5. НОВИ НАСОКИ В РАЗВИТИЕТО НА НАУКАТА И ЕЗИКА

Мария Китова

web | "Мисъл и слово" през епохата...

През ХVІІ и ХVІІІ в. именити философи разискват проблеми, свързани с "несъвършенствата" на естествените езици, които "замъгляват" ясните очертания на идеите. Различията между емпиричните описателни граматики и универсалната философска граматика стават обект на оживени дискусии. Много учени мечтаят да създадат език от нов тип. Сред тях изпъкват имената на Джордж Далгарно (George Dalgarno, 1626-1687) и на Джон Уилкинс (John Wilkins, 1614-1672).

С намерението да създаде универсален философски език, през 1661 г. Далгарно издава трактата си Ars signorum, vulgo character universalis et lingua philosophica, по-известен само като Ars signorum ("Изкуството на знаците"). Ученият изгражда универсалната си знакова система въз основа на реално съществуващи думи чрез редуване на символи за съгласните и гласните звукове, като всеки символ има общовалидно значение и, следователно, е приложим към системата на всеки език. С цел да побере цялото познание за света, Далгарно групира първите символи в 17 раздела, но разпределянето на огромния брой значения скоро нарушава първоначалната делитба, а авторът се вижда принуден да преосмисли и допълни познанията за действителността. Трудът му не предлага ясна класификация на научните познания, поради което веднага става обект на ожесточена критика.

Уилкинс предприема опит да поправи принципните недостатъци в системата на Далгарно. През 1668 г. той издава прочутото си произведение An Essay towards a Real Character, and a Philosophical Language ["Опит за истинска символика и философски език" (Лондон, 1668)]¹.

[...] Уилкинс създал подробно класификационно дърво, своеобразен систематичен каталог, който трябвало да даде рационално изложение на всички идеи, предмети и действия във Вселената. Всеки клон на това дърво съответства на буква или сричка, като думата се получава, като се следват разклоненията, докато не се стигне до отдалечена клонка или листо, означаващи тази мисъл, която искате да изразите. Например в системата на Уилкинс De означава стихия, Deb - огън, а Debα - пламък.

Английският учен Робърт Хук дотолкова се впечатлил от езика на Уилкинс, че предложил той да стане общ за научните изследвания. Това обаче не се случило. Езикът се оказал твърде тромав и скоро потънал в небитието. Класификационната система на Уилкинс, в която думите били организирани по значение, а не по азбучен ред, обаче намерила приложение, ставайки предшественик на първата съвременна енциклопедия (Фоер 2013)².

На повече от 600 страници Уилкинс развива идеята за създаване на изчерпателна систематизация на човешкия опит и познания въз основа на т.нар. "перфектен език": според учения всички думи биха могли да бъдат икономично предадени чрез серия основни понятия, включващи абстрактни отношения, действия, процеси, логически понятия, естествени родове, видове одушевени и неодушевени предмети. В изследването си Уилкинс прилага особени методологически похвати. Първата му задача е да изложи основния проблем, свързан с възникналото многоезичие (мита за Вавилонската кула). Следва събирането на информация във връзка с трудностите, породени от прилагането на различните граматични правила и азбучни системи, с които боравят естествените езици: с тези трудности трябва да се справи изкуственият език. Според Уилкинс, значението на думите в речниковия състав на всички естествени езици отразява по несъвършен начин реалността, като в еднаква степен това е валидно и за съответните означаващи, които се представят с различни символи (буквени знаци) и се произнасят по най-различни начини в различните езици. С третата методологическа стъпка започва концептуализацията на енциклопедичното познание, изразено в множество таблици с термини. Според Уилкинс, тези таблици класифицират понятията заедно с назованите неща - става дума за опит за проникване до самото ядро на заобикалящата ни действителност. Организирането на съдържателните стойности в йерархична схема превръща материала в интересна понятийна съвкупност: Уилкинс излага човешкото познание под формата на клони, израснали от общ ствол, които се насочват към конкретното. Следващата задача на автора е да установи единна граматика. Най-напред Уилкинс е изпълнил семантичната задача, чиято цел е да изгради концептуалната макроструктура. Семантичната мрежа се свежда до изброяването на коренните (примитивните) думи, предполагащи най-високо равнище на конкретизация на действителността: целта е всяко обозначено нещо да бъде изразено с една-единствена дума. По този начин Уилкинс изгражда понятийната парадигматика. В следващата (четвърта) фаза задачата му е да изгради синтагматичната ос - да представи синтактичните механизми за продуциране на реч. Най-накрая авторът трябва да се справи със символното изразяване (реалния характер) на новия език. Тази последна методологическа задача преследва двойна цел. Реалният характер на буквените знаци има за задача да предложи графичен израз на понятията, отразени в таблиците, чрез използването на различни символи, отговарящи на тяхната действителна природа. Авторът го постига чрез особен похват: символите (знаците) отразяват местоположението на понятията в 40 таблици, чийто обем в книгата заема близо 270 страници: те показват траекторията, която читателят трябва да следва, за да открие термините (по Лаборда Жил 1985).

