ПРАТЕНИКЪТ НА МАТЕЯ

Михаел Стомин

web | Пратеникът на Матея

I

- Ваше Преподобие, иконостасът се е изпарил!

Протоиерей Делан Манчев свали краката си от писалището, затвори книгата и внимателно я постави под прашната статуетка на дон Кихот де ла Манча. После отупа длани, сложи ги на тила и облегна изящната си глава толкова назад, че целия гръбнак изпука, а рицарската му брада щръкна хоризонтално.

Цветовете на черешата зад отворения прозорец потръпваха в милувките на лекия ветрец. Един майски бръмбар влетя в стаята, завъртя се около потната глава на клисаря и излетя разсърден обратно в прозрачния океан от познати шумове и аромати.

Клисарят Станчо Пантев, известен в енорията повече като Станчо Панта, премести тежестта върху левия крак, а бейзболното кепе в дясната си ръка и след като реши - тоя път окончателно, - че приликата на отеца с бронзовия идалго де ла Манча е просто случайна, затвори очи и отвори шумно дробовете си за миризмите на слънчевия ден. Докато мижеше блажено, той осъзна, че брадата на отеца се нуждае от спешна и решителна помощ. "От една страна - не мога да отлагам, но, от друга - не мога да проумея защо винаги когато брадата на протоиерея се нуждае от подстригване, миряните обръщат внимание на мен, а не на собственика й. Ще настоявам пред госпожа Систрата да услужи с ножицата си дотогава, докато ми се схване езика, но не мога повече да отлагам" - разсъди той и си я представи ясно в закопчаната до кока рокля. Тя беше сестра на отец Делан, към когото се обръщаше неизменно с "ваше Преподобие", обръщение, възприето подражателно и от клисаря. Не беше омъжена, но имаше едно - осиновено, естествено - момиче на име Перуна, което много обичаше гръмотевични бури, и Гръми - мързелив "ара" с неизяснен произход, неопределена възраст и странна по рода си словоизлиятелност, изразяваща се най-често в обиди по адрес на двукраки същества, които не му носят орехови ядки.

Станчо Панта живееше сам. Преди година и нещо жена му замина да бере портокали на остров Родос и по всичко личеше, че не страда от носталгия. Може би, защото беше късокрака като саламандър, всички я наричаха Сали. Той почеса седмичната си брада и това движение, нелишено от известна изящност, го върна отново при фактите.

Отец Делан Манчев приглади буклата над студеното чело, облиза устните си - да поомекнат, и рече твърдо:

- Панта рей, Станчо! Въпреки това, кражбата е деяние грозно, вредно и осъдително. - В светлината на прозореца ушите му прозираха. - Крадецът е роб, презрян от свободата. Кражбата е робство, клисарю!

- А защо даже и свободата презира крадеца, ваше Преподобие? - попита Станчо и отвори очи.

- Защото крадецът мрази върло трудодействието и люби силно робството на бездействието. Свободата, клисарю, дадена ни безвъзмездно свише и по рождение, е трудолюбивост. Следователно, тя го презира, защото я разменя срещу робството на кражбата, която пък е уродлив брат на мързела. Дали се изразявам доволно ясно за вкуса ти?

- Аз мисля, че ако...

- Нека аз говоря, ти си роб на думите, грешнико! - прекъсна го отецът. - Изобщо не вярвам тия боклуци да са само слепи следовници на иконобореца Лъв Исавър, затова дишай по-тихо и се опитай да не мислиш за това, което ще ти спестя да изречеш... Да, трудно мога да повярвам на случилото се, въпреки че отдавна го очаквах и съм подготвен хладнокръвно за него. Повикай, моля, госпожа сестра ми, ако в момента не се поти над някаква тъпоумна кръстословица.

- Госпожа Систрата се поти в момента над някакъв тъпоумен тиквеник по тетевенска рецепта, ваше Преподобие. Още не знае, бедната. Аз се връщах на три пъти в храма да се уверя, че не сънувам, и чак сега идвам да ти кажа, но на нея не посмях, просто от съчувствие. Мислиш ли, че иконостасът ще се върне някога?

- Няма да се върне сам, Станчо! Сали може и да се върне, но иконостасът - никога! Ще си го търсим сами, докато полицията се дръгне със затворени очи отзад...

- Ваше Преподобие!!

- ...и упорито търси причините за удоволствието от това. Но трябва веднага да прибавя: въпреки слабоумието си, подкупната ни полиция знае, че в периоди на лоша производителност кражбите са оная енергия, която привежда материалните стойности в движение. А само движението може да осребри дадена неподвижна стойност, какъвто е и случаят с иконостаса, но ти едва ли ще проумееш едно толкова просто нещо. Именно с тия идеи и материи се занимавах теоретично, преди да нахълташ с пролетния вятър в безветрието на занятията ми. Прочее, чувал ли си случайно някога за ценностните ни системи?

Станчо повдигна рамене, а отец Делан изпъшка, преди да продължи:

- Едната се състои от много кръгове, наречени за нагледност "концентрични", и всеки от нас се намира в егоцентъра на своя кръг. - Отецът извъртя нагледно един кръг с големината на кокосов орех върху прашното писалище и постави егоцентъра в средата му. - Това е личностната ценностна система, която е хоризонтална. Има обаче и обществена, която е вертикална, за разлика от първата. Когато една кражба падне като камък в смрадливото блато, тя раздвижва дадена личностна система на повърхността и нейният кръг се пресича с кръговете на други лични системи, след което - говорим за кражбата - тя потъва правовертикално в обществената. С други думи, нашият иконостас съвсем не се е изпарил, а просто е потънал в обществената ни ценностна система, оставяйки смрад и воня на повърхността й. И нито се е изгубил, загубил или погубил, а, повтарям: по-тъ-нал! Защото нищо в природата не се губи, даже когато е откраднато, а само преминава в друг вид и състояние на собственост. Виждам, че и сега не ме разбираш, но това не е нещо ново и вярвам да ти помогна, като поясня, че изгубеното ще се намери, загубеното ще се спечели, погубеното - възстанови, а потъналото - извади. Казаното важи и за душите ни...

- И изпареното ще се втечни, а течното ще се втвърди, веднага разбрах, ваше Преподобие. В Нова Чудесатия всеки миг стават чудеса и чудесии, които никого не учудват и хората ги приемат с разбиране, на което аз ще добавя и смирено. Но защо не са щастливи? Ти познаваш Добрин, нали!

- И какво, като го познавам?

- Той изработи неръждаем кош към моторетката ми, която получи, според мен, пълен имидж, защото кош без моторетка е едно нещо, което е като чене без баба, и обратно. И далтонист можеше да види, че кошът просто наподобява терзийска ютия и затова го кръстихме Юти. Добрин е един крайно смирен дизайнер! Навсякъде обявява, че вече окончателно е решил да се помири и с Бога. Но и той, като го гледам, не е щастлив, и просто няма да успее.

- А! - реагира отец Делан. - Изненадан съм за тоя разбойник. Сигурно е помирисал опашката на Рогатия, което му е създало измамно-приятни усещания. Виждал съм го за последен път в черквата на собственото му кръщене, когато риташе свещения купел като катър, целунат от пепелянка. Слава Богу, не всички тенекеджии са безбожни. Смятам, че съм много разстроен, но ще ми мине. И какво?

