 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЛЪНЧИЦЕ
Дядо е кротък и сдържан почти.
Своите чувства и думи пести.
Той си обича горещо момчето,
ала без думи, дълбоко в сърцето.
Доста различен от него е татко -
той ме прегръща, целува ме сладко.
Казва ми: "Слънчице, дай ми ръчичка,
ти си най-светлата моя звездичка!"
Аз май напълно на татко приличам.
Ласки раздавам. Крещя, че обичам
мама и татко, сестричката Ния,
баба и дядо... Защо да го крия?
© Мария Маринова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.10.2017, № 10 (215)