4.2. АНГЛИЙСКОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ

Мария Китова

web | "Мисъл и слово" през епохата...

В Обединеното Кралство идеите на Просвещението възникват под влияние на емпиризма на Джон Лок, на идеализма на Джордж Бъркли (George Berkeley, 1685-1753)¹ и на научните постижения на Нютон. Най-видните представители на Английското просвещение в областта на философията, историята и социологията са Дейвид Хюм и Адам Смит, а в областта на науката за езика, Джеймс Харис.

4.2.1. Дейвид Хюм (David Hume, 1711-1776)

Шотландският философ, социолог, историк и икономист Дейвид Хюм произхожда от семейство на потомствени аристократи. По настояване на родителите си се записва да следва право в Единбург, но бързо се отказва, осъзнал, че юридическите науки не го привличат особено. Предприема неуспешен опит да се захване с търговия. По-късно се отдава изцяло на научни изследвания в областта на философията.

През 1734 г. Хюм заминава за Франция. Запленен от идеите на френските енциклопедисти, в продължение на три години работи над първото си 3-томно произведение A Treatise of Human Nature: Being an Attempt to introduce the experimental Method of Reasoning into Moral Subjects ["Трактат за човешката природа" (1739-1740)]. Трудът е посрещнат доста хладно, а Хюм е принуден да се завърне в бащиния си дом.

Книгата, излязла през 1739 г., не се радва на особен интерес, но това надали е смутило младия й автор, който вече е решил за себе си светогледните проблеми и е изработил методика за оценка на природните явления, обществените събития и междучовешките отношения. Накъсо тази методика може да бъде представена с думата "скептицизъм", но не в смисъла на "недоверие", а в смисъла на отказ от прекалено предоверяване на видимост, традиция, авторитети, институции; за този отказ помага най-вече трезвият и честен разум, който не се отказва единствено от призванието си - да мисли самостоятелно. А това значи - не се отказва и от самоутвърждаването си. Понякога това може да доведе до "разумен егоизъм", който обаче е по-сигурен съветник в жизнените дела от един "сантиментален алтруизъм": защото алтруизмът нерядко предявява претенции в стил "така се прави от любов към другия", пропускайки да отбележи, че "другият" има може би "други" цели и съвсем не споделя това, което - "пак други" - считат за негово право. А жизненият път на Д. Хюм показва, че той винаги е отстоявал правата си и е постъпвал самоутвърдително: когато "Трактатът..." срещнал упоритото неразбиране на традиционно възпитаваната публика, Хюм не толкова се отказал от философията, а решил да се утвърди като мислител с други, на пръв поглед по-разбираеми средства: с есета². Средствата се сменили, но целта останала, допълнена вече с едно решаващо условие: личното самоутвърждаване е и саморазкриване на разума (Петров 2010).

Първата част от труда му Essays Moral and Political ["Есета за морала и политиката" (Лондон, 1742)], е посрещната сравнително по-радушно. Назначен е за библиотекар на Юридическия колеж в Единбург, където започва да пише своята The History of England ("История на Англия"). Книгата се публикува на части през периода 1754-1762, като някои от тях са посрещнати с пълно неодобрение от представителите на либералната буржоазия.

Хюм си поставя задачата да въведе метода на експерименталния анализ в областта на хуманитарните науки.

Прави опит да освободи моралната философия от всякакви спекулации. Ключовите аспекти на неговата етика са следните:

• Моралните различия произтичат от чувство на одобрение или неодобрение от гледна точка на болката или удоволствието.
• Чувството лежи в основата на онова, което възприемаме като "добро" или "лошо", "добродетел" или "порок".
• В основни линии разумът има теоретична природа.
• Чувствата и страстите преобладават при изграждане на морална преценка: "разсъдъкът е роб на страстите".
• Моралът се гради на добродетели, задължения и универсални естествени чувства (благодарност, добронамереност и симпатия).
• Справедливостта е изкуствена добродетел, произтичаща от разсъжденията и желанието ни да задоволим естествените си наклонности (Ла Илюстрацион б.г.)

4.2.2. Адам Смит (Adam Smith, 1723-1790)

Адам Смит е роден в шотландското градче Къркалди. Точната дата на раждането му е неизвестна (Бакън 2006: 12). Адам не познава баща си, починал малко преди раждането на сина си. Младият Адам питае дълбока обич към майка си, която го отглежда сама и отрано насърчава страстта му към науката.

През периода 1729-1737 г. Смит изучава латински, математика и история в родния си град - посещава едно от най-прочутите учебни заведения в тогавашна Шотландия. Едва 14-годишен постъпва в университета в Глазгоу. Под ръководството на ирландския философ Френсис Хътчесън (Francis Hutcheson, 1694-1746) Смит усвоява принципите на моралната философия (етика)³. Хътчесън оказва дълбоко влияние върху възгледите както на младия Смит, така и на почти десет години по-възрастния Дейвид Хюм. Именно в Глазгоу Смит развива идеите си за значението на разума и свободата на словото.

През 1740 г. Смит получава стипендия и постъпва в Оксфордския университет (Бакън 2006: 22). Скоро осъзнава, че оксфордските преподаватели отдавна са забравили, че не високите заплати, а успехът на студентите им е мерило за собствения им професионализъм. Разочарован от псевдоинтелектуалната атмосфера на престижното висше училище, бъдещият учен използва престоя си там, за да попълни знанията си в богатите университетски библиотеки. Напуска Оксфорд година преди да изтече срокът на стипендията му.

През 1750 г. Смит се запознава с Дейвид Хюм. Независимо от разликата в годините на двамата шотландски просветители, трудовете им, посветени на проблеми от областта на историята, политиката, философията, икономиката и религията, ги свързват по-дълбоко, отколкото с всеки друг от водещите фигури на Английското просвещение.

През 1751 г. Смит е назначен за професор по логика в университета в Глазгоу. Две години по-късно оглавява Катедрата по етика в същия университет, където продължава да работи цели тринадесет години - най-щастливите и плодотворните в живота му, както самият той признава (Рей 1895: 42).

През 1759 г. Смит публикува труда си The Theory of Moral Sentiments ("Теория за моралните чувства"), която включва част от университетските му лекции, изнесени в Глазгоу. В този трактат Смит защитава идеята, че, като наблюдава околните, човек е способен да осъзнае етичността на собственото си поведение. След публикуването на книгата Смит добива световна популярност. Приживе трудът му претърпява още пет допълнени и преработени издания.

От първата му книга, "Теория на моралните чувства" (1759), става ясно, че общото виждане за Смит като застъпник на личния интерес и постоянното преследване на натрупването на капитал, е грешно. В действителност, той се опитва да разбере човешката мотивация, включително личния интерес и симпатията към другите, и предлага метафората "безпристрастен наблюдател". Според Смит, всички ние трябва да преценяваме справедливостта и морала на нашите действия като "безпристрастни наблюдатели". Той призовава да се създаде баланс между добродетелите на благоразумието, справедливостта и благосклонността. [...]. Смит обяснява защо благосклонността е пожелателна, но справедливостта е от съществено значение за гражданското общество и как ние преценяваме нашето поведение в очите на другите (Боаз 2013).

БЕЛЕЖКИ

1. Джордж Бъркли разработва философска система, която първоначално нарича „анти-материализъм". По същество това е нова метафизична версия на емпиризма, призвана да обслужва еволюционния креационизъм. Бъркли не признава съществуването на материалните частици: според него съществуват само пасивните идеи и активната духовна мощ на Бог, който е създал всичко останало в света (по Хименес б.г.). [обратно]

2. "Приживе славата на Хюм не се дължи толкова на философията му, а най-вече на популярните есета върху морала и политиката, върху естествената история на религията, белязани и със скандалната известност на забранени от църквата книги. Но зад тази видимост се крие един упорит мисловен труд, чието осмисляне почти винаги е ставало повод за преоценка на философската традиция: примерът в това отношение с Кант е показателен. Думите на последния, че тъкмо философските работи на Хюм са го събудили от догматична дрямка, могат да се споделят от всеки, който подхожда с отговорност тъкмо към философията" (Дейвид 2011). [обратно]

3. ‘Етика’ произлиза от гръцката дума ἦθος, която означава ‘нрав, обичай’. Понякога вместо "етика" се използва терминът "морална философия" - дял от философията, който се занимава с проблемите на нравствеността и морала. В началото смисълът на думата ‘етос’ е "съвместно жилище и правила, породени от това съжителство, норми, сплотяващи обществото и преодоляващи индивидулизма и агресивността. Към това трябва да се добави и изучаване на съвестта, състраданието, приятелството, дружбата и т.н." (Разин 2006: 16). [обратно]

© Мария Китова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2014
Мария Китова. "Мисъл и слово" през епохата на Просвещението. Варна: LiterNet, 2014