- Неръждаемата ламарина е скъпа - продължи Станчо. - На нашия Добрин, както сега разбирам, му е паднала отнякъде в блатото, а пък аз наивно съм я осребрил. Поли полицая ходи при него заради тая кражба на ламарина по анонимен сигнал, но не да го притеснява или безпокои, а да се информира просто няма ли да се намерят десетина листа и за него. Виждам, че точно това имаш предвид с концентричните кръгове и ще помоля Поли още довечера да извади иконостаса от блатото. Той познава много умни бизнесмени и интелектуалци наоколо и все някой ще му посочи къде точно да бърка в тинята. При това, без да очаква парична благословия за услугата. Изразявам ли се доволно ясно за вкуса ти, ваше Преподобие?

- Иди, Станчо! Разкажи му с твои думи какъв ни е зорът, може и да ни прости, че му губим времето. Тук, сега, и при напълно свободна воля, държа да призная, че земя, в която полицаи правят граждански услуги, без да искат финансово-парична благословия за това, е една рядко щастлива земя. Нека дойде твоят Поликар - тоя Рицар на Бандерола и Кавалер на Рушвета, тоя козел-градинар и поли-миелит на ценностната ни система, както и прочее титли, с които смятам да го удостоя. И него съм кръщавал без особено полезни последствия. Баба му е леля на баща ти, както знаем.

- Факт, ваше Преподобие. Ще го поставя в течение още довечера. Днес се запиля пеш нанякъде, за да пести уж служебен бензин, който се купува с парите на бедните данъкоплатци. Помирил се е със земната правда, но и той, все още, не е много щастлив.

- Ще се моля за бедните данъкоплатци, Станчо. Когато си тръгваш, отбий се в кухнята и кажи на госпожа Систрата, че тиквеникът й няма да е излишен като увиснала гуша, защото утре потегляме на делово пътешествие, за което съм се подготвил овреме. Вратите към великите дела, клисарю, са отключени за всички, но през тях ще минат само избраните! Помъчи се да запомниш това до утре. - Отец Делан почука с показалец по един отворен плик. - Ето! И самият владика Филарет потвърждава писмено, че е приел молбата ми за безсрочен отпуск. Дебелата Дона ми донесе писмото снощи. Чувствам се утешен с това, че ми е намерил заместник. Бъди сега така добър да ме оставиш сам, защото и далтонист може да види колко съм зачервен от голямото напрежение. Молитвите ми днес ще бъдат по-дълги в сравнение с вчера и започвам веднага!

* * *

В антрето Гръми нарече Станчо на два пъти "лайнар" и клисарят му показа средния си пръст. Папагалът побесня, повиши го в "плешив лайнар" и пъстрата му перушина се наежи толкова отвесно, че заприлича на цветен таралеж. Перуна открехна вратата на стаята си и затананика "Give Peace The Chance". Перушината се слегна веднага, а Гръми закрещя в дует.

Станчо се изниза набързо и когато излезе на улицата, се спря да измоли прошка за невъзпитания Гръми, но небето му се стори безразлично към всякакви папагалски простотии. При дворната порта на дядовата му къща го посрещна едно продълговато куче с интелигентни очи, което, без да върти опашка, го заведе право под навеса...

Моторетката я нямаше. Кошът лежеше възнак, а дупката в корема му излъчваше хлад. Станчо потрепери... Спря дишането си за минута, втренчен проницателно в зениците на кучето... и усети как шокът започна да се топи бавно, докато премина в усмивка...

- Поли я е взел. Не му се ходи, значи, пеш... разбрах, разбрах, Оногур. И сигурно не си закусвал цял ден, ела сега да ти дам един домат, преди да полегна и се отпусна в прегръдките на сиестата. Кражбата е робство, запомни това, умнико!

Оногур го последва, протегна се и излапа незабавно домата, а Станчо задряма още докато лягаше...

Той тъкмо сънуваше как Сали вика за помощ от някакво блато, когато го събуди гласът на дебелата Дона, по прякор "Марка". В очертанията на вратата тя изглеждаше още по-дебела и раздърпана.

- Що си небръснат? Приличаш ми на не знам какво такъв. Ето, Сали ти праща хабер, че е още жива. Аз пък може да замина за Портукалия. Омръзнаха ми всички пощи, пликове и марки на света вече и няма на кого да се оплача, Станчо. Дръж!

Тя влезе в стаята заедно със слънцето и му подаде гланцираната картичка.

Станчо хареса белите къщи, зеления залив, големия портокал с дръжка и листо в долния ъгъл на картичката и замърда устни. Сали беше написала с краката си:

Здравей, Рамбо. (супермен)

не ми липсваш засега и ти пожелавам много ти здраве Щастието е на всякъде покрай тебе огледай се и ще го видиш ослушай се да го чуеш и ще го почустваш на около. Не го търси по чужди страни ами живей до като можеш и се наслаждавай на живота постояно. Ти си го заслужаваш, щото живота е студен и жисток как е негово преподобие отеца, Госпожа Систрата също? Перуна мечтае ли вече, когато месечината е кръгла като погача.

Сали

"Госпожа Систрата" беше задраскано. Станчо затърка четината си и след второто прочитане се обърна към Дона Марка:

- А пък аз заминавам още утре на делово пътешествие. Негово Преподобие... Какво сега?... Когато плачеш, си най-грозна. И не е "Портукалия", а Портогалия, за сведение. Хайде, намини довечера, ако не те свърта сама. Ние не заминаваме без някакъв зор, Дона, ами да си търсим иконостаса в блатото на обществената ценностна система, което е все едно да търсиш под вол... какво ме гледаш като теле парен локомотив!

Дона Марка сви презрително устни, обърса носа с дланта си, изпрати му оттам дълга въздушна целувка и излезе.

Станчо се изпружи отново в леглото - едната ръка под главата, другата на челото - и веднага се върна към прекъснатия си сън...

Сали пак викаше за помощ, но тоя път от зеления залив на картичката, в който плуваха три огромни портокала. Те се смееха и си говореха... Като се вгледа по-добре, той видя, че бяха три жени с гумени шапки и големи портокали в сутиените. Един дядо в бермуди играеше захласнат сиртаки на пясъка...

И изведнъж, умопомрачителни писъци разцепиха цялата картина на части... Сали протягаше ръце към дядото и пищеше: "Спиро, ще се удавя, говедо-о-о... Помо-о-щ... удавих се вече, прати поне картичката на онова говедо Станчо, в Манчеви варници... Спиро-о!". Глухият дъртак не чу и продължи да се върти с хоризонтално вдигнати ръце, напълно отдаден на стихията си...

Чуха се гръмотевици и начело на пясъчна вихрушка, сякаш куриер на свети Илия, Поли спря до Спиро и му предаде един червено-бял спасителен пояс. Дядката го нахлузи и продължи да се подмята като бостанско плашило при буря... Без да губи повече и секунда, Поли свали шлема си и го зафучи към Сали. Тя го прегърна нежно, целуна го по голото теме и шлемът мигновено се превърна в портокал, а когато се изправи на късите си крака, Станчо видя, че водата стига едва до коленете й. Сали зашляпа като саламандър и подаде една гланцирана картичка на Поли. После хвана Спиро за ухото и го повлече по пясъците на остров Родос... Спиро се опъваше и врещеше като козел-градинар, а Поли отдаде чест, обясни, че бърза за някаква делова далавера и потегли с много газ за Манчеви варници...

