Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗИМНАТА ПРИНЦЕСА

Мария Маринова

web

Далече, далече на Север, Снежната кралица си беше родила принцеса, която нарекли Зимушка. Момиченцето растеше удивително красиво, но още от малко показваше капризния си характер. То тропаше с краче, сърдеше се по повод и без повод и както се смееше, така започваше да плаче - дълго и неутешимо. Затова и навън ту се сипеше сняг, ту се изливаше проливен дъжд. "Не е нормално зимно време толкова дъжд" - говореха си хората.

Когато порасна и стана за женене, принцесата вече беше прочута с капризния си характер. Дотолкова, че принцовете рядко се осмеляваха да я поискат за жена. Тя самата също се ядосваше на себе си, но не можеше да промени нищо.

Най-странното беше, че след като изливаше цели ведра сълзи, нещо се случваше. Някой засвирваше: фиуу... фиууу! - и въздухът се променяше. Ставаше студен и прозрачен, завърташе се във вихрушка над мястото, където са падали сълзите на принцесата и го превръщаше в огледало. Целият дворец, изсякан от сняг, светеше в огледала.

- Кой си ти? Къде си? - питаше се гласно Зимушка и се оглеждаше да види кой духа така, че превръщаше сълзите й в огледало.

- Когато си сърдита - не си хубава! - чуваше тя само глас в огледалото.

- Знам! - сопваше се Зимушка и продължаваше да пълни улици и дворове с огледала. Даже ручейчетата трябваше да светят, за да се оглежда в тях.

Все пак някои принцове от близки и далечни царства се осмеляваха да я поискат за жена. Един ден пристигна принц Вихрушко. Той показа как може да чупи клони, да изтръгва дървета, да струпва сняг на големи преспи. Но когато видя сърдитото, намръщено лице на Зимушка, разбра, че няма никакъв шанс и си каза:

- Я да се измитам оттук - и излетя като вихрушка.

- Уф! - огледа се Зимушка в огледалото и се разплака.

Дойде да опита късмета си и Слънчевият принц.

- Върви си по живо, по здраво! - каза му Зимната принцеса. - Ние с тебе сме като два полюса. Няма да можем да се понасяме.

Появи се по някое време и принц Гръмотевич. Той заудря с огромните си длани по облаците като по барабани, после ги заблъска едни с други и показа как може да създава гръмотевици и светкавици.

- Махай ми се от главата! - изгони го Зимната принцеса. - През моя сезон не искам гръмотевици. Не си за мен!

Ядосана, тя седна пред едно огледало, видя отчаяния си вид и изтича в двора на двореца.

- Никога няма да се омъжа! Никога! Няма да намеря най-подходящия за мене. Все едни такива... Искам спокоен, студен и суров, достоен принц. Къде е? Къде е той? - натъжи се принцесата и тъкмо да заплаче... пред нея изневиделица застина във въздуха бяла ледена каляска.

- Майчице - удиви се Зимушка. - Също като в приказката...

И пред очите й се появи снажен момък, цял сияещ от белота и красота.

- Здравей! Аз съм Зимният принц! - представи се той.

Зимната принцеса онемя от изненада. Още с първия поглед очите й светнаха от любов.

- Ти ли извайваше огледалата ми? - успя да попита само Зимушка.

- Повече няма да плачеш! - избърса сълзите й той. - Затова няма да ти са нужни и огледала.

От този ден принцеса Зимушка престана да пролива сълзи. Кротко и тихо посипваше сняг, а Зимният принц го задържаше с ледено свежия си дъх. Допълваха се отлично.

"Ето, това е истинска зима!" - възхищаваха се хората.

Земята стана като във вълшебна приказка - бяла, бяла и пухкава. Всичко искреше от чистота. Всичко беше снежно и красиво. Като спокойната и красива любов между Зимната принцеса и Зимният принц, чиито сърца, се сляха в едно.

 

 

© Мария Маринова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.02.2017, № 2 (207)