срещали, местата, където бяха нощували; казаното, чутото и преживяното; сенките на собствените си мисли и чувства, които оставаха иначе невидими. Попита се колко и как обича човеците и му хрумна, че може би обича по-скоро идеята "събратя". Не успя да си отговори защо и отложи тия разсъждения за друг път.

Прочее, кога ли щяха да пристигнат в хотел "Носталгия"? Дедал сигурно беше вече станал от инвалидната количка и гореше от нетърпение неговия Матей Миткало да стъпи най-сетне на Гаговец. Направи няколко опита да си представи паметника, но картината се разбиваше на парчета при всяко тръсване на коша и се отказа. Сети се, кой знае защо, за розовата крава - символа на Розово, но образа на госпожа Солова-Козлова му убягваше и на негово място изникваха лицата на гърмящата интелигентска орда... Какво ли правеха сега енориашите, Перуна и госпожа Систрата?... Когато отново се видят, един от първите и въпроси ще бъде каква е била в крайна сметка ползата от скитането му и той беше напълно готов да и отговори така: "Ако попиташ отец Матей Миткало, ще чуеш и от него, че пътищата ни са пътища само тогава, когато вървим по тях, езиците ни езици, само когато говорим истината, а сърцата ни сърца, само когато обичаме. Пътищата на словото, госпожо сестра ми, водят душите ни при Бога: даже кривите пътища и лошото слово, госпожо. От полза беше, че видях лицето Господне в лицата на съплеменниците си и разбрах, че всичките им радости и болки са изкупени предварително. Беше полезно да науча, че ония, които понасят доброволно страданията на завистта, съвсем не са готови да понесат страданията и на успеха. Прочее, проверих онова, което знаех: лесно е да се възхвалява истината, но е трудно да се следва. И така разумих защо човеците вярват повече на целта, отколкото на пътя, и повече на благото, отколкото на благодарността."

Вече се спускаха към равнината, когато след един дълъг завой мустакат мъж в униформа на пътен поли вдигна палката, разсече въздуха с нея и им посочи къде да спрат. Станчо го подмина няколко метра, спря и се обърна. Мустакатият поли пъхна палката под мишница и тръгна към тях - бавно и нехайно: като човек, въоръжен с власт за няколко минути, които може да разтяга до безкрайност; с дадена му под аренда власт, която може да прилага за собствена сметка, удоволствие и назидание; с власт, която виси безплътно и безконтролно във въздуха, който му е даден да диша. С други думи - една облечена в кат неугледни дрехи мустаката власт, която много преди да си е отворила устата, трябва да внуши чувство за виновност и страхопочитание пред държавността на любезното ни Отечество.

Това си мислеше отец Делан, докато полицаят пристигна тържествено. Той се представи през носа, погледна през вежди и пое документите от ръката на Станчо. Имаше дълги мигли, с които клепаше рядко и отец Делан видя, че изобщо не чете съдържанието им. После заобиколи Юти отзад и се спря пред коша: лицето му беше розово и гладко като хълбок на млада кючекчийка.

- Карате без предпазни колани - каза Повелителят на пътя. - По-сигурно отколкото в торба на кенгуру е, че ще намеря още куп нередности по вас. Изключете тепавицата и идете там, при колегата, да ви напише най-дългия акт за пътно-транспортно нарушение през живота ви. Господин отецът да остане в полога си.

- Чеши през цялото време врата си, за да не кажеш нещо неуместно, Станчо - посъветва отецът. - Вие държавен, или служител на оня - Мето Детето сте, господине? Питам от любознателност, тъй като съм чел нещичко за един несвестен петрохански кърсердар и ако сте наистина негов служител, настоявам да ми уредите незабавна среща с него.

- В момента съм на служба в официалната ни държава, утре вечер застъпвам нощна смяна в Метовата. Никакъв акт няма да пишем, ами само пратих клисаря ви при колегата, за да останем насаме. Нашите съгледвачи ни се обадиха, когато тръгнахте от Берковица, и ви чакаме тука като катастрофирал влак от часове. Гол охлюв да беше тая проклета моторетка, трябваше да изкачи за това време Петрохан. Кучето ви хапе ли понякога?

- Зависи... Защо, господин двоен служител?

