ПРАТЕНИКЪТ НА МАТЕЯ

Михаел Стомин

web | Пратеникът на Матея

Епилог

Жената завърши писмото с думите:

"Това е книгата, написана от брат ми, скъпи владико. Повечето имена в нея са променени. Например, "Систрата" идва най-вероятно от "сестра", твоето е свободно съчинено, а това на Дона Марка ми напомня Нона Маркова - една служителка в местната поща. Намирам имената подходящи, а книгата малко длъжка, но и три пъти по-дълга да беше, щях да ти я изпратя, за да се утешиш, доколкото това е възможно. Не съм допускала, че брат ми е знаел истината за нашата любов. Но сега зная, че тайната й не е останала тайна поне за него, и мисля, че Бог щеше да се разсърди много, ако беше останала заключена само в болката ни. За мен е ясно: оставил е на брат ми да разкаже на хората за радостта от тая болка (не беше ли казано и от Есхил?), която единствена помни, за да оцелява чрез нея мъдростта на живота?

Нашата Перуна е влюбена не само в Гръми и гръмотевичната буря, а вече и в едно момче с две обеци в ухото. Виждам я напоследък да разговаря пред огледалото - дълго и без да подозира - с тайната на нашата любов, която смятам да й доверя.

В едно от последните си писма мисля, че ти съобщих за откраднатия от храма иконостас. Тая, описана в книгата история, която предполагам сам ще забележиш, също не е измислена. Не знам дали са чели книгата, но спасените в Христа похитители върнаха иконостаса анонимно и невредим. Споменавам ти за това, защото нали си ти оня, който не се уморява да повтаря, че човекът трябва да научи какво е добро, преди да го изстрада във вярата си.

Твоя: М.

Жената повдигна сивия кичур от челото си, сложи листа под корицата и занесе пакета в пощата.

- За препоръчана пратка, четири и десет - каза служителката и помоли за дребни.

- Момент, да видя... Съжалявам, Нона.

- КРАЙ -

© Михаел Стомин
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.01.2015
Михаел Стомин. Пратеникът на Матея. Варна: LiterNet, 2015