Станчо се събуди наполовина и се ослуша... На двора Поли форсираше моторетката и той можеше да чуе как ръждата й се рони... Надигна се полуудавен в прозявки и бавно излезе на сайванта.

- Добрутро, Поли! Колко е часът... добър вечер... - поздрави Станчо и се разкърши сладко. - Сънувам още, че съм на Портокаловия залив със Сали. Искам да кажа, че след полунощ иконостасът ни е потънал вертикално и да направиш оглед по местопрестъпление... какво се чудиш?! Ще ти обясня по-подробно, само да се събудя... преди деловото пътешествие.

- Кой иконостас?!... Къде, по принцип и по дяволите потъна, преди какво пътешествие?! Ти ми запали чивиите, братовчед!

- Как кой, Поли?! Не помниш ли, че лани обсъждахме същия проблем? Тогава ни откраднаха три, и сега пет - общо осем икони и сме вече спокойни, че няма повече какво да ни свият. Още утре потегляме на делови разходки из Нова Чудесатия да го търсим...

Поли разтърка ноздри с показалеца си.

- Веднага подуших, че сънуваш, и второ, че е извършена кражба на иконостаса след полунощ, но не разбирам защо намесваш Сали в тоя криминален случай, братовчед.

- Няма значение! Получих картичка от нея, затова и ти не бъркай едното с другото, това са две различни обувки, Поли. Отецът иска да съставим протокол за кражба на светини и да те благослови с няколко титли предварително. Случаят е спешен, братовчед!

- Ама, аз имам много спешни случаи, главата ми пуши и ако не е обръсната, ще пламне като курник. Къде се е чуло и видяло полицията да се занимава с личните проблеми на гражданите? - Поли завъртя ключа и Юти издъхна. - Като казвам "курник", и се сещам, че това си е чисто битово-кокошкарска работа. Случаят е прекалено ясен и колкото пара да изпуска смахнатият поп, началникът няма, по принцип, и да прочете протокола. Ние не се занимаваме с ясни случаи, а само с тъмни, ясно ли се изразявам? Ти чувал ли си, по принцип, за черната икономика, защото има и сива?

- Чувал съм, да не съм безполезно изкопаемо. А ти чувал ли си за концентричните кръгове, които са два вида? - отговори Станчо. - А за обществената ценностна система? Човек цял живот се учи, Поли.

- Още дълго ще спиш, като те слушам. Искаш ли да ти подаря един чифт кубинки от черната икономика, та дано се събудиш? Имам за всякакви плоски ходила в торбата... Момент така...

- Няма да е лошо, но искам един чифт и за отеца. Той има само два различни чехъла, а ни предстои делово пътешествие... Не те лъжа, смята да те удостои лично с няколко титли. Да ти кажа ли какви са?

- Чувал съм ги много пъти, братовчед. Кой номер за него?

- Най-големият. Той е с кльощави кълки, но ходилата му са по-дълги от брадата на владиката Филарет - уточни Станчо. - Давай, братовчед, какво чакаш! Кубинки срещу титли.

Поли порови в торбата, измъкна два чифта и каза:

- Да ги носите със здраве! Няма как, ще вървим. Виждам, че трябва да отбия номера служебно. Имам и една пълна камуфлажна униформа за теб, ако ме помолиш на колене - твоя е, братовчед.

* * *

Намериха отец Делан седнал на стъпалата пред храма.

- Разбрах, че в черквата и с трън да въртиш, няма вече какво да закачиш, здрасти - каза отдалеч Поли. - Какво да оглеждам, като са ви помели хамбара. Ще съставя протокол, но, по принцип, няма да ги хванем и мога само да кажа: пийте по една студена вода! Няма какво да се надлъгваме в случая, друго не мога да кажа, по принцип.

Поли стисна устни, щракна химикалката и писа дълго...

- Подпиши тука! - каза той, когато свърши и посочи мястото за подпис. - Не, тука. Тука!

Отец Делан подписа като с мълния, въздъхна и рече:

- В отечеството си аз живея достатъчно дълго и богоугодно. Как така няма да ги хванете?! Само като те гледам и слушам, ми идва да те ритна отзад. Знаеш ли, че съм те кръщавал с топла вода през август, за хатъра на баба ти? Знаеш, разбира се, такива работи не остават в тайна. Познавам и богобоязливите ти лели и не мога да си обясня на кого си се метнал с големия си задник. Ти какво охраняваш сега? Не, не искам да ми обясняваш изобщо! Мога и сам да се досетя и мисля, че си на изхода на системата. Под погледите на похитените светци от иконостаса съм те кръщавал и тяхната надежда е в теб, господин Поли Миелит и архиезичник. Сега вече можеш да говориш!

- Ако не беше ме кръщавал с топла вода, направо щях да те закопчея - протестира Поли и потупа белезниците, увиснали на колана му. - Като главен сержант на изпълнителната власт, която ме е назначила на длъжност, имам право по принцип...

- По длъжностите ще ни съдят! - прекъсна го отец Делан. - Какви са тия калеври, Станчо?

- От черната икономика, ваше Преподобие - осведоми го Станчо и погледна след Поли, който беше вече на улицата. - Поликарп не е лошо момче, времената са трудни. Помниш колко лесно ни беше, когато имахме работа само с една власт, а сега, по твоите думи, са три-четири и ние се лутаме като лунатици из лабиринта на демокрацията, не съм ли прав, ваше Преподобие?

- О-о, лабиринта, значи! Ще видим, Станчо! Скоро заедно ще изследваме тоя лабиринт, в който се лутаме като лунатици. Прочее, изобщо не те попитах съгласен ли си да ме придружиш, но изходих от това, че си съгласен, защото познавам склонността ти към мотане и скитане. Ще опознаем по-отблизо Нова Чудесатия, за да обикнем греховете й пред самата себе си и чуждия свят, на който тя е дала кирилицата, компютъра, както и...

... чушкопека - отгатна Станчо. - Разбира се, че съм съгласен, ваше Преподобие. Сега вече душата ми е напълно празна, въпреки и понякога да си мисля, че не може да е празно нещо, което е безплътно. Какво да правя тука без теб? Дона Марка зарязва марките и отива в Портогалия, а аз не искам да си губя времето в профсъюзно безделничество. Разбрал съм, че човек не може да свикне никога с две неща: с тесните обувки и със самотата си. А един протоиерей и без клисар.

- Не те разбирам - изненада се отец Делан. - Ти да не би да членуваш в тайния профсъюз на обединените клисари, след като никога не съм чувал за такъв?

- Не, ваше Преподобие. Искам само да кажа.

- Тогава, до утре, Станчо. Прочее, има ли течна енергия в корема на Юти? Юти беше, нали!

- От черната икономика, ваше Преподобие, но ще свърши работа. Само че...

- И без това, ще използваме често черни пътища. Асфалтовите не винаги са за предпочитане по много причини. Но какво "само че"?

- Оногур, ваше Преподобие! Какво ще правим с него?

- Станчо! Тоя въшлив пес е създание признателно и благодарно, което не може да се каже за човека, защото тия качества са кучешки добродетели. Ще го приласкаем и никак няма да сгрешим, като го поканим да ни придружава. Аз ще седя в коша, а той, когато пожелае - на задната седалка, проблем ли е изобщо? С какви средства, прочее, разполага храмовата ни каса към настоящия момент?