- Защото, ако аз го ухапя, ще го избие марсилска треска. Хапан съм като дете и оттогава или питам, или стрелям без да питам. Шефът не обича да пише и затова ме прати да ви предам устните му поздравления. Той е отскоро ваш фен и моли да го споменавате в молитвите си, тъй като му предстои уреждане на сметки с едно тъпо куче, назначено на висок държавен пост от него. Нали ухапаните чудесати казват: храни куче - да те лае. Много вярва, че вашите молитви се чуват където трябва, защото не се доверява на собствените си. И ако оживее до Коледа, каза да предам, че ще ви потърси сам. Това е всичко. Какво дълго и добро куче имате само.

- Няма да отхвърля молбата на такъв голям и важен грешник, господа полита...

- Аз съм един...

- Нали сам казахте, че сте двама в една униформа?! Няма да я отхвърля, но му предайте, че помага чуждата мотика, а не чуждата молитва. Но щом се е сетил за молитви, значи не е тръгнал самичък нагоре. - Отец Делан погледна небето и благослови.

Двойният поли потупа Оногур по врата, каза "довиждане" и се отдалечи - още по-бавно и нехайно.

* * *

Светлините на Сливен видяха в късната вечер на следващия ден.

Дедал не беше вкъщи, но намериха ключа на обичайното му място и влязоха в ателието. Станчо каза, че ще спи три денонощия като спукана каба гайда и затвори очи още преди да стигне до нара. Отец Делан се съгласи на четири, внесе сам дисагите и измъкна дневника, за да опише преживяното през последните дни.

Отдели място за ония високо голокраки женски, които им пращаха въздушни целувки от ръба на по-добре асфалтираните пътища /нарече ги "услужливи ярки", но после реши да задраска израза/, описа с благодарност "телената издържливост" на Юти, не пропусна да спомене благодарността на Оногур, за която не намери достатъчно силно прилагателно и остави мястото празно. Завърши с думите: "Какво ново под слънцето!... А уж всичко тече и се изменя. Тече ли то, или само се върти в един проклет от незнанието ни кръг? И изменя ли се, ако мечтите ни са само лъжливо завръщане, а откритията ни - случайно припомняне? Защо? Защо, велики Боже? "

Затвори дневника и излезе от ателието на пръсти. Навън беше тихо, звездно и така безкрайно, че можеше и да не пита защо. Увити топло в среднощно посребрения брезент, скелето и паметника спяха. Отец Делан се огледа и приседна на любимия си мраморен отломък. Нещо прошумоли отзад и като се обърна, видя брезента да се полюшва. Счу му се даже, че някой примлясна и преглътна. Може би беше Оногур, който сънува печени пъдпъдъци, полети с гроздов сок. От Гаговец слезе полъх, замириса на дъбова шума.

Сребърният брезент се изду отвътре, полюшна се отново, и тоя път отецът чу ясно гърлестото мърморене и скимтяща прозявка на някакъв разсънен дух. Скелето се разклати и върху дъските му затропаха тежки обувки.

Духът заслиза по дървените стъпала...

Докато стъпалата скърцаха, отец Делан прехвърли хиляда вероятности наум, но не можа да се спре на нито една от тях. Тогава реши да изчака спокойно приземяването, защото духът не се качваше на луната, а слизаше на двора, и въпреки че сребърната и светлина прави всички духове и котки да изглеждат сиви, тя щеше да му помогне достатъчно за изясняването на случая: сенките, имат също ръст, особени белези прочее и в края на краищата... Брезентът се раздипли и месечината посиви една тънка сянка с малка глава и коси, покриващи увисналите рамене.

Всякакви съмнения, че това е Сяро, бяха по-неуместни и от градобитност след гроздобер. Моделът на Дедал, или по-скоро сянката му, пристъпи до близкия крак на скелето, разкрачи се и вдигна профила си към намигащите му звезди. Отец Делан можеше лесно да си представи, че Сяро прави така и пред някой търпелив електрически стълб по среднощния си път от отключените двери на кварталната кръчма до заключената къщна врата - оная, с мъничката и подвижна змийска устичка, дето се мести подло пред ключа му. Сянката направи няколко пъти упражнението "крачка назад, две напред", улови се за металния крак на скелето с едната, и започна да се закопчава с другата ръка.

Отец Делан наблюдаваше сцената с очите си и му се струваше, че това е оная безкрайно осъзната нереалност, която наричаме истина. Истината е по-истинска на лунна светлина; а единственото истинно нещо, поне на тоя свят - без съмнение - съмнението.