Като класифицира научните факти според взаимовръзките помежду им, Уилкинс разпределя всички известни знания в 40 раздела, придружени от съответните "азбучни речници" - своеобразни индекси към всяка таблица.

Уилкинс смятал, че може да изпълни две важни задачи. Първо: посочените от него раздели установявали реалните" взаимоотношения на предметите в света, като разкривали същностните връзки между тях чрез обособяването им в отделни групи: "сравняването на предметите по определени параметри, така както е предложено в нашите таблици, позволява да се извърви най-краткият и лесен път, какъвто досега не е бил предлаган, към истинското познание за света". Второ: таблиците трябвало да послужат като мнемонично средство, което да преодолее недостатъците на разработените преди това проекти за "истинските знаци", чието запомняне изисквало огромни усилия. "Ние предлагаме по-малко от 300 знака, а запомнянето им е улеснено от естествените връзки между предметите и нещата: те се запомнят и усвояват много по-лесно, отколкото хиляди несвързани помежду си думи". Принципите на изграждане на новите думи-понятия били същите, както при Далгарно: редуване на символи за съгласните и гласните звукове, като всеки символ се отнасял към една или друга класификация в таблиците на Уилкинс. Но предложеният начин на изписване бил нещо съвършено ново и различно - "истинският философски знак" сякаш директно отразявал понятието. Всеки знак включвал значими компоненти, чиято съвкупност отразявала определено понятие. [...].Макар да усещал, че работата все още не била напълно завършена, Уилкинс публикувал труда си през 1668 г. Проектът се провалил - никой не започнал да използва новия език; Уилкинс свързал причината за провала с непълните и недостатъчно ясни обяснения към измислените от него символи. Продължил да усъвършенства инструкциите за ползването на системата до смъртта си през 1672 г., а "мисълта, че не успял да завърши труда си, го терзаела повече от всичко в последния му час". Колегите от Кралското общество се опитали да продължат работата по труда му, но, след като се убедили, че постоянното усъвършенстване на нивото на знанията изисква постоянна промяна на самата система, прекратили опитите си. [...]. Едва в края на XVII в. под влияние на Лайбниц работата по създаването на символите на философския език била подновена. Лайбниц се опитал да реши проблема чрез въвеждане на математически символи, но не стигнал по-далеч от предлагането на някои общи инструкции. Той ни завещал не само мисълта за философския език, но и мисълта за възможното усъвършенстване на съществуващите граматики чрез използване на универсални категории. За разлика от идеята за създаването на философския език, тази мисъл наистина намерила практическо приложение в движението за създаване на нови изкуствени езици" (Соломоник 2002: 230-232).

5.1. Приносът на картезианците

През 1660 г. представителите на Картезианската школа от Пор Роял (Port-Royal) създават нов тип универсална граматика. Теоретичните й принципи са изложени в книгата на Антоан Арно (Antoine Arnauld, 1612-1694) и Клод Лансло (Claude Lancelot, ок. 1615-1695), озаглавена Grammaire générale et raisonnée: contenant les fondemens de l'art de parler, expliqués d'une manière claire et naturelle ("Универсална и рационална граматика, която съдържа принципите на речевото изкуство, изложени по ясен и естествен начин". Лаборда Жил подчертава огромното значение на рационалната граматика за развитието на науката за езика до края на ХVІІІ в. далеч извън границите на Франция.