- Оскъдни, ваше Преподобие, и се страхувам, че...

- Погледни, моля, небесните птици, Станчо - прекъсна го учтиво отец Делан. - Нито жънат, нито в житници събират, но не се страхуват, а пеят и се множат. Пък и много минерални извори в Отечеството ни са безстопанствени и по тая причина бликат безвъзмездно. Други някакви нерешени проблеми имаш ли?

- Дона Марка се разстрои до сълзи...

- За теб ли, Станчо?! Нея не можем да я вземем, защото и тя не притежава кучешки добродетели, а ако плаче за теб, работата е от друго естество. Може би си чувал, че жените обикновено плачат, за да гонят злите духове от себе си...

- Има нещо такова...

- Така-а! Щом смяташ, че има, ще разбереш сега по-лесно онова, което смятам да ти разкажа... Една сестра на моята баба по майчина линия, която била твърде хубава, много плакала като млада. Водили я къде ли не - по знахари и врачки, по манастири и прочее, пила отвара от... няма да споменавам тая подробност сега поради благоприличие, даже и куршум са й лели... Нищо! Един ден, по-скоро една нощ, след връщане от второто си пътуване до Божи гроб, мъжът й, преоблечен сполучливо като епископ, похлопал на прозорчето, както си плачела пред огнището, че не й върви плетката и казал с престорен глас, отвори, аз съм владиката Иларион и съм дошъл да отведа плачливата ти душа при свети Иван на Петровден, извинявай, обратно - свети Петър на Ивановден... Да, докъде бях стигнал, Станчо?

- До извиненията. Затова, ваше Преподобие, човек не бива да използва извинения, а да кара направо, и другите да се оправят сами - отбеляза Станчо.

- Сетих се! - продължи отец Делан. - Прочее, който не се отчита за грешките си, не може да бъде социализиран демократично, но това е чужда за теб тема... Та, жената така се стреснала, че престанала да циври и веднага станала да отвори на владиката, чисто и просто, от шокирано любопитство. Владиката влязъл и започнал...

- Нали беше епископ, ваше Преподобие...

- Има ли значение сана в такъв особено напрегнат случай, Станчо!... Моля ти се!... Но, щом толкова държиш на сана, епископът влязъл и започнал веднага да се разсъблича, а жената припаднала - глътнала си езика и миглите й се разтреперили, но бързо се свестила и първият й въпрос бил защо го няма епископа. Като разбрала номера, много се разочаровала и не заспали в оная паметна нощ... Оттогава сестрата на баба ми не се разплаквала за щяло-нещяло. Защо и ти не вземеш да уплашиш тая повлекана Дона Марка довечера?

- На мен, като бях десетгодишен, ми ляха куршум против уплах и оттогава не съм се напикавал, ваше Преподобие - призна Станчо.

- Ето, виждаш ли! А сега върви да я уплашиш, да видиш лесно ли е, до утре.

* * *

Камбанарията на храма "Свети Андрей Първозвани" хвърляше сянката на оная тъжна раздяла, на която всяко множество е готово да се отдаде спонтанно и емоционално. Някои присъствуващи бършеха сълзите си, други ги преглъщаха солено.

По-скромен и от кюнец, протоиерей Делан Манчев, който познаваше добре груповата психология на своите енориаши, стърчеше от най-горното стъпало пред входа на храма в закърпен подрасник, допълващ общата картина с презрението си към всички земни суети. Той бавно премести поглед от небето върху групата изпращачи и започна прощалното си слово напевно:

- О, суета на тъжните раздели, родени в сенките на нашето двуличие и корист! Кой може да те осуети, о, суета на всички суети! Дори и самото време е подвластно на твоето всемогъщество, поради което то често се променя в различни по характер времена. Панта рей! Случайно ли е тогава, че сме се събрали под тая символична сянка, в която меко се взаимосмесват коравите ни заблуди?

Отец Делан огледа рехавото множество и нарочно остави време думите му да стигнат до сърцето на всеки.

- Но има утеха! - продължи той. - Защото и косъм няма да падне от главите ни без Божията воля, която единствена бди над суетната глупост на човешките постъпки. Като частен случай в общото блато на една позната на всички ни свинщина, кражбата на иконостаса е само обратната страна на даровете, които, макар и рядко, вие оставяхте под него. С какво друго да се утешим в случая, освен с онова безсилие, което времето превръща в сила на човешките ни слабости? Имам предвид смирението, братя и сестри. Затова, нека се помолим заедно за всички крадци, като им пожелаем и сами да вкусят някога твърдия и горчив залък на прошката...

Отец Делан вмъкна нова пауза, тоя път по-продължителна от първата, и каза молитвата си наум.

- Както вече съм осведомен писмено от владиката, след няколко дни тук пристига моят приемник поп Сотир, когото нито съм виждал, нито съм чувал и не познавам слабите му места, и второ: по Божия воля и внушение, подобно на внушението, извършено от Докс Черноризец над Йоана Екзарха, аз, протоиерей Делан Манчев, който познавам несъвършенството и грубостта на езика си, и своята плътска немощ и леност, придружен от Станчо Панта, бивш прост клисар, благословен от мен в тоя момент като Клисар на О и К, което ще рече Олтара и Кадилницата, потегляме на дълго пътешествие. Какво друго може да е призванието ми, ако не да говоря и да припомням на човеците да не се страхуват от греховете си, защото Бог прощава на разкаяните. Търпете и с времето ще се утешите! А аз ще се моля да бъдете наказвани с любов. И помнете: там, дето е имало иконостаси - там пак ще има! Амин! Давай подир пролетния вятър, Станчо!

Присъстващите се прекръстиха напълно покъртени. Госпожа Систрата облиза сълзите си и лисна вода пред Юти. Оногур припна с наведена глава да ги догони...

* * *

Манчеви варници, основано от далечния прадядо на отец Делан Манчев, беше едно олющено полуградче, чиито граждани имаха метли и лопати, но не ги използваха да го премитат - напук на Демокрацията, която пристигна тук в една тъмна нощ неканена. Те й си сърдеха с право, защото ги беше събудила в най-дълбокия им сън.

В Нова Чудесатия дойде и пролетта. В безветрие можеше да се чуе как дървесата шепнат стари легенди, а тревата - нови, но хората обичаха нощните надежди на дневните си неволи и не искаха да чуят повече. Юти изкачи хълма задъхан и пое на запад.

- Избягвай асфалтовите пътища, те са много неудобни - обади се отец Делан, седнал в коша като мътеща яребица, която се оглежда за соколи. - И меките пътища са изровени, но дупките са по-заоблени - добави той и премести кръстосаните на владишки жезъл тояги в дясната си ръка. - Хубава е камуфлажната ти униформа, но ръкавите са прекалено дълги. Откъде ти падна в блатото?

- Не чувам - излъга Станчо. - Нахлупи си борсалиното, да не го търсим после по камънаците, ваше Преподобие.

- Глух клис... - реагира отецът, но в тоя момент кошът подскочи и той глътна последната сричка. Лек напън на пролетния полъх подви върха на брадата му. - Къде е Оногур?

- Търси зайци наоколо... дано хване нещо до довечера. Той знае, че обичаш печен заек, ваше Преподобие.

