ІI. ЦЕЛИ, ЗАДАЧИ И МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ

Мария Китова

web | Граматични и лексикално-синтактични средства...

1.1. Основната цел на представеното изследване е да установи формално-функционалния инвентар на всички граматични, полуграматикализирани или неграматикализирани структури (граматични форми и синтактични словосъчетания), които във всеки един от трите съпоставяни езика служат за изразяване на следходно действие в рамките на изявителното наклонение.

Обект на изследване няма да бъдат онези грамеми, като напр. минало предварително време в съвременния български език или просто минало свършено време (аорист) в съвременния испански език, чиято семантика - по силата на някои техни допълнителни (метафорични) значения - им позволява да се употребяват стилистично във функции, съвпадащи с функционалната сфера на същинското бъдеще време.

В монографията няма да се разглеждат и крайно интересните и уникални по същността си романски форми за БВ на подчинителното наклонение, които - макар и почти напълно закърнели в испанския език, - са запазили непокътната функционалната си жизненост в съвременния португалски книжовен език.

В обсега на интересите ни попадат всички прости и сложни футурни форми, съществуващи в глаголните системи на изследваните езици. Когато говорим за форми на бъдещите времена тук, естествено, разбираме както БВ по отношение на М₁ - същинския футурум, така и БВ по отношение на М₂ - бъдеще време в миналото (БВМ), и съответните им сложни корелати или, както обикновено ги наричат в българската граматична литература, "резултативни бъдещи времена".

Една от целите на изследването е да се установи кои са основните средства за изразяване на предстоящо действие във всеки език поотделно, както и да се провери степента на типологическо сходство между трите езика в това отношение. С този проблем е свързана и основната задача на изследването - след установяването на формално-функционалния инвентар на средствата, изразяващи темпорална следходност, е необходимо да бъде доказана стабилността на основното средство за израз на действие или резултат от действие, следходно по отношение на М₁ и, съответно, на М₂, както и дали в някой от трите езика не съществува конкуренция между основното езиково средство за изразяване на темпорална следходност и някои други средства (напр. някои синтактични словосъчетания, изразяващи интересуващата ни функция). Ще насочим вниманието си също така към проблема за възможната конкуренция между т.нар. "допълнителни" езикови средства за изразяване на предстоящо действие във всеки един от трите езика¹.

Тъй като функцията следходност притежава ярко изразен темпорален характер, в изследването няма да се спираме на модалните функции, които несъмнено изпълняват футурните структури в трите езика².

1.2. Съпоставителният анализ се опира на сравнително богат езиков материал, оформен в корпус, който е разработен въз основа на 1500 стр. съвременна българска, испанска и португалска художествена литература (главно проза). За всеки език поотделно корпусът е изграден въз основа на 500 стр. (по 100 стр. от петима автори), отразяваща развитието на съответната книжовна норма на българския, испанския и португалския език през втората половина на ХХ в. При подбора на авторите и произведенията сме се ръководили от следните принципни съображения:

А. За българския език:

• Избраните автори да фигурират сред най-известните наши съвременни белетристи - представители на различни поколения.
• Произведенията им да бъдат написани на език, възможно най-близък до говоримия.
• Да бъдат представени различни литературни жанрове - разказ, повест, роман. Произведенията да третират разнообразна проблематика - от историческия роман до хумористичния къс разказ.
• При избора на отделните произведения сме се стремили да подберем такива, при които диалогът се среща по-често.

Б. За испанския и португалския език:

Освен гореизложените критерии, към двата романски езика, говорени на огромни територии в Европа, Америка, Азия и Африка, сме имали и някои специални изисквания. Постарали сме се да подберем автори, представители както на съвременната испанска и португалска проза, така и на латиноамериканския вариант на испанския и на португалския език, а също и на африканския вариант на португалския език. Изследването няма претенции да разкрие съществуващите различия между континенталния европейски испански и португалски език и техните неевропейски варианти. Независимо от това считаме, че подобен избор е целесъобразен.

1.3. Основният метод, приложен в изследването, по принцип не се различава от структурално-функционалния подход, приложим и към съпоставителните проучвания. Що се отнася до собствено съпоставителните методи, сме се придържали към указанията на Кодухов (1974: гл. ХІV, § 43), които в общи линии се свеждат до следното:

• Съпоставителният метод е система от методи за изследване на общото и особеното в съпоставяните езици.
• Съпоставителният анализ зависи от целите, които преследва изследователят, от това колко езици привлича за сравняване и от избрания описателен подход.

Според Кодухов при съпоставителните изследвания се използват три основни аналитични подхода. Първият от тях изисква да бъдат установени основанията за съпоставка: "По същество при установяването на основанията за съпоставка се определя предметът на съпоставителния анализ, както и характерът му, типовете сходства и различия (Кодухов 1974: 273-274). При това авторът посочва, че основанията за съпоставка се откриват чрез езикова съпоставка и чрез метода на съпоставяне на признаците:

Методите на езикова съпоставка предполагат, че в основата на съпоставителния анализ заляга един определен език³. Изборът на език - основа на съпоставката на този вид анализ зависи или от задачите на изследователя, или от степента на познаване на съпоставяните езици. […]. Методът на съпоставяне на признаците се състои в това, че в качеството на основание за съпоставка се избира определено явление, характеризиращо един или друг език, както и типичните за това явления признаци (Кодухов 1974).