През 1751 г. Джеймс Харис публикува труда си Hermes or a Philosophical Inquiry concerning Universal Grammar, в който се усеща влиянието на учените от Пор-Роял. Да си припомним, че четири години след отпечатването й във Франция, Граматиката е издадена на френски език в Лондон; почти век по-късно (1753) се появява английският превод на труда. През втората половина на ХVІІІ в. в Англия се забелязва голям интерес към универсалната граматика. От една страна, източниците на подобен интерес се дължат на многократните преиздавания на Граматиката от Пор-Роял; от друга, те следва да се търсят във връзка с публикуването на два английски труда с капитално значение: трудът на Харис и едно друго, доста по-рано написано съчинение, създадено едновременно с граматиката на езиковедите от Пор-Роял, чийто автор е Джон Уилкинс (John Wilkins. Essay towards a Real Character and Philosophical Language, 1688). Германия също следва модните за епохата идеи в областта на езикознанието. Доказателство за това е книгата на Кристиан Волф (Christian Wolff: Vernüngftige Gedanken von Gott, der Welt und der Seele des Menschen), публикувана през 1729. Влиянието на граматиците от Пор-Роял върху европейската езиковедска мисъл е голямо, но е непряко и не настъпва веднага след отпечатването на забележителния им труд (Лаборда Жил 2004: 182).

Трудът на картезианците е изграден според принципите на логическите категории и нормите на латинската граматика, която се възприема като съвършен образец. Въз основа на схващането, че всички човешки същества мислят еднакво, създателите на новия тип граматика приемат, че нормите й са общовалидни и приложими към всички езици. През ХХ в. тези принципи ще бъдат доразвити и усъвършенствани от представителите на т.нар. "генеративно-трансформационна граматика", начело с Чомски (вж. Китова-Василева 2012а: 221).

Картезианците смятат, че между логическото съждение и изречението съществува пълно тъждество. Създателите на рационалната граматика отъждествяват категориите на логиката и езиковите категории: логическите категории са всеобщи, a, следователно, такива са и съответстващите им езикови категории.

За представителите на Пор-Роял съществуват само два основни класа от думи - предмети и начини (форми) на мисълта, насочващи към класическото противопоставяне между имена и глаголи. Според граматиците от Пор-Роял сложността на някои изречения може да се избегне, като бъдат разложени на съставните си компоненти: т.напр. дадена сложна пропозиция от типа Бог, който е невидим, е създател на видимия свят, може да се разложи на следните прости предикации: Бог е невидим. Бог е създател на света. Светът е видим.

Рационалната граматика не признава езиковите промени и не се съобразява с историческия развой на езика. Тя е антиисторическа по природа, тъй като от самото начало защитава идеята за статичния и неизменяем характер на езиците. Независимо от това, в този тип граматика се откриват редица положителни аспекти: такъв е принципът за езиковите универсалии, който по-късно ще допринесе за възникването на езиковата типология като ново направление в съвременната лингвистика.

В света се наброяват около седем хиляди езика. Разнообразието на техните структурни организации поразява. [...]. Въпреки това, открай време редица лингвисти предполагат, че зад всичко това стои някаква универсална логика - общи за цялото човечество когнитивни фактори, заложени в граматиката. [...]. Автори на най-известните теории за универсалната логика, закодирана в човешкия език, са американските лингвисти Ноам Чомски (Avram Noam Chomsky) и Джоузеф Гринберг (Joseph Harold Greenberg, 1915-2001). Чомски се опитва да обясни потресаващата скорост, с която децата усвояват сложните и едва уловими граматични правила, предполагайки, че всички ние се раждаме с наследствена способност за изучаване на езика, тъй като той се явява отражение на фундаменталните закони на мисленето, обусловени от самата структура на мозъка. След като законите на мисленето са универсални, то значи съществуват и универсални закони на езика. Според Чомски езикът се развива съобразно измененията на общата култура и съответно на мисленето. Гринберг подходил към проблема от практическа гледна точка: той просто идентифицирал общите черти в различни езици, които са свързани най-общо казано с подредбата на думите в изречението. Например той забелязал, че в повечето езици условието предшества резултата: "Ако е прав, той ще стане прочут". Гринберг предполагал, че подобни универсалии отразяват фундаменталните лингвистични правила, които е възможно да произтичат от основополагащи принципи на човешкото мислене. Именно за проверка на тези теории екипът на Ръсел Грей (Russell Grey) провел филогенетичния анализ, чиито методи били заимствани от еволюционната биология. Били анализирани австронезийското, индоевропейското, банту и юта-астекското семейства. Не били открити доказателства в полза нито на едната, нито на другата теория: не били отбелязани такива черти, които да се променят едновременно, нито такива, които биха могли да се считат за общи за мнозинството езици. Всяко езиково семейство се развивало по собствени правила и не съществуват причини да се предполага, че те се подчиняват на универсални когнитивни фактори. Нещо повече, изследователите успели да докажат, че сходни черти в различните езикови семейства са възникнали независимо едни от други и аналогията трябва да се смята за случайна. Авторите заключават: "Ние не оспорваме наличието на корелация между универсалните закони на човешкото общуване и езика: например способността на човека да разбира, налага ограничения на размера на думата или изречението. Разбира се, езикови универсалии съществуват, но те са достатъчно прости - подобно на основите на музиката и на други аспекти на културата. Лингвистиката би могла да се възползва от правилото на дарвинизма: универсалните механизми за адаптация не ни казват практически нищо за това, как ще се прояви една или друга черта" (Всеки 2012).

5.2. Етиен Боно дьо Кондийак (Étienne Bonnot de Condillac, 1715-1780)

Идеите на картезианците се радват на множество последователи. Сред тях се откроява името на френския философ Етиен Боно дьо Кондийак, който споделя част от идеологията на Просвещението. Силно привлечен от хуманитарните науки и повлиян от братовчед си Даламбер, Кондийак се отдава на философски изследвания. Първите му значими философски съчинения са Essai sur l’origine des connaissances humaines ["Очерк за произхода на човешките познания" (1746)] и Traité des systèmes ["Трактат за системите" (1749)]. Най-известният му труд е Traité des sensations ["Трактат за усещанията" (1754)], в който защитава идеята, че познанията и човешките способности са свързани със сетивата.

В том І на прочутия си трактат Essai sur l’origine des connaissances humaines Кондийак се опитва да обясни проблема за глотогенезата: той допуска, че крясъците и жестовете на примитивните същества постепенно са еволюирали към членоразделна звукова реч, залегнала в основата на човешкия език (вж. Китова-Василева 2012а: 43-46; 65-69).

Този детайл ни разкрива как крясъците, причинени от различни страстни изживявания, са допринесли за развитието на душевните емоции и как са причинили по естествен път възникването на езика на жестовете - език, който поради факта, че е бил използван от примитивни същества, в началото се е изразявал единствено в яростни телесни гърчове.

Независимо от това, след като примитивните човеци придобили навика да свързват определени идеи с произволни знаци, естествените крясъци им послужили като модел за създаване на език от нов тип. Те произнасяли нови звукове и, след като ги повтаряли многократно и ги придружавали с жестове, които сочели към предметите, които трябвало да бъдат забелязани, свикнали да дават имена на нещата от заобикалящия ги свят. Естествено, в началото този език се развивал твърде бавно. Органите на речта били толкова трудно подвижни, че древните същества можели да артикулират само няколко съвсем прости звукове. Факторите, които ги възпрепятствали да произнасят други звукове, им пречели да разберат, че гласът им бил в състояние да се специализира и да произнася много повече думи, отколкото биха могли да си представят (Кондийак 1798: 137-138, § 5 и § 6)³.

За Кодийак езикът е средството, чрез което усещанията и емоциите са се трансформирали, за да се превърнат във висши умствени способности. Ученият вярва, че структурата на мисълта и на човешките идеи се отразява в езиковата структура. Теориите му оказват огромно влияние за по-нататъшното развитие на науката за езика.

5.3. Никола Бозе (Nicolas Beauzée, 1717-1789)

Видният френски философ и граматик Никола Бозе също споделя идеите на картезианците. През 1767 г. Бозе издава Grammaire générale, ou exposition raisonée des éléments nécessaires des langages ("Обща граматика или обосновано изложение за елементите, необходими на езиците"), в която противопоставя универсалната граматика на частните описателни граматики на естествените езици: за Бозе всеобщата рационална граматика е истински научна, докато втората, съгласно разбиранията на средновековните граматици, се отъждествява със своеобразно изкуство за правилно говорене и писане.

Съвременните истории за развитието на науката за езика обикновено не обръщат особено внимание на езиковедските идеи на ХVІІІ в. - епоха, люшкаща се между последните издиханията на старата схоластична традиция и предстоящия бум на сравнително-историческите изследвания на ХІХ в. [...], в продължение на целия ХVІІІ в. езиковедските изследвания са белязани от полемиката между емпиризма и рационализма. Преобладават разсъжденията за силата на човешкия разум, силно повлияни от трудовете на Лок и Лайбниц, в които основният акцент пада върху произволния характер на езиковите знаци. При това обаче се очертават съществените различия, съществуващи между англичанина Лок, който изтъква значението на опита при формиране на идеите в човешкото съзнание, и немеца Лайбниц - твърд защитник на изначалните идеи, който на моменти се доближава до натурализма на Платон. И все пак французинът Кондийак ще развие докрай тази перспектива, като заличи всяка връзка между понятието и референта, между езиковия знак и обозначения предмет. За разлика от Кондийак, друг прочут французин ще застане на противоположната позиция: Русо се опитва да наложи натуралистичната идея за същността на езика; според него "първият човешки език е викът на Природата".

На фона на традицията на общите рационални граматики от епохата на Просвещението изпъкват трудовете на Бозе, на Кондийак и най-вече на Джеймс Харис (James Harris, 1709-1780), който публикува своя Hermes ("Хермес") през 1751 г. Въпреки че авторът му се люшка необосновано между рационализма и емпиризма, този труд се доближава до онова, което Маркос Марин (Francisco A. Marcos Marín) ще нарече "първата история на граматиката"; трудът предлага още модел за граматично описание и разработва научните критерии за анализ, които подготвят почвата за предстоящата революция в областта на езикознанието (Гарсия 2006-2014).

5.4. Джеймс Харис (James Harris, 1709-1780)

По майчина линия Джеймс Харис е племенник на Антъни Ашли-Купър (Anthony Ashley Cooper, 1671-1713) - известен британски политик, философ и писател, оказал решително влияние за оформянето на идеите на младия Джеймс. След смъртта на баща си Джеймс наследява значително богатство, което му позволява да се отдаде безпрепятствено на младежките си мечти, свързани с изучаването на произведенията на древногръцките и римските класици.

През 1751 г. Харис публикува най-известното си произведение Hermes: or, A Philosophical Inquiry Concerning Language and Universal Grammar ("Хермес: или философско изследвание на езика и универсалната граматика"), което ще окаже решително влияние за по-нататъшното развитие на езикознанието.

В "Хермес" липсва обичайното за мислителите от ХVІІІ в. влияние на "Граматиката" на картезианците. За да си изгради представа за структурата на езика, Харис също изхожда от структурата на мисловния процес, но го прави по съвсем различен начин. В общи линии Харис приема, че, когато човек говори, "речта му предава чрез звукове известна духовна активност или духовно движение" (Харис 1801, I: 223). Според Харис съществуват два вида "духовни способности": първата е свързана с възприятията (осъществени чрез сетивата и разума); втората е свързана с вълненията (желания, страсти, потребности), т.е. с "всичко онова, което подбужда към рационално или ирационално действие" (Харис 1801: 224). Оттук следва, че съществуват два вида езикови действия: първото е утвърждаване или "речево предаване на някакво възприятие, осъществено чрез сетивата или чрез разума"; второто предполага "речево предаване на волята на говорещия": то се отъждествява с въпрос, заповед, молба или желание (Харис 1801: 224). Използваме изказвания от първия тип, за да "представим себе си пред другия"; с втория тип изказвания подбуждаме останалите да удовлетворят собствената ни потребност (Чомски б.г.).

БЕЛЕЖКИ

1. "Трудът на Джон Уилкинс An Essay towards a Real Character and a Philosophical Language е плод на усилията за създаване на универсален език. Идеята е характерна за разглежданата епоха: в историята на езикознанието липсват други подобни опити. Стремежът за създаване на универсален език е продиктуван от радикалните промени, настъпили в областта на науката и техниката, където се усеща нуждата от създаването на нов, по-прецизен език. Подобен стремеж издава убеждението, че езикът е средство за придобиване на нови знания, че науката е език. Създаването на универсален език е свързано с изконното желание на човечеството да преодолее последствията от Вавилонската кула. На фона на тревогата, породена от историческата променливост на езиците, се заражда убеждението, че говоримите езици са несъвършени. Интелектуалците от епохата на Просвещението виждат в езиковите промени процес, който води до въображаемо "опорочаване" на езиковата експресивност и на езиковото единство. Реакцията срещу подобни опасения налага идеята за статичния характер на езика: езикът трябва да бъде "обездвижен" в някакви рамки, които да позволят да спре въображаемото му "падение"" (Лаборда Жил 1985: 3-4). [обратно]

2. Оригиналното заглавие на публикацията е Utopian for Beginners (Фоер 2012). [обратно]

3. Essai sur l’origine des connaissances humaines. Tiré des Њuvres de Condillac, revues, corrigées par l’auteur, Ch. Houel, Imprimeur, Paris, 1798. Електронната номерирана версия е реализирана от Жан Марк Симоне (Jean-Marc Simonet) на 15 септември 2010 г. в Квебек, Канада. [обратно]

© Мария Китова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2014
Мария Китова. "Мисъл и слово" през епохата на Просвещението. Варна: LiterNet, 2014