Стомахът на отец Делан идваше на мястото си само между две дупки, но той изучаваше местността съсредоточен като вещ стратег, уверен в победата след утрешната битка. Пред очите му минаваха плешиви хълмове с бели камънаци и настръхнали драки, по които потръпваха фъндъци овча вълна. На хоризонта летяха гарги.

Станчо смени на първа и Юти залази нагоре. Оногур се мярна за миг в ниското, където пътниците видяха някакви странни постройки с разкеремидени покриви.

- Сигурно са били кооперативни овчарници, ваше Преподобие. - Станчо изпревари въпроса. - Под тях трябва да има река, като гледам тия върбалаци... ето, виждам и гърбовете на две крави. Да отпочинем ли малко?

Отец Делан не отговори и Станчо реши, че е съгласен.

* * *

Двамата кравари помогнаха на отец Делан да се измъкне от коша в момента, в който Оногур пусна пред кубинките на Станчо едно зайче. Душата му, закачена на предните зъби, още трепереше. Отецът се олюля за момент, благослови краварите и им подаде десницата си да я целунат, но те само се изкашляха.

- Добър ви ден сега, господа говедари, защото какви други може да бъдете, освен такива? Знам със сигурност, че по тия земи е имало всякакви племена и раси, но славяните са били най-прославените и многобройни говедари и скотовъди тук и наоколо - осведоми ги той. - Какви ли не хуни, авари, остготи и прочее са клали наред и без ред тях и добитъка им, но те са оцелели, защото са били едно неизтребимо цяло, което прави силата на всяко скотовъдно племе и навсякъде. Да! Нека сега, моля, да ни се представите, ако обичате.

Откъм върбалака повя магарешки рев, което накара говедарите да се спогледат и усмихнат.

- Камо Лански, офицер от запаса, а това е бившият счетоводител на кооператива - представи се мъжът с ръждивите мустаци и кимна към другия. И двамата бяха оплескани като кравешки опашки. - Кажи си името, Слави, сливи ли имаш в устата, или не си виждал един съвременен отец?

- Прилича ми на някого - отговори Слави - май..., но не съм сигурен... Откъде си, господин отец?

- Аз съм протоиерей Делан Манчев, от град Манчеви варници, основан от праотците ми, с което много се гордея. Моят, по бащина линия, и няколко пъти "пра", дядо Делан, е бил, още преди отец Паисий да напише кратката си и многопоучителна "История славяноболгарская", икономически емигрант в кралство Кастилия. Тръгнал с една шарена торбичка от Севлиево, след четири месеца бърз преход и пешеходно бъхтане, той стига през Гранада до Севиля, където се цанява като чирак при севилския бръснар сеньор Карделио Алфонсо де Кехана - една увяхнала издънка от неувяхващата слава на своя многовековен род и неговите традиции, което ще рече - човек с оригинално рицарско поведение и обноски. Всичко това е подробно описано още в първа глава, том първи, на "Собственоръчни записки за емигрантските митарства и неизброими неволи на един чудесат-родолюбец", която аз имам удоволствието и честта да обработвам литературно, тъй като прапрадядо ми, освен сладкодумен, е бил и малко полуграмотен. Налага се да се отклоня за кратко от темата, защото ми се струва, че едната ви крава е сополива и диша през устата, което недвусмислено говори за настинка. Да..., тая със счупения рог... Та, дядо ми Делан завързва бързо една гореща и кастилска по характер история с доня Маргарита - четвъртата дъщеря на именития севилски бръснар, който няма нищо общо с оня от операта, но не щеш ли, един ден маестрото го изритва от перукерията и..., какво мислите става? Тъкмо затова човек трябва понякога да се доверява на благосклонната съдба! Само след един ден сеньор Карделио го моли коленопреклонно да се върне, вече като калфа и съпруг на бременната си дъщеря, която, от своя страна, донася на дядо ми дребна зестра и два месеца по-късно - седмомесечен син... Да, съмненията ми, че кравата е болна, се препотвърждават, господа. Обърнете внимание на вонливия й дрисък и вземете незабавни мерки. Аз нося в дисагите си и един чудодеен цяр, наречен "Мазолизин" и мога да ви помогна веднага, след като се представя. Та, три години по-късно, семейството се преселва от Севиля в Севлиево, където прадядо ми си отваря фризьорски салон точно срещу конака, но скоро фалира, изселва се и взема от турските власти на концесия два голи баира, богати на варовици и подобни полезни изкопаеми, на каквито нашето Отечество е пребогато. Именно на това място, той слага основите на бъдещия град Манчеви варници, широко неизвестен с тесногръдието на населението си. Прапрабаба ми Маргарита ражда още три деца - всички момичета и се влюбва безсмъртно в суровата красота на варовика, под който е погребана. В рода на майка ми имам един опълченец, един ханджия-хаджия и двама църковни настоятели. А тоя господин...

- Чувал съм и други подобни истории с наследствени гени - прекъсна го Слави, без да се извини - и сега в главата ми просветва нещо...

- Като свещ в тиквен фенер - прекъсна го на свой ред озе Лански. - Ако сега се изкараш далечен роднина на отеца, има нагледни причини да ти се повярва.

- А тоя господин - взе отново думата отец Делан, обръщайки глава към Станчо - е Станчо Панта, мой клисар и титлоносец. Наскоро ни откраднаха иконостаса и сега го търсим като оризено зърно в купа ръжена слама.

- Не съм особено изненадан - намеси се отново озе Лански. - На нашия поп Иван му откраднаха попадията в момента, в който е запечатвала тенекия със сирене в избата, барабар с тенекията. След което, поп Иван стана само Иман, да, Иман, Иман, защото хвърли расото и се захвана с иманярство - копае старинни могили и каквото докопа, го продава, за да събере откупа, който похитителите уж искали за жена му... Не мога да кажа, че това е трагедия, защото всички добри езици говорят, че човекът забогатял и смятал да вложи парите си в предизборната кампания на следващите парламентарни избори. Това държава ли е изобщо, щом депутатите й не искат да работят онова, за което са учили, господин отец?

- Мисля, че цялата работа е била политически нагласена, Камо - намеси се Слави - защото, ако не беше така, щяха да откраднат само тенекията със сиренето. Кой, в днешно време, краде попадии! Това е работа с къде по-дълбок замисъл и последствия, които ние с теб и да си скъсаме задниците, не можем да проумеем. Вие как мислите, господин отец?

Отец Делан замахна силно, събори една калинка, която лазеше из брадата му и помоли за глътка студена вода. Слави му подаде смачкана манерка, отецът отпи, отми гърлото й и се изжабурка, но не отговори веднага. Необяснима мъка се появи в очите му, той я затвори зад клепачите си и чак когато ги отвори отново, рече:

- Неведоми са пътищата, които Бог ни отрежда да извървим, така че всичко е възможно, господа говедари. Не е обаче нужно да бъдеш полицейски следовател, за да разнищиш такъв прост случай. Според мен, работата е нагласена от иманярската мафия. Какви са точните й мотиви мога, разбира се, само да гадая в момента. Най-вероятно са някакви вътрешномафиотски борби за могили и влияние, но, пак казвам, това са само мои лични предположения, с които не мога да ангажирам дори клисаря и бившето си църковно настоятелство.

- А аз мисля - намеси се и Станчо, - че историята е любовна. Хубава ли беше попадията, господа говедари?