След като Сяро, така да се каже, "разпра гащите" и се прозина като магаре, отец Делан си позволи - най-сетне и възможно най-любезно - да се поздрави:

- Ранобудна и приятна нощ, Сяро. Тук говори отец Делан. Честито двойно облекчение! Ела сега тука..., насам... Ехо!

Сяро спря да се върти на всички страни като въртоглав и след като опъна дъното на гащите си, отговори:

- Вълка сънувах, а пък той в кошарата. Знам че си наблизо, но не те виждам, господин попе, защото съм още сънен. А изпикая ли се с кеф, държа очите си и без това затворени, докато кефа ми мине. Кажи пак "ехо", да разбера точно къде си.

Отец Делан каза още едно "ехо", което тоя път прозвуча като последна покана, и се покашли ориентировъчно. Сяро тръгна към него и се ръкува.

- Сънувах ви, господин попе, че кацате с клисаря ти връз покрива на "Носталгията", яхнали пръч с три лукови и еднороги глави: брадите им бяха като на Косматия, опашките като на Рогатия, а рогите като на Опашатия - общо три рога и скършени отгоре на всичко. Пък зъркелите им гледаха лукаво като Лукавия.

- А опашката?

- Какво? А, опашката ли? Чакай да помисля, че едно и две ли са... Копитата му всеки случай бяха лакирани, езиците гумени, а опашката, сетих се най-после!, от върбово лико.

- А рогите?

- Какво рогите?

- От какъв материал бяха, господин Сяро?

- Дрянови, мисля. От тях излизаше пушек - бял, зелен и червен, и бяха подписани: Лък, Лак и Лук. Рогите горяха, а изпод опашката на Триглавеца излизаха всякакви поразии. Смятах да попитам паметника на отец Матей как трябва да се тълкува такова видение, но ти ще свършиш по-добре от него тая работа, защото си по-сладкодумен от паметник. Ще можеш, нали!

Сяро драсна клечка кибрит да запали цигарата си и на отеца се стори, че очите му са като на Лукавия - жълти, лъскави и лъстиви. Но когато клечката угасна, разбра че си е въобразил и побърза да попита:

- Колко сливенска перла изпи, окаянико, преди да заспиш?

Сяро повдигна рамене, а отец Делан добави:

- Не мога да тълкувам такива перлени кошмари. Опитай сам.

- Ми, много просто: пръчът е държавата; трите лукови глави - партиите; пламъците от рогата - трибагреника, а поразиите изпод опашката - законите й. Не знам само какво могат да значат имената.

Преди да му помогне, отецът се прекръсти трикратно:

- Лък, и това го предполагам с голяма вероятност, е неразбираемата за човека свобода, Лак - непостижимото за обществото братство, а Лук - нежеланото от ездачите на пръча равенство, господин Сяро. Не се учудвам, че си сънувал мен и моя скромен клисар, яхнали тоя миризлив пръч, защото всеки може да го обязди в кошмара, и си го обяснявам само с качеството на сливенската перла. Прочее, ние пристигнахме тук за откриването и освещаването на паметния Матей Миткало с моторетката си, докато ти си сънувал кошмарни ужаси. Перлата ти, господин Сяро, е явно менте като държавата, която си съновидял. Сигурен ли си, че не пропусна нещо?... А? Помисли, ако трябва.

Сяро обори глава на ръката, в която беше цигарата и в първия момент отец Делан помисли, че тя пуши от напрежение. Разбра за оптическата измама, когато той смукна за последен път и угарката излетя като пиратка и се пръсна беззвучно на земята.

- Вярно, че имаше още нещо. Вие с клисаря изчезвате яко пушек, пръчът ви влиза в Сливен по една мътна...

- Той не е наш, Господин Сяро - прекъсна го отецът. - Пръчът си е твой, но продължи, моля.

- Пръчът плува по мътната река, а от брега му махат сливите на едно огромно дърво. Аз стоя като втрещен от препиване и ужким знам, че то е известно на света като Сливата на Сливен и се чудя какво става.

- Кажи по-добре какво става с пръча, а не с теб, защото за това мога и сам да се досетя. И гледай да не си измисляш, ако обичаш.

- Пръчът беше вече подминал Сливата, точно така беше, господин попе, но се обръща изведнъж и започва да врещи с три изплезени езика и да бълва ли бълва какви ли не поразии изпод опашката. Така беше, не си измислям, и тогава откъм Балкана се изви падащ вятър и настана една невиждана буря: сливите и листата хвърчат като луди и викат, жив ще те дерем, Сяро, но само викат, а нищо не правят.

- А пръчът?

- Пръчът не ги и поглежда. Остави ги да се мотат из въздуха докато вятърът утихне и те се върнаха на Сливата, а той каза, че кервана си върви, а кучетата си лаят и няма нищо ново под слънцето. Това беше и се събудих да пикая. Как може да се тълкува пък това сега?

- Моят клисар не сънува такива ужаси, но знам, че ще ти го изтълкува с подробности, господин Сяро. Ти защо, прочее, спиш на скелето?

- Дедал ме направи бодигард на паметника. Затова.

- А къде е той?

- Зад брезента. Защо?

- Питам за господин Дедал, а не за Матей. Къде е той?

- На връх Гаговец, където майсторите зидат денонощно, та им плюшят ушите с последни сили. Остави ме да охранявам Матей. От завчера съм тук, а Дедал каза, че ще се върне в сряда. Защо ми се струва, че все е петък? Дано се сетя, докато месечината омекне...

Сяро се изправи и започна да бърка из джобовете си. Извади сгънат лист, прибра го без да го разгъне и продължи:

-...като восък. Мога да си говоря и сам, но къде по-интересно е да говоря с Матей Миткало. А той какви ги приказва... Искаш ли да ти разкажа, вместо да сричам от листа на лунна светлина?

Отец Делан кимна и Сяро му разказа за някаква страшна баба Шарка и за още по-страшните кърсердари; за самовъртящи се воденици, пясъчни мелници и тепавици, строени в главата Матеева на собствени разноски; за тъмни монашески килии, гниди, невежество, пътуване до Божи гроб и обратно; за скитания из чуждини, саби и горещо племелюбие; за ухобола, докарал Матей до положение да умре телесно и да се роди духовно на Гаговец. И много още.

Отец Делан не се изненада от съновиденията му. Прие ги като нещо напълно нормално и когато се увери, че разказа е свършил, погледна на изток и рече:

- Часът е близо, господин Сяро. Скоро ще се съмне и е неуместно да говорим на светло за подобни тайнства. Аз самият сънувам често такива, но сега не си спомням изобщо да съм яздил насън пръч по-горещ от Юти. Но ако аз не съм го съновидял, то това не значи, че не се е явил на друг. Предполагам че си си спомнил нещо за мен, което аз съм забравил, разбираш ли?

- Какво има за разбиране, като след три двойни перли и аз не си спомням за себе си? Ако довечера видя или чуя нещо от Матей, ще слушаш ли, щом ти го изповядам?

- Как иначе да повярвам в нещо, за което не съм чул? Сляп трябва да съм, та да не видя, че ти си пратеника на Матея. А той, господин Сяро, е волята на Оногова и едва сега разбирам колко близо до сърцето на Дедал е било словото, дадено в ръцете му свише; чрез него тоя мъж е проумял повелята да въздигне паметник на Матей, защото писано е: "Колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто". Благословени да са нозете ти, господин Сяро, които Дедал извая като нозе на Матей - пратеника на Оногова, за когото мнозина не са чували? А и как ли да чуят без проповедник? "Вярата иде от слушане, а слушането - от словото Божие. Със сърце се вярва за оправдание, а с уста се изповядва за спасение". До довечера, Сяро.

Отец Делан посети и разговаря на два пъти с адвокатите, от които научи за всички безкрайно чудесни неща, които се бяха случили след последната им среща. Въпреки някои начални и непредвидени трудности, проектът "Lovely Generation" набираше скорост; както впрочем и идеята "Десниленд". Самуел Леви представи банкови извлечения, дълъг списък /отецът го нарече "поменик"/ с имената на кандидати за "второбременни" и всякакви други заеми, някакви чертежи и куп предложения за персонални новоназначения в системата на Сиробанк. Накрая Сами го заведе в някакво рогово-тъмно-студено мазе и докато отецът опипваше безпомощно въздуха му обясни, че бездната над която се е разстилала преди Сътворението всемирната тъмница е била нещо подобно на това мухлясало пространство, в което се намират сега. И за да бъде светлина, трябва само да светне електрическата крушка: както Бог Саваот е направил, за да не остава земята никога повече безвидна и пуста, каквато е била.

Когато мижавата крушка на тавана прогони отчасти мрака, отец Делан видя на пода една голяма ломска диня. Откровено се развесели и призна, че ако "Десниленд" представи и останалите сцени от Петокнижието по подобен изобретателен и нагледен начин, касовия успех на начинанието им ще бъде невиждан и нечуван.

Отказа да опита динята и се разделиха с уговорката да се видят при първа възможност.

Посещението при Филарет беше по-кратко. Премина и по-скучно, защото владиката се чувстваше все още неразположен и изказа опасение, че здравословното състояние ще му попречи да извърши освещаването на паметника. Разделиха се малко студено след горещото кафе.

С Дедал, който се връщаше от дъжд на вятър, разговаряха повече с помощта на чувствата. Двамата бяха неизказано щастливи от предстоящото събитие, но след мъдро обмисляне решиха единодушно, че откриването на паметника трябва да бъде, както се изрази Дедал "щорнирано". "И без това, важните клечки отказват да присъстват, защото са денонощно заети с подготовката на изборите си. А пък неважните в Нова Чудесатия са толкова много, че и Гаговец може да рухне под тежестта им - каза Дедал. - Гаговският колос ще иде сам при тях". "Като не Нали знаете, господин отец: като не отишъл Мохамед при планината, планината отишла при Мохамед - беше отговорът на отеца. - Скромността е свята и затова самотна. Ако питаш мен, Дедале, Матей е един неповторим светец и няма нужда от повторно освещаване. Пък и сега, както знаем, е модно да се освещават само офиси и закусвални. Виждам с просто око колко си осветен отвътре, защото ти изпълни дяла си. Алилуя и амин!" "И ти, отче - просълзи се Дедал. - Закъснявам, трябва да се връщам при зидарите." Дай да те прегърна, човеко.

* * *

Последният с когото отец Делан разговаря, преди да поемат обратния път към Манчеви варници, беше Сяро.

В тъмната полунощ вятърът падаше над града на ситни капки и размесваше мириса на късно лято и подранила есен в тъга. Седяха на върха на скелето. След дълго мълчание Сяро рече:

- Матей ме прати да те събудя, господин попе. Трябва да ти кажа, че не иска да има тържества на Гаговец, защото живия му паметник си ти. Трябва да продължиш пътя..., момент, записал съм точно какво. - Сяро извади един голям лист от пазвата си, подаде го на отеца и запали свещ. - Написах го дума по дума като с краката си, но Матей каза, че онова, което са написали нозете, оставя по-дълбоки следи на Земята. Попът, казва, търсеше някакви рисунки, а намери живия иконостас на Нова Чудесатия, така рече. Чети, де! Да видим какво...

Отец Делан обърна листа в правилно положение, приближи го до свещта и зашепна:

"Аз грешният Матей Преображенски, по прякор Миткало, умрял от ухобол, новосътворен от човешки ръце и желязо, да бъде волята Божия!, се върнах на Земята, за да припомням на човеците пророчествените думи, записани в книгата на живота при Агнеца. Показа ми Ангела, като на свети Йоана, чистата река, бистра като кристал, изтичаща от престола на Бога и Исуса, и дървото на живота, което дава дванайсет пъти плодове, а листата му служат за изцеление на народите. Те ще видят лицето Му, а името Му ще бъде на челата им. Ето, ида скоро: блажен е който пази пророчествените думи на тая книга. И аз като светеца паднах да се поклоня пред нозете на Ангела, който казваше това; а той каза: стой, не прави това, Богу се поклони. Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява. Ето, ида скоро, и отплатата ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му. Аз съм Алфа и Омега, начало и край, Първият и Последният. Блажени са които изпълняват заповедите Му, за да имат право да ядат от дървото на живота и да влязат в града през портите; а отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолослужителите и всеки, който обича и върши лъжа.

Амин, дойди Господи!

Това е, както сам знаеш, отче Делане, от Откровението на Йоана.

А аз, Матей Миткало, ще съм на Гаговец. Ням съм аз, за да говориш ти вместо мене. Сега върви, Бог с тебе, отче."

© Михаел Стомин
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.01.2015
Михаел Стомин. Пратеникът на Матея. Варна: LiterNet, 2015