 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
УМНИЦА
Да играя най обичам!
Само че не зная как -
все ожулвам като тичам
буза, лакът или крак.
И разплаквам се тогава,
Нищо, че не ме боли.
Всеки да те утешава -
мило, сладко е, нали?
Днеска съм сама обаче
сред играчките безброй.
За какво сега да плача?
Кой ще ме погушка, кой?
© Мария Маринова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.10.2017, № 10 (215)