- Ммм..., средна хубост, но едроцицореста и много "печена" - отговори Слави. - В смисъл, че се занимаваше с далавери и говореше арменски. Тя е половин арменка и нищо чудно да е имала и всякакви тайни контакти с Ереван, където мисля, че ще се крие, поне докато експопът изрови депутатството. Сигурен съм, че ще се появи отново, ако той се появи в парламента.

- Това, в такъв случай, надхвърля рамката на една селска драма и далавера, като се превръща в мащабна комбинация - разсъди гласно отец Делан. - Където има пари, известно е, че има и политика. И бабите в Манчеви варници знаят вече, че пазарна политика се прави с гущери, което ще рече...

- Долари - късо поясни Станчо.

- Да! - потвърди отец Делан. - Така например, преди седмица, една баба, от която госпожа сестра ми купува редовно магданоз, й обяснила, че причината за скока в цената му на дребно се дължи на скока на долара, който скача напоследък като ощипан...

- ...задник - допълни озе Лански. - Аз сам си хвърлих червената партийната книжка в нужника и не искам да слушам за политики изобщо, защото ми стига бабата - бивша изправена офицерска невяста, изкривена сега от артроза, която не може да издои една крава като хората. Пръстите й са вдървени - досущ вретена. За нищо не стават и проблемът е, че не успяхме овреме да измъкнем от безименния венчалната й халка. Знаеш ли някой цяр и за нея, господин отец, виждам, че си всезнаещ...

- Зная, разбира се! За мен, чудесатската баба и артрозата са едно и също нещо, с което искам да кажа, че артрозата е едно бабешко заболяване. Аз съм работил много дълги години над проблема, докато открия средство срещу тая национална напаст, което предстои да изпробвам върху бабешката обществена група. Очаквам скоро "Мазолизин" да се окаже една фармацевтична бомба от общонародно значение. Както казах, имам го в дисагите.

- Това нали беше срещу кравешко разстройство, господин отец - възкликна Слави. - Чудесатска баба и крава не са едно и също нещо, даже и според фармацията.

- Само че първото е говежди свещички, а второто е мехлем - обясни отец Делан - и азбучна истина е, че онова, което всъщност лекува при различните болести и страдания е дозата, а не лекарството като такова. Става дума за една психопанацея, ако сте чували изобщо това понятие. Според моите очаквания, няма заболяване, което да не отстъпи пред мощното му лечебно-профилактично действие. Просто нещо, но-о, господа говедари, на човеците им е най-трудно да проумеят простите неща, както говорят и опулените ви изражения.

- Плащане в натура. Лекарството струва колкото една крава, господин озе?... - каза най-после нещо и Станчо. - За нас сополивата крава, за теб - здравата баба. Това се нарича "бартер", господин озе!

Отец Делан се разрови мълчаливо в дисагите...

Озе Лански остана с широко отворена уста за цяла минута и накрая реши, че Станчо не умее да се шегува сериозно. А когато помириса мехлема, изпадна в някакво странно състояние, което сам определи като "гнусна непоносимост", вместо като "непоносимост към гнусотии".

- Това нещо може да събуди и прабаба ви, господин отец! - допълни, уж ошашавен, той - и дори да ми се обидиш, ще кажа: можеш да си го завреш в... мешинените дисаги. Слави, тичай за прясна вода до реката, аз ще се обадя на бърза помощ. Ако ми го дадеш без пари, мога да уморя целия ликвидационен съвет, като намажа само задника на председателя. Всички членове го душат и ще се получи верижна реакция.

- Давам ти го "за бог да прости" бабата, господин озе. Но ти спомена "ликвидационен съвет". Как върви при вас деколективизацията, прочее? - смени темата отец Делан. - Защото на нас ни върнаха дупките от варниците в реални граници.

- При нас нищо не се връща, а направо се ликвидира - отговори Слави. - Ликвидационната далавера не е само селска далавера и не ми се говори за нея. Голямата тема в нашата община си остава засега попадията, господин отец, защото само в нея ни е надеждата да ни оправи, когато се върне от изгнание и стане депутатша.

- Само военно положение може да ни оправи - намеси се озе Лански. - Тая нощ са откраднали овчичките на един съсед, докато се черпел в кръчмата. Демокрацията е една курва, а ние нямаме пари да й плащаме. Всекиму според заслуженото, не съм ли прав, господин отец?

- Казано е: кесаревото - кесарю, Божието - Богу, но кой да го проумее, господа животновъди. Нещо подобно е ставало и преди на престола да седне Крум Страшни. Още не сме били покръстени от свети цар Борис и ни липсвал страха от Бога. Точно в тая връзка държа да напомня, че беззаконието е било на дневен ред. Стопанството ни по онова време е натурално: ти на мене - плява, аз на тебе - осел, защото Византия е секла монетите. Престъпниците се шляели безнаказано, черпели се със съдиите, а виното стигало за всички. Работата чакала майстора си, но той нямал време за нея. Сляпо и сакато легнало под сянката на търговийката, мамели се хората взаимно и с голямо любопитство се питали каква е тая смотана държава, в която да няма и една попадия да я размотае. Но-о, господа исторически невежи, всяко село ражда, нека използвам като пример вашата попадия, своя хан Крум...

- Точно него имах предвид...

- Моля, господин озе! - Станчо сложи показалец на устните си, преди да раздуха огъня. - Нека чуем първо гласа на историята!

- Византия на Константин IV Погонат - продължи отец Делан - е била първият държавен монополист в света, което се е отразило на нашето племенно мислене и до днес. Ние не тачим индивидуалната инициатива, на нас, както вече споменах, ни откраднаха иконостаса, висим по тротоарните кафенета и искаме някой да ни плаща данъци като Византия при Испериха. Крадем и пилеем каквото ни дойде между пръстите, като печенези и хуни. Чували ли сте за видението на Исая, според което хан Исперих създава великия презид от Дунава до морето, наречен "Траянови валове"? И църковният събор в Цариград нямаше да ни спаси като племе без него. Така че, ние сме били държава от време на време, но и сега висим на косъм. Прочее, вие кръщавани ли сте изобщо?

- Много пъти - отговори Слави. - Чудесатът е най-често кръщавания християнин, господин отец, защото такава ни е, просто, географията. И аз чета по нещо, но никой не иска да му го разказвам. А географията ми е хоби, защото е по-точна от историята и всичко си е там, където е описано. Който не е минал оттука - той не ни е кръщавал. Но искам да попитам, знаеш ли защо сега литър мляко е по-евтин от литър лимонада...

Отец Делан явно се затрудни, защото попощипна неловко долната си устна, като се замисли сериозно...

- Много просто! - отговори вместо него Станчо и се изправи - мораво насълзен от духането на огъня. - Искате да продавате скъпо, без да влагате в реклама. Пътуваме насам от вчера и не видяхме нито един билборд за вашето мляко, а много - за чуждата лимонада. Второто нещо: знаеш ли господин Слави, какво е пазарната конкуренция в условията на валутен борд, защото и аз не съм го проумял до край?

- Хайде да тръгваме! - реши изведнъж Слави. - Хайде, Камо, хремавата ти крава отиде в реката, докато слушаме лекции по пазарна конкуренция от клисари! Господин отец, желаем ви приятно пътуване в условията на валутния борд..., но един последен въпрос...

- На разположение съм - увери го незабавно отец Делан.

- Защо, когато доя кравата, ми се струва, че доя госпожа Зара?

- Коя е тая млеконадойна госпожа, ако смея да попитам? - изрази с повдигане на рамене недоумението си отец Делан.

- Попадията. На нея съм кръстил кравата си поради тая причина. Не можем да си го обясним с господин Лански, който... кажи, Камо.

- Да, така е! - потвърди озе Лански. - Слави я купи на говеждия пазар в Бяла Слатина от един, който много ми приличаше на арменец. Оттогава съм си внушил, че и очите й са като на попадията. Има дадени моменти, само като те погледне, тръпки те побиват. Това е свойство на арменските очи, особено на женските, но и на мъжките също. Това са очи, които те карат да се замисляш над живота. Защо не разкажеш и за сънищата си, Слави?

- Разбираш ли от сънища, господин суперотец? Наричам те така от възхищение? - попита с нескрита надежда Слави.

- Не си губи времето с излишни въпроси, господин Слави - намеси се Станчо. - Отец протоиереят е написал и кратък съновник, който непрекъснато допълва и поради това ще бъде издаден едва посмъртно. Казвай какво те мъчи!

- Не знам откъде да започна... Сънувам, че... Камо, разкажи ти, ще бъде по-ясно, защото аз ще се оплета в подробности...

- Още сънува счетоводната ревизия, аз така го тълкувам. Той дърпаше кооперативната каса като виме и делеше с председателката на ликвидационния съвет, която приличаше досущ на крава. Ако не бяха подмазали дебело ревизора, триста зора щяха да видят със съдията, докато подмажат и него. Сега може да си сънува каквото си иска.

- Разбирам - рече отец Делан и обърса потта от челото си. - Разбирам и ще кажа как си го обяснявам. Господин Слави, ти се самоизживяваш подсъзнателно като един вид мачо, защото ненаказаната кражба произвежда едно познато на психо-социологията усещане за тотална недосегаемост и значимост, която се натрупва в подсъзнанието ни като обикновена сексуална енергия. Но, за да не ми задавате глупави и безпомощни въпроси, ще предупредя, че това е все още един недостатъчно изследван феномен. Чел съм различни и противоречиви гледни точки по въпроса и това, което съм разбрал е, че в периоди на държавна импотентност като настоящата, процента на сексуалната маниакалност сред населението се покачва. Такъв е и случая с господин Слави. Други въпроси?

Краварите се помаяха и се сбогуваха неочаквано, като тоя път не пропуснаха да целунат ръката му.

Отвъд реката Слав сподели:

- Май нищо не разбрах, но не съм сигурен. А ти?

- Аз защо не чета, ами пия - отговори Камо.

Отец Делан ги наблюдаваше докато се отдалечаваха от мислите му и му се стори, че върховете на върбите се разклатиха от нечия тежка въздишка.

- Тръгнаха си видимо доволни и очевидно развълнувани от наученото, Станчо - сподели той. - Зайчето готово ли е вече?

- Хрупа, хрупа, ваше Преподобие. Но хляб нямаме.

- Догони господата, сигурно им е останала някоя коричка в торбите, защото бяха беззъби във всяко отношение, забеляза ли?

- Не съм, имах пушек в ушите, но ще ги догоня веднага.

Станчо изрева след говедарите и затича към реката.

Оногур домъкна и един стар заек с кожна екзема, който според отец Делан, не ставаше за печене, защото му липсваше подходящото за целта изражение.

Станчо се върна с няколко кори хляб и предаде много поздрави от двамата кравари, което отец Делан коментира с думите:

- А на тая история с попадията аз повярвах толкова, колкото те на сънната ми теория. В безобидната лъжа има много благородство, Станчо. А в благородната - възвишеност.

Нахраниха се без повече да говорят и си легнаха късно. Луната беше като от восък. Гледаха я между ребрата на разкеремидения покрив, докато омекна и се стопи в очите им.

* * *

Отец Делан отвори бавно клепачи...

Високо над главата му, кацнала на полусрутения комин, една стара кукумявка слушаше с неподвижни очи кадифено-топлото бъбрене на ранобудни гургулици, което долиташе откъм върбите като гугукане. Станчо се изсмя насън, а кукумявката завъртя очите си надолу. Погледът й беше недружелюбен и надменен, но на отеца се стори, че е празен и стъклен - като на препарирания бухал, забравен от всички върху стъкления шкаф в някогашната работна стая на баща му. Щом разбра, че в сламата спят двукраки, кукумявката разпъна криле и отлетя почти безшумно.

Отец Делан затвори отново очи, но Станчо се размърда и се прозя, скимтейки шумно.

- Спиш ли още, ваше Преподобие? Добрутро. Ако си буден, дай ми някакъв знак. Спа ли добре?

- Добрутро, благодаря - отговори отец Делан. - Странно защо така ме впечатли теорията ти за цената на млякото и лимонадата. Цяла нощ не мигнах да размишлявам върху несъвършенството й. Какво ще закусим?

- Аз пък цяла нощ сънувах титли, ваше Преподобие. Няма ли да ме впечатлиш с някоя нова, ако ти предложа тиквеник?

Отец Делан се измъкна от сламата. Отупа се и отговори:

- Хм! Трябва да знаеш, че титлите, макар и празнокухи, се раздават пестеливо, Станчо. Например "хан", "цар" или "принц", които са първостепенни, изобщо не се дават, а се предават, тоест, наследяват. Но забележи: и присвояват. По тоя начин в стара Чудесатия са се самообслужвали мнозина властолюбци. Титлите от следващия порядък, обобщено казано, са второстепенни и се присъждат. Най-често и обикновено незаслужено, но особено предпазливо, защото ония, които се сдобиват с тях, изгарят от желание да се докопат до първостепенните. Има и третостепенни титли, следвани от звания и отличия, и това ни доказва, че човечеството не може да съществува без титли. Историята се е правила от титли и за титли, но не бъди лаком за тях, те са дяволски рога и опашки, Станчо. Засега една ти стига. Имам нещо конкретно предвид, но аз искам, когато му дойде времето, да възнаградя и полаская търпението, а не нетърпението ти.

- От много титли глава не боли, но ще почакам - разсъди гласно Станчо. - Ти, както те познавам, ваше Преподобие, няма да ги даваш и раздаваш като съветите си, така че винаги ще можеш да изровиш нещо другостепенно от дисагите, и мога да се примиря търпеливо.

- Скромността ти - побърза да го похвали отец Делан - ти прави чест. От една страна, тя краси човека, но от друга - лесно ограничава действията му. Който неуместно скромничи, става постепенно бездеен и безличен. Така че, обратната страна на скромността се проявява като пасивно безличие, което пък води до гражданско безразличие. А какво друго може да бъде безразличието освен волско примирение. Следва извода, че примириш ли се, заобикалящите го забелязват и веднага започват да ти кацат по главата като досадни мухи по печена тиква.

Станчо обичаше мъдрите изводи и поуки на работодателя си, от когото беше научил най-важното: истински мъдрият не трябва да помни онова, което е издрънкал вчера, и че всяка мъдрост започва от страхопочитанието.

- Какво е това блеене вън? - прекъсна разсъжденията му отецът.

- Виждам стадо овци и овни, водено от трима мъже с цигански осанки, ваше Преподобие - съобщи Станчо, поглеждайки навън.

- Нека излезем и ги посрещнем тогава, подай ми жезъла? - разпореди отец Делан и намести грижливо борсалиното.

Мъжете приближиха несигурно. И тримата имаха полусвиреп вид поради рошавостта си. Едното око на най-високия беше като белтък.

Отецът застана в очертанията на вратата и властно попита:

- Кои сте вие, откъде идвате и накъде отивате, господа пастири?

- Чобани сме, господине - отговори недоверчиво белоокият.

- А чии са стадата, които разхождате по тия места, за да пасат - ваши или чужди?

- Чужди като хубави булки - изкикоти се единият от близнаците и намигна. Другите двама бяха без съмнение еднояйчни близнаци.

- Сега разбирам защо драките наоколо са накичени като хурки с овча вълна. Вие ми приличате на хора от племето на мургашите, разселено в благословената ни земя от незапомнени времена и съставляващо основната маса на ромския етнос между делтата на тихия Дунав и бялото Охридско езеро, прав ли съм? - попита отец Делан. - На кой голям предприемач и бизнесмен принадлежат, прочее, тия вакли стада?

Мургашите се спогледаха малко объркано и Станчо реши, че е време да се намеси:

- Това е негово Преподобие, протоиерей Делан Манчев от Манчеви варници, който, подобно на свети Мамант, е проговорил чак на пет годинки и оттогава не е спрял. Спокойно, момчета, виждам, че имате агънца за чеверме. Как вървят на едро?

Като чуха за бизнес, мургашите начаса се успокоиха. Нещата започнаха бавно да се подреждат в перчеместите им калъпи. Те нарочиха едно добиче и казаха, че точно то плаче от сутринта за хайдушко чеверме, а стадото няма никакъв стопанин, ами е още на кооперацията.

- А как ще го отчетете пред ликвидационния съвет, ако решим да го закупим? - осведоми се отецът.

- С касова бележка, как! Издаваме и фактури - изкикоти се отново единият от близнаците.

- Трябва да се разберем за цената - намеси се Станчо. - По цени на черната икономика ли ще се пазарим?

- Викам да се пазарим по нашата си. На чисто! - предложи белоокият.

Станчо веднага проумя, защото мургашът го гледаше умно и побърза да се осведоми:

- Вие кръщавани ли сте? Предлагам отец Делан Манчев да ви кръсти, защото веднага личи, че не сте. Аз ще съм кръстника, а кръщелниците ще си платят с агнето, става ли?

- Бартер става. Хубаво нещо е да си кръстен, щото като ти попълват документите за Австрия, хората питат. Не искаме да се чудят какви сме, като не сме кръстени. Аз сега уча немски, щото се уреждам за работа там, строител. Какво да кажа например, като ме питат за религията? Там много плащат и искат да си кръстен хората, а не да крадеш като тука, да ти кензам на държавата. Дано стане работата, щото един братовчед на жената изгоря лани. Плати си, ама фирмата, дето го уреждаше за работата, изчезна като все едно да се изпариш, щото една госпожа го лъгала, докато му вземе паричките и изчезва, върви да я гониш. Даваме едно агънце за тримата, като се усети някой серсемин, ще викаме, тука беше вчера. Всички са се объркали в далавери, няма страшно. А-а, знам един виц. Брои бригадира на кооператива вечерта агнетата, гледа, девет. Девет са, викал бригадира. Девет, де, отговарял овчарят. Ама, трябва да са десет, ядосал се бригадирът. Десет, де, отговаря овчарят. Ама са девет, кипва бригадирът. Девет, де, ама трябва да броиш и печеното и стават десет, какъв ти е проблемът? - подсеща го овчарят и бригадирът викал що ме мъчиш, като знаеш, че такива работи ги забравям като преям... Та и нашата работа така ще стане, господине.

Отец Делан ги поведе тържествено към реката, където ги изкъпа и им даде християнските имена Андрей, Тома Първи и Втори. Новопокръстените подскачаха - повече от смях и по-малко от студ, в рекичката, която се казваше Йорданка и отецът ги помоли да тичат нагоре-надолу да се стоплят.

Докато Станчо въртеше чевермето, мургашите разказваха за всякакви проблеми, а отец Делан си водеше бележки наум. Те не млъкнаха и когато получиха порциите си, като примижаваха, дъвчеха и кашлеха. Разказаха за новата партия ОЧМ - Обединени Чудесатски мургаши, за международния ромски конгрес в Рим догодина и казаха, че имало чалъм да станат негови членове, за да се подобри незабавно положението им в Нова Чудесатия, която е тяхната родина. Беше им вече причерняло от дъвкане, когато станаха да се сбогуват.

- Може пак да се срещнем. И ние, отче, миткаме, хайде, че стадото се разпиля без чобанин, тръгваме! Направо сме, дето се вика, нови хора. Друго си е да си кръстен, хайде! - обясни от името на всички белоокият.

Тримата целунаха ръка на отеца и се ръкувахме със Станчо.

- По това да разбереш, че сме християни - каза единият Тома. - Живи и здрави! Хубав ден днеска, хайде!...

- Красива е многовековна Чудесатия през пролетта, Станчо - каза отец Делан, когато стадото излезе на отсрещния бряг. - Човек трябва да дърпа здраво юздите на въображението си, за да не стане то разюздано при вида на нейната пролет. Какво ли не прави тя! Разплита белите капи на възбогналите се чукари в пенливи като самодивски коси ручеи, от които пият вода славеи с пресъхнали от ангелогласни песнопения гърла, въздиша със свежите си момински гърди в съзнанието на будители, поборници всякакви странници - пътни и безпътни - влюбени до смърт в нея - млада, китна и ненагледна. О, Нова Чудесатия! Обичай чедата си, макар и бедни, и не позволявай на едни да те отричат, а на други да те ругаят безпаметно, защото те не са по-лоши, нито по-добри от другите племена и народи, а само по-диви. Помогни им и ги накарай да повярват в своето право и твоето достойнство, както си правила толкова пъти в тежки времена... А на нас, Господ да ни е на помощ с тебе! - добави отец Делан - мъжът на делото, и излезе от унеса си. - Станчо, къде си?

Той чу как клисарят се облекчава от чевермето зад една върба и тъжно поклати глава...

Малко по-късно Юти заграчи в пролетния следобед. Оногур се беше нагнездил на задната седалка и се оглеждаше преситено. Те подминаха две жени - една възрастна и една почти дете още, които отстъпиха встрани, да направят път на това видение, и една лисица, която мъкнеше пор. Оногур се направи, че не я вижда. Той беше преял и в такова състояние рядко проявяваше интерес към далечни роднини. Станчо прояви повече интерес и Юти пропадна в една дупка, от което подскочи така, че отец Делан се събуди. Късият врат на Станчо беше як и той удържа в главата си мъдростта, прочетена в някаква реклама за хранителни стоки, според която човек е това, което яде. Когато я прочете за първи път, не й повярва. "Не може да е вярно, защото сега трябва да сме зайци и шилета, а утре пачи, ако ядем пача - човъркаше лениво мозъка си той. - С мъдростите на отеца случаят е друг. И те много често се разминават с истината, но очарователно".

Три гарги сновяха нервно около кожата на заека с екземата, но не отлетяха, когато Юти изпърпори покрай тях. Слънцето се скри зад бързите облаци, които идваха от запад. Денят преваляше.

© Михаел Стомин
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.01.2015
Михаел Стомин. Пратеникът на Матея. Варна: LiterNet, 2015