Кодухов посочва, че особено сложен е изборът на основания за съпоставка при анализа на "двустранните езикови единици", които притежават материални и идеални (семантични) признаци. Според руския учен при анализа на този вид единици също са възможни два подхода: а) формално-семантичен и б) функционално-семантичен. За целите на нашето изследване по-целесъобразен е вторият подход. Както подчертава същият автор:

При функционално-семантичното съпоставително изследване на основанията за съпоставка служат фактите и явленията, принадлежащи на идеалната страна на езиковите единици, при което анализът тръгва от значението към средствата за тяхното изразяване, от формите на единия език към формите на другия език (Кодухов 1974).

След като бъдат установени основанията за съпоставка, се преминава към съществената част на съпоставителния анализ - съпоставителната интерпретация, която, според Кодухов (1974), се осъществява чрез: а) паралелно изследване; б) структурна интерпретация, предполагаща и типологическа характеристика.

Освен специфичните езиковедски методи при обработката на езиковите факти и данните от експерименталния анализ се наложи да прибегнем и до статистико-математическа проверка от елементарен процентен тип за доказване на: а) честотата на употребата на всяка една от зарегистрираните форми в сравнение с всички останали, с които би могла да бъде групирана по някои общи признаци във всеки един език поотделно; б) честотата на употребата на всяка една от откритите структури у всеки автор поотделно. Данните от математическата проверка са сумирани в таблици.

БЕЛЕЖКИ

1. Картахена (1995-1996: 79-80) изтъква следното: "Изобщо не учудва фактът, че при описание на футурните форми испанската граматика се съобразява както с темпоралната, така и с модалната им стойност. Обикновено първата се приема за основна, докато различните контекстуални възможности на втората се изброяват механично като допълнителни значения: значение на бъдеще за изразяване на предположения (a esta hora estará en su casa = по това време вероятно си е вкъщи - М.К.), на отстъпително бъдеще (será muy listo, pero no lo demuestra = може да е много умен, но не го показва - М.К.), на бъдеще за израз на изненада (¿Sera posible lo que me cuentas? = Възможно ли е това, което ми разказваш? - М. К.), на бъдеще за изразяване на учтивост (¿Será Ud. tan amable de...? = Ще бъдете ли така любезен да... - М.К.), на подбудително бъдеще (¡Lo harás como sea o no te saludo más! = Ще го направиш на всяка цена, иначе ще престана да ти говоря! - М.К.), на бъдеще за изразяване на обещания (de ahora en adelante me portaré bien = отсега нататък ще се държа добре - М.К.), и т.н. С пълно основание и завидна езиковедска интуиция Сесар Ернандес Алонсо (1971: 259-261) включва отстъпителната, учтивата и изненадващата стойност в значението на т.нар. "предположително бъдеще". На свой ред ние отбелязахме (Картахена 1978: 285; Картахена 1992: 67), че при анализ на бъдеще време не е редно да се отчита само употребата му за израз на следходни действия, но и на речеви актове, свързани с израз на подбуда, заповед, обява на намерения, обещания и т.н., които тази форма също може да изразява. [...]. От друга страна, в частта, посветена на синтаксиса, граматиките обикновено изброяват серия от проспективни перифрази "Перифразите [спомагателен глагол + инфинитив] изразяват най-общо действие, ориентирано към бъдещето. Значението ‘ориентирано към бъдещето’ се определя от гледна точка на времето на спомагателния глагол, а не от гледна точка на момента на говоренето. Така, при voy a salir (= ще излизам - М.К.), iba a salir (= щях да излизам - М.К.) и tendré que salir (= ще трябва да излизам - М.К.) действието на salir (= излизам - М.К.) е винаги бъдещо по отношение на спомагателния глагол, макар че управляващият глагол в първата структура е спрегнат в сегашно време, във втората - в минало, а в третата, в бъдеще време" (Реал Академия 1974: 445). [...]. Хили Гая (1964: 45) отбелязва, че - в сравнение с образованите хора, - децата и необразованите възрастни предпочитат да използват подобни перифрастични конструкции или формата на сегашно вместо бъдеще. Подобни описания фигурират и в изследванията на испаноамериканските езиковеди, които анализират употребите на футурните форми в някои регионални глаголни системи. Общото им заключение е, че глаголната парадигма на говоримия испански език в Америка (особено в социолектите на по-необразованите слоеве от населението) и най-вече парадигмата на футурните форми проявява тенденция към драстична редукция и дори пълно изместване на собствено футурните структури от перифрастични конструкции. От описателна гледна точка подобно заключение отговаря напълно на езиковата реалност. Т.напр. Р. Орос (1966: 305) изтъква, че "в говоримия език в Чили ... формите за бъдеще време cantaré, habré cantado ... са напълно изместени от перифрастични конструкции като voya cantar, he de cantar (= трябва да пея - М.К.) и пр." [обратно]

2. Конкуренцията между темпоралната и модалната употреба на формите за БВ и за БВМ е тема, повече или по-малко разработена на равнището на глаголната система на всеки един от трите езика. Доколкото ни е известно, досега липсва цялостен монографичен труд, посветен на тези интересни аспекти. Те обаче биха могли да бъдат предмет на по-нататъшни проучвания. [обратно]

3. В нашия случай основният съпоставителен език ще бъде българският. [обратно]

© Мария Китова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2013
Мария Китова. Граматични и лексикално-синтактични средства за изразяване на темпорална следходност (Сравнително-съпоставителен анализ върху материали от съвременния български, испански и португалски книжовен език). Варна: LiterNet